Решение по дело №957/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от М.А.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Т. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000480/20.04.2023 г. на полицейски инспектор В.С.И. в сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР Варна, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречащ на материалния закон. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. Т., който поддържа жалбата и моли оспорения административен акт да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор В.С.И. към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 19.04.2023г. в 23.44 ч. в в ------ посока В., до бензиностанция „П.“ жалбоподателят К. управлява собствения си лек автомобил марка ***** след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARРК-0014, който е отчел положителен резултат за амфетамини, проба № 228. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0176483. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 907571, който е подписан от нарушителя, като същият е подписал и талона за медицинското изследване. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – ВМА – Варна.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция, Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. за определяне на техническите средства за извършване на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и тестове за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Протокол за сервизна проверка на Дръг Тест 5000 с № ARРК-0014 от 29.08.2022г.

Като доказателства по делото са приобщени и Докладна записка от мл. автоконтрольор А.П.П. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози рег. № 819п-12170/20.04.2023г., заповед за задържане на лице, Протокол за личен обиск на лице, приемо-предавателен протокол от 19.04.2023г., Мотивирана резолюция № 23-0819-М000158/20.04.2023г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН, с оглед образуваното Досъдебно производство №144/2023 година по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателя М.К..

По делото са представени от страна на жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 20.04.2023 г. в МДЛ „К.“ и Постановление за прекратяване на наказателното производство № 5290/2023 от 05.06.2023г. на Районна прокуратура Варна, поради отрицателен резултат от СХЕ на 12.05.2023г. № 23/ТЛ-44 в Токсикологична лаборатория на МИ - МВР Варна.

От страна ответника е представено Удостоверение рег. № 365р000-28686/17.05.2023г. за това, че В.С.И. е назначена на длъжност полицейски инспектор на 18.04.2019г., която заема и към настоящия момент.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност. Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, същият е издаден и при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Към датата на съдебното заседание е налично и представено писмено доказателство – постановлението за прекратяване на ДП, поради отрицателен резултат на химико – токсикологичния анализ на кръвта от оторизирана лаборатория. Съдът при съобразяване на нормата на чл. 142 ал. 2 от АПК, намира, че този факт води до основателност на жалбата. Нормата на чл. 171 т. 1 т. „б“ предл. последно от ЗДвП определя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, след като е установено, че резултатите от кръвната проба са отрицателни, принудителната мярка се явява незаконосъобразна. Невъзможността на държавата да осигури своевременното и без забавяне изследване, което да потвърди или опровергае резултата от полевия тест, не може да е основание за налагане на принудителната мярка. Съдът споделя становището на ответника, че при положителен резултат от полевия тест, административният орган действа при обвързана компетентност, като по този начин се реализира и идеята на законодателя за принудителната мярка, но след получаване на резултатите от кръвната проба, съгласно посоченото по-горе, следва да се даде приоритет на последните. В случая не може да се приеме, че с получаването на отрицателния резултат се решава въпроса с отговорността, тъй като такава на практика не се ангажира, защото не е било налице изначално основание за нейното ангажиране - лицето не е употребило наркотици. Установяването на липсата на употреба на наркотици в разумен срок след полевия тест, е въпрос на организация, а не на законодателна празнота или противоречие, поради което при установяване, макар и със закъснение на този факт, наложената принудителна мярка се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат разноски, но същият освен в жалбата, където е формулирано общо искане за присъждането им, не е представил доказателства за такива, вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 10 лв. - държавна такса.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000480/20.04.2023 г., издадена от полицейски инспектор В.С.И. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на М.А.К., ЕГН ********** сума в размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: