РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Благоевград, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200721 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 61 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. П. от гр.Б , против НП№22-1116-
000734/13.04.2022г., издадено от Началник Група на ОДМВР – Благоевград,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., във връзка с
нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган- Началник група при ОДМВР-Б ,
сектор „Пътна полиция“, надлежно призован, не се явява и не ангажира
процесуален представител по делото.
Заинтересованата страна ОДМВР - Б /Сектор „Пътна полиция“/, във
връзка с нормата на чл.61, ал.1 вр. с чл. 63д от ЗАНН, редовно призована, не
ангажира законен и процесуален представител .
1
Районна прокуратура –Б , редовно призована, не ангажира представител по
делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният
по делото доказателствен материал и закона установи следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в
срока по ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че на 01.04.2022г., длъжностно лице при сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-
Б - св.В. И. /като младши автоконтрольор/, в присъствието на колегата си –
св. Т. В. , е съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение №547974/22-1116-000734, след като е
извършена документална проверка от свидетелите на тази дата в 14.30
часа, в офиса на санкционният орган в Б , на адрес: бул.“С “№ , и е било
констатирано след преглед на „o от дата 10.06.2021г., че жалбоподателят не
е изпълнил задължението си да регистрира в срок до един месец,
придобитото превозно средство , а именно лек автомобил с марка“Х “ с рама
№ / съгласно Наредба №I-45от 2018г.- до 1 месец от придобиване на
собствеността или оформяне на вноса постоянен или временен от съответния
митнически орган/, което за случая, според актосъставителя е следвало да
стане до дата 11.07.2021г./ Това описано деяние за жалбоподателя е
квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 145, ал.2 от
ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис, без
отразяване на възражения по документа.
Въз основа на АУАН, на 13.04.2022г., Началника на група при ОДМВР-Б ,
сектор“Пътна полиция“, е издал обжалваното НП №22-1116-000734, с което
за описаното в акта нарушение, на основание чл. 177, ал.6, предл.2 от ЗДвП,
на П. му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
200.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.05.2022г. и в
законният срок, той е депозирал жалбата по настоящото дело срещу
постановлението /18.05.2022г./
При разпита на свидетелите И. и В., двамата установяват, че
констатирали по документи, че автомобил собственост на жалбоподателя не е
регистриран в срок, като разговаряли и със самият П. по този повод.
2
Последният ги уведомил, че се касае за „ударен автомобил„ в чужбина, при
което произшествие е била нарушена физическата цялост на това МПС. Акта
бил съставен в офиса на санкционният орган и връчен лично на дееца.
Видно от приложената по делото и цитирана в НП и АУАН , инвойс
фактура №1061002 от 10.06.2021г., същата удостоверява, че на посочената в
документа дата е съгласувано между продавач с местонахождение в гр.К, К
и жалбоподателя П., да му се достави в Б , РБ , МПС, описано с марка“Х “,
година на производство 2016г., с рама № № , на стойност 11 064.00 канадски
долара. Във фактурата изрично е записано, че това превозно средство е
катастрофирало , следва да се извърши предплащане за доставката и не е
посочена никаква дата на доставка или придобиване на въпросното
МПС от страна на жалбоподателя.
Като доказателство по делото е приета и Митническа декларация за внос на
процесното МПС с № BG00008 I M A H1 21BG001008040588R3 от дата
23.09.2021г. С декларацията е удостоверен вноса на посоченото във
фактурата МПС, като катастрофирало такова и внос от Канада и му е
определено дължимо мито.
По делото е представена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи, с която се делегират правомощия на издателя на
обжалваното НП за контрол по спазването на ЗДвП и издаване на такива
санкционни актове при констатирано нарушение.
Видно от Справката за нарушител/водач, изготвена за жалбоподателя,
същият е санкциониран за нарушения по ЗДвП и преди датата на процесното
нарушение.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
административно нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се
представи изрична Заповед на министъра на вътрешните работи за делегирани
правомощия на процесният издател на НП, изготвена преди датата на
твърдяното нарушение. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН, като двата документа са и надлежно връчени на жалбоподателя.
Независимо то тези констатации, съдът счита, че обжалваното НП е издадено
при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в него и
3
обосноваващият го АУАН , липсва основен реквизит на двата документа
по чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
/за НП/, а именно дата на извършване на твърдяното нарушение. Вместо
такава дата, видно от съдържанието на тези два документа, единствено е
посочена дата на инвойс фактура за доставка на процесното МПС от К в Р ,
без да е пояснено кога е реализирана въпросната доставка и придобито
описаното в НП МПС, за да се приеме, че не е спазен 1-номесечен срок за
регистрацията му /до 11.07.2021г./ по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и респ. по чл.
3 на Наредба № I-45 за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, цитирана в обжалваният акт/ иресп. По чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Всички основни реквизити на АУАН по чл.42 от ЗАНН и респ. за НП по
чл.57 от ЗАНН следва да са ясно и недвусмислено разписани в тази
документи , защото очертават рамката на вменяваното нарушение и липсата
на който и да е от тях, винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като
с това се засяга в значима степен правото на защита и възможността на
жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява / на коя дата, къде
и в какво се изразява, респ. как е реализирано нарушението/, за да организира
защитата си срещу него. Този процесуален пропуск в НП съдът счита, че
обуславя неговата процесуална незаконосъобразност и е самостоятелно
основание за отмяната му.
Наред с горното, съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е и извършил нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП във
връзка с описаното в обжалваният акт МПС. Това е така, тъй като
посоченият като единствено доказателство за такова нарушение документ –
инвойс фактура от 01.06.2021г., всъщност представлява само
предварителен договор за доставка на описаното във фактурата МПС ,
което е следвало първо да се превози от К до РБ . Фактурата не е титул за
собственост на въпросното МПС , защото не съдържа реквизити на реален и
то писмен договор, като не е посочено, че превозното средство е доставено в
страната ни на неговият собственик – жалбоподателят П. , нито пък че
последният е заплатил договорената за него цена, а във връзка с последната
4
във фактурата е записано само, че се извършва предплащане за доставката.
Именно защото не датата на съставяне на тази фактура е момента на
придобиване на процесното МПС от страна на жалбоподателя, с нарочна
Митническа декларация за внасянето на същото превозно средство, едва
към 23.09.2021г. , самият жалбоподател е удостоверил доставянето на
автомобила описан в НП, който и обективно до момента на това доставяне
не е могъл да се регистрира на територията на РБ по чл.145, ал.4, вр. с
ал.2 от ЗДвП и посочената Наредба по-горе, поради това, че въобще не
се е намирало в страната до този момент, в това число и до описаната
като някаква крайна дата за регистрация с НП такава -11.07.2021г.
Съгласно нормата на чл.145, ал.2 вр. с ал.4 о т ЗДвП, приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба, като това правило се прилага и при придобиване на
собственост в чужбина. Но цитираната в постановлението Наредба № I-45
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, гласи в нормата на чл. 3 , ал.1 вр. с
ал.2 , че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в
срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на
вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.
Следователно, разграничени са две хипотези на придобиване на МПС-
такова, което се придобива в страната и такова придобито извън нея и след
внос . Именно втората хипотеза е налице в конкретният казус, след като
процесното МПС е внесено от Канада, а митническият внос за него е
оформен с нарочна митническа декларация, изготвена от жалбоподателя на
23.09.2021г. При това положение обаче срока за регистрация на внесеното
след придобиването му МПС, тече от датата на вноса по цитираната
Наредба, а не от датата на цитираната в НП инвойс фактура, каквито
фактически обстоятелства въобще не се съдържат в обжалваният акт .
Все във връзка с горното следва да се допълни и, че съгласно нормата на
5
чл.144 от ЗДвП, собствеността и респ. придобиването на едно МПС, се
прехвърля с писмен договор, какъвто въобще не е бил налице в
конкретният казус нито при издаване на процесната фактура за доставка на
МПС /01.06.2021г./, нито при внасянето на процесното МПС/23.09.2021г./,
което също опровергава извода на санкционният орган за настъпил
факт на придобиване на МПС , от който да е възникнало задължението
за собственика на автомобила за неговата регистрация по чл.145, ал.2 от
ЗДвП.
Не на последно място, по делото се установи по категоричен начин, че
процесното МПС е било доставено като катастрофирало такова и именно за
него е определено и мито при митническият му внос . За да се извърши
регистрация на едно МПС по чл. 5, ал.3, т. 4 от същата Наредба по
приложението на чл.140 от ЗДвП обаче, собственика следва да рпедстави
пред съответните органи редица документи, между които и такъв за
техническа изправност на ППС и неговото окомплектоване. А когато едно
МПС е технически неизправно, то не подлежи на регистрация и на това
основание. При това положение, санкционният орган следваше да докаже
в процеса и, че освен придобито от жалбоподателя, процесното МПС е
било и технически изправно и подлежащо на регистрация по Наредба №
I-45 и съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП, което обаче също не бе сторено от
издателя на обжалваното НП.
Като не е отчел изложеното и е издал атакуваното НП , с което е вменил на
жалбоподателя извършването на нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, което
не се доказа да е извършено от В. П. както от обективна , така и от
субективна страна, санкционният орган е издал и
материалнонезаконосъобразен акт, който и на това основание подлежи
на отмяна.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело. Видно от представеният договор за
правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв.В. от дата 17.05.2022г.,
приложен на л.8 от делото, жалбоподателят е заплатил на този негов
защитник възнаграждение в размер на 200.00лв. С оглед на констатацията,
че адв.В. е участвал и като процесуален представител на за жалбоподателя по
6
делото двукратно, съдът намира искането за разноски за основателно и
доказано, като на В. П. следва да се присъди заплащането на претендираната
от него сума от 200.00лв за съдебни разноски. Не са налице основания за
редуциране на така присъдените на жалбоподателката съдебни разноски по
смисъла на чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед на свършената работа по делото от адв.В. в полза на
неговият подзащитен .
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. с ал.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№22-1116-000734/13.04.2022г., издадено от Началника на група към ОДМВР-
Б , сектор „Пътна полиция“ , с което на В. А. П. с ЕГН ********** и с
адрес:Б, ул.“Т “№ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.145, ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б , да заплати на В. А.
П., с ЕГН ********** и с адрес:Б , ул.“Т “№, сумата от 200.00лв./двеста
лева/, представляваща направени съдебни разноски за участието на адв.В. и
негов адвокатски хонорар в съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Б в 14-дневен
срок , считано от съобщаването за изготвянето му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7