Р Е Ш Е Н И Е
№ 148 15.02.2023 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1760 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е
образувано по жалба от Я.М.С. с ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Дебелт“ при
Затвора Бургас, против Заповед БС № 141/23.09.2022 г., издадена от началника на Затвора Бургас, с която му е ОТКАЗАНО ДА
БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН в затворническо общежитие от открит тип.
Твърди, че неоснователно му е
отказано преместване. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателят Я.М.С. се явява лично и със служебно
назначен процесуален представител адв. Д.И., който поддържа жалбата и моли за
отмяна на оспорената заповед. Процесуалният представител представя писмена защита
с допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответната страна - Началникът на
Затвора Бургас се представлява от старши юрисконсулт Г., който оспорва жалбата
като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
минимален размер. Представя писмени бележки с допълнителни аргументи
относно законосъобразността на оспорената заповед.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно
с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Жалбоподателят
Я.М.С. изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 8 години с начало на наказанието 02.02.2018 год. за извършено престъпление
по чл. 116, ал. 1 от НК. Първоначално определения режим на изтърпяване на
наказанието е „Строг“, заменен в следващ по-лек „Общ“, считано от 22.02.2022
год. Към момента, С. изтърпява наказанието в Затворническо общежитие (ЗО)
„Дебелт“. За първи път търпи ефективно наказание в затвор.
По
делото не е спорно, че лишеният от свобода (л. св.) Я.М.С. е подал до Началника
на Затвора - Бургас молба за преместване от затворническото общежитие, в което
да изтърпява наказанието от такова от закрит тип в такова от открит тип
/прекатегоризация в открит тип/. По повод така подадената молба и в изпълнение
на изискванията на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, директорът на Затвора Бургас е
изискал становище от инспектор социални дейности и възпитателна работа
(„СДВР“), заместник-началника по режимно-охранителната дейност (ЗНРОД) и на
началника на затворническото общежитие „Дебелт“.
Видно от приложените становища
ЗНРОД /л. 17 от делото/ – гл. инспектор Н. Стайков е изготвил справка за
размера на фактически изтърпяното наказание от л. св. С. към 30.08.2022 г. и
остатъка, като с оглед на това е посочил, че същият отговаря на формалните
изисквания. Становището на старши
инспектор Жельо И. ИФЗ началник сектор ЗО „Дебелт“ от 08.09.2022 г. /л. 19 от
делото/ е, че във връзка с пълноценното и ефективно изпълнение на наказанието и
констатираните негативни промени в поведението на л. св. Я.С., молбата му за
прекатегоризация не следва да бъде уважена. Посочено е, че същият е награждаван
е 1 /един/ път със зап. № 241/14.09.2021 г. - „Писмена похвала и е наказван е 1
/един/ път със зап. № 368/19.08.2022 г. — „Писмено предупреждение“, а към
момента на изготвяне на становището се извършва проверка по докладна записка,
включваща, физическа саморазправа с участието на л. св. С.. Становището му е
било изготвено на основание доклад от Мариета Михалева
– инспектор „СДВР“ в ЗО „Дебелт“ /л. 21 от делото/, в който е посочена
първоначална и настояща оценка на риска
от рецидив и вреди, като е отчетено, че
е налице негативна промяна в зоните: заетост, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми и мислене. Направена е констатацията, че рискът от
сериозни вреди остава среден спрямо възможността от извършване на насилствени
деяния. От проведените с лишения от свобода С. мотивационни интервюта и беседи
се отчита, че л. св. С. все още не приема изцяло отговорността за извършеното
престъпление и е склонен да оправдава постъпките си с външни фактори и
обстоятелства. Установява се, че същият се поддава на влияние от страна на
криминалното обкръжение и е склонен да допуска дисциплинарни нарушения.
Направен е извод, че като цяло се наблюдава негативна промяна в поведението му.
Изготвено е и становище от главен инспектор Дамян Янев, началник сектор
„СДВР“ /л. 20 от делото/ с предложение молбата на л. св. Я.С. да не бъде
уважена. В административната преписка е приложена и Експертна оценка на
актуалното психическо и емоционално състояние на л. св. Я.М.С. № 88/09.09.2022
г. /л. 18 от делото/, изготвена от Надежда Джендова, инспектор-психолог в ЗО
„Дебелт“, с препоръка молбата му за прекатегоризиране в общежитие от открит тип
да не бъде подкрепена.
Във
връзка с така изразените становища, със Заповед БС № 141/23.09.2022 г.,
началникът на Затвора Бургас ОТКАЗАЛ л. св. Я.М.С.
ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН в затворническо общежитие от открит тип, която била връчена
лично срещу подпис на С..
Недоволен
от така постановената заповед, в която е обективиран отказ за преместване в
затворническо общежитие от открит тип, жалбоподателят С. оспорил същата пред
Административен съд – Бургас с жалба вх. № 9126/06.10.2022 г., по повод което оспорване е образувано и настоящото
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС,
лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника
на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически
общежития от открит тип. В ал. 2 на чл. 64 от ЗИНЗС е предвидено, че началникът
на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр
от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора,
осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. В настоящия случай,
оспорената заповед е постановена от Началника на Затвора-Бургас, който се явява
компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазен е и указаният
процесуален ред, като преди постановяване на заповедта, административният орган
е изискал и е получил становища от Инспектора „СДВР“, ЗНРОД и началника на ЗО
„Дебелт“. Препис от заповедта е връчена на л. св. С., С оглед така описаното,
настоящият съдебен състав приема, че в хода на административното производство
не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да
ограничат правата на жалбоподателя и да обосноват незаконосъобразност на
собствено основание.
От описаната в оспорения
административен акт фактическа обстановка, имаща характера на справка се установява,
че л. св. Я.М.С. е с правен статус за изпълнението на присъдата, както следва:
престъпление по чл. 116 от НК с размер на наказанието 8 години и начало на
наказанието 02.02.2018 год. Към 23.09.2022 г., фактически изтърпяното наказание
е 04г., 07м. и 21 дни и от работа 00г., 05м. и 16 дни или всичко изтърпяно – 05
г., 01 м. и 07 дни и остатък 02 г., 10 м. и 23 дни. От така приложената справка
се установява, че по отношение на л. св. Я.С. е налице материалноправната
предпоставка, регламентирана в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да е изтърпял
най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Наличието на тази
материалноправна предпоставка обосновава допустимостта на искането за
прекатегоризиране на типа на затворническото общежитие.
От друга страна, видно от
съдържанието на цитирания по-горе текст на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е
предоставил право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност
на исканото преместване, като в нормата е употребен изразът „могат да бъдат
премествани“. Настоящият състав приема, че единствено наличието на законово
изискуемите предпоставки за преместване на определено лице - лишен от свобода в
затворническо общежитие от открит тип, не е достатъчно да задължи
административния орган да постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното
до момента наказание, само по себе си не е достатъчно основание да се обоснове
това преместване. В тази връзка, нормата задължава началника на затвора да
прецени доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, това преместване би
било целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и
основателна предпоставка за преместване, се взема на база дадени становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа и
заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на
административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на
съдебен контрол. В случая административният орган е отчел поведението на
жалбоподателя, данните от изпълнението на присъдата и е формирал вътрешно
убеждение, че по отношение на л. св. Я.М.С.
е налице необходимост от наблюдение в контролирана среда, каквото в общежитие
от открит тип не би могло да се осъществи. Така формирания от административния
орган извод изцяло се подкрепя от представения в хода на съдебното дирене доклад
от Мариета Михалева – инспектор „СДВР“ в ЗО „Дебелт“, в който е посочена
първоначална и настояща оценка на риска от рецидив и вреди, като е отчетено, че е налице негативна
промяна в зоните: заетост, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми
и мислене. В доклада е направена и констатацията, че рискът от сериозни вреди
остава среден спрямо възможността от извършване на насилствени деяния от страна
на л. св. С.. От съдържанието на доклада се установява също така, че от проведените
с лишения от свобода С. мотивационни интервюта и беседи се отчита, че л. св. С.
все още не приема изцяло отговорността за извършеното престъпление и е склонен
е да оправдава постъпките си е външни фактори и обстоятелства, както и че
същият се поддава се на влияние от страна на криминалното обкръжение и е
склонен да допуска дисциплинарни нарушения. С доклада е направен извода, че
като цяло се наблюдава негативна промяна
в поведението на л. св. С.. Този извод
се доказва и от представената в съдебно заседание от ответника справка рег. №
7851/08.12.2022 г., от която се установява, че жалбоподателят е участвал във
физическа саморазправа между него и л. св. Асен Асенов Янков на 25.08.2022 г.,
който факт не беше отречен от него, в дадените пред съда обяснения. С оглед на
това, правилно и обосновано административният орган, издал оспорената заповед, е
приел, че поведението на л. св. С. изисква продължаващо наблюдение в
контролирана среда, което би могло да се осъществи в затворническо общежитие от
закрит тип, поради което, искането за прекатегоризиране се явява неоснователно.
Заповедта е издадена и при съобразяване с изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, видно от приложената по делото справка рег. № 7851/08.12.2022 г.
С оглед изложеното следва да
се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с процесуалните и материалните
разпоредби на закона и в съответствие с негова цел, поради което жалбата срещу
нея се явява неоснователна.
Предвид изхода на спора и в
съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК искането на представителя
на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на и следва да бъде
уважен в претендирания размер от 100,00 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Я.М.С. с ЕГН **********,
понастоящем в ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас, против Заповед БС №
141/23.09.2022 г., издадена от началника на Затвора Бургас, с която му е
ОТКАЗАНО ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН в затворническо общежитие от открит тип.
ОСЪЖДА Я.М.С. с ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Дебелт“ при Затвора Бургас да заплати на Главна дирекция „ИН“ - София, направените по
делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: