Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1578 от 13.11.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов
касационно наказателно административен характер дело номер 1820 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.Т.Т. с ЕГН ********** *** против Решение № 333/10.03.2020 г., постановено по НАХД № 5868/2019 г. на Районен съд-Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0769-006589/14.03.2019 г., издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ с което за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт изцяло и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора, редовно призован се представлява от упълномощения си процесуален представител – адв. В. Д., която поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно поради което иска от съда същото да бъде оставено в сила.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на А.Т.Т. против Наказателно постановление № 18-0769-006589/14.03.2019 г., издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ с което за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Т. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да потвърди оспореното наказателно постановление, първоинстанционния районен съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от доказателствата по делото безспорно се установява осъщественото административно нарушение, доколкото по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП Т. е следвало да пререгистрира автомобила си в законоустановения срок и след като не е сторил това, то по силата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система е била прекратена регистрацията на МПС, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият касационен съдебен състав не споделя
доводите на първоинстанционния районен съд относно наличието на безспорни
доказателства, удостоверяващи извършеното административно нарушение, като
мотивите в подкрепа на този извод са следните:
Действително, разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
указва, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба. От друга страна, нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираните правни норми
обосновава извод, че за да се приеме наличието на неизпълнение на задължение за
регистрация на новопридобито МПС от съществено значение е датата на която е
придобито същото, от която дата започва да тече едномесечния срок по чл. 145,
ал. 2 от ЗДвП, както и двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Безспорно,
удостоверяването на това съществено обстоятелство става посредством прилагане
на документ – надлежно съставен и нотариално заверен договор за
покупко-продажба на МПС, официална справка или извадка от информационната
система, която да удостовери, че на определена дата лицето е придобило
собствеността върху конкретно МПС.
Анализът на приложените по
административнонаказателната преписка писмени доказателства показва, че в
същата липсва надлежно съставено и годно писмено доказателство, което да
удостовери относимия за правната квалификация факт, а именно – датата на
придобиване на МПС от страна на санкционираното лице Т.. В случая, по
преписката липсва договор за покупко-продажба на МПС, липсва служебна справка или
разпечатка от информационната система на МВР. Липсата на последния документ –
разпечатка от автоматизираната информационна система поставя в невъзможност
съда да установи първо кога е придобит автомобила и второ указаната в чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП служебна дерегистрация кога и дали въобще е настъпила.
Действително, по преписката е приложена докладна записка от полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, в която същия е посочил,
че при извършена проверка и справка е установено, че управляваното от А.Т.Т.
МПС – „БМВ“ с рег. № А 3542 НК е със служебно прекратена регистрация по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. В докладната записка също е вписано и обстоятелството, че
от извършена допълнителна справка в информационната система за регистрация на
МПС е установено, че служебно прекратената регистрация на МПС е извършена на
26.06.2018 год., поради това, че за това МПС има сключен договор за
покупко-продажба № 1171/23.04.2018 год. на Нот. № 250 и новия собственик е
именно водача А.Т.Т.. Независимо от така приложената докладна записка,
твърдяните в нея проверки и справки в информационната система за регистрация на
МПС не са обективирани по никакъв начин, т.е. в уверение на заявените в
докладната записка твърдения не са ангажирани надлежни и годни доказателства, които
да ги удостоверят по безпротиворечив начин. Съгласно цитираната вече норма на
чл. 143, ал. 13 от ЗДвП, дерегистрацията настъпва служебно, чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прилагането на разпечатка от тази
информационна система би доказало настъпването на този относим към казуса факт
– отбелязаната служебна дерегистрация. Тази непълнота на доказателствата би
била преодоляна в случай на прилагане на разпечатка на информацията, съдържаща
се в информационната система, посредством която да се установи действително
датата на придобиване, а от там да се преценят и сроковете по чл. 145, ал. 2 и
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Предвид горното, настоящия касационен състав приема, че вмененото административно нарушение остава недоказано по предвидения процесуален ред, поради което оспореното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Като е приел противното, първоинстанционния районен съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНА Решение № 333/10.03.2020 г., постановено по НАХД № 5868/2019 г. на Районен съд - Бургас.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-006589/14.03.2019
г., издадено от началника на група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ с
което за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на А.Т.Т. с
ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.