№ 289
гр. гр.Несебър, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело №
20242150100263 по описа за 2024 година
Производството е образувано искова молба вх. № 2554/18.03.2024 г. на „В.и К.”
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Д. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. ***, с която се иска от съда да приеме за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 129,61 лева, от
които 95,48 лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода 25.05.2021 г. –
25.11.2021 г., с отчетен период от 17.07.2020 г. до 04.11.2021 г.; сумата от 34,13 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2021
г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.11.2023 г. до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1182/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър. Претендират се
сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 721802, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. ***. За ответника качеството
„потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на
водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Ответникът не изпълнил
задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени 6 броя
фактури.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане за прилагане към делото на ч.гр.д. № 1182/2023 г. по описа на
НРС.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е депозиран писмен
отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира
писмено становище вх. № 6931/24.07.2024 г., с което поддържа исковете, моли за
уважаването им, претендира съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК
и прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при
наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител, като липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 1182/2023 г. по описа на
Несебърския районен съд, по което е издадена заповед № 528 от 06.11.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 95,48 лева –
представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за
периода 17.07.2020 г. до 04.11.2021 г. за обект, находящ се в к.к. Слънчев бряг, бл. Л.,
офис № 309, ведно със законната лихва върху главницата сума, считано от
03.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 34,13 лева – представляваща общ
размер на мораторна лихва върху главниците по отделните периодични плащания,
начислена общо за периода от 25.06.2021 г. до 30.10.2023 г.
В указания срок, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и предвид връчването на
заповедта до длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК заявителят е предявил иск за
установяване на вземането си, който съдът приема за допустим. С процесната искова
молба са предявени за съдебно установяване всички вземания по заповедта.
В съдебно заседание, ищецът пледира за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. негов
представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези
последици са редовно указани на ответника с разпореждане № 744/21.03.2024 г. и с
определение № 532/10.06.2024 г. на съда, които видно от доказателствата по делото –
съдебни съобщения и призовки /л. 27 и л. 31 от делото/ са достигнали до страната,
като връчени лично на ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.
От представените по делото доказателства /л. 39-42 от делото/ е видно, че
ответникът е придобил на 14.05.2003 г. собствеността по отношение на недвижим имот
- офис № 309 в сградата на общежитие „Л.“ – к.к. Сл.бряг, общ. Несебър, ет. 1, която
няма данни да е разпоредена впоследствие и в исковия период до 18.07.2024 г.
Същевременно, съгласно представени от ищеца и неоспорени от ответника справка-
извлечение, решения на КЕВР, шест броя фактури л. 8-22 от делото/, за собствения на
ответника имот има разкрита партида при ищцовото дружество с аб. № 721802, като от
извършени отчитания в исковия период е установено потребление, което е
2
остойностено и фактурирано от доставчика на ВиК услуги, като възлиза общо на
сумата от 95,48 лева.
В тази, връзка съдът намира за вероятно основателна и акцесорната претенция за
дължимост на мораторна лихва за забава върху главниците за периода от 25.06.2021 г.
до 30.10.2023 г., а именно: сума в размер на 34,13 лева, както и искането за
присъждане на законна лихва за вбъдеще и считано от датата на депозиране на
заявлението – 03.11.2023 г.
С оглед установената вероятна основателност на иска и тъй като ответникът не е
представил отговор на исковата молба и същият не се е явил в съдебното заседание,
без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил
уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявените искове следва
да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лева. Съдът приема за
доказани по делото посочените разноски, които включват 75 лева – дължима заплатена
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна
помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално
представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния
размер от 100 лева.
В тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца-заявител
разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1182/2023 г. по описа на
НРС в размер на 75 лева, вкл. 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.
***, положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Д. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр. ***, дължи на „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 129,61 лева, от които 95,48 лева –неизплатена главница
по фактури, издадени в периода 25.05.2021 г. – 25.11.2021 г., с отчетен период от
17.07.2020 г. до 04.11.2021 г., за потребени в собствения на ответника водоснабден
обект с административен адрес: гр. ***, аб. № 721802, ВиК услуги; сумата от 34,13
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
25.06.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.11.2023 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1182/2023 г. по описа на Районен съд –
Несебър.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на „В.и К.” ЕАД с ЕИК ***, на
3
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева – разноски в
исковото производство, както и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1182/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.
240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4