Решение по дело №467/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на С. З. К. от [населено място], подадена чрез адв. Д. О. АК Сливен против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оспорения акт на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. "а" и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, се прекратява поетият от жалбоподателя ангажимент по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" по заявление за подпомагане с УИН ******** в размер на 14712,31 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административният акт не е мотивиран, от него не ставало ясно как е установена декларираната площ - чрез теренна проверка или чрез административна проверка, доколкото протокол за проверка не бил връчван. Твърди, че в хода на административното производство за кампания 2023г. жалбоподателят не е могъл да изчертае референтните парцели, тъй като в Общинската служба по земеделие не са предоставили достъп до референтните парцели, така както това е станало през кампания 2022г., когато е очертал много по-голяма площ. Незаявяването на площите не било по негова вина, тъй като в ИСАК нямало информация, че има регистрирани правни основания. Счита, че причина да не заяви коректно парцелите за кампания 2023 е непредоставянето на коректни данни за имотите за предходни години. Моли съда да постанови решение, с което обяви за нищожен оспорения акт, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен и върне преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият лично и с адв. Д. О. АК Сливен поддържа жалбата. В открито съдебно заседание на 14.05.2024г. заявява, че най-вероятно сертифициращата фирма е подала информация за парцелите, с които е поел ангажимент по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, като е дублирала слоя или случайно го е пропуснала, или част от парцелите са попаднали в „Биологичен слой“ по мярка 11, вместо по мярка 10 "Агроекология и климат" и поради тази причина не е могъл да ги заяви. Изтъква, че поради този факт е възможно да се е получило объркване в Министерство на земеделието, които генерират тези слоеве. Заявява, че тъй като оставала седмица до края на срока за изчертаване на парцелите, при грешка за 4-5 имота е решил да рискува и да приключи заявлението си. В същото съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител заявява изрично, че поддържа жалбата срещу акта единствено в частта, в която се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" по заявление за подпомагане с УИН ******** в размер на 14 712,31 лева. В останалата част, с която се прекратява поетият от жалбоподателя ангажимент по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" изрично заявява, че не поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения акт в обжалваната част, като незаконосъобразен. Представя по делото писмени бележки. Претендира разноски по делото.

Ответникът – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез гл. юрисконсулт Д. Б., намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение, тъй като оспорващият не е подал заявление за плащане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" и това е причината за издаване на акта. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Сливен, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, предвид факта, че жалбата е депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, видно от саморъчно поставения подпис и дата на самото уведомително писмо – 08.12.2023 г. (л. 25) и датата на подаване на жалбата -21.12.2023 г. (л. 2) от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Оспорващият С. З. К. е регистриран с УРН ******в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" през кампания 2022 г. Същият е поел три годишен ангажимент с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство” през кампания 2022г., като не подал „Заявление за плащане" през кампания 2023.

На основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и във връзка с чл. 28, чл.29 и чл.32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, от ДФ “Земеделие“ следа извършване на задължителни административни проверки по заявлението на С. З. К. са изплатени суми по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г., с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“., както следва: през първата година от ангажимента за заявление с УИН: ******** за кампания 2022 е изплатена сумата от 14 712.31лв. Общата изплатена сума по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 14 712.31 лв.

С писмо с изх. № 01-6500/4713 от 16.10.2023 г., ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК./л.26/

С писмо с изх. № 01-6500/4713#1 от 14.11.2023 г., оспорващият възразява срещу откритото производство, като излага доводи, че земеделските парцели променят идентификаторите си и некоректното им заявяване не е по негова вина, а са налице форсмажорни обстоятелства./л.27/

Възражението не е прието за основателно с мотиви, че оспорващият не би могъл да бъде възпрепятстван да подаде „Заявление за плащане“ по две причини - при подаването на заявлението за подпомагане се зареждат площите от предходната кампания и в случай, че стопаните обработват същите площи, те ги заявяват в текущата година. Втората причина е, че по направлението, по което е поет ангажимент няма изискване площите с поет ангажимент да се пресичат географски с парцелите, посочени в заявлението за плащане през годините на ангажимента. Посочено е, че осигуряването на право на ползване на земеделските площи е задължение на бенефициента и не е форсмажорно обстоятелство, като "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., поради което от ДФЗ-РА е прието, че изложените във възражението доводи не обосновават прекратяване на образуваното производство.

На 24.11.2023 г. Заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ издава оспореното писмо с изх.№ № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г., с което на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „а“ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е прекратен по отношение на С. З. К. агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 и определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „ Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, във връзка с подаденото от С. З. К. заявление за подпомагане с УИН: ******** в размер на 14 712.31 лв. (четиринадесет хиляди седемстотин и дванадесет лева и тридесет и една стотинки) на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „а“ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020. /л.24/

Уведомителното писмо е получено лично от лицето на 08.12.2023 г., видно от саморъчно поставения подпис и дата на самото писмо.

По делото е разпитана като свидетел Н. А. Р., г. е. в О. с. п. з. – С.. Свидетелят сочи, че като оператор, при очертаването, когато се приключва заявлението от бенефициента и парцелите не са включени в слой „Биологичен“, системата дава запис „фатална грешка“ и не може да се приключи заявлението. Всеки земеделски производител, който участва в схеми за подпомагане, трябва да има сключен договор със сертифицираща фирма, задачата на която е да включва парцелите в национален регистър към Министерство на земеделието и храните, и въз основа на този регистър се изготвя слой „Биологичен“ и се качва в системата на ДФ “Земеделие“.

По делото е разпитан като свидетел Т. В. Т., Н. О. служба по земеделие – Сливен, от показанията на който се установява следното: Министерство на земеделието и храните генерира слоевете и ги подава на ДФ „Земеделие“ за зареждане в системата на ИСАК, за да могат земеделските производители да ги очертаят като слоеве в ИСАК; когато земеделският стопанин заяви на оператора, че иска да приключи заявлението си, се стартира автоматична проверка на ИСАК, откъдето излиза съответно „фатална грешка“ , „предупреждение“ или „коректно заявление“; ако в заявлението има фатална грешка, то не може да бъде приключено, докато не бъде отстранена грешката; ако има само предупреждение, земеделският производител може да коригира заявлението, а може и да го приключи, като се подписва, че желае именно по този начин да приключи заявлението си; операторът не разполага с компетентност да установи причината за фаталната грешка, задължение на земеделският производител е да се свърже с Министерство на земеделието или с ДФЗ-РА, за да му бъде направена индивидуална справка.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице със специалност „Г. и к.“ инж. Г. Р., от заключението на която се установява следното: Оспорващият С. З. К. (УРН) ******е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022, като е поел три годишен ангажимент с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ и не е подавал „Заявление за плащане" през кампания 2023; през първата година от ангажимента за заявление с УИН: ******** за кампания 2022 са му изплатени 14712.31 лв., колкото реално е и общата изплатена сума до годината на прекратяване на ангажимента по направление ,,Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство”; няма изискване площите с поет ангажимент да са на едно и също географско местоположение; може да бъдат и нови площи, които отговарят на условията до размера на не по-малко от 90 % от одобрената площ; оспорващият К. е заявил парцели с № 66041-78-1-1 - 4 ха, 66041-78-2-1 - 1,37 ха, 66041-78-3-1 - 2,62 ха, 66041-78-4-1 - 1.12 ха или общо 9,11 ха, представляващи площи с код 222010 - сливи (Костилкови овощни видове- овощни видове) по мярка 10 "Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020; при автоматичните проверки за кампания 2023 от първоначално подадените данни (които стопанина в последствие се възползва от правото си да промени), показват че са декларирани по- малко от 90 % от площта с ангажимент; експертът установява, че при административните проверки е била установена грешка, тъй като от земеделският производител е декларирана по-малка площ по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанствата“ - площ с ангажимент: 5.11ха, а за текущата година -4,00 ха.; вещото лице е установило, че през 2023 г. от С. К. не е подавано заявление за плащане; което означава, че не са заявени земеделските площи, за които е поет ангажимента; ДФЗ-РА не извършила допълнители административни проверки, понеже имотите се явяват недекларирани (незаявяни) от бенефициента по мярката; осигуряването на правото на ползване на земеделските площи е задължение на земеделският производител, за периода на ангажимента; експертът сочи, че земеделските площи от предходната година се зареждат в заявлението в следващата година и в случай, че се стопанисват, същите площи се подават за текущата година или се променят данните така, че да съответстват на състоянието на стопанството през текущата година; при подаване на заявлението се извършват автоматични проверки, които сравняват данните на подаденото заявление, спрямо изискванията; след запознаването с автоматичните проверки, земеделският производител би могъл да редактира подадените от него данни или да не ги променя, но се изисква подпис за удостоверяване, че е запознат с тях; в конкретният случай земеделският производител К. е информиран, че не е подал заявление. Според вещото лице конкретната причина за прекратяване на ангажимента е, че С. З. К. не е изпълнил задължението си да подаде заявление за плащане през кампания 2023 г. Експертът сочи, че на стр. 95 от делото, където е налична страницата, съдържаща резултати от автоматичните проверки, е отбелязана „грешка“, което означава, че не е заявено направление ,,Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство ”, което е било заявено през предходната година. В съдебно заседание на 16.04.2024г. експертът уточнява следното: Оспорващият не е подал заявление за плащане за 2023г.; заявлението за участие в Кампанията 2022 е заявление за плащане, но следващата година няма подадено ново; площите, заявени през 2022г. са заявени за следваща 2023 година, но по други мерки, а не по мярка 10, През 2022 година оспорващият е заявил 9,11 ха, а 2023 година площите, които се препокриват с заявените през 2022г. 9 ,11 ха са около 5 ха.

В хода на съдебното производство към делото е приобщено писмо от Министерство на земеделието храните с вх. № СД-01-01-1435/02.05.2024 г., в което се сочи, че за бенефициента С. З. К. не е обменена информация по реда на чл. 41, ал. 7 и ал. 8 от ЗПЗП. /л.174/

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. "а" и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, се прекратява поетия от жалбоподателя ангажимент по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", предвид неподдържане на оспорването, заявено в съдебно заседание на 14.05.2024г. - изричното волеизявление на оспорващия и неговия процесуален представител, че не поддържат жалбата срещу акта, в частта за прекратяване на ангажимента, съдът следва да остави в тази част жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство по делото на основание чл.159 т.4 от АПК, поради отпаднал правен интерес.

Жалбата срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" по заявление за подпомагане с УИН ******** в размер на 14 712,31 лева, разгледана по същество, е неоснователна при следните мотиви:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Актът за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. "а" и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, се прекратява поетия от жалбоподателя ангажимент по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" по заявление за подпомагане с УИН ******** в размер на 14712,31 лева, противно на доводите на оспорващия е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява, а съгласно и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира и ръководи дейността й и представлява същата. Според чл. 20а ал. 4 от с. з. изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Видно от т. 6 на представената Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. (л. 111), изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил на заместник-изпълнителния директор П. С. правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответните направления, какъвто е и процесният акт, издаден при упражняване и в рамките на надлежно делегирани правомощия, поради което и искането за обявяване на нищожността му е неоснователно.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и е подписан от издателя си, като при издаването му са посочени съответни фактически и правни основания (мотиви), обосновали извода за прекратяване на поетия от оспорващия К., тригодишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014 - 2020. Оспореният акт има всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Спазени са изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие в него, от което същият се е възползвал.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна.

Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са установени с Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка "Агроекология и климат", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от настоящия регламент. Ангажиментите по мярката се поемат за период от три години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за въвеждане на преходни разпоредби.

