Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 144 06.04.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, IІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Х.
и с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова административно дело № 366 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Народно
читалище „Искра – 1860“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Казанлък, ул. „Искра“ № 1, представлявано от председателя му Т.Г.И., против Акт
за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 35-ДА/01.03.2021 г.,
издаден от старши инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи“ при
Община Казанлък, потвърден с Решение № 9/19.05.2021г. на директора на Дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък, с който на Народно читалище
„Искра – 1860“ са установени и определени задължения към бюджета на Община
Казанлък за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/
за периодите на 2016 г. – 2020 г. и лихвите за просрочие.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения АУЗД по съображения за издаването му в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че за посочените в АУЗД периоди Община
Казанлък фактически не е престирала услугите по чл.62 от ЗМДТ, за които са
установени задължения за ТБО. Отделно от това, се заявява, че за процесния
период читалището е освободено от заплащане на такса за битови отпадъци
съгласно Решение № 8/14.12.2011 г. на Общински съвет Казанлък, с което е бил
изменен чл.17, ал.5 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, в който е
предвидено: „Освобождават се от такса
сметосъбиране и сметоизвозване народните читалища на територията на община
Казанлък.“ Алтернативно, излагат се съображения, че дори ТБО да е дължима,
същата е определена неправилно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.18,
ал.1 във връзка с чл.18, ал.4 от Наредба № 26 на Общински съвет Казанлък. По
отношение на данъка върху недвижимите имоти се изтъква, че административният
орган го е определил неправилно, тъй като е формирал данъчната оценка на имота
в отклонение от императивно зададения алгоритъм в Приложение 2 на ЗМДТ. В тази
връзка, по отношение на обект кафе-бар „Градини“ се излагат доводи, че Народно
читалище „Искра – 1860“ не е данъчно задължено лице, тъй като този обект е „преместваем“, по смисъла на §5, т.80 от
ЗУТ и за същия не се дължи данък върху недвижимите имоти за периода 2016-2020 г.
и съответно неправилно е образувана нарочна партида. За недвижимия имот,
представляващ читалище и библиотека, се сочи, че читалището е освободено от
заплащане на ДНИ на основание чл.24, ал.1, т.4 от ЗМДТ. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения АУЗД № 35-ДА/
01.03.2021г., потвърден с Решение № 9/19.05.2021г. на директора на Дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че за процесните периоди Община Казанлък е
предоставяла услугите по чл.62 от ЗМДТ. Обосновава, че в съответствие със
закона са установени и задълженията за данък върху недвижимите имоти. С оглед
на това поддържа, че обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен, за което
излага подробни съображения в представеното писмено становище. Претендира в
полза на Община Казанлък да бъдат присъдени направените по делото разноски
съгласно приложен списък.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
С декларация
по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
**********/18.08.2014г./л.767-771, т.III/ „Народно читалище „Искра – 1860“ е
декларирало собствения си недвижим имот за нежилищни нужди – земя и сграда, находящ
се в гр. Казанлък, ул. „Искра“ №1, представляващ УПИ I-3439 в кв.172 по плана
на гр. Казанлък, с площ от 5981 кв.м., ведно с находящата се в него сграда със
застроена площ от 1782 кв. м.
Имотът
е придобит на основание покупка и давностно владение с Нотариален акт № 23, том
V, дело 2196 от 11.09.1995 г.; нотариален акт за собственост на недвижим имот №
15, том V, рег.№ 6604, дело №736 от 17.08.2004г. и договор за прекратяване на съсобственост
чрез делба (по реда на чл. 36, ал. 1 т. 1 от Закона за общинската собственост)
№ Д08-53/10.04.2014г./л.772-л.775, т.III/.
При
извършената проверка от орган по приходите при Община Казанлък са били
установени несъответствия в декларирани данни с декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх. № **********/18.08.2014 г. за партида № 74047F19348 на Народно читалище
„Искра – 1860“ гр. Казанлък, с ЕИК *********. На първо място, констатирано е
неправомерно освобождаване от данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци, обосновано с Решение № 3961/ 21.03.2013г. по адм. дело № 449/2013 г.
на ВАС. Установени били и недекларирани обекти в имота, а именно: сграда с
предназначение за кафе-бар – бар ,,Градини“ с идентификатор 35167.502.3439.5;
нежилищен имот, представляващ сграда за култура и изкуство с идентификатор
35167.502.3439.2; нежилищен имот, представляващ гараж с идентификатор
35167.502.3439.4 и мазе под сградата на библиотеката. Несъответствие е
установено и между декларираните данни за обект кафе-бар „Искра“ в декларацията
по чл.14 от ЗМДТ, в която е посочена застроена площ/ЗП/ от 72 кв. м. и данните
в Удостоверение № 76/17.05.2004 г./л.782, т.III/ за въвеждане в експлоатация на
строеж - преустройство на част от партерен етаж в търговски обект (кафе-бар ),
в което застроената площ е 97 кв. м.
На основание
чл.103 ал.1 от ДОПК на Народно читалище „Искра – 1860“ е изпратено съобщение за
отстраняване на несъответствията с изх. № 2635/ 20.11.2020г./л.766, т.III/,
връчено на 24.11.2020г./л.766, гръб/. В законоустановения 14-дневен срок не е била
подадена нова декларация за отстраняване на констатираните несъответствия,
поради което е прието, че същите следва да бъдат отстранени на основание
чл.103, ал.3 от ДОПК.
В тази
връзка на 11.01.2021г., служителят на длъжност инспектор „Местни приходи“ в
дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, е пристъпил към отстраняване на
констатираните несъответствия, като е закрил подадената от Народно читалище
„Искра – 1860“ декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/18.08.2014г. към дата 31.12.2016г. Въз основа на
получена информация от Агенция по геодезия, картография и кадастър,
Кадастрално-административна информационна система и предходни декларации по чл.
14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и ТБО, подавани от
читалището за обекти, находящи се в гр. Казанлък на ул. „Искра“ №1, с
идентификатор на поземления имот 35167.502.3439, служителят е създал служебно три декларации по чл.14, ал. 1 от ЗМДТ, както следва:
1.
Декларация с вх. № **********/11.01.2021г./л.800-804,т.III/ за недвижим имот,
представляващ Читалище „Искра“ и Библиотека, за който е образувана партида №
7404F88759, включваща:
- Нежилищен
имот, представляващ народно читалище и библиотека, построена през 1914 г. с РЗП
3492 кв. м. и мазе 500 кв. м. с конструкция М3-масивна монолитна, за
притежаваната 1/1 идеална част на собственика. Идентификатор на сградата -
35167.502.3439.1.
- Нежилищен
имот, представляващ сграда за култура и изкуство, построена през 1914 г. с РЗП
88 кв. м. и конструкция М3 - масивна монолитна, за притежаваната 1/1 идеална
част на собственика. Идентификатор на сградата 35167.502.3439.2.
- Нежилищен
имот, представляващ гараж, построен през 1978 г. с РЗП 107 кв. м. и конструкция
М3 - масивна монолитна, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика.
Идентификатор на сградата 35167.502.3439.4
2.
Декларация с вх. № **********/11.01.2021г. /л.777-781,т.III/ за недвижим имот, представляващ кафе-бар
„Искра“ - партерен етаж, за който е образувана партида № 7404F88760, включваща:
- Търговски
обект деклариран, съгласно Удостоверение №76/17.05.2004 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, а именно преустройство на част от партерен етаж в
търговски обект (кафе-бар ) със ЗП 97 кв. м. с конструкция М3 - масивна
монолитна, за притежаваната 1/1 идеална част на собственика.
3.
Декларация с вх. № **********/11.01.2021г. /л.784-789,т.III/ за имот кафе-бар „Градини“, за който
е образувана партида № 7404F88761, включваща:
- Търговски
обект(кафе-бар) с РЗП 104 кв. м. с година на построяване 2001г. конструкция М1
– „масивна без стоманобетонни елементи
или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала)“, за притежаваната
1/1 идеална част на собственика.
Междувременно,
с писмо изх.№ 4/28.01.2021г./л.33, т.I/, подадено до Директора на Дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък, жалбоподателят по настоящото дело е
поискал да му бъде издаден АУЗД по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК относно
посочените в Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх.
№********** от 24.09.2020г. задължения.
След
извършената проверка от орган по приходите при Община Казанлък е издаден АУЗД №
35-ДА от 01.03.2021г., с който по отношение на Народно читалище „Искра – 1860“ са
установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. – 2020 г. за
недвижим имот с партиден № 7404F88759, за недвижим имот с партиден № 7404F88760
и за недвижим имот с партиден № 7404F88761, находящи се в гр. Казанлък, ведно с
лихвите за забава към 01.03.2021г., както следва: за имот с парт. № 7404F88759 - ДНИ за 2016г. в размер на 3 696.60
лв. главница и лихва в размер на 1 687.60лв; ТБО за 2016г. в размер на 3 942.00лв.
