РЕШЕНИЕ
№ 18363
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110119811 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба за признаване за установено по отношение
на „**" ЕАД, с предишно наименование „***“ АД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *, че Б. Г. С. ЕГН ********** и И.
Г. С. – В. ЕГН **********, и двете със съд. адрес гр. С., ул. П. П. № *, р, чрез
адв. С., не дължат сумите по изпълнителен лист от 14.10.2015 г., издаден от
Софийски районен съд - 63 състав, по гр. дело № 12972/2008 г., както следва:
всяка една от тях не дължи сума в размер на 437.39 лв., представляваща
главница за ел. енергия за периода 01.12.2006 г. – 28.02.2007 г., 72.75 лв.
законна лихва за забава за периода 20.01.2007 г. – 22.04.2008 г., ведно със
законната лихва от 15.05.2008 г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 32.50 лв., за което вземане е образувано изп.д. №
20179200400034 по описа на ЧСИ Й. М., рег. № 920 на КЧСИ, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕТО им по ДАВНОСТ.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила неприсъствено
решение от 09.11.2009 г. по гр.д. № 3961/2009 г. на СРС, 76 с-в, с което е
установено вземането на кредитора по заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК от 02.07.2008 г., издадена по гр.д. № 12972/2008 г. по описа на
1
СРС, 63 с-в, срещу наследодателя на ищците по настоящото дело Р. М. М.,
поч. на 28.01.2016 г., действаща в качеството на ЕТ „***“, ответника по
настоящото дело „***“ ЕАД, с предишно наименование „***“ АД се е
снабдил с изпълнителен лист от 14.10.2015 г. за процесното вземане,
представляващо главница за ел. енергия за периода 01.12.2006 г. – 28.02.2007
г. и законни лихви върху нея.
Налице са твърдения, че по издадения изпълнителен лист от 14.10.2015 г. е
образувано изп.д. № 20179200400034 по описа на ЧСИ Й. М., рег. № * на
КЧСИ на 18.01.2017 г., т.е. след изтичането на петгодишната давност на
09.11.2014 г., поради което същото независимо, че било прекратено с
постановление на 17.02.2022 г., вземането било погасено по давност още на
09.11.2014 г. Ищците заявяват, че вземането е погасено по давност и искат
съда да признае за установено, че не дължат на ответника суми, както следва:
всяка една от тях не дължи сума в размер на 437.39 лв., представляваща
главница за ел. енергия за периода 01.12.2006 г. – 28.02.2007 г., 72.75 лв.
законна лихва за забава за периода 20.01.2007 г. – 22.04.2008 г., ведно със
законната лихва от 15.05.2008 г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 32.50 лв., за което вземане е образувано изп.д. №
20179200400034 по описа на ЧСИ Йорданка Моллова, рег. № 920 на КЧСИ,
поради погасяването й по давност. Претендират направените в
производството разноски.
Ответникът „***“ ЕАД, с предишно наименование „***“ АД не е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК. С писмен отговор от 17.02.2023 г. взема становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че давността е прекъсната с издадения
изпълнителен лист на 14.10.2015 г., както и с молба за образуване на изп.д. №
20179200400034 по описа на ЧСИ Й. М., рег. № *** на КЧСИ, депозирана на
12.01.2017 г. Позовава се на наложен запор на банковите сметки на длъжника
на 16.11.2020 г. Заявява, че прекратяването на изпълнителното дело на
17.02.2022 г. е осъществено на основание липса на имущество на длъжника.
Поддържа становище, че в резултат на предприетите действия по прекъсване
на давността по отношение на вземанията, исковете се явяват неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното гр.д. № 3961/2009 г. на СРС, 76 с-в, въз основа на
влязло в сила неприсъствено решение от 09.11.2009 г. по гр.д. № 3961/2009 г.
на СРС, 76 с-в, е установено вземането на кредитора „***“ ЕАД, с предишно
наименование „***“ АД по заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
от 02.07.2008 г., издадена по гр.д. № 12972/2008 г. по описа на СРС, 63 с-в,
срещу наследодателя на ищците по настоящото дело Р. М. М., поч. на
28.01.2016 г., действаща в качеството на ЕТ „***“. Наследственото
правоприемство на ищците спрямо тяхната майка Р. М. М. се установява от
представеното удостоверение за наследници от 21.03.2022 г., издадено от СО,
Район Овча Купел, както и предвид липсата на твърдения от страна на
ответника, че ищците са се отказали от наследството на майка си.
На следващо място от представените писмени доказателства се установява,
че ответника по настоящото дело „***“ ЕАД, с предишно наименование „***“
АД се е снабдил с изпълнителен лист от 14.10.2015 г. за процесното вземане,
представляващо 874.77 лв. главница за ел. енергия за периода 01.12.2006 г. –
28.02.2007 г., сумата 145.49 лв. законна лихва за забава върху главницата за
периода 20.01.2007 г. – 22.04.2008 г., ведно със законната лихва върху нея от
15.05.2008 г. до изплащане на вземането и 65 лв. разноски по делото.
Видно от данните по делото изп.д. № 20179200400034 по описа на ЧСИ Й.
М., рег. № * на КЧСИ на 18.01.2017 г., е образувано по молба на на
ответника „***“ ЕАД, с предишно наименование „***“ АД от 12.01.2017 г.,
като на 16.11.2020 г. е извършено последното изпълнително действие по
делото, а именно запор на банковите сметки на Р. М. М. в банка ДСК ЕАД.
Впоследствие с постановление от 17.02.2022 г. съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е.
поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Страните не спорят, че наследодателката на ищците Р. М. М., поч. на
28.01.2016 г., действаща в качеството на ЕТ „***“, е била длъжник по договор
за предоставяне на ел. енергия, сключен с „***“ ЕАД, с предишно
наименование „***“ АД при Общи условия. От страна на ищците не се
3
оспорва, че дължат сумата по изпълнителен лист от 14.10.2015 г. за
процесното вземане, представляващо 874.77 лв. главница за ел. енергия за
периода 01.12.2006 г. – 28.02.2007 г., сумата 145.49 лв. законна лихва за
забава върху главницата за периода 20.01.2007 г. – 22.04.2008 г., ведно със
законната лихва върху нея от 15.05.2008 г. до изплащане на вземането и 65 лв.
разноски по делото, за което вземане е образувано изп.д. № 20179200400034
по описа на ЧСИ Й. М., рег. № * на КЧСИ, както и че не са я върнали, респ. не
са платили и начислените от ответника задължения за лихви и разноски, т.е.
не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист
към момента на издаването му.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото
ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, а
последният оспорва иска и твърди, че вземането е дължимо и не погасено
поради изтекла погасителна давност, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1
от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая
давността е прекъсната с влизане в сила неприсъствено решение от 09.11.2009
г. по гр.д. № 3961/2009 г. на СРС, 76 с-в, е установено вземането на кредитора
„***“ ЕАД, с предишно наименование „***“ АД по заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК от 02.07.2008 г., издадена по гр.д. № 12972/2008 г. по
описа на СРС, 63 с-в, срещу наследодателя на ищците по настоящото дело Р.
М. М., поч. на 28.01.2016 г., действаща в качеството на ЕТ „***“. Следващото
действие, което е от естество по принцип да прекъсне давността е наложения
запор на банковите сметки на Р. М. М. в банка *** ЕАД на 16.11.2020 г., по
изп.д. № 20179200400034 по описа на ЧСИ Й. М., рег. № 920 на КЧСИ. В тази
насока следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по
4
т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае
съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязло в сила решение. Следователно от
09.11.2009 г., когато е влязло в сила решението и започва да тече давност в
размер на 5 години, която е изтекла на 09.11.2014 г. и считано от тази дата се
погасява възможността претендираните суми да се събират принудително. В
тази насока следва да се има предвид, че наложения запор на банковите
сметки на Р. М. М. в банка *** ЕАД на 16.11.2020 г. от една страна е
извършен след изтичане на давността, а от друга страна е невалиден като
изпълнително действие, тъй като касае вземания по банкови сметки на
длъжника по прекратени договори с банката с оглед смъртта на длъжника още
на 28.01.2016 г. Това е така, защото след смъртта на лицето е налично
единствено вземане на наследниците към банката. Следва да се посочи и че с
оглед постановките на горецитираното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д.
№ 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., което е било в сила към момента на
образуване на изпълнителното дело, възражението на ответника за наличие на
изпълнителни действия като снабдяването с изпълнителен лист и
образуването на изпълнително дело, се явява неоснователно, тъй като ВКС
5
приема, че тези действия не прекъсват давността. Затова и предвид
горепосочените съображения, предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Б.
Г. С. направените съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото видно от
представените писмени документи – договор за правни услуги от 01.04.2022
г. и вносна бележка за държавна такса именно тази ищца е заплатила
дължимите суми.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
439 вр. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от Б. Г. С. ЕГН ********** и И. Г. С. – В.
ЕГН **********, и двете със съд. адрес гр. С., ул. П. П. № *, *, чрез адв. С.,
против „***“ ЕАД, с предишно наименование „***“ АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № **, че Б. Г. С. и И. Г. С.
– В. не дължат на „***“ ЕАД, сумите по изпълнителен лист от 14.10.2015 г.,
издаден от Софийски районен съд - 63 състав, по гр дело № 12972/2008 г.,
както следва: всяка една от тях не дължи сума в размер на 437.39 лв.,
представляваща главница за ел. енергия за периода 01.12.2006 г. – 28.02.2007
г., 72.75 лв. законна лихва за забава за периода 20.01.2007 г. – 22.04.2008 г.,
ведно със законната лихва от 15.05.2008 г. до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на 32.50 лв., за което вземане е образувано изп.д.
№ 20179200400034 по описа на ЧСИ Йорданка Моллова, рег. № 920 на КЧСИ,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „***" ЕАД, с предишно наименование „***“ АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № *, да заплати на
Б. Г. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. П. П. № **, партер, чрез
адв. С., сумата 450 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7