№ 4589
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Й. В. П.
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100504991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1081/19.01.2024г. по гр.д.№ 52948 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 120-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ , че Е. Р. Ц.,
ЕГН ********** дължи на М. Г. А., ЕГН ********** заплащане на сумата от
15 000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 18.04.2022г,.
до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден на
15.09.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
20780/2022г. по описа на СРС, като Е. Р. Ц., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на М. Г. А., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 2265лв. , представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
45811/12.02.2024г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 07.02.2024г.
от ответника по исковете- Е. Р. Ц., ЕГН ********** в частта, в която исковете
са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон. Посочила е, че по делото било установено, че ищецът бил управител на
1
работодателя й „Инфинити“ЕООД, стопанисващо казино, в което работела, че
само седмица след постъпването на работа подписала записа на заповед без
поемател, падеж и място на плащане, които в последствие били дописани от
друго лице и с друга химикална паста. Районният съд не съобразил
установените обстоятелства , че издаването и падежа по записа на заповед са с
разлика само от месец, че работела за поемателя до 21.03.2022г. без удръжки
от заплатата за погасяване на уж поето задължение, че в казиното нямало
финансови липси. Установеното по делото, че част от реквизитите по записа
на заповед не били попълнени при подписването му се дължало на факта, че не
била получила процесната сума, нямало основание за издаването на записа на
заповед. Следвало да се кредитират показанията на св. И., която работела в
казиното и също била задължена да подпише запис на заповед при
постъпването на работа през 2022г.. като колеги св. И. и въззивника си
споделяли, че всички служители след постъпването си на работа подписвали
такива записи на заповеди за по 10 000лв., а въззивникът като управител – за
15000лв. Преди възникване на служебните отношения страните не се
познавали и крайно нелогично било работодател да предостави на служител
15 000лв. за срок от 1 месец без удръжки от заплата при условие, че сумата не
е върната на падежа. Нямало данни по делото кога са предавани сумите от по
5000лв. както твърдяла св. П., разписки за същото нямало, защото такива
заеми не били давани, нямало данни за даването на парите на части, както и че
парите били фирмени. Нелогично било запис на заповед да е за 15000лв. а
парите да са давани на части от по 5000лв. на неустановени дати. Св. П. била в
служебни правоотношения с ищеца и показанията не следвало да се
кредитират, а и този свидетел бил такъв и по други дела между страните. Не
било установено да е искала заем поради влошено здравословно състояние на
майка й, приетите доказателства установявали, че майка й е в добро здраве,
има собствен бизнес и добри доходи, семейството на въззивника няма
финансови затруднения. Районният съд не се бил произнесъл по възраженията
за нищожност на записа на заповед поради липса на воля да бъде подписан и
поради липса на основание, не били обсъдени и възраженията за нередовност
от външна страна поради съвпадение на поемател и поръчител. В съдебно
заседание станало ясно, че парите са давани от касата на фирмата, което
обосновавало извод, че правен интерес от иска имало дружеството, чийто
управител бил ищеца а не ищецът. Неправилно районният съд приел за
2
неотносими към делото доказателствата за начина на прекратяване на
трудовото правоотношение след нанесен побой над въззивника, за което било
образувано досъдебно производство и което провокирало ищеца да се
възползва от така съставения запис на заповед. Претендирала е разноски ,
оспорила е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за
горницата над минималния размер.
Въззиваемият- ищец М. Г. А., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочила е,
че въззивникът в производство пред СРС не бил оспорил подписването на
записа на заповед като издател и поемането на безусловно задължение за
заплащане на 15000лв. на ищеца, изписвайки личните си данни, сумата, дати
на издаване и на падеж и т.н., такива били и изводите на вещото лице по
неоспорената съдебно почерковата експертиза. Записа на заповед съдържал
задължителните реквизити по ТЗ и бил валиден. Нямало изискване за
изписване на съдържанието саморъчно от издателя и с една химикална паста.