и лихва в размер на 2 237.80лв.; ДНИ за 2017г. в размер на 3 677.12
лв. и лихва в размер на 1 305.89 лв.; ТБО за 2017г. в размер на
4 902.83 лв. и лихва в размер на 1 741.19 лв.; ДНИ за 2018г. в размер
на 3 657.64 лв. и лихва в размер на 927.11 лв.; ТБО за 2018г. в размер на
4 876.86 лв. и лихва в размер на 1 236.15 лв.; ДНИ за 2019г. в размер
на 3 234.76 лв. и лихва в размер на 492.41 лв.; ТБО за 2019г. в размер на
4 313.03 лв. и лихва в размер на 656.54 лв.; ДНИ за 2020г. в размер на 3 217.63
лв. и лихва в размер на 162.22 лв. и ТБО за 2020г. в размер на 8 580.36
лв. и лихва в размер на 432.60 лв.; за
имот с парт. № 7404F88760 – ДНИ за 2016г. 132.00 лв. и лихва в размер на
60.26 лв.; ДНИ за 2017г. в размер на 131.32 лв. и лихва в размер на 46.64 лв.;
ДНИ за 2018г. в размер на 130.63 лв. и лихва в размер на 33.11 лв.; ДНИ за
2019г. в размер на 113.99 лв. и лихва в размер на 17.35 лв.; ДНИ за 2020г. в
размер на 113.39 лв. и лихва в размер на 5.71 лв.; за имот с парт. № 7404F88761 – ДНИ за 2016г. в размер на 88.25 лв.
и лихва в размер на 40.29 лв.; ДНИ за 2017г. в размер на 87.59 лв. и лихва в
размер на 31.11 лв.; ТБО за 2017г. в размер на 2180.00 лева и лихва в размер на
774.20 лв.; ДНИ за 2018г. в размер на 86.93 лв. и лихва в размер на 22.04 лв.; ТБО за
2018г. в размер на 2180.00 лв. и лихва в размер на 552.57 лв.; ДНИ за 2019г. в
размер на 75.67 лв. и лихва в размер на 11.52 лв.; ТБО за 2019г. в размер на 2 180.00
лв. и лихва в размер на 331.84 лв.; ДНИ за 2020г. в размер на 75.09 лв. и лихва
в размер на 3.78 лв. и ТБО за 2020г. в размер на 4119.00 лв. и лихва в размер
на 207.67 лв.
Отделно от
това, с АУЗД са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО и за имот с парт. № 000804229001, както
следва: ТБО за 2019г. в размер на
141.71 лв. и лихва в размер на 19.76 лв.; ДНИ за 2020г. в размер на 1.36 лв. и
лихва в размер на 0.07 лв. и ТБО за 2020г. в размер на 494.88 лв. и лихва 24.95
лв. Общият размер на допълнително установените задължения за периода 2016г. –
2020г. за ДНИ е в размер на 18 519.97 лева – главница и 4 847.11 лв.
– лихва, а за ТБО в размер на 37 910.67 лв. – главница и 8215.27 лв. –
лихва.
В АУЗД са
цитирани приложимите нормативни основания – чл.22 от ЗМДТ и чл.15 от Наредба №
31 за определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък
/в относимите редакции 2016-2020г./ при определяне размера на установените
задължения за ДНИ – 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Посочено е, че на основание чл.18 от Наредба № 26 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Казанлък, в относимите редакции за 2016 – 2019г., ТБО за имоти в гр. Казанлък
се определя в размер на 2.00 на хиляда върху данъчната оценка на имота, в т.ч.
за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.88 на хиляда; обезвреждане на битови
отпадъци – 0.64 на хиляда и за чистота на териториите за обществено ползване –
0.48 на хиляда. Съгласно същата подзаконова разпоредба, в редакцията й,
действала за 2020г., ставката за определяне на ТБО за 2020г. е 4.00 на хиляда
върху данъчната оценка на имота, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване –
1.28 на хиляда; обезвреждане на битови отпадъци – 1.76 на хиляда; за чистота на
териториите за обществено ползване – 0.96 на хиляда. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 26 ТБО за нежилищни имоти, в които се
извършва стопанска дейност, се определя според количеството на битовите
отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на
сметоизвозване, като в ал.5 е регламентирано, че задължените лица подават до
кмета на община Казанлък, чрез дирекция МП, декларация по образец с базовите
данни на недвижимия имот. Изтъкнато е, че въз основа на така декларираните
данни, длъжностни лица при Община Казанлък определят вида и необходимия брой на
съдовете за отпадъци, съгласно правилата на чл.18, ал.6 от Наредба № 26, а Общинският
съвет ежегодно със свое решение определя размера на такса битови отпадъци на
един съд за една година при определена честота на сметоизвозване в левове, в
зависимост от вида и обема на съда, като цена на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане в депо или други съоръжения на битовите отпадъци,
на основание чл.18 ал.7 от цитираната наредба. С оглед на изложеното се сочи,
че съгласно чл.18, ал.8 от Наредба №26 освен таксата по ал.7 предприятията
заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в размер, пропорционален в промил на база по-високата между
отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ на
недвижимите нежилищни имоти на предприятията.