На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 7/24.02.2015 г., издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г., подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. са посочени 8 направления, по които се подпомага извършването на агроекологични дейности, като едно от тях е избраното от жалбоподателя.

Следователно за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат многогодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се регулира изплащането на помощите.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. е предвидено, че агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като в ал.5 е посочено че новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години, а в ал. 2 е посочено, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за подпомагане. За всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите подават заявление за плащане. А същевременно в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е предвидено, че агроекологичните дейности по направление по чл. 3, т. 1, 3 и 4 следва да прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в период на поетия агроекологичния ангажимент, а според ал. 2 одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6.

Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7, ДФ"Земеделие" прекратява поетия ангажимент и земеделските стопани възстановяват получените суми по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи .

Прилагайки относимите правни норми, от административния орган правилно е установил, че съобразно поетия ангажимент от жалбоподателя, същият не е подал заявление за 2023 г. за цялата референтна площ, поради което е приел, че са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и е прекратил подпомагането. В тази връзка няма спор по делото, че това е фактическата обстановка, въз основа на която е приложена материалноправната норма, ангажираща прекратяването на ангажимента, поради незаявяване за подпомагане площи за 2023 г. по поетия ангажимент от 2022 г.

За да издаде акта, административният орган е приел, че през кампания 2023 г. оспорващият К. не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, поради което на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. "а" и чл. 8, ал. 5 от Наредба № 7/2015 г. във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК е прекратил същия и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" във връзка с подаденото от С. З. К. заявление за подпомагане за кампания 2022 в размер на 14 712,31 лв. Наред с това е посочил като основание за прекратяването на ангажимента нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. приемайки, че с неподаването на заявление за плащане през 2023 г. оспорващият е нарушил чл. 8, ал. 5 от Наредбата, с което не изпълнява поетите агроекологични задължения по дейностите по направленията по ал.3 във връзка с прилагането им за период от три последователни години.

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че през 2022 г. по заявление с УИН: ******** оспорващият е поел 3-годишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020, с направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" като същият се изпълнява и през следващите две години – 2023 и 2024 г.. От доказателствата по делото, вкл. изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно изготвена, се установява, че за кампания 2023 г. оспорващият К. не е подал заявление за плащане по мярка 10, която се явява втората година от поетия 3-годишен ангажимент по тази мярка.

С неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия, не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 от наредбата да се прилагат за периода от три последователни години. Правилно административният орган е счел, че е доказано наличието материалноправното основание по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотеза на нарушение на чл. 8, ал. 5 от същата наредба, кореспондира с правилото на чл. 63 § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от регламента на ЕС № 1307/2013 г. не се предоставят или се отменят. Тази разпоредбата дава легално определение на понятието административни санкции, което включва изключване правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане – чл. 77 § 4 б. "в" от този регламент.

Оспорващият е възразил срещу писмо с изх. № 01-6500/4713 от 16.10.2023 г. за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", като е посочил, че е бил в обективна невъзможност да изпълни това задължение, тъй като земеделските парцели променят идентификаторите си и некоректното им заявяване не е по негова вина, а са налице форсмажорни обстоятелства. Възражението не е прието за основателно и на 24.11.2023 г. ДФЗ прекратява ангажимента. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. кореспондира изцяло с чл. 63 § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. земеделски стопани, които не са подали заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановят получената финансова помощ или част от нея. Анализът на посочените норми налага извод, че след като оспорващият не е подал заявление за плащане по мярка 10 през кампания 2023 г., правилно на основание чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент № 1306 на Европейския парламент относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. от ДФЗ се прекратява поетия му ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". Следователно едно от алтернативно предвидените изисквания за прекратяване на ангажимента е неподаването в срока по чл. 8 от наредбата на заявление за плащане за текущия период от ангажимента.

Всъщност по делото не се спори, а и самият жалбоподател признава в жалбата, както и във вече коментираното възражение, че не е подавал в рамките на 2023 година заявление за плащане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". Следователно, при тези данни, са приложими последиците на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата във връзка с чл. 77 § 4 б. "в" от Регламента.

По делото, въпреки изложените от оспорващия твърдения, не се установява наличието на форсмажорно или извънредно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредбата, което обективно да е попречило на оспорващият да подаде в срок това заявление за плащане. Не се твърди, а още по–малко се установява наличието на обстоятелство, разписано в изчерпателно изброените хипотези на нормата на чл. 2 § 2 от Регламента, препращаща към §1 т.8 от ДР на Наредба № 7/2015г. - смърт на бенефициера; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В случая, твърдените от жалбоподателя факти и направените от него изявления не изпълват хипотезата за форсмажор. Видно от доказателствата по делото – показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и от изявлението на оспорващия в съдебно заседание на 14.05.2024г. се установява по несъмнен начин, че сертифициращата фирма е подала информация за парцелите, с които е поел ангажимент по мярка 10 „Опазване на местни сортове от изчезване“, именно тя е дублирала слоя или случайно е пропуснала да го посочи, поради което част от парцелите са попаднали в „Биологичен слой“ по мярка 11, вместо по мярка 10, като поради тази причина К. не е могъл да ги очертае и заяви в заявлението си и тъй като оставала не повече от една седмица до края на срока за изчертаване на парцелите, при грешката за 4-5 имота, оспорващият е решил да приключи заявлението си, за което се подписал. При тези данни, съдът приема за безспорно, че от С. З. К. съзнателно не е подадено заявление за плащане за кампания 2023г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 и не е налице твърдяното форсмажорно обстоятелство. Отделно от изложеното от заключението на изслушаната техническа експертиза, която съдът възприема като компетентно изготвена се установява, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от С. К. през текущата кампания 2023 г. парцели, спрямо одобрените /референтните 2022 парцели за участие по направлението са изчислени правилно от органа и са по-малко от 90% площ с ангажимент. Видно от стр.3 на същото заключение е, че е налице грешка и са декларирани по-малко площи по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, като площта с ангажимент вместо 9,11 ха от 2022 г., за текущата 2023 г. е 4 ха. Съдът намира за необосновано, а също така и за неотносимо към правния спор възражението на оспорващия, че причините за незаявяване на цялата площ се дължат на системата, която не е позволила заявяване и очертаване на същите, доколкото от приобщеното по делото писмо вх. № СД-01-01-1435/02.05.2024 г. на Министерство на земеделието, храните и горите се установява, че за бенефициента С. З. К. за кампания 2023, не е обменена информация по реда на чл. 41, ал. 7 и ал. 8 от ЗПЗП.

При тези данни и при наличие на хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата /прекратяване на ангажимента, с оглед преустановяване на поетите агроекологични задължения поради неподаване на заявление за плащане по направление от мярка 10/, правилно от Зам. Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ са приложени последиците, предвидени в нормата на чл. 18, ал. 4 б. "а" от Наредбата, като са съобразени, както общия размер на подпомагането, получено от жалбоподателя по мярката, така и моментът на прекратяване на агроекологичния ангажимент.

Ето защо и при тези фактически и правни установявания, съдът в настоящия си състав приема, че жалбата на С. З. К. срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" по заявление за подпомагане с УИН ******** в размер на 14712,31 лева е неоснователна и следва да се отхвърли. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение № 2433 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2023 г.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна, като същите се определят в размер на 100 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. З. К. от [населено място] против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. "а" и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, се прекратява поетия от С. З. К. ангажимент по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 467/2023г. по описа на Административен съд Сливен в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. З. К. от [населено място] против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. "а" и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП, се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" по заявление за подпомагане с УИН ******** в размер на 14 712,31 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА С. З. К. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението, в прекратителната част, в която има характер на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България, а в останалата част подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

Решението да се съобщи на страните.