Абстрактният характер за записа на заповед препятствал извод че липсата на
каузална сделка води до нищожността му. Въззивникът не сочел конкретна
причина, поради която да не е могла да формира воля при издаване на записа
на заповед нито била доказала такава. Правилно били кредитирани
показанията на св. П., резултат от личните й впечатления, дали сочените от
въззивника причини за заемите действително са съществували не било от
значение, както без значение било и финансовото състояние на семейството на
въззивника. Не била в служебни отношения с въззивника, търговско
дружество бил работодател на въззивника, не било установена връзка между
това трудово правоотношение и издаването на записа на заповед. Правилно не
били кредитирани показанията на св. И. като такива които не са резултат от
личните й впечатления за отношенията между страните. Установило се по
делото че давала заеми на въззивника. Подадените сигнали били неотносими,
сочели само твърдения на въззивника, проверките по тези сигнали не
установили нарушения. Претендирала е разноски , оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззивника за разноски за горницата над
минималния размер.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
204090/30.09.2022г. по регистъра на СРС от М. Г. А., ЕГН ********** срещу
Е. Р. Ц., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 535 от ТЗ, че Е. Р. Ц., ЕГН ********** дължи на М. Г. А., ЕГН
********** заплащане на сумата от 15 000лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 18.04.2022г,. до изплащането й, представляващи
главница по запис на заповед, издаден на 15.09.2019г., за която е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС,
като й се присъдят разноски. Навела е твърдения, че ответникът издала в ней
на полза записа на заповед, той съдържал необходимите реквизити, падеж бил
настъпил, но сумата не била платена. Записа на заповед обезпечавал три
договора за заем всеки от по 5000лв.
Ответникът Е. Р. Ц., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е, че
записа на заповед и бил поднесен за подпис без посочен поемател, падеж и
място на плащане, като подписването му било обвързано с назначаването й на
работа в игрална зала за хазартни игри на Инфинити“ЕООД, чийто управител
била ищцата и която преди това не познавала, подписването на такива записи
на заповеди било практика в дружеството за суми в случай че възникнат
липси. Постъпила на работа на 03.09.2019г. и на 15.09.2019г. ищецът я
задължил да подпише записа на заповед сочейки, че се случвало служителите
на дружеството да крадат големи суми пари от казиното. Подписала записа,
изписала името и ЕГН, както и с цифри сумата от 15000лв., но не посочила че
я дължи на ищеца, нито получила 15 000лв. По време на трудовото
правоотношение в казиното не възникнали липси, получавала трудовото си
възнаграждение в пълен размер, нелогично било в този момент да се търсят
тези 15 000лв. а падеж по записа бил посочен 15.10.2019г. Нито имала воля
нито имало основание да издава записа на заповед и това го правило
нищожен, не била изписвала имената на ищеца за поемател. Записа на
заповед не отговарял на изискванията на закона защото за поемател и
поръчител били посочени едно и също лице, което водело до неяснота кой е
поемателят. Съпругът на ищеца на 21.03.2022г. нанесъл побой на ответника и
я принудил да подпише заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
считано от 21.03.2022г., подала сигнал в полицията и било образувано
досъдебно производство, за неизплатени възнаграждения и обезщетения
4
подала сигнал до Инспекция по труда и до НАП, като тези проверки били
основанието за съставянето на записа на заповед.
По делото е приложено заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС,
120-ти състав, от което се установява, че по заявление вх. №78093/18.04.2022г.
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с които е
разпоредено Е. Р. Ц., ЕГН ********** да заплати на М. Г. А., ЕГН
********** заплащане на сумата от 15 000лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 18.04.2022г,. до изплащането й, представляващи
главница по запис на заповед, издаден на 15.09.2019г., както и съдебни
разноски от 1005лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на
01.08.2022г. длъжникът е подал възражение на 04.08.2022г, на 30.08.2022г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване
съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на
30.09.2022г.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът е заявил, че не било вярно че
записа на заповед бил подписан от ответника във връзка с назначаването му на
работа в случай че възникнат липси, не било вярно че ответникът не получил
сумата, вярно било , че не познавала ответника преди възникването на
трудовите им правоотношения.
Представен е документ, констатации по оригинала на който районният съд
е извършил в о.с.з. от от 11.04.2023г., озаглавен „запис на заповед”, издаден
на 15.09.2023г. в гр. Костинброд като място на издаване, с който Е. Р. Ц., ЕГН
********** с посочен адрес в гр. София се е задължила безусловно и без
протест да заплати 15000лв. на М. Г. А. , ЕГН **** с адрес в гр. Банкя.
Посочен е падеж 15.10.2019г., място на плащане в гр. Костинброд, ул. Ломско
шосе“ № 36 , в текста на документа се съдържа заглавието „запис на заповед“,
като е положен подпис за Е. Р. Ц. като издател. В текста на документа се
съдържа заглавието „запис на заповед”, посочени са място на издаване и място
на плащане. На лицевата страна на документа под текст „поръчител“ са
изписани имената на М. Г. А. и е положен подпис за нея. В текста на
документа в следната му част имената на М. Г. А. са изписани два пъти едно
след друго, обозначавайки я като лице, на което да се плати сумата, като
видимо почерк на изписването е различен.
5
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
почерковата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
оригинала на записа на заповед, заявление на Е. Ц. за документ за
самоличност , експериментално снети образци от почерка на Ц. от 31.05.2023г.
е посочило, че ръкописният текст в записа на заповед е изписан със синя
химикална паста, с такава са й положените подписи., не установило
предварителна подготовка при полагането на текста и на подписите, текст и
подписи действително били изпълнени върху документа, нямало техническа
подправка, нямало и признаци за имитация-колебливи движения,
необосновани точки на спиране, обръщане на посока и направление на
движение и др. Вещото лице е посочило, че изписаните имена на ищеца,
адреса му и данните за ЕГН и лична карта, името му при текст „поръчител“ са
изписани със сходна химикална паста. Този текст не бил изпълнен от
ответника Е. Ц.. Всички останали ръкописно изписани букви и цифри били
изписани с със сходна химикална паста, включително и името на М. Г. А. в
средната част на документа веднага под „петнадесет хиляди лева“, но тази
химикална паста била различна от тази, с която бил изписан другия ръкописен
текст. Ръкописният текст „15000лв. петнадесет хиляди лева“, „Костинброд, ул.
Ломско шосе, № 36, 1700ч“ били изпълнени от Е. Ц..
Разпитан по делото св. Й. П. е заявила, че познава страните по делото от
2018г., работела в „Роял 777“ М. А., която била собственик на дружеството –
едноличен търговец. Продължавала да работи в Роял 777“ Инфинити“ООД.
Знаела, че М. била давала пари на Е. три пъти по 5000лв., присъствала на
предаването на парите, знаела че Е. била искала пари от М.. През септември
2019г. Е. започнала да работи във фирмата и тогава й били дадени 5000лв. М.
казала на свидетеля да извади 5000лв. от касата, свидетелят го направила и М.
дала парите на Е.. Свидетелят извадила парите от касата и затова ги
преброила, дала сумата на шефката. М. ги дала на Е., били едри банкноти само
по 50лв. Тези пари били оборот. Това се случило в залата. Е. била искала пари
и от свидетеля, винаги ги връщала, само веднъж не го направила. М. не
отказвала и на свидетеля да й даде пари. М. била давала пари на свидетеля на
заем, свидетелят не била подписвала запис на заповед, сумите били малки.
Знаела че М. дала пари на Е. още два пъти. Вторият път, когато М. дала пари
на Е. М. казала на свидетеля, че дала пари на Е., защото има здравословен
проблем с майка си. Не знаела за друг случай на подписване на запис на
6
заповед, служителите не й били споделяли. Не знаела някой да е подписвал
запис на заповед при започване на работа. Не знаела дали Е. била подписала
запис на заповед, нито дали е имало разписка при предаването на парите.
Нямало текучество във фирмата. Касата била с код, крупиетата на залата
работели с тази каса, там държали парите, те знаели кодовете. В чантите си
държали малко пари, нямала охрана залата. Започвали работа с хиляда лева в
касата, зависело до колко ще стигне през деня, за 24 часа често се събирали
5000лв. Първият път било преди обед, не помнела деня. За втория път не
помнела в коя част на деня било предаването, тогава М. й казала че било
заради здравословен проблем на майката на Е.. Посочила е, че имало проблем
в залата, изчезнали не малка сума пари, дала показания за това в РПУ-
Костинброд. Имало обвинения , че Е. била бита и държана като заложник,
тогава свидетелят била на работа, но не видяла да се е случило това.
Разпитан по делото св. М. И. е заявила, че познава Е. от 2022г., работела
4 месеца през 2022г. в Костинброд като крупие в „Роял 777“, тогава с Е. били
колежки, а сега били приятелки. При постъпването на работа подписала
договор и запис на заповед за 10 000лв. , обяснено й било ако докато работят с
парите, стане нещо с парите един вид по този начин ще ги дадат, един вид като
гаранция подписвала записа на заповед за тези 10 000лв. Не й върнали записа
на заповед като напуснала, поискала го от управителя Е. Ц., но тя й казала, че
този документ оставал за тях. На работа след нея постъпила К. и тя пред
свидетеля също подписала такъв запис на заповед – в казиното до рулетката го
подписала. Знаела, че и други хора подписвали такъв запис на заповед, но ги
била видяла да го подписват. Говорили си, че всички са подписали запис на
заповед за 10 000лв, Е. й казала, че подписала такъв за 15000лв., защото се
водела на позиция „управител“. Свидетелят имала достъп до касата, сумата в
нея била до 3000лв. и била ползвана за изплащане на печалби на клиентите,
това бил общ бюджет за смяната. В тази каса се събирали парите от клиентите,
можело да завършат и с до 10 000лв.-15000лв, всички купюри били възможни
– по 10, по 20, по 50, по 100. Не знаела Е. да е вземала заем, финансово тя била
добре, свидетелят знаела, че майката на Е. има бизнес. След като свидетелят
напуснала Е. й се обадила й казала, че станал бой между нея и крупието К.. От
фирмата нямали претенции към свидетеля.
Приети са справка и писмо от НАП, заповед от 21.03.2022г., , съгласно
които Е. Ц. е работела по трудов договор с Инфинити“ЕООД в периода от
7
03.09.2019г. до 01.05.2020г., както и в периода от 02.06.2020г. до 21.03.2022
когато била „управител на игрална зала за хазартни игри“, кодовете за
длъжностите и за двата периода по справка на НОП са идентични, управител
на дружеството е била ищцата М. А., основанието за прекратяване на второто
правоотношение е едностранно предизвестие от работника от 20.02.2022г.
заповедта за прекратяване на правоотношението е от 21.03.2022г., на същата
дата Е. Ц. е била прегледа от специалист по съдебна медицина в 13,30ч., пред
специалиста Ц. е заявила, че сутринта около 9,30ч. й бил нанесен побой на
работното място от мъж и жена с юмруци, пестници, ритници, блъскали в
околните предмети, като специалистът е установил обективно контузия на
главата с обширно кръвонасядане в дясна част на капилициума,
повърхностни разкъсвания на лигавица на горна устна, повърхностна
разкъсно-контузна рана по лигавица на долна устна, характерно
кръвонасядане на гърба отляво, клинични данни за контузия на гръден кош
отдясно, като тези увреждания могат да се получат от действието на тъпи
твърди и тъпоръбести предмети, каквито характеристики имали както части
на човешкото тяло, така и ръбове на различни предмети от околна и възможна
мебелировка, можело да се получат по начин и време, съобщени от Ц..
Приет е сигнал, съгласно който на 20.05.2022г. Е. Ц. е подала сигнал за
извършвани нарушения от работодателя й Инфинити“ЕООД, като е посочила
че на 21.03.2022г. й е нанесен побой от работодателя, същият ден
работодателят прекратил трудовото й правоотношение, счетоводителят
отказал да й даде уволнителната заповед, след два месеца поискала да й
изплатят такава по електронна поща, но й отговорили че са в отпуска, не й
били платени последвана заплата и обезщетение, нито била оформена
трудовата книжка.
Прието е извлечение от електронна поща, съгласно които на 28.03.2022г. Е.
Ц. е изпратила до НАП сигнал за укривани данъци от бившия й работодател,
за подписване на незаконни документи, за изплащани суми над 5000лв без
банкови преводи, нерегламентирана игра в игралната зала Роял 777, че след
нанесен й побой от работодателя я принудили да подпише документи, на
30.03.2022г. е допълнила, че Инфинити“ЕООД осигурява работниците на
600лв. а заплати били по-високи.
Приета е лична амбулаторна карта, договори да наем, договори за покупко-
8
продажба, нотариални актове, отчет, съгласно които П.П.П. родена през 1968г.
с адрес идентичен с този на ответника, е боледувала от бронхит, синузит,
издавани са болнични листове през 2017, 2018г., и един на 19.10.2022, тя си е
купила автомобил на 28.08.2020г. за 9000лв., магазин е отдаден под наем на
Р.Ц.-Сървиз“ООД с управител Р.Е.Ц. през 2012г. и договор е действал до
2023г. , П. и Р.Ц.и през 2009г. са закупили апартамент в гр. София, ж.к.
