№ 7526
гр. ...., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110165241 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „С...........” АД
обективно съединени искове за установяване, че Е. Н. К. дължи на ищеца сумата от 3507,16
лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 07.03.2012г. до
08.01.2021г., ведно със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 1186,81 лв. за периода от 07.04.2012 г. до 08.01.2021 г. за имот на адрес:
гр. ...., ж.к. .... 5, бл. 522, вх. В, ет. 1, ап. 2, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 29868/2021г. на СРС, 71 с-в. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни
води) в посочения обект, като потребителят не е заплатил дължимата цена.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор. Във възражението по
чл. 414 ГПК е направено оспорване наличието на облигационно отношение между страните
и изявление, че вземането е погасено по давност. Съгласно разясненията, дадени с т. 11а от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да
не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор. Затова и релевираните в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК възражения на длъжника за
1
липса на облигационни отношения и за изтекла погасителна давност следва да се считат
своевременни и допустими, дори при липса на отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
Относно установителния иск за главница:
Предявените пред съда искове са допустими - в срока по чл. 415, ал.1 ГПК от активно
легитимирана страна и срещу надлежен ответник в предметните предели на заявлението и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д №
29868/2021г., по описа на СРС, 71 състав, на основанието, претендирано от ищеца.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В
и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Ответницата оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между
страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води.
По делото е представена заповед за настаняване № 45 от 08.01.1979 г. и договор за
наем от 07.06.2007г., сключен с кмета на район „....“ на Столична община за настаняване на
Е. Н. К. в общинско жилище в гр. ...., ж.к. .... 5, бл. 522, вх. В, ет. 1, ап. 2. От тези писмени
доказателства се установява, че ответницата не е собственик на процесния имот, тъй като
право на собственост върху него притежава Столична община и съответно ответницата няма
качеството на потребител на ВиК услуги.
Според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с
ползването на имота, което включва и разходите за топлинна енергия за имота. По същество
същото правило е възпроизведено в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, според която разпоредба
неплащането на консумативните разноски за имота (включително и за ВиК услуги) е
основание за прекратяване на договора за наем на общински имот. Посочените отношения
обаче са между наемодателя и наемателя по договор за наем. Възможно е наемателя да
изпълни задължението си за заплащане на потребените за имота, отдаден под наем, ВиК
услуги, като ги заплати не на своя наемодател, а направо на предоставящото ги дружество,
за което са налице данни по делото. Това обаче не означава, че се променя предвидено, че
потребител на ВиК услуги е лицето, което притежава вещно право върху имота и съответно
2
това лице е в облигационни отношения с ВиК дружеството, по силата на които дължи да
заплаща цената на потребените за имота ВиК услуги. Ако собственикът или ползвателят е
отдал имота под наем на друго лице, той остава задължен за заплащане на цената за ВиК
услуги, а неговият наемател дължи на него като наемодател заплащането на разходите за
ВиК услуги.
Следователно наемателят на имота не е страна по правоотношението с ВиК
дружеството и не е потребител на Ви К услуги по смисъла на закона, поради което не дължи
на ВиК дружеството заплащане на цената на предоставените ВиК услуги. Това задължение
наемателят има само спрямо наемодателя си.
Поради неосъществяване на първата процесуална предпоставка за уважаване на
предявените искове, а именно доказване на обстоятелството, че ответницата е потребител на
В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение съдът намира,
че не следва да изследва реализрането на останалите юридически факти от фактическия
състав на предявените искове. С оглед несбъдване на вътрешно-процесуалното условие, под
което са заявени евентуалните основания на предявения иск, а именно погасяване на част от
вземанията по давност, същите не следва да бъдат обсъждани и изследвани от съда с акта по
същество.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно установителния иск за лихва:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. По делото не се доказа възникването на
главен дълг, поради което акцесорната претенция за лихви също следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно отговорността за разноските:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното
заповедно производство, съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от
18.0б.2014г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение.
В тежест на ищеца следва да останат направените от него разноски както в ч.гр.д. №
29868/2021г. по описа на СРС, 71 състав, така и в настоящото исково производство, като
съобразно изхода на спора на ищеца не се дължи присъждане на разноски.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага
само ответникът. Последният не е поискал присъждането на разноски и не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „С...........” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление гр. ...., ж.к. „.....“, ул. „... ....“ №1, сгр. 2А искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по
отношение на Е. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ...., ж.к. .... 5, бл. 522, вх. В, ет. 1, ап. 2 за
сумата от 3507,16 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
07.03.2012г. до 08.01.2021г., ведно със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1186,81 лв. за периода от 07.04.2012 г. до 08.01.2021
г. за имот на адрес: гр. ...., ж.к. .... 5, бл. 522, вх. В, ет. 1, ап. 2, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 29868/2021г. на СРС, 71 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С...........” АД, ЕИК ......... за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4