В случая
именно въз основа на така изложената правна регламентация са били определени
задълженията за ДНИ и ТБО на Народно читалище „Искра – 1860“ гр. Казанлък.
В АУЗД са
изложени отделни мотиви относно дължимостта на ДНИ и ТБО от жалбоподателя за
недвижим имот, представляващ читалище и библиотека, за който е образувана
нарочна партида № 7404F88759. Изтъкнато е, че за имота са дължими както ДНИ,
така и ТБО, тъй като същият се използва и със стопанска цел, несвързана с
пряката дейност на читалището. Направено е позоваване на Решение №3961 от
21.03.2013г. на ВАС, постановено по адм. дело № 449/2013г.
Издаденият
АУЗД е връчен на жалбоподателя на 09.03.2021г., видно от приложеното известие
за доставяне/л.32, т.I/. В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК,
Народно читалище „Искра – 1860“ е обжалвало издадения АУЗД с жалба вх. № 610/19.03.2021г.
/л.20-25, т.I от делото/. Конкретно, наведените оплаквания се свеждат до
неправилно определен ДНИ за процесните имоти, тъй като данъчните оценки са били
формирани в отклонение от императивно зададения алгоритъм в Приложение 2 на
ЗМДТ. По отношение на недвижим имот, представляващ кафе „Градини“, е изтъкнато,
че се касае за „преместваем обект“ и негов собственик не е читалището, а
дружеството, на което е разрешено да го постави. За недвижимия имот,
представляващ читалище и библиотека, се изтъква, че не се дължи ДНИ, тъй като Народно
читалище „Искра – 1860“ гр. Казанлък е освободено на основание чл. 24, ал.1,
т.4 от ЗМДТ. На следващо място, изразява и несъгласие с определения размер на
ТБО. Възразява, че административния орган не е съобразил разпоредбата на чл.17,
ал.5 от Наредба № 26, която предвижда, че „освобождават
се от такса сметосъбиране и сметоизвозване народните читалища на територията на
община Казанлък.“
АУЗД № 35-ДА/
01.03.2021г. е потвърден изцяло с Решение № 9/ 19.05.2021г. на Директора на Дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък, в което са изложени мотиви по
оплакванията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни.
Решението на Директора на Дирекция МП при Община Казанлък е получено от
жалбоподателя на 27.05.2021г., видно от известие за доставяне, приложено на
лист 19, т.I от делото.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 35-ДА/ 01.03.2021г.,
в т.ч. постановените на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на
Община Казанлък за определяне границите на районите, вида на предлаганите
услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването за периода 2016г. –
2020г. /л.98 – л.108, т.I/; Становище относно методологията за определяне на
ТБО за бар „Градини“ и бар „Искра“ въз основа на издадените от Община Казанлък
категоризации/л.652-л.656, т.III/; Декларации по чл.18, ал.5 от Наредба №26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък /л.38–л.44, т.I от делото/; Удостоверение
№ 243 за категория „две звезди“ за кафе-бар, собственост на „ТРЕНЕВИ“ ООД;
Разрешение за поставяне № 5/ 30.01.2012г., издадено на „Треневи“ ООД да постави
временно преместваемо съоръжение – павилион кафе-бар/л.45, т.I/; схема за
разполагане на контейнери за съхранение на отпадъци в гр. Казанлък, графици за
осъществявано сметосъбиране и сметоизвозване, пътни листи и др.
Към
материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет – Казанлък Наредба
№ 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на лицето С.А.А..
Свидетелят
С.А.А. завява, че работи в Народно читалище „Искра – 1860“ от 10-тина години
като техническо лице за поддръжка. Свидетелят твърди, че откакто е на тази
работа, никога не е имало съд за събиране на отпадъци, а най-близките
контейнери са от другата страна на улицата, на паркинга на Районния съд. Обяснява,
че отпадъците се събират в една торбичка и се изхвърля в близките контейнери в
района. Посочва, че не знае къде наемателите на двете кафета си изхвърлят
сметта.
За
изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е допусната,
назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза - основно/л.630-л.635,
т.III/ и допълнително заключение/л.667-л.669, т.III/. Вещото лице, в изпълнение
на поставените въпроси, е изчислило размерите на данъчните оценки на имотите и
е дало вариант на нов размер на дължимата такса битови отпадъци за всеки един
от трите имота съобразно зададените критерии.
По
делото е приета и съдебно-техническа експертиза /л.709-л.711, т.III/. Според
заключението на вещото лице Кафе „Градини“ е временно преместваемо съоръжение и
отговарящо на изискванията на чл.56 от ЗУТ.
По
повод оспорване, от страна на ответника, е допусната повторна
съдебно-техническа експертиза /л.733-л.735 в том III от делото/, която да
отговори на въпроса: представлява ли „Кафе-Градини“ временно преместваемо
съоръжение по смисъла на ЗУТ и какви са параметрите му или е изпълнен като
строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според вещото лице обектът
„Кафе-бар - Градини“ в гр. Казанлък е преместваемо съоръжение и не е изпълнен
като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. При изслушване на експертизата
вещото лице пояснява, че всички елементи на този обект могат да се разглобят и
преместят на друго място.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.160, ал.2 от ДОПК,
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира
за установено следното от правна страна:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което
актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват
публични общински вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с
чл.1, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9
от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за
вземанията на общината за ДНИ и за ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК
е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ и във вр.
с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4,
ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1
служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на
общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4
е регламентирано, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт да
установяване на задължение по декларация № 35-ДА от 01.03.2021г. е издаден от Диляна
Иванова Ангелова, на длъжност старши инспектор местни приходи в Дирекция
„Местни приходи” при Община Казанлък, определена да осъществява функции /права
и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр.
с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 1030 от 10.07.2020г. на Кмета на Община Казанлък /л.764,
т.III/. Потвърждаващото АУЗД Решение № 9/19.05.2021г. е издадено от Директора
на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, с функции и правомощия на
Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да
разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД съгласно чл.107, ал.4
от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно, обжалваният АУЗД е издаден
от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.
Спазване
на процесуалните правила:
В
глава XIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци, респективно
за таксата за битови отпадъци, са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК, и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
Когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък, респективно на такса
за битови отпадъци въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон (чл. 107,
ал. 1 от ДОПК). Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото
лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.
В
алинея 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено, че акт може да се издаде и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
Съгласно
чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствие между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации и информация извън случаите по чл.
101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията
в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Видно
от оспорения в настоящото производство АУЗД, макар в него изрично да не е
посочено, може да се направи извод, че същият е издаден на основание чл.107,
ал.3, вр. с втората хипотеза на чл.103, ал. 1 от ДОПК, а именно: при
установяване на несъответствие между данните в декларация и данните, получени
от органите по приходите от трети лица или администрации. В конкретния случай
органите по приходите са констатирали несъответствие в подадената от
жалбоподателя през 2014 г. декларация досежно
недекларирани обекти в имота, а именно сграда с предназначение за кафе-бар
„Градини“, нежилищен имот, представляващ сграда за култура и изкуство,
нежилищен имот, представляващ гараж и мазе под сградата на библиотеката, както
и по отношение площта на търговски обект кафе-бар „Искра“. В тази връзка в съответствие
с чл.103, ал.1 ДОПК жалбоподателят е бил поканен със съобщение изх. № 2635/
20.11.2020г./л.766, т.III/ да се яви в Община Казанлък за отстраняване на
несъответствие в подадената декларация относно посочения имот в 14-дневен срок
от съобщението. Същото е било надлежно връчено на 24.11.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне /л.766, гръб/. По делото няма представени
доказателства представител на жалбоподателя да се е явил в Общината в указания
му срок и да е изпълнил указанията по съобщението. Отделно от това, читалището
е изразило несъгласие със задълженията, посочени в Удостоверение изх. №**********
от 24.09.2020 г., и е поискало с писмо изх.№4/28.01.2021г. /л.33, т.I/ издаване
на акт за установяване на задължения по декларация.
При
това положение, както е посочено в самия АУЗД, и в потвърждаващото го решение
№9/19.05.2021г. на директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, на
основание чл.103, ал.3 от ДОПК несъответствията са били отстранени от инспектор
на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък. Отстраняването на несъответствията
е извършено чрез закриване на подадената от Народно читалище „Искра – 1860“
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 74040006500/18.08.2014г., като служебно на
11.01.2021 г. са създадени три нови декларации, съответно три данъчни партиди.
В тази
връзка следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.103, ал.3 от ДОПК изрично
определя обема на правомощието на компетентните служители какви точно
несъответствия могат да бъдат отстранени служебно и по какъв начин. Цитираната
разпоредба предвижда, че „в случаите,
когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл.
81, ал. 1, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция,
за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на
несъответствието.“ Очевидно в случая констатираните несъответствия не се
отнасят до данни, които се съдържат в регистъра за задължените лица, поради
което за инспектора в дирекция „Местни приходи“ не са били налице условията,
при които може служебно да ги отстрани. Поради това и съдът намира, че
некоректно е била приложена процедурата по чл.103 от ДОПК.
Освен
това, от представените по делото документи за собственост – нотариални актове и
договор за делба/л.772-л.775, т.III/, безспорно се установява, че се касае за
един недвижим имот, чийто собственик е жалбоподателя. В тази връзка, неясно е
как и по какви критерии служителят при Община Казанлък е формирал три отделни
имота, при положение че липсват данни такива реално да съществуват. От друга
страна, не са налице и констатации да е установено несъответствие в посочения
смисъл.
Съгласно
чл.14 от ЗМДТ собственикът на имот е длъжен в двумесечен срок от придобиване на
собствеността да подаде декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти. Правилото относно декларирането и следователно относно
образуването на партиди на недвижимите имоти е, че за един имот следва да е
подадена само една декларация. Съгласно чл.3 от ЗМДТ министърът на финансите
одобрява образец на данъчните декларации. За проверявания период - 2016г. – 2020г.,
министърът на финансите е одобрил няколко образци на данъчните декларации.
Релевантното за предмета на спора е, че във всеки от образците е посочено, че
за всеки имот се подава отделна данъчна декларация, на която компетентната
общинска служба поставя, в горния десен ъгъл, специален партиден номер. Когато за един имот са подадени данъчни декларации
от различни лица, те получават един партиден номер. По този начин за съответния
имот се създава партида в данъчната служба. В Закона за местните данъци и
такси, както и в издадените на основание чл.3 от същия заповеди на министъра на
финансите, няма дадено легално определение на понятието „партида“, поради което
и на основание чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове съдържанието му
следва да бъде определено съобразно общоприетия смисъл на думата. Партида,
съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, стр. 616,
означава отделна сметка в банка, данъчно или друго учреждение, по което се
вписват всички дължими или внесени суми. Следователно по своята същност това е
регистърен документ, съдържанието на който се формира от декларираните от
задълженото лице факти и обстоятелства, както и от тези, вписани служебно. Изцяло в този смисъл, е практиката на ВАС,
като напр. Определение № 6404 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2015 г.,
VII о., Определение № 13327 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11661/2014 г.,
VII о. и др.
В случая в регистърния документ правопораждащи за
данъчното задължение факти са неверни. Безспорно е, че задълженото лице не
притежава три отделни недвижими имота, поради което съдът намира, че служебно
създадените три декларации по чл.14 от ЗМДТ и образуваните за тях отделни
партиди е извършено в противоречие със закона. В тази връзка следва да се
посочи, че законът предвижда да бъдат отстранени несъответствията в
подадената декларация, а не да се създава нова. Тоест, несъответствия в
декларацията, които не са отстранени в 14-дневния срок по реда на чл. 103 от ДОПК, могат да бъдат отстранени единствено и само с акт за установяване на
задължения по декларация, с който се коригира декларацията, но компетентните
органи нямат право да изготвят служебно декларация от името на задълженото
лице, както
в случая е било сторено. С оспорения АУЗД, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, корекцията е била извършена именно въз основа на служебно създадените декларации,
като задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО са определени за всяка една от
така образуваните три партиди.
Неправилното в случая деклариране, извършено със
служебно създадените декларации, обаче предполага наличие на определени
неточности по така формираните данъчни партиди на процесния имот.
Верността на
информацията за собствеността върху недвижим имот, за неговия вид и характеристики
е от решаващо значение за данъчното задължение, тъй като собствеността е правопораждащ
задължението юридически факт, който включва съществената за данъчното облагане
информация, а именно за неговия обект и субект. Въпросът е, че правопораждащите
данъчните задължения факти винаги рефлектират върху размера на данъчното
задължение - независимо дали в посока на увеличение или намаление. В тази
връзка следва да се посочи, че размерът на ДНИ и на ТБО е функция на данъчната
оценка – вж. чл. 19, ал. 1 ЗМДТ и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ(в приложимата редакция),
която се определя по правилата на Приложение № 2 от ЗМДТ за конкретния недвижим имот – обект на облагане. Това в случая не е
сторено. Не е спазен създаденият от законодателя специален ред за установяване
на данъчни задължения, вследствие на което с оспорения АУЗД основата за
облагане е определена в нарушение на закона, съответно и размерът на данъчното
задължение е определен неправилно.
В
допълнение, следва да се отбележи и факта, че една от партидите - №7404F88761, образувана
въз основа на служебно създадената декларация с вх. № **********/11.01.2021г./л.784,
т.III/ е за обект, който не подлежи на облагане с ДНИ. Касае се за търговски
обект кафе-бар „Градини“, за който по делото, въз основа на представените
доказателства, включително и чрез заключението на съдебно-техническата
експертиза, се установява, че представлява временно преместваемо съоръжение и
не е изпълнен като строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. В тази насока е
необходимо да се посочи, че облагаеми с данък върху недвижимите имоти обекти са
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията /чл.10,
ал.1 ЗМДТ/.
Законът
за местните данъци и такси не съдържа легална дефиниция на понятието „сграда“.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и
2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове
съдържанието на понятието „сграда“ следва да бъде това, което е дадено в други
нормативни актове.
В
разпоредбата на §5, т.29 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието
„жилищна сграда“. От съдържанието на разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗУТ /в
приложимата редакция/ се извлича описание за съществен белег на понятието
„сграда“. Според него след завършване на грубия строеж, установено с протокол
на общинската (районната) администрация, възниква сградата като самостоятелен
обект на прехвърлителна сделка. Последното налага извода, че понятието за „сграда“
е свързано с понятието за „груб строеж“, дефиниция за което се съдържа в
нормата на § 5, т.46 от ДР ЗУТ, според която „груб строеж“ е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с
различна степен на изпълнени довършителните работи.
По
арг. на чл.110 от Закона за собствеността „сгради“ са недвижими вещи, които
вследствие на дейността на човека са трайно прикрепени към земята. Следователно
съществен белег на сградата е прикрепването й към земята по траен начин.
Отнесени
към настоящия спор, посочените разпоредби, заедно със събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ
обосновават извод, че неправилно административният орган е възприел временното
преместваемо съоръжение – павилион Кафе-бар „Градини“, за сграда.
Не
представляват сгради по смисъла на чл.10 ЗМДТ леки постройки, които лежат върху
земята със собствената си тежест, когато не са свързани с нея. Не са сгради и
съоръженията за търговия по чл.56, ал.1 ЗУТ като павилиони, кабини, маси и
други, които са преместваеми.
За
съоръженията по чл.56, ал.1 ЗУТ не се издава разрешение за строеж, а разрешение
за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината. В ал.3 на чл.56 от ЗУТ е
предвидено, че тези обекти могат да се свързват с временни
връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е
необходимо за нормалното им функциониране. Именно това е установено за
конкретния обект кафе-бар „Градини“ с използвания източник на специални знания.
Вещото лице посочва, че носещата конструкция на павилиона е свързана с
бетоновата настилка, посредством анкерирана метална „обувка“ с анкерни болтове.
Следователно, връзката със земята е временна и подлежи на разглобяване.
С
оглед на изложеното, тъй като не са „сгради“ по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ,
преместваемите съоръжения не подлежат на облагане с данък върху недвижимите
имоти и съответно за собствениците им не произтича задължение за подаване на
декларация, още по-малко това може да бъде извършвано служебно.
Съвкупният
анализ на събраните доказателства обосновава като единствено възможен обоснован
и логичен извод този, че имоти като декларираните в служебно създадените
декларации реално не съществуват в посочения в тези декларации вид, площ и
предназначение. В конкретния случай обектите на данъчно облагане са определени
неправилно и като последицата от това съществено нарушение на административнопроизводствените
правила е неправилното установяване с оспорения АУЗД на размера на задълженията
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за жалбоподателя -
Народно читалище „Искра – 1860“. Иначе казано, оспореният акт е постановен при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
налице е порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, поради което същият следва да
бъде отменен като незаконосъобразен. Нарушението е съществено, тъй като ако не
бе допуснато, то би се установило, че обективно не съществуват недвижими имоти
в декларираните вид, площ и предназначение, а би се установил действителният по
вид, площ и предназначение недвижим имот, за който данъчната оценка и съответно
размерите на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци биха
били различни от установените с оспорения АУЗД, т. е. в крайна сметка би се
стигнало до различно приложение на материалния закон.