Бъкстон, през 1990г. на Р.Ц. в обезщетение по ЗТСУ е даден апартамент в гр.
София, ж.к. Красно село, на 21.02.2022г. П. Ц. е получила по договор за
дарение 5/6 ид.ч. от апартамент в гр. Ботевград, отчет за дейността на Р.Ц.
Сървисис“ ООД за 2020г. и 2019г. сочат на развиваната търговска дейност .
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с 535 от ТЗ– иск за установяване съществуване на вземане на ищеца
като поемател срещу ответника като издател по задължение по запис на
заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл.
418 от ГПК.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
възникнала валидно правоотношение по запис на заповед, отговарящ на
изискванията по чл. 535 от ТЗ, съгласно което ответник като издател се е
задължил да отговаря преди ищеца за изплащане на задължението по записа
на заповед, като същото е изискуемо.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат
на едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на
менителнични субективни права и правни задължения. Това волеизявление не
може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на
менителничното правоотношение. За да се създаде действително
9
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя,
направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж
създаден, менителничният ефект служи като материалноправна основа за
създаване и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления,
насочени към пораждане на нови менителничноправни ефекти – авал, джиро и
т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не засяга
действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на
другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е
поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени
изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води до
недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна
определеност, както относно правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на
задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактни правни
сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън
задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. Ако
посочването на каузално правоотношение не променя безусловния характер
на задължението, то посочването на това правоотношение не може да
обоснове извод за недействителност на ценната книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти обаче не означава, че длъжникът по тях не може да
направи успешно възражение във връзка с основание за плащане по
документа. Поемателят също разполага с възможност да посочи каузалната
сделка, за обезпечение на което е издадена ценната книга. Това е така, защото
поемането на парично задължение винаги става с определена цел, която цел е
свързана с други правоотношения, стоящи извън менителничните. В случаите,
когато субективното право по менителничния ефект се придобива въз основа
на договор между страните, то отношенията между тези лица са каузални и
издателят на ценната книга може да прави възражения по повод на
основанието. Въвеждането на същото може да се направи и от поемателя.
10
Каузалните правоотношения може да са различни правни сделки – продажба,
заем, банков кредит и т.н. По правило с предаването на ценната книга не се
новира задължението по каузалното правоотношение, а двете правоотношения
съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на каузалното
правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които се
твърди, че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично
правоотношение, следва да се установи валидно възникнало вземане по
каузално правоотношение. Липса на валидно възникнало вземане по каузално
правоотношение в тази хипотеза, препятства възникване на поети със записа
на заповед менителнични задължения. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на
задължението, ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за
обезпечаване на изпълнение на задълженията по което, да е издаден записа на
заповед, ищецът не е длъжен да въведе каузално правоотношение. В хипотеза,
в която нито една от страните в предвидени от закона срокове не е въвела
твърдения на наличие на каузално правоотношение, то не е част от
правоотношенията, които се изследват по делото, тоест няма въведено по
делото преюдициално правоотношение, поради което и неустановяване на
същото не може да послужи за основание да се отхвърли иска по чл. 422 от
ГПК. В хипотеза, в която страна по делото въведе като предмет на делото
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издадена ценната книга, на изследване в производство по иска по чл. 422 от
ГПК подлежи и каузалното правоотношение, доколкото същото има връзка с
възникване, съответно с погасяване на задължението по записа на заповед.
Разпределението на доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от
ГПК, тоест всяка страна следва да докаже фактите, на които основана
правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по
делото е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото,
ищецът следва да докаже че по това каузално правоотношение , което е
валидно възникнало, за него е възникнало валидно вземане , а ответникът
следва да докаже възраженията си за недължимост на сумите ако е въвел
такива като предмет на делото. (В този смисъл т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
11
В конкретния случай по делото се установи, че със заповед за изпълнение
по заповедно дело ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми
на основанията, на които е предявен иска, ответникът в срок е оспорил
заповедта, а ищецът в срок е предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Съдът приема, че приетият по делото документ, озаглавен „запис на
заповед” съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което и
представлява запис на заповед, издаден на 15.09.2019г. и удостоверява поето
от Е. Ц. като издател към М. А. като поемател за заплащане на сумата от
15000лв. на 15.10.2019г. Документът сочи издател и поемател, дата на
издаване, място на същото, поемател, падеж, съдържа „запис на заповед“ в
заглавие и в текст, място на плащане, носи подпис за издател, сочи сума и
безусловно обещание същата да се плати. Действително, на лицевата страна
на документа под текст „поръчител“ е изписано името на поемателя и е
положен подпис. Доколкото обаче поръчителството е допълнителното
волеизявление, то не засяга действителността на основното такова по
първоначалната сделка. В случая от заключението по съдебно почерковата
експертиза се установи, че химикалната паста на изявленията по записа на
заповед в частта за залъжителните му реквизити, включително и в частта за
посочване на лицето, на което следва да се плати след думите „петнадесет
хиляди лева“ са изписани с една и съща химикална паста, като сумата,
мястото на плащане са изписани от ответника Ц. ; с различна химикална паста
са изписани само повторно изписаното име на М. А. и нейните лични данни,
както и изявленията след „поръчител“. Съдът изцяло кредитира изводите на
вещото лице като верни и задълбочени, обосновани, неопровергани от
останалите доказателства по делото. Така съдът приема за установено , че с
една и съща химикална паста са изписани всички задължителни реквизити на
записа на заповед, като изписания от ищеца текст в него за сумата и мястото
на плащане са изписани със същата химикална паста. Не се твърди и не се
установява текстът изписан с една и съща химикална паста да е изписван по
различно време, поради което съдът приема, че към момента на подписването
на записа на заповед са били посочени в него всички задължителни реквизити
на същия и този документ представлява запис на заповед, като е подписан от
ответника. Следва да се посочи, че попълването на текста на ценната книга от
лице, различно от издателя, при потвърдена автентичност на подписа му, не
обосновава извод за неформирана от издателя му воля за задължаване
12
съгласно текста на документа. По делото не е установено волята на ответника
при подписването на ценната книга да е била опорочена. Твърденията на
ищеца са, че нямал воля да подписва този документ защото не бил получил
тази сума, че същата подписал защото при постъпването на работа му било
обяснено, че така ще се обезпечи евентуално бъдещата му имуществена
отговорност ако в последствие възникнат липси в казиното, в което работи.
Тези твърдения не попадат в хипотеза на опорочена воля, а само описват
причините поради които е подписал записа на заповед.
Страните по делото не спорят че за издаването на процесния запис на
заповед е имало каузални правоотношения между страните. Ищецът е
посочил, че това са три договора за заем всеки от по 5000лв., а ответникът е
посочил, че това са трудовите правоотношения между ответника и
работодателя му / дружеството, на което е управител ищеца/ за обезпечаване
на евентуални бъдещи негови задължения за липси в казиното, в което
работел по трудов договор . При така наведените твърдения съдът следва да
даде отговор на въпроса за съществуването на връзка между записа на
заповед и някое от сочените от страните каузални правоотношения.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, записвания по публичния търговски регистър, че ищецът е
управител на Инфинити“ЕООД както към момента така и към 2019г., че е
едноличен собственик на капитала на това дружество , че ответникът е
работела при Инфинити“ЕООД в периода от 03.09.2019г. до 01.05.2020г.,
както и в периода от 02.06.2020г. до 21.03.2022 , когато била „управител на
игрална зала за хазартни игри“, основанието за прекратяване на второто
правоотношение е едностранно предизвестие от работника от 20.02.2022г.
заповедта за прекратяване на правоотношението е от 21.03.2022г.
Установява се от показанията на свидетеля И., че практика на това
дружество „Инфинити“ЕООД е работещите в него в игралните зали като
крупиета да подписват записи на заповеди при подписването на трудовите
договори, с които записи на заповеди обезпечавали бъдещите си евентуални
задължения за възстановяване на суми, ако при работата им се установи, че
липсват пари. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел като
резултат от личните му впечатления, логични и последователни,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, дадени от
13
незаинтересован от изхода на делото свидетел. Свидетелят И. е посочила, че е
работела в дружеството на ищеца 4 месеца през 2022г., че се наложило да
подпише запис на заповед за 10 000лв. при сключването на трудовия договор
поради горепосочените причини, че видяла постъпил след нея служител – К.,
да подписва такъв запис на заповед, че от разговорите с колегите разбрала че
всички те са подписали такива записи на заповеди за по 10 000лв., а Е. й
казала, че тя подписала такъв за 15 000лв., защото била управител на
игралната зала. Така дадените показания изграждат пълна и логична картина
на събитията, поради което и макар свидетелят да е видял само подписване на
запис на заповед на още един служител и своето такова през 2022г., съдът
приема, че показанията му установят практиката на дружеството във времето,
включително и през 2019г., когато ищцата е постъпила на работа. Този извод
следва при съобразяване на обстоятелства, че показанията на свидетеля
закрепват и случилото се на други крупиета, които са постъпили на работа
преди това и които са й го споделили. Свидетелят П. е посочила, че във
фирмата няма голямо текучество, което е в подкрепа на извода на съда, че
крупиетата, които са споделили на св. И., че и те е трябвало да подпишат
записи на заповеди по същите причини, поради които го направила и тя, са
работели при дружеството от преди това, включително и по времето, в което
на работа е постъпила там ответникът Е. Ц.. Процесният запис на заповед е
издаден на 15.09.2019г., което е съпоставимо с началото на трудовото
правоотношение на ответника със собственото на ищеца дружество. Този
факт е в подкрепа на извода на съда за връзката между процесния запис на
заповед и трудовите правоотношения между ответника и работодателя му,
който е собствено на ищеца дружество, включително за имуществената
отговорност на работника към работодателя за липси. Житейски логично е да
се приеме посоченото свидетеля И., че записа на заповед издаден от ответника
е за по-голяма сума от тази, за която са издавали другите работещи в
игралната зала. Този извод следва при съобразяване на установеното по делото
обстоятелството, че ответникът е била управител на игралната зала, а
останалите работещи в залата са били крупиета. Действително, заповедта за
уволнението сочи тази длъжност на ответника по правоотношението за
периода от 02.06.2020г. до 21.03.2022г., но доколкото в справката от НАП
кодовете на длъжността на ищеца и за периода от 03.09.2019г. до 01.05.2020г.
са същите, то съдът приема за установено че и на 03.09.2019г. сключеният
14
трудов договор между ответника и Инфинити“ЕООД е бил за управител на
игрална зала. Заявеното от св. П., че не знае за сключвани записи на заповеди в
дружеството при започване на работа не е от естество да обоснове обратен
извод. Само по себе си незнанието на свидетеля за това обстоятелство не
доказва, че такива не са били подписвани от останалите работещи в игралната
зала. На самостоятелно основание съдът приема, че тези показания на
свидетеля П. не следва да се кредитират. Те са дадени от служител на
работодателя на ответника (собственик и управител на което е ищеца), на
който служител ищецът е давал при поискване заеми за малки суми, поради
което и тези показания следва да се преценяват по правилата на чл. 172 от
ГПК. В подкрепа на тези показания не са ангажирани други доказателства по
делото, те са опровергани от показанията на свидетеля И., които съдът
кредитира по съображения изложени по-горе. Следва да се посочи, че
показанията на свидетелят П. не следва да се кредитират и поради това, че те
и за останалите, сочени от свидетеля факти, не изграждат пълна картина на
събитията, независимо че този свидетел твърди, че е бил очевидец на същите.
Свидетелят П. е посочила, че ищецът дал на ответника три пъти по 5000лв.,
но само за първия път свидетелят е бил по-конкретен за период в годината
част от в деня, в който са дадени . За даването на сумата от по 5000лв. втория и
третия път свидетелят не е посочила дори период от годината в който са
дадени , нито как е разбрала размер на сумата, която се дава и за какво се дава.
Показанията на св. П. са и противоречиви, защото дори за първия път, в който
сочи че са дадени парите, свидетелят е посочила, че извадила от касата сума от
5000лв. и било преди обед, но същевременно свидетелят е посочила, че
смяната в залата започвала с наличност в касата от 1000лв., че 5000лв. се
достигали обичайно като събрана сума от клиентите при 24 часова смяна.
