№ 28236
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110166924 по описа за 2023 година
Исковата молба с вх. № 104511/20.08.20219 г. е подадена от Л. П. П. пред Софийски
градски съд и е образувано гр.д. № 10935/2019 г. С разпореждане от 20.05.2021 г.
производството по делото е прекратено пред СГС поради отвод на всички съдии и делото е
изпратено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК в Софийски апелативен съд, който е определил
делото да се разгледа от Софийски окръжен съд и е образувано гр.д. № 452/2021 г. В
изпълнение на дадени указания са подадени молби от 20.07.2021 г. и от 07.09.2021 г., с които
са уточнени исковите претенции. Съдът е изпълнил процедурата по чл. 131 ГПК и в срок са
постъпили отговори на исковата молба от всеки един от ответниците. С определение №
405/14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 452/2021 г. по описа на СОС,IV с-в производството
по делото е прекратено като недопустимо. Определението е обжалвано с частна жалба,
подадена от ищеца Л. П. П. и същото е потвърдено с определение № 1740/07.07.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 998/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III с-в.
Въззивното определение е обжалвано с частна касационна жалба от ищеца Л. П. П. и е
постановено определение № 4406/20.12.2022 г. по гр.д. № 4239/2022 г. по описа на ВКС, III
г.о., с което е допуснато касационно обжалване на определение №1740/05.07.2022 г.
постановено по в.ч.гр.д. № 998/2022 г. на Софийски апелативен съд, оставено е в сила
въззивното определение в частта, с която производството по делото е прекратено по
исковете, предявени от против Л. П. П. за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
вреди от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 40364/2013 г. и гр.д. № 9137/2014 г. от
нарушение на правото на ЕС във връзка с приложението на чл. 417 ГПК и с приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, както и за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд
по ч.гр.д. № 40364/2013 г. и гр.д. № 9137/2014 г., от Софийски градски съд по гр.д. №
3145/2017 г. и ч.гр.д. № 5719/2014 г. и от Върховен касационен съд на РБ по т.д. №1185/2018
г. и ч.т.д. № 23/2019 г., поради нарушение на националното законодателство, а в останалата
част въззивното определение е отменено и делото е върнато на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 795/20.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 452/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV
първоинстанционен състав, производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал.
2 ГПК вр. чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и делото е изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд, в резултат на което е образувано настоящото дело.
Производството по делото е образувано по субективно и обективно съединени
1
осъдителни искове, предявени от Л. П. П. от гр. София срещу Софийски градски съд,
Върховен касационен съд и Народното събрание на Република България за осъждането на
всеки от ответниците да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от
нарушаване на правото на Европейския съюз в размер на 5 016, 49 лв. от първите двама и в
размер на 5016 лв. от Народното събрание, както и за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз в размер
на от по 15 050 лв. от всеки ответник.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 40364/2013 год. Софийски районен съд
издал заповед за незабавно изпълнение срещу ищеца на основание чл. 417 от ГПК по
заявление на „Юробанк България“ АД за вземания въз основа на договор за издаване на
кредитна карта от 28.07.2006 год. и извлечение от сметка за задълженията по договора към
06.09.2013 год., като това е станало преди започване на исковото производство и преди да
бъдат изчерпани всички средства за защита, т.е. преди делото да е приключило на три
инстанции на 19.02.2019 год. /с определение на ВКС за недопускане до касационно
обжалване на решение по гр.д. № 3145/2017 год. на СГС, постановено в исковото
производство по чл. 422 от ГПК/. С определение № 8970 по ч.гр.д. № 5719/2014 год. на СГС
е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
С тези актове ответниците СРС и СГС са нарушили основополагащи норми на общностното
право. Според ищеца действията на съда в заповедното производство били в нарушение на
чл.47 от ХОПЕС, тъй като с тях се давала възможност да се пристъпва към принудително
изпълнение срещу имуществото на длъжник, преди той да е изчерпал всички свои средства
за защита, т.е. преди делото да е приключило пред всички съдебни инстанции. Освен това
СРС и СГС, в нарушение на практиката на СЕС, не изпълнили задължението си, да преценят
служебно неравноправния характер на договорни клаузи, след като Директива 93/13/ЕИО
предвиждала директни права за потребителите, уредени по императивен начин. Според
твърденията на ищеца, ВКС приложил приетия в нарушение на правото на съюза от
законодателя праг на допустимост на делото за касационно обжалване и не допуснал до
разглеждане касационната му жалба, като по този начин нарушил правото му на справедлив
процес /установено в чл.47 ХОПЕС/. Твърденията на ищеца за нарушения на законодателния
орган са, че е приел законодателство, което: предвижда възможност съдът да издаде заповед
за изпълнение срещу потребител, без да извърши служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, от който произтича вземането в нарушение на Директива
93/13/ЕИО; в нарушение на чл.47 от ХОПЕС поставя, чрез процесуални норми в ГПК едно
едностранно производство – заповедното, първостепенно положение спрямо
двуинстанционното исково производство, с което се възпрепятства правото на длъжника на
защита и се разрешава принудително изпълнение преди длъжника да изчерпи всички свои
права на защита, в т.ч. преди приключване на исковото производство с влязло в сила
решение; предвижда уведомяване на длъжника за издадената заповед за незабавно
изпълнение от съдебния изпълнител в производството по принудително изпълнение, а не в
по-ранен момент; не предвижда ефективен съдебен контрол върху актовете на съдебните
изпълнители и др. В резултат на действията на ответниците ищецът претърпял имуществени
и неимуществени вреди. Претендира ответниците да му заплатят при условията на
разделност сумата, която той е бил осъден да заплати по проведените съдебни производства
в общ размер от 15 049, 47 лв. Твърди, че в резултат от водените съдебни дела претърпял и
неимуществени вреди, представляващи стрес, безпокойство, тревожност, че е бил принуден
да се защитава сам, нарушаване на авторитета му в обществото вследствие на водените
срещу него съдебни производства и разгласяването им, като претендира всеки от
ответниците да бъде осъден да му заплати сумата от по 15 050 лв.
В исковата молба е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. С
молба уточнение от 20.07.2021 г. е поискал да бъдат изискания ч.гр.д. № 40364/2013 г. по
описа на СРС, 28 с-в, ч.гр.д. № 5719/2014 г. по описа на СГС, го, ЧЖ, IV с-в, гр.д. №
9137/2014 г. по описа на СРС, 28 с-в, гр.д. № 3145/2017 г. по описа на СГС, IV-A с-, т.д. №
2
23/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. и т.д. 1185/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.
С разпореждане от 27.02.2024 г. настоящият състав е дал възможност на ответниците
да подадат отговор на исковата молба и отговори са постъпили. Същите обаче не следва да
бъдат вземани предвид, доколкото съдът не е съобразил, че производството по гр.д. 452/2021
г. по описа СОС процедурата по чл. 131 ГПК е вече осъществена и са постъпили отговори на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. №
2278/22.10.2021 г. /на СОС – л. 47/, подаден от Софийски градски съд чрез пълномощника Д.
Д.. Оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Според ответника липсва
нарушаване на общностното право при разглеждане на съдебното производство пред СГС, а
освен това не се доказват нито претърпени вреди – имуществени и неимуществени от
ищеца, нито причинно-следствена връзка между поведението на ответника и тях. Прави
възражение за погасяване по давност. Моли за прекратяване на производството, респективно
за отхвърляне на исковите претенции спрямо него. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания за прилагане на водените съдебни дела пред
СГС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. №
2341/26.10.2021 г. /на СОС – л. 52/, подаден от Върховен касационен съд чрез пълномощника
Здравко Стойков. В отговора исковите претенции се оспорват кат недопустими и
неоснователни. Поддържа се, че ищецът не сочи конкретни норми на правото на ЕС, които
са нарушени при преценка на достъпа до касация, както и че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на правораздавателния орган за нарушение на правото на ЕС.
Моли за прекратяване на делото срещу него като недопустимо, а при условията на
евентуалност за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски
Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца и не прави доказателствени
искания.
Съдът констатира, че отговорът на исковата молба не е подписан от пълномощника,
поради което следва да му бъде дадена възможност да го подпише като му се укажат
неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. №
2817/19.11.2021 г. /на СОС – л. 65/, подаден от Народното събрание чрез пълномощниците
Александра Стойкова и Миглена Григорова. Според ответника същият не е надлежна страна
по предявените искове, поради което и същите са недопустими спрямо него. Счита, че
нормотворческата дейност на законодателния орган не подлежи на съдебен контрол от
общите съдилища. Освен това отговорността в случая по чл. 4, & 3 от ДЕС е на държавата, а
не на нейния законодателен орган. Оспорва основателността на предявените претенции.
Поддържа, че не е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС от страна на ищеца, но
дори и да се установи такова не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на законодателния орган за вреди, доколкото нарушението не е съществено. Счита, че
претенциите на ищеца са недоказани. Не се установява да е налице причнно-следствена
връзка, нито се установяват конкретни претърпени имуществени или неимуществени вреди.
Моли за прекратяване на производството спрямо него като недопустимо, евентуално за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът намира, че исковете са редовни и допустими.
Следва да изготви ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Предявените осъдителни искове намират правната си квалификация в чл. 2в от
ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора за ЕС.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1а. нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която
предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни
правни средства за защита и справедлив процес от ВКС, нарушение на практиката на СЕС от
3
страна на СГС да прецени служебно нерваноправния характер на договорните клаузи по
процесния договор съгласно Директива 93/13/ЕИО за правата на потребителите; 1б.
нарушение от НС като законодателен орган , което е приело и поддържало национално
законодателство, регламентиращо заповедното производство, което противоречи на правто
на ЕС, респ. законодателство, което е в противоречие с разпоредби на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г.; 2. нарушението да е достатъчно съществено; 3. настъпили
имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 4. причинно – следствена
връзка между нарушението и причинените на ищеца вреди.
В тежест на ответника да докаже плащане на задължението, за което НЕ СОЧИ
доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
По доказателствените искания: приложените писмени документи към исковата
молба следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъдат изискани посочените съдебни дела.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства, че е претърпял
претендираните вреди , т.е. платил е сумите, които за които е осъден по посочените от
него граждански дела, а по отношение на неимуществените вреди не представя
доказателства да е претърпял болки и страдания, както .
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както
и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника - Върховен касационен съд чрез редовно упълномощения си
процесуален представител в срок до първото открито съдебно заседание да подпише
отговора на исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение ще счете, че
отговор не е подаване – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.09.2024 г. от 14:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ПРОКУРАТУРАТА съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ като се връчи
препис от исковата молба, уточнителните молби и отговорите на исковата молба, посочени в
мотивите на настоящото определение, както и препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи, като писмени доказателства
по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д. № 40364/2013 г. по описа на СРС, 28
с-в, ч.гр.д. № 5719/2014 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, IV с-в, гр.д. № 9137/2014 г. по описа на
СРС, 28 с-в, гр.д. № 3145/2017 г. по описа на СГС, IV-A с-, т.д. № 23/2019 г. по описа на ВКС,
ТК, I т.о. и т.д. 1185/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
4
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните и на ПРБ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5