№ 220
гр. Елин Пелин, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Гражданско дело №
20241820100521 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Делото е образувано по искова молба на малолетното дете Е. Е. Е., ЕГН **********,
подадена чрез неговата майка и законен представител М. Г. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.
Елин Пелин, ул. „България“ 28, сграда А, ап.1.5, срещу Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес за
призоваване в гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Свети Теодосий Търновски“ 18, ет. 1, ап. 1, с
която се иска изменение на размера на месечната издръжка, присъдена с решение № 32005
от 04.02.2020 г. по гр. д. № 5882/2019 г. на РС София, III ГО, 89 състав, от 300 лева на 800
лева, която да се заплаща до 10-то число на месеца, ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване. Твърди се, че с решение № 32005 от 04.02.2020 г. по
гр. дело № 5882/2019 г. на CPC, III ГО, 89 състав, влязло в сила на 04.02.2020 г. е одобрено
постигнато между страните споразумение, по силата на което родителските права по
отношение на детето Е. Е. Е. са предоставени на неговата майка М. Г. Е., при която е
определено и местоживеенето на детето, а на бащата Е. Г. Е. е определен режим на лични
отношения с детето, както и да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева на детето Е.
Е. Е. с ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяването й. Твърди се, че ответникът не заплащал стриктно
издръжката, като не ги подпомагал финансово или логистично. Твърди се, че майката е тази,
която полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, което вече е
ученик в седми клас. Твърди се, че за изминалите четири години са се увеличили
потребностите на детето от храна, облекло, обувки, учебни пособия и помагала, както и са
повишени многократно цените на стоките и услугите, а МРЗ от 560 лева през 2019 г. е
1
увеличена на 980 лева за 2024 г. Майката М. Е. е с основно месечно брутно възнаграждение
от около 2000 лева, а след удръжките получава около 1400 лв., освен ако не е ползвала
болничен за гледане на дете. Твърди се, че в края на 2021 г. на майката се наложило да
закупи спешно жилище, посредством ипотечен кредит, в което да се нанесе с детето, тъй
като ответникът продал предоставеното й за ползване с детето семейно жилище, по
отношение на което същият се бил задължил да поема разходите за ток, вода и от
отоплението му. Твърди се, че това било и причината, поради която въпреки огромните
финансови възможности, които бащата има, поради трудовата му ангажираност като пилот
на самолет, страните да договорят той да заплаща и издръжка в такъв минимален размер.
Твърди се, че детето Е. има нужда от средства: за плащане на учебни тетрадки и помагала,
както и ученически пособия; за подготовката за Националното външно оценяване - уроци по
математика - 300 лева за 1 учебен модул; за храна – 10 лева на ден или около 220 лв. -
джобни пари на детето за закупуване на закуски и обяд; за посещаване на училищните
екскурзии и т.н. зелени училища, които варират от над 50 лв. за еднодневните-до 500 лв. за
петдневните, както и културни мероприятия; за спортни занятия като фитнес; за лекарствата,
като в рамките на месец над 300 лева са платени само за изследвания и прегледи от
специалист; за битови неща, като телевизия, интернет, храна, светлина, топлина, подслон, и
т.н.; за дрехи и обувки. Твърди се, че ответникът Е. има възможност да плаща по-голяма
издръжка, тъй като: работи в чужбина и получава голяма заплата като пилот на самолет;
същият е в трудоспособна възраст и работи с месечно възнаграждение, надхвърлящо
многократно минималната работна заплата, а отделно получава възнаграждения и в
чуждестранни компании и от граждански договори - над 10000 лева месечно; от продажбата
на семейното жилище -луксозна къща със земя в с. Горна Малина, същият получил
значителна сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Г. Е. e подал отговор на исковата молба, в които
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът е недопустим, защото се
сочи, че страна по делото е детето Е., а не е предявен в лично качество от родителя М. Г. Е..
