№ 87
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600267 по описа за 2021 година
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Р. Г. ИВ. за възобновяване на
производството по нохд №898/2020г. на Районен съд-Добрич. Навеждат се
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание.Иска се в крайна сметка
възобновяване на наказателното производство, и намаляне на наложените на
искателя наказания.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Защитата твърди нарушаване правата на лицето в хода на досъдебното и
съдебно производство, както и явна несправедливост на наложените
наказания. На свой ред осъденото лице заявява, че желае възобновяване на
делото и намаляне на определените му наказания.
Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
1
намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а
също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / присъдата на Районен
съд-Добрич е влязла в сила на 04.02.2021г., а искането е подадено на
16.07.2021г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява неоснователно.
С присъда №1/19.01.2021г. по нохд №898/2020г. Районен съд-Добрич е
признал Р. Г. ИВ. за виновен в това, че:
1. В периода 08.01 – 11.01.2020г. в с.Лясково, общ.Добрич, при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил кражба
на чужди движими вещи на обща стойност 630лв., които отнел от владението
на Д.Д. поради което и на основание 196 ал.1 т.1 НК вр. чл.194 ал.1 НК и
чл.58а ал.1 НК му наложил наказание една година и четири месеца лишаване
от свобода;
2. В период от неустановена дата до 11.01.2020г. в с.Лясково,
общ.Добрич, при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил
чужда движима вещ, която владеел - моторен трион на стойност 103лв.,
собственост на Д.Д. поради което и на основание чл.206 ал.3 НК и чл.58а ал.1
НК му наложил наказание две години лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 НК на И. било определено общо наказание в
размер на две години лишаване от свобода.
Било приспаднато времето, през което осъденият бил задържан под
стража. Съдът се произнесъл и по разноските. Присъдата не била проверена
по въззивен ред /била обжалвана, но жалбата била просрочена, поради което
и върната на подателя/ и влязла в сила на 04.02.2021г. А като съдебен акт,
непреминал през касационен контрол, срещу присъдата е подадено искане за
възобновяване на наказателното производство.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и 3
НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като
основания за възобновяване – допуснати съществени процесуални нарушения
и явна несправедливост на наложеното наказание.
2
Наличието на съществени процесуални нарушения според защитата се
изразява в нарушаване правото на защита на осъденото лице. Твърди се в
частност, че на досъдебното производство лицето е било без защитник, а в
рамките на съдебното – макар и със защитник, но не е разбрало същността и
характера на процедурата по Глава 27 от НПК, по която е протекло
производството. Това твърдение не намира опора в доказателствата по делото.
В хода на досъдебното производство на И. е предявено обвинение на
29.04.2020г. по чл.196 ал.1 т.1 НК и по чл.206 ал.3 НК, и на 21.05.2020г. –
когато обвинението е същото, но прецизирано. И в двата случая осъденото
лице /обвиняем тогава/ е заявил, че не се нуждае от адвокатска защита, и
разбира в какво е обвинен. Не са били налице и хипотезите на задължителна
защита, които разпоредбата на чл.94 НПК предвижда. Макар и впоследствие
в искането за възобновяване да се загатва, че И. е неграмотен, то това не
отговаря на истината. В рамките на досъдебното производство и по време на
съдебното обвиняемият саморъчно е изготвил декларации и молба, в които е
посочил имената си, адреса си както и частично семейното си положение.
Въпреки допуснатите правописни грешки, то пресилено е да се приеме въз
основа на тези документи, че И. е неграмотен, тъй като очевидно е, че може
да чете и пише. Впоследствие, след образуване на второто съдебно
производство пред Добрички районен съд, И. вече е поискал да му бъде
назначен служебен защитник, тъй като не е имал средства да упълномощи
лично той такъв. Съдът е приел искането му за основателно, отложил е
заседанието, и е назначил определеният от адвокатската колегия адвокат за
служебен защитник. Всички действия оттам насетне в рамките на съдебното
производство са извършвани в присъствието на осъденото лице и защитника
му /като присъствието на подсъдимия е било осигурено вкл. и чрез
задържането му под стража – поради неявяване в съдебно заседание/. Т.е.
очевидно е, че правата му /вкл. и правото му на защита/ са били в максимална
степен охранени. Пресилено е и твърдението, че подсъдимият не разбрал
същността на производството по чл.371 т.2 НПК – в съдебно заседание
същият в присъствието на адвоката си е заявил, че признава фактите по
обвинителния акт, и че е съгласен за тях да не се събират доказателства, а
преди това се е съгласил със становището на защитника си, който е поискал
далото да протече по този именно ред. Нещо повече – в заседание от
13.11.2020г., когато подсъдимият се е явил сам /преди да му бъде назначен
3
защитник/, той лично е заявил пред съда, че желае служебен защитник както
и „съкратено следствие“. Което пък сочи на познаване характера на тази
процедура.
Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания. При
индивидуализацията им са били съобразени всички релевантни за това
обстоятелства – както отегчаващи, така и смекчаващи. Определеното на
осъденото лице наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 НК преди
редукцията по чл.58а ал.1 НК е две години лишаване от свобода, при
предвидено от закона от две до десет години. Определеното пък за
престъплението по чл.206 ал.3 НК наказание е три години лишаване от
свобода – при предвидено такова от три до десет години. Т.е. и за двете
престъпления наказанията са определени на предвидените от закона
минимуми, а след редукцията по чл.58а ал.1 НК – и значително под тях.
Допълнително смекчаване на наказателната репресия би било : - второ -
крайно неоправдано – с оглед постигане целите на закона; - и първо –
материално и процесуално невъзможно – предвид отсъствието на каквито е да
било предпоставки за приложението на чл.55 НК /а без него не би могъл да се
намали размера на наказанията/. Затова и така определени наказанията
настоящият съд ги намира за ответни на обществената опасност на деянието и
дееца, а като такива – и в състояние да изпълнят целите на наказанието. В
този смисъл и те не се преценяват като явно несправедливи от съда по
възобновяването, поради което пък и липсват каквито и да било основания за
намалянето им.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да
са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното
производство , поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от осъденото лице Р. Г. ИВ.
искане за възобновяване на производството по нохд №898/2020г. на Районен
съд-Добрич.
Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5