Определение по дело №2897/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 101
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20195300502897
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №101

 

                                            Гр.Пловдив, 15.01.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

Като разгледа докладвано от председателя  в.ч.гр.д. №2897/2019 по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл. 279, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.  чл. 419, ал. 1 ГПК.

    Образувано  е  по частна жалба – наименована „Възражение“ с вх.№31137/23.10.2019г., депозирана от Л.Л.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с настоящ адрес:*** – къща, против Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №8914/10.10.2018г., издадена по ч.гр.д.№15295/2018г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, втори брачен състав в полза на  кредитора: „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от П. Н. Д. и М. И. В.-прокурист, чрез пълномощника си адв. Х.И. срещу  Длъжникът: Л.Л.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: 6916,39 лева /шест хиляди деветстотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ - главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL764186 от 23.03.2015 г., задълженията по който са предсрочно изискуеми; възнаградителна лихва в размер на 1060,66 /хиляда и шестдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ за периода 12.04.2017 г. – 12.06.2018 г.; мораторна лихва в размер на 198,01 лева /сто деветдесет и осем лева и една стотинка/ за периода 12.04.2017 г. – 16.09.2018 г., такси в размер на 445,70 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.09.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 172,42 лева /сто седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ и 638,07 лева /шестстотин тридесет и осем лева и седем стотинки/ за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение, по съображения подробно изложени в жалбата.Иска се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист. С допълнително депозирано възражение с вх.№70581/31.10.2019г. по описа на ПРС,  Л.Ш. твърди,че не дължи  изпълнение на вземането, че Заповедта е издадена въз основа на подправени документи, че се явяват  недействителни - кредитната сделка и сключения Договор от 23.03.2015г., както и че са нищожни нотариалните удостоверявания на нотариус Маргарита Гечева с рег.№303, с район на действие  ОС гр.София.

Насрещната страна „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 не взема становище по възраженията.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след  като прецени представените по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:

 Частната жалба „Възражение“ и допълнително такова, са подадени в срока по  чл. 419, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледана по същество са неоснователни.

Съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК по заявление, подадено по реда на чл. 417 ГПК, заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочения длъжник.

В процесният  случай заявеното притезание се основава на извлечение от счетоводните книги  на банката - заявител, което е от категорията на посочените в  чл. 417, т. 2 ГПК документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение. Извлечението  е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити и съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането, съответни  на изложените в заявлението твърдения. В  документа е указан ясно  правопораждащият юридически факт, а  именно договор за банков кредит, конкретизиран е с посочване на страните по него - заявителя и насрещната страна в производството, дата на сключване,  размерът на непогасената сума от кредита към  дата на неговата изискуемост, както и дължимите лихви по него.

С нотариална покана с рег.№97/2018г. на нотариус Елена Сопаджиян с район на действие РС гр.Пловдив, длъжника е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита на 12.06.2018г. т.е. преди подаване на заявлението  за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

Що се касае до наведените от  Ш. доводи, че не дължи  изпълнение на вземането, защото Заповедта е издадена въз основа на подправени документи, че се явяват  недействителни - кредитната сделка и сключения Договор от 23.03.2015г., както и че са нищожни нотариалните удостоверявания на нотариус Маргарита Гечева с рег.№303, с район на действие  ОС гр.София, следва да бъде отбелязано, че същите не могат да бъдат изследвани в настоящото производство, в което се проверява единствено дали представеният от заявителя документ е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочения длъжник.Тези твърдения подлежат на доказване в едно исково производство.

Въз основа на изложеното настоящият въззивен състав споделя решаващите изводи на първостепенния съд, че процесното извлечение от счетоводните книги на банката - заявител отговаря на формалните изисквания по чл. 418 ГПК, с оглед редовността му от външна страна и съдържащото се в него удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника за претендираните със заявлението суми. Следователно обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид законосъобразността на разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, не  са налице основания за обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Гореизложеното обосновава неоснователността на подадените така  наименовани възражения, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от горното съдът

 

 

                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №8914/10.10.2018г.,  издадена по ч.гр.д.№15295/2018г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, втори брачен състав в полза на Юробанк България” АД, ЕИК *********.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                                   

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: