№ 256
гр. Монтана, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. М.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200954 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-10/ЕЕН-112/27.05.2025 година на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана на М. К. М. ЕГН ********** от
с. В., ул. „Н.К.В.“ № ХХ, за нарушение на член 28,ал. 1 от ЗНССПЕЕН, на
основание член 37 от ЗНССПЕЕН е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Недоволна от така издаденото НП М., обжалва същото с оплакване за
неправилност и незаконосъобразност. Предвид на това моли съда да го
отмени. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява
лично. Явява се и адв. Г., редовно упълномощен.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбоподателката М. К. М. е на ХХ години. От съвместното си
съжителствуване с И.Т.П. има син – З.И.Т. на ХХ години. П. починал през
1998 година, като поради липсата на брак между него и жалбоподателката М.,
нейният син Т. му бил единствен наследник. След смъртта на П., М.
продължила на живее в жилището собственост на починалия, като в този
период сина и не бил в село Владимирово, тъй като лежал в затвор в чужбина
за убийство. През 2025 година се върнал в селото. Отношенията между
двамата били влошени, М. се страхувала от сина си предвид криминалното му
минало и избухливия му характер. На 12.05.2025 година, синът на
1
жалбоподателката, заявил на майка си, че трябва да напусне къщата в която
живеела, тъй като е негова наследствена, има документ за това и не желае тя
да живее заедно с него, след което я изгонил. М. нямала къде да отиде и за
това потърсила съдействие от кмета на селото, който и заявил, че не може да и
помогне и да се обади на тел. 112. На 12.05.2025 година около 18.55 часа М. се
обадила на тел. 112 и съобщила на оператора, че синът и я гони от къщата,
няма къде да отиде и се страхува от него тъй като той е лежал в затвор в
Италия за убийство. Заявила, че е напуснала дома си, намира се на края на
селото. Ходила при кмета, който и казал, че не може да и помогне и да се
обади на тел. 112. Заявила, че синът и в този момент не е в къщата, а се намира
някъде из селото. Служителят приел обаждането, завел същият като сигнал за
домашно насилие, след което предал сигнала на РУ Монтана. На адреса на
жалбоподателката били изпратени служителите на У Бойчиновци – С. М. и
свидетелят по настоящето производство М. В.. Двамата установили М. и
синът и който не допускал майка си до къщата, твърдейки, че е негова.
Оказали и съдействие да си вземе част от дрехите, намиращи се вътре.
Установили, че насилие не е упражнявано и къщата действително е
собственост на сина на жалбоподателката. По тази причина служителят на РУ
Монтана – С. М. съставил АУАН № М-10/12.05.2025 година срещу М., за това
че е подала неверен и заблуждаващ сигнал на тел. 112. Актът би съставен в
присъствието на М. и подписан от нея без възражения.
След получаване на административнонаказателната преписка по случая,
АНО издал атакуваното Наказателно постановление № М-10/ЕЕН-
112/27.05.2025 година, като за нарушение на член 28,ал. 1 от ЗНССПЕЕН, на
основание член 37 от ЗНССПЕЕН, наложил административно наказание глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лева на жалбоподателката. След получаване на
НП, в законоустановения за това срок М. подала жалба срещу него, въз основа
на която е образувано настоящето производство.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство. Настоящият съд кредитира с
доверие разпитания в хода на производството свидетел В., който дава
показания за факти и обстоятелства, които лично е възприел. В открито
съдебно заседание, бе изслушан приобщения по надлежния ред запис от
ЕЕНСП 112, на обаждането на жалбоподателката от 12.05.2025 година.
Съдържанието му съответства на обясненията на същата дадени в хода на
производството. На това основание въззивният съд кредитира с доверие
обясненията на М. по случая, съдържанието на който / на обаждането до
ЕЕНСП 112/ е отразено в установената по делото фактическа обстановка. В
хода на производството не се установиха противоречия между свидетелските
показания на служителя на РУ Монтана, обясненията на жалбоподателката и
изслушания запис.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон.
2
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Видно от установената фактическа обстановка жалбоподателката М., на
12.05.2025 година, около 18.:55 часа, се е обадила на ЕЕНСП 112 и е
съобщила, че синът и я изгонил от дома и, няма къде да отиде и се страхува от
него тъй като е лежал в затвор, поискала съдействие от компетентните органи
при тази ситуация. Сигналът на М. е заведен като „домашно насилие“ и
предаден на РУ Монтана за продължаване на работа.
Същевременно съгласно разпоредбата на член 3, ал. 1 от Закона за
националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
„Единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от
спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите, както и при заплаха за околната среда“. Според
въззивният съд естеството на обаждането на жалбоподателката отговаря и на
това изискване. Същата е била изгонена от жилището, което е обитавала и е
потърсила съдействие от държавните органи. Имайки предвид и възрастта на
М. и повода по който е направено обаждането, според настоящият съд е била
налице ситуация, съдържаща риск за живота и здравето на жалбоподателката,
което е необходима законова предпоставка за използване на единият
европейски номер.
В хода на съдебното производството е установено, че съобщеното от М.
на оператора отговаря на обективната действителност и не съдържа невярна
или подвеждаща информация. Жалбоподателката е предала на оператора
действително случилото се, в заявеното от нея не се установи невярно или
подвеждаща информация. Съобщеното от нея на оператора е установено и при
извършената проверка от служителите на РУ Монтана на място. Според
въззивния съд обстоятелства извън същността на самото обаждане, а именно -
начина по който е отразено в деловодните регистри, на кой орган е предадено
по компетентност, дали това е законоустановения ред за решаване на
съобщения проблем, дали изпратените на място държавни органи разполагат с
3
правомощия за решаване на казуса и субективната оценка за използването по
предназначение или не на ЕЕНСП 112, нямат отношение към обстоятелството,
дали заявеното от жалбоподателката е невярно или подвеждащо.
При тази фактическа обстановка и на основание гореизложеното,
въззивният съд намира, че извършеното от страна на М. не осъществява нито
от обективна, нито от субективна страна административното нарушение,
каквото и е вменено с обжалваното НП, поради което същото е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В хода на производството разноски не са претендирани, поради което
въззивния съд не следва да се произнася по тях.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М-10/ЕЕН-112/27.05.2025
година на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на М. К. М.
ЕГН ********** от с. В., ул. „Н.К.В.“ № ХХ, за нарушение на член 28,ал. 1 от
ЗНССПЕЕН, на основание член 37 от ЗНССПЕЕН е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в ХХ-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4