Свидетелят П. не е дала логично обяснение защо при първото даване на
парите от ищеца на ответника още преди обед в касата имало 5000лв. и то в
банкноти от по 50лв. За купюрите в касата на игралната зала съдът приема за
установено, че са били с различен номинал – по 10лв., от по 20лв., от по 50лв.,
от по 100лв. За този извод съдът съобрази показанията на с. И., които съдът
кредитира като резултат от личните й впечатления и като житейски логични
при съобразяване на обстоятелството, че клиентите в игралните зали залагат
различни суми и неоправдано е да се приеме, че заплащат залозите си само с
банкноти от по 50лв.
15
При така възприето съдът приема за установено по делото твърдението на
ответника по исковете, че записът на заповед е издаден във връзка с трудовите
правоотношения между ответника и работодателя му Инфинити“ЕООД , (на
което собственик на капитала и управител е ищецът) за обезпечаване на
евентуални бъдещи негови задължения за липси в казиното, в което работел
по трудов договор . Няма пречка страните по записа на заповед да са различни
от тези по каузалното правоотношение, а в случая установената по делото
свързаност между поемателя по записа на заповед и работодателя по
каузалното правоотношение на още по-голямо основание обосновават извод,
че такава връзка по делото следва да се обоснове. По делото твърденията на
ищеца, че каузалното правоотношение по записа на заповед е по три отделни
договори за заем не са установени. В тази насока не са събрани каквито и да е
доказателства. Дори доведеният от ищеца свидетел П. не е дала такива
показания. Напротив, този свидетел е посочил, че не знаела някой в казиното
да е подписвал запис на заповед, не знаела дали ответникът е подписала такъв
, свидетелят също получавала от ищеца малки суми в заем, но за тях не била
подписвала запис на заповед. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че твърденията на ищеца за съществуването на договори за заем
между страните не са установени по делото. В подкрепа на тези твърдения са
ангажирани само показанията на св. П., които съдът не кредитира по подробни
съображения, изложени по-горе.
С оглед гореизложеното съдът приема че следва да се произнесе
наведените от ответника възражения за недължимост на сумите по записа на
заповед поради липсата на валидно възникнало задължение по каузалното
правоотношение. Посочените възражения от ответника са , че за него не е
възникнала имуществена отговорност към работодателя му, поради което не
дължи сумата по записа на заповед, който обезпечава тази му отговорност. По
делото не се твърди и не е установено за ответника да е възникнала
имуществена отговорност към работодателя му „Инфинити“ЕООД, не са и
ангажирани доказателства за такива обстоятелства . При така възприето съдът
приема за основателно възражението на ответника по исковете за
недължимост на сумата по записа на заповед поради липса на възникнало
задължение по каузалното правоотношение което този запис на заповед
обезпечава.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено
16
валидно възникнало и изискуемо вземане на ищеца към ответника за плащане
на сумата по процесния запис на заповед в размер на 15 000лв. , поради
което решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго с което иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се поставят в тежест на въззиваемия, решението на районния съд в
частта, в която в тежест на ответника по исковете са поставени разноски
следва да се отмени.
За производство пред СРС на ответника по исковете следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1800лв.
За производство пред СГС на ответника по исковете следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1600лв и разноски за
държавна такса в размер на 300лв.
Претенцията на ответника по исковете за разноски за възнаграждение н.за
адвокат не е прекомерно. Този извод следва при съобразяване на сложността
на делото , цената на иска.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1081/19.01.2024г. по гр.д.№ 52948 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 120-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ ,
че Е. Р. Ц., ЕГН ********** дължи на М. Г. А., ЕГН ********** заплащане на
сумата от 15 000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
18.04.2022г,. до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед,
издаден на 15.09.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС, като Е. Р. Ц., ЕГН
********** е осъдена да заплати на М. Г. А., ЕГН ********** на основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2265лв. , представляващи съдебни разноски
и вместо това постановява:
17
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. №
204090/30.09.2022г. по регистъра на СРС на М. Г. А., ЕГН ********** срещу
Е. Р. Ц., ЕГН ********** , с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ за признаване за установено, че Е. Р. Ц.,
ЕГН ********** дължи на М. Г. А., ЕГН ********** заплащане на сумата от
15 000лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 18.04.2022г,.
до изплащането й, представляващи главница по запис на заповед, издаден
на 15.09.2019г. с падеж за плащане на 15.10.2019г., за която е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 20780/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН ********** да заплати на Е. Р. Ц., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 3700лв. (три
хиляди и седемстотин лева), представляващи съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно-аргумент от чл. 280, ал. 3 , т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18