№ 65
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110123139 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ
за сумата от 447,43 лева, представляващо неизплатена част от регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско“ на МПС обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
11.06.2023 г., с включени ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 38,89 лева, представляваща
мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 28.08.2023 г. до
18.04.2024 г.
В исковата молба ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, излага, че на 11.06.2023 г., на третокласен път III-506, в района на с. Каснаково,
общ. Димитровград, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „** **” с рег. № **,
управляван от **, и лек автомобил „** **” с рег. № **, собственост на **, като съгласно
изготвения Протокол за ПТП № **/ 11.06.2023 г. по описа на ОД – МВР, гр. Хасково,
виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „** **” с рег. № **. Навежда, че лек автомобил
„** **” с рег. № ** е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско
на МПС”, а собственикът на лек автомобил „** **” с рег. № ** е застраховал гражданската
отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ** във връзка с
инцидента, вредите по лек автомобил „** **“ са описани и оценени от експерти на
дружеството, като на сервиза, извършил по възлагане на ищеца автосервизните услуги, е
заплатил цена за ремонта на застрахования автомобил в размер на 4705,24 лева на
03.08.2023 г. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката по щетата е реализирал
обичайни разноски в размер на 25,00 лева. Излага твърдения, че след нарочна покана
1
ответникът му е изплатил сума в размер на 4282,81 лева по регресната претенция, като е
останала незаплатена част в размер на 447,43 лева, която претендира заедно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва механизма на ПТП и изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца,
отишло в полза на собственика на увредения лек автомобил. Оспорва всички вреди по
автомобила да се намират в причинно – следствената връзка с процесното събитие и по –
специално увредите по задната му дясна врата. Евентуално твърди, че действително
причинените вреди са в по – нисък размер, отговарящ на този, който ответникът е изпълнил.
В този смисъл моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни
всички факти с изключение на вида и размера на действителните вреди от настъпилото
събитие. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че
ответникът е извършил плащане по щетата в размер на 4282,81 лева. Т.е. по делото не е
спорно, че е настъпило ПТП по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност
при ответника водач на лек автомобил „** **” с рег. № ** на 11.06.2023 г., на третокласен
път III-506, в района на с. Каснаково, общ. Димитровград, при което са причинени вреди на
лек автомобил „** **” с рег. № **, собственост **, който е бил застрахован по договор за
имуществено застраховане при ищеца, който от своя страна е определил чрез експерти на
дружеството стойността на причинените щети и е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 4705,24 лева на сервиза, извършил ремонтните услуги по възстановяването на
автомобила. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско
на МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на
покрит по тази застраховка риск.
В протокола за ПТП № **/ 11.06.2023 г. по описа на ОД – МВР, гр. Хасково е
удостоверено наличието на материални щети и по двата автомобила, като вредите са
индивидуализирани ясно с посочване на видимо увредените външни детайли на
автомобилите. Доколкото протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на
мястото на произшествието, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
наличието на видими материални щети по двата автомобила и разположението на същите
2
при посещението на местопроизшествието, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл.179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти,
които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Въз
основа на това официално удостоверяване е изготвено заключение на съдебно –
автотехническата експертиза от 18.11.2024 г., според което щетите по лек автомобил „** **”
с рег. № **, описани в описа на застрахователя, съпоставени с отразените в протоколите за
ПТП и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение видими увреждания, са
изцяло в пряка и причинно – следствена връзка с възприетия в протокола и безспорен между
страните механизъм на произшествието. Вещото лице в открито съдебно заседание
поддържа заключението си, като сочи, че щетата по задната дясна врата е с най – ниска
степен на деформация и следва да се приеме, че е настъпила в резултат на произшествието,
доколкото ударът за лек автомобил „** **“ е бил отпред и отзад, при което се е получило
презастъпване на детайлите и изместване на предните детайли назад, а задните детайли –
напред.
Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно
вземане и спорът между страните е съсредоточен относно неговия размер. За отговор на
този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния
контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да
се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/ застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от
страните, пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 5991,66 лева.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско на МПС”
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени
3
тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг.
В случая заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определила сумата от
5991,66 лева като необходимата сума за възстановяване на щетите по увредения автомобил
на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като това е
размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази
сума заедно с 25 лева вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от 25
лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, обявено и за безспорен факт по делото/,
или общо за сумата 6016,66 лева. Доколкото по делото няма спор, че по претенцията
ответникът е извършил плащане в размер на 4282,81 лева, то непогасена остава сумата
1733,85 лева. Доколкото искът е предявен за сума в размер на от 447,43 лева, съобразно
диспозитивното начало в процеса, същият се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен до този размер.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл.84, ал.3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. В случая
ищецът е отправил покана до ответника, получена на 28.08.2023 г. /установява се от
съдържанието на известие за доставяне на л.25 от делото/. Съгласно специалната разпоредба
на чл. 412, ал.3, т.1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. чл.412, ал.2 КЗ/. В случая не се твърди, че изпратената преписка е била
непълна, напротив регресното вземане е било погасено преди процеса до определен размер,
за който ответникът е формирал извод, че дължи. Същият, обаче, е следвало да извърши
плащане на цялото дължимо регресно вземане в срок до 27.09.2023 г., като след тази дата е
изпаднал в забава.
За периода 28.09.2023 г. – 18.04.2024 г. размерът на мораторната лихва, определен по
реда на чл.162 ГПК върху предявената и установена част от главницата в размер на 447,43
лева, възлиза на 34,17 лева, до която сума искът, като основателен, следва да бъде уважен,
съответно да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 38,89 лева и за периода
28.08.2023 г. – 27.09.2023 г.
4
По разноските:
Съразмерно с уважените части от исковете, на ищеца следва да се присъдят поисканите
разноски, за които е представил доказателства, в общ размер на 970,49 лева, представляващи
заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение с включен
ДДС /доколкото адвокатското дружество, представляващо ищеца, е регистрирано по ДДС/.
Със списъка за разноски ищецът претендира депозит за възнаграждение на свидетел, но
такъв разход не е направил по делото, следователно не следва да бъде разпределян при
определяне на отговорността на страните за разноски.
Съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.86 ЗЗД, на ответника се следва
поисканото юрисконсутлско възнаграждение за осъществено представителство от негов
служител – юрисконсулт в размер на 0,97 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл.411 КЗ,
сумата 447,43 лева, представляваща остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 11.06.2023 г., на третокласен път III-506, в района на с. Каснаково, общ.
Димитровград, за което е образувана при застрахователя щета № **, с включени
ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба /19.04.2024 г./ до окончателното й изплащане, на
основание чл.86 ЗЗД сумата 34,17 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава
върху главницата за периода 28.09.2023 г. – 18.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86
ЗЗД за разликата над 34,17 лева до пълния предявен размер от 38,89 лева и за периода
28.08.2023 г. – 27.09.2023 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 970,49 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, сторени в
производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 0,97 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
5
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6