Ответникът твърди, че заплаща месечна издръжка, която е над минимума. Твърди се, че е
отпаднало задължението му да плаща половината от битовите сметки за жилището в Горна
Малина, което ищцата не обитава и не е собственост на ответника. Ответникът твърди се, че
няма отношение към плащането на ипотечен кредит, а представените доказателства за това
били неотносими.
В съдебно заседание майката и законен представител М. Г. Е. чрез процесуалния си
представител адв. Г. поддържа иска и моли за уважаването му в пълен размер. Сочи се, че
ответникът може да се позволи висока издръжка, защото работи за заплата, надвишаваща 10
пъти минималната работна заплата. Сочи се, че Е. е почти на 14 години, като се увеличават
нуждите му от храна, облекло, уроци и възможност да води нормален начин на живот.
В съдебно заседание ответникът Е. Г. Е. чрез процесуалния си представител адв. Арбекова
оспорва иска по основание и размер. В писмени бележки се моли искът да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, като се сочи, че не са представени доказателства за увеличили се
2
нужди на малолетното дете Е. Е. Е., освен разпечатка от имотния регистър. Сочи се, че не са
представени доказателства за извършени разходи от страна на ищцата за продължителен
период от време или други доказателства за изменение на потребностите на детето във
времето. Твърди се, че дължимата издръжка се плаща редовно от ответника, като ако не
заплаща такава, следва да има съответно производство по чл. 183 НК. Сочи се, че
разпитаната свидетелка изразява свои лични разсъждения за цената на урок по български
език и литература, като се акцентира, че ищцата е преподавател по тази дисциплина.
Твърди, че по-голяма част от разходите за отглеждане на детето били поети от бащата, при
който детето основно живеело.
В съдебно заседание ответникът Е. Г. Е. твърди, че месечният му доход варира от 9100 до
9300 лева, но не представя доказателства за това.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от удостоверение за раждане от 31.08.2010 г., че детето Е. Е. Е., ЕГН
**********, е роден на 21.08.2010 г. в гр. София, като негови родители са М. Г. Е., ЕГН
********** и Е. Г. Е., ЕГН **********.
С решение № 32005 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 5882/2009 г. на РС София, 3ГО, 89 състав,
влязло в сила на 04.02.2020 г., е допуснат развод по взаимно съгласие на молителите М. Г. Е.,
ЕГН ********** и Е. Г. Е., ЕГН **********, като е прекратен бракът им, сключен с акт за
граждански брак № 0051/ 27.03.2010 г. в гр. София, Столична община, район Красно село, и
е утвърдено споразумение между тях по чл. 51 СК, с което: упражняването на родителските
права върху детето Е. Е. Е. са предоставени на майката М. Г. Е.; бащата се е задължил да
заплаща месечна издръжка от 300 лева, считано от завеждането на исковата молба;
определен е режим на лични отношения с бащата; семейното жилище, находящо се в с.
Горна Малина, ул. „18”, № 38, обл. София, се предоставя за безвъзмездно ползване на
майката М. Г. Е., ЕГН:********** и детето Е. Е. Е., ЕГН: **********, до навършване на 18
годишна възраст, като бащата Е. Г. Е., ЕГН: **********0, ще заплаща разходите за ток, вода
и 1/2 от отоплението.
Видно е от нотариален акт от 23.12.2021 г., че на тази дата М. Г. Е. като кредитополучател и
ипотекарен длъжник е учредила договорна ипотека в полза на кредитора Банка ДСК за
обезпечаване на ипотечен кредит в размер на 109395 лева върху недвижим имот апартамент
А.1.5 със застроена площ от 56,60 кв. м., състоящ се от: антре, дневна/столова с кухненски
бокс, склад, спалня, тоалетна и балкон, с административен адрес: гр. Елин Пелин, общ. Елин
Пелин, ул. „България“ № 28. Представен е погасителен план за жилищен/ипотечен кредит за
сума от 109395 лева с посочени първоначална вноска от 578,16 лева и вноски за периода от
07.01.2022 г. до 07.11.2015 г. в размер на 437,95 лева.