Извън
изложеното до тук, съдът констатира, че в оспорения АУЗД е допуснато и друго
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се
в липсата на мотиви досежно установените задължения за имот парт. №
000804229001. Макар и в жалбата да не се съдържат доводи в тази насока,
доколкото АУЗД се обжалва в неговата цялост, съдът дължи произнасяне. С оглед
на това следва да бъде отбелязано, че както в акта, така и в потвърждаващото го
решение не са изложени фактическите и правните основания за извършеното
облагане, нито са приложени някакви доказателства. Не става ясно нито какъв е
този имот, нито как и на какво основание се дължат посочените в акта суми. Това
препятства и прави невъзможно да бъде извършена дължимата от съда преценка
относно законосъобразността на акта в тази му част. Единствената представена
декларация, различна от обследваните по-горе, е тази представена по делото с
писмо изх.№ 531/09.03.2022г./л.763, т.III/, а
именно декларация с вх.№**********/11.05.2021г./л.791,
т.III/, касаеща жилищен
имот, за който е открита партида № 7404Н92808. Тази декларация обаче е извън
процесния период и след датата на издаване на процесния АУЗД № 35-ДА/ 01.03.2021г. и не е ясна връзката й с
предмета на спора.
Въз основа на така изложените
съображения съдът приема, че обжалваният АУЗД следва да се отмени, като в
съответствие с чл.160, ал.3 ДОПК се разпореди връщане на преписката на
длъжностно лице с функциите на орган по приходите в дирекция „Местни приходи“
при Община Казанлък за издаване на АУЗ за определяне на задължения за данък
върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 2016г.-2020г.
за процесния недвижим имот, собственост на жалбоподателя, като за същия бъде
възстановена подадената от Народно читалище „Искра-1860“ декларация, съответно образуваната
с нея партида. Данните, които компетентния орган счита, че не съответстват на
декларираните, следва да бъдат отразени служебно в тази партида, спазвайки реда,
установен в чл.103 и чл.107 от ДОПК.
При
този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
е частично основателно. Съобразно представения по делото списък/л.855, т.III/
се претендират разноски и адвокатски хонорар в общ размер на 5470 лева.
Установява се, че действително направените от жалбоподателя разноски по делото
са в размер 5170лв./пет хиляди сто и седемдесет лева/, като включват адвокатски
хонорар в размер на 3960 лева с ДДС – л.738 и л.740, и допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС – л.857; разноски за държавна такса -
10лв.; разноски за съдебно-икономическа експертиза общо в размер на 700 лева –
л.96, т.I и л.649, т.III и
разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лева – л.663 и л.725.
Констатира се, че възнаграждението на вещото лице по назначената допълнителна
СИЕ, определено от съда в съдебно заседание, проведено на 16.11.2021г., в
размер на 300 лева не е заплатено. Действително с молба от 24.11.2021г.,
подадена от адв. С.О., е представен документ/разписка от 06.10.2021г./ на л.676
от делото, за платени 300 лева, но това е същият документ, който е бил
представен и по повод доплащането по първоначалната СИЕ/л.649/.
По
отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от процесуалния представител на ответника, съдът намира същото за
неоснователно. Следва да се посочи, че в това възражение не са изложени каквито
и да било мотиви, които да обосноват намаляне на договорения размер на
адвокатското възнаграждение.
В
случая материалният интерес по делото възлиза общо на сумата от 69 493.02
лева, обуславяща размер на минималното адвокатско възнаграждение от 2 614.79
лева, на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно представения
договор за правна защита заплатената сума на процесуалния представител възлиза
на 3960 лева с ДДС. Определеното допълнително възнаграждение в размер на 300
лева, съдът намира за допустимо с оглед разпоредбата на чл.7, ал.9 от
цитираната наредба.
В тази
връзка следва да бъде съобразено, че според разпоредбата на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Посочената правна норма въвежда ограничение
единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но
не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и
обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса, какъвто е
настоящият случай. По делото са проведени шест съдебни заседания, допуснато е
по искане на процесуалния представител на оспорващия изготвянето на съдебно-икономическа
експертиза и на съдебно-техническа експертиза, събирани са писмени и гласни
доказателства.
Или
иначе казано, съдът счита, че съобразно фактическата и правна сложност на
казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство, договореният
и заплатен адвокатски хонорар не може да се приеме за прекомерен.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.3, от ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Народно
читалище „Искра – 1860“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Казанлък, ул. „Искра“ № 1, представлявано от председателя му Т.Г.И., Акт за
установяване на задължение по декларация № 35–ДА от 01.03.2021г., издаден от
старши инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи“ при Община
Казанлък, потвърден с Решение № 9/19.05.2021г. на Директор на Дирекция „Местни
приходи“ при Община Казанлък, с който на Народно читалище „Искра – 1860“ са
установени и определени задължения към бюджета на Община Казанлък за данък
върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периодите на 2016г. –
2020г. и лихви за просрочие, като
незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката на
компетентния орган в Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък за издаване
на акт за установяване на задължения по декларация, съобразен с указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Казанлък да
заплати на Народно читалище „Искра – 1860“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Казанлък, ул. „Искра“ № 1, сумата от 5170.00/пет хиляди сто
и седемдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: