Решение по дело №1266/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1073
Дата: 30 юли 2020 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20207050701266
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова 

ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова

                Даниела Недева

 

 

при секретаря  Елена Воденичарова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1266/2020 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.С.И. против Решение № 381/02.03.2020 г., постановено по НАХД №293/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП №23-0000624/25.11.2019 г. на Началник ОО ”АА” в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на Д.С.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на основание чл.93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Касаторът сочи, че районният съд не е изследвал вида на извършения превоз, за да може да се ангажира отговорността на наказаното лице. По реда на чл.103, вр. чл. 107 от НПК не е установен вида на превоза  и не е извършен анализ на елементите на нарушението. Твърди се, че не са налице тахографски листи за предходните дни /нарушение на чл.36, §1, т.i от Регламент /ЕС/ 165/14 г. или въведени ръчни записи за предходните дни /нарушение на чл. 36, §1, т.iii Регламент /ЕС/ 165/14 г. Отговорността в първата хипотеза е по чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП, а във втората по чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП. Липсва правно единство между цифровата квалификация и законовата квалификация на деянието. Също така не е ясно касае ли се за множество нарушения по смисъла на чл. 23 - 26 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Допуснатите нарушения са ограничили правото му на защита. С тези съображения намира, че оспореното решение и НП са незаконосъобразни.

Ответник – РД „Автомобилна администрация“ – Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Изтъква, че не са налице посочените в касационната жалба нарушения, тъй като са изложени съставомерните факти и нарушените правни норми. Относно доводът, че не е ясно за едно или множество нарушения се касае, намира, че ясно е посочено в НП установеното нарушение. Моли решението да бъде оставено в сила.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна, поради това, че решението е постановено в съответствие процесуалните правила и материалния закон.

 След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е установил, че на 15.08.2019 г. служители към ОО “АА” Варна, сред които св. Ц., извършвали рутинни проверки на водачи, осъществяващи обществени превози. КПП „Изворско“ било устроено на главен път гр. Добрич - гр. Варна, на територията на гр. Варна.

Междувременно по същия пътен участък се движел Д.С.И., който управлявал товарен автомобил  „Даф“ с рег. №***, собственост на „Бамзи-1“ ООД. Около 09,20 часа на И. бил подаден сигнал да преустанови движението си, след което служителите на АА пристъпили към проверка.  По време на проверката от страна на служителите на АА били поискани документите на въззивника. Установено било, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, като при проверката на документите на водача не били представени тахографски листи за период от 13.08.2019 г. - 13.00 часа до 15.08.2019 г. – 03.15 часа. Последвало издаване на АУАН и НП.

РС – Варна е приел от правна страна, че от приложения тахографски лист е видно, че за периода 13.08.2019 г. - 15.08.2019 г. водачът е бил на разположение на дружеството, поради което и правилно е било прието, че същия не се е намирал в почивка.  АУАН и НП са издадени в изискуемите срокове при спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

  И. е наказан за едно административно нарушение, а именно за определен период И. е бил в позиция „на разположение“, поради което и правилно е било прието, че следва да съхранява и представя за проверка тахографски листи за периода от 13,00 часа на 13.08.2019 г., от когато е последното удостоверение, издадено от гр. Харманли. Предвид констатираното противоречие правилно не е било кредитирано последващото удостоверение от 15.08.2019 г., издадено в гр. Добрич. РС – Варна е приел, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че въззивникът следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

Решението е правилно и законосъобразно.

И. е наказан за непредставяне на тахографски листи за определен период, деянието е описано в пълнота и е квалифицирано законосъобразно като нарушение на чл. 36, §1, т. i от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., за което на основание чл. 93в, ал.17, т.1 е наложена глоба във фиксирания размер от 1500 лева на водача на МПС. Жалбоподателят не е оспорил пред първата инстанция наличието на CMR от 15.08.2019 г., извършването на превоз от България за Румъния и необходимостта от оборудване на МПС с тахограф. На основание чл. 220 от АПК, в настоящото производство е налице забрана за нови фактически установявания. Обосновано е прието от районния съд, че се извършва международен обществен превоз, съобразно CMR от 15.08.2019 г., представените удостоверения и тахографски лист от 15.08.2019 г. Налице е Удостоверение за дейности от 13.08.2019 г. подписано от управителя на  „Бамзи – 1“ ООД и водача, в което е посочено, че от 17 ч. на 12.07.2019 г. до 13 ч. на 13.08.2019 г. И. е бил в почивка. Второто удостоверение - от 14.08.2019 г., подписано от управителя на дружеството и водача, сочи че последният е в почивка от 13 ч. на 11.07.2019 г. до 08 ч. на 15.07.2019 г. Периодите в двете удостоверения се застъпват, което от своя страна противоречи на тахографския лист, в които е посочено, че на 15.08.2019 г. водачът е на разположение, а не както е посочено във второто удостоверение, че до 08 ч. на 15.08.2019 г. водачът е бил в почивка.   Описаното в АУАН и НП нарушение съответства на посочената правна норма, която е нарушена и санкционната норма, която