Представена е фактура от 06.11.2023 г. за Е. Е. Е. за преглед от специалист/лекар/ с ЕхоКГ- А
на обща стойност 165 лева. Представена е фактура от 13.12.2023 г. за Е. Е. Е. за преглед от
ехография/доплер - А на обща стойност 165 лева. Представена е фактура от 26.11.2023 г. за
3
обувки Terrex AX4 Mid Beta COLD.RDY Hiking Shoes – CBLACK/ CBLACK/GRETWO –
IF4953-8-/42 2/3 с дължима сума с ДДС – 209,30 лева. Представена е операционна бележка от
07.07.2023 г. с наредител М. Г. Е. и получател СМГ УЧИТЕЛИ за сума от 300 лева.
От удостоверение № 278/17.04.2024 г. на СУ Васил Левски гр. Елин Пелин, се установява, че
майката М. Г. Е. е получила брутно трудово възнаграждение за периода от април 2023 до
март 2024 г. в размер на 31511,46 лева (средно месечно брутно трудово възнаграждение по
2626 лева).
Ответникът Е. Г. Е. е задължен на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи удостоверение
за доходи за една година назад и декларация за имотно и имуществено състояние, като му
указано, че на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
В едноседмичният срок за това, считано от получаване на съобщението на 15.07.2024 г.,
ответникът Е. Г. Е. не е представил удостоверение за доходи за една година назад и
декларация за имотно и имуществено състояние.
Представена е справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 28.04.2024 г. с данни за лицето Е. Г. Е., ЕГН
**********, според които: 1. на 14.07.2015 г. Е. Г. Е. като продавач е продал поземлен имот
УПИ със сгради в с. Киреево, 2. на 10.07.2015 г. Е. Г. Е. като собственик на ¼ ид. ч. по
вписан констативен н.а за УПИ със сгради, 3. на 29.09.2012 г. Е. Г. Е. като продавач е продал
поземлени имоти в с. Киреево, 4. На 15.06.2022 г. Е. Г. Е. като продавач е продал двуетажна
масивна жилищна сграда в с. Горна Малина, 5. на 17.05.2022 г. е вписан анекс към договор
за Е. Г. Е. като собственик на двуетажна масивна жилищна сграда в с. Горна Малина, 6. На
12.02.2020 г. е отбелязано заличаване на договорна ипотека; 7. На 04.11.2014 г. е отбелязано
заличаване на законна ипотека; 8. На 04.11.2014 г. е отбелязано заличаване на договорна
ипотека; 9. На 28.08.2014 г. е отбелязано учредяване на договорна ипотека; 10. На
14.07.2009 г. е отбелязано учредяване на договорна ипотека; 11. На 14.07.2009 г. е
отбелязано учредяване на законна ипотека; 12. На 14.07.2009 г. Е. Г. Е. като купувач е купил
поземлен имот заедно двуетажна масивна жилищна сграда в с. Горна Малина; 13. на
10.12.2012 г. Е. Г. Е. като продавач е продал поземлени имоти в с. Сив кладенец и с.
Одринци; 14. на 03.10.2012 г. Е. Г. Е. като продавач е продал поземлен имот в с.
Старопатица; 15. на 03.04.2018 г. Е. Г. Е. като дарител е дарил на Елка Г. Г. ¼ ид. ч. от обект
в сграда; 16. На 27.11.2015 г. е отбелязано заличаване на договорна ипотека за имот в гр.
София, ул. Ламар № 3; 17. на 29.10.2015 г. Е. Г. Е. като продавач е продал самостоятелен
обект в сграда - имот в гр. София, ул. Ламар № 3; 18. На 08.10.2014 г. е отбелязано
заличаване на договорна ипотека за имот в гр. София, ул. Ламар № 3; 19. На 27.08.2014 г. е
отбелязано учредяване на договорна ипотека в гр. София, ул. Ламар № 3; 20. На 30.09.2010 г.
е отбелязано учредяване на договорна ипотека за имот в гр. София, ул. Ламар № 3; 21. На
30.09.2010 г. Е. Г. Е. като купувач е купил самостоятелен обект в сграда в гр. София, ул.
Ламар № 3; 22. На 01.09.2006 г. Е. Г. Е. като купувач е купил самостоятелен обект в сграда в
гр. София, ул. Ламар № 3.
4
Установява се от показанията на свидетелката Мариета Филипова Христова, че същата е
директор на СУ Васил Левски в гр. Елин Пелин, а М. Г. Е. работи в това училище като
преподавател по български език и литература. Свидетелката Мариета Филипова Христова
сочи, че често М. Г. Е. искала пари на заем. Свидетелката Христова сочи, че сега майката и
детето живеели в апартамент в гр. Елин Пелин, закупен с кредит, защото били принудени да
напусната къщата в с. Горна Малина, където преди това живеели заедно с бащата. Детето Е.
Е. Е. било в седми клас, като било необходимо да получава уроци за национално външно
оценяване, като разходите били около 80 лева на месец, ако се заплаща по 20 лева на час.
Според свидетелката Христова един частен урок вече струвал по 30 лева на час.
Свидетелката Христова сочи, че в година имало два пъти екскурзии и едно зелено училище,
като една екскурзия с една нощувка струвала 250 лева, зеленото училище около 450-500
лева. Свидетелката Христова сочи, че познава бащата на Е., като последният идвал в
кабинета й по отношение на дисциплината на ученика, като бащата бил пилото, но няма
представа за доходите му.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно
детето да не е пълнолетно лице. Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите
и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. В ППВС № 5 от 30.11.1981
г. е посочено, че съдилищата следва да определят размера на издръжката, като имат предвид
възможностите на дължащия издръжката и като съобразяват нуждите на децата с оглед
правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на
родителите са основание за присъждането на по-големи по размер издръжки. Не следва да се
присъждат прекомерно високи размери на издръжки, които ще стимулират издържания към
обществено неполезен начин на живот, към лукс или използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. Това не би било налице, ако с издръжката се осигуряват условия на
живот, каквито детето би имало, ако родителите биха живели заедно. В разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната
работна заплата за страната / 933 лева според ПМС № ПМС № 193/12.10.2023 г., считано от
01.01.2024 г./ или възлиза на 233,25 лв. към момента на съдебното решение.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена или прекратена. За да се уважи искът по чл. 150 СК е необходимо да е налице
трайно съществено изменение нуждите на издържания или трайна съществена промяна в
материалните възможности на дължащия издръжка (т. 19 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от
време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед особеностите на
възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата,
5
респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности.
Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на
издръжката преди предявения иск. Възможно е да е настъпило изменение само досежно
нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само
изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката. При определяне на
доходите и възможността да се дава издръжка се взема предвид неговия брутен доход, като
не се отчитат законови допустими удръжки от него, включително тези за погасяване на
осигурителни и данъчни задължения (ТР № 34/05.12.1973 г. - ОСГК на ВКС).
Съдът наМ., че нуждите на малолетно дете Е. Е. Е. са се изменили съществено в сравнение с
2020 г., когато е била определена първоначално издръжката му. Увеличени са нуждите на
детето от средства за облекло, храна и занимания, като същите са обусловени от
физическото и социалното му израстване. Налице е трайно изменение на икономическите
условия в страната и увеличение на цените на стоките. Не се установява по делото детето да
има някакви здравословни проблеми, които да изискват допълнителни средства. Не бе
установено по делото малолетното дете да имат нужди по-големи от обичайните за дете на
неговата възраст. В случая са установени нараснали нужди на детето, свързаните с възрастта
му и наличието на потребности освен за задоволяване на прехрана, но и нуждата от
занимания - културни, спортни и развлекателни.
Установено е по делото, че майката М. Г. Е. има средномесечно брутно трудово
възнаграждение от 2626 лева и не дължи издръжка на други лица. Няма доказателства за
притежаваното недвижимо имущество от М. Г. Е., като е представен нотариален акт за
учредяване на ипотека за кредит в размер на 109395 лева, по който се дължат месечни
вноски от 437,95 лева.
По делото не са представени доказателства за доходите на ответника Е. Г. Е., но същият
заявява в съдебното заседание, че месечният му доход варира от 9100 до 9300 лева. Освен
това същият е задължен на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи удостоверение за
доходи за една година назад и декларация за имотно и имуществено състояние, но в срока за
това не е представил такива, поради което следва да се приложи чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161
ГПК. Ответникът е оспорил иска както по основание, така и по размер, но следва да се
приеме, че е в материалните му възможности да плаща по-голяма издръжка. Релевантните
възможности на ответника за даване на издръжка следва да се определят на база на
доказателствата за реализираните от него доходи и липсата на установени задължения да
издържа други лица. Не се събраха доказателства за притежаваното недвижимо имущество
от ответника Е. Г. Е., като според справката от АВ същият е извършил множество сделки с
недвижими имоти.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето Е. Е. Е. с оглед неговата възраст /13
години и 11 месеца/, както и възможностите на всеки от родителите, съдът наМ., че двамата
родители следва да осигуряват ежемесечно за издръжката на детето Е. Е. Е. общо 750 лв., от
която сума ответникът Е. Г. Е. следва да заплаща 500 лв. с оглед по-големите финансови
възможности, които има, а майката М. Г. Е. следва да поеме останалата част от необходимата
6
издръжка от 250 лева, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възникващите
извънредни разходи на детето Е. Е. Е.. При раздяла между родителите този от тях, който не
полага непосредствените грижи за отглеждането на детето следва да участва с по-голям дял
в паричната му издръжка. Съдът счита, че определеният размер на издръжката ще задоволи
нуждите на детето при обикновени условия за живот.
Издръжката следва да се измени, считано от подаването на исковата молба, съобразно
задължителните указания по т. 21 от ППВС № 5/16.11.1970г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка от 500 лв. месечно, като искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 800
лева.
Относно разноските по производството:
Видно е от представеният договор за правна защита и съдействие от 26.04.2024 г., че е било
заплатено възнаграждение от 1200 лева в брой.
С оглед възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази задължителните указания по ТР
№ 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът съобрази и обема на предоставената
адвокатска защита, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, според която минимално
възнаграждение възлиза на сумата от 500 лева. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело C?438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Предвид посоченото решение на СЕС, съдът наМ.,
че не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба
№ 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Като взе предвид вида и обема на осъществената защита, както и
фактическата и правна сложност на делото, съдът наМ., че справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е 800 лева. С оглед това възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
7
основателно, а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което
и последното следва да бъде намалено до размер от 800 лева.
С оглед искането на М. Г. Е. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Е. Г. Е. следва да
бъде осъден да заплати на направените от нея разноски по делото съобразно уважената част
от иска в размер на 320 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 432 лв., определена върху
увеличения размер на издръжката, изчислена върху тригодишните платежи за издръжката за
неопределен срок, в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и с Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, която Е. Г. Е., ЕГН **********, следва да заплаща
на малолетното дете Е. Е. Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
М. Г. Е., ЕГН **********, по гр. д. № 5882/2009 г. на РС София в размер на 300 лв. месечно
и я УВЕЛИЧАВА на 500 лв. месечно, като:
ОСЪЖДА Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. София, кв. „Лозенец“, ул.
„Свети Теодосий Търновски“ 18, ет. 1, ап. 1, да заплаща на малолетното дете Е. Е. Е., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. Елин Пелин, ул. „България“ 28, сграда А, ап.1.5, месечна издръжка в размер на 500 лв.
(петстотин лева), считано от подаване на исковата молба на 02.05.2024 г., със законна лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 800 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. София, кв. „Лозенец“, ул.
„Свети Теодосий Търновски“ 18, ет. 1, ап. 1, да заплати на малолетното дете Е. Е. Е., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. Елин Пелин, ул. „България“ 28, сграда А, ап.1.5, сумата от 320 лева, разноски по делото
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. Г. Е., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. София, кв. „Лозенец“, ул.
„Свети Теодосий Търновски“ 18, ет. 1, ап. 1, да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата
432 лева, представляваща дължима държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 06.08.2024 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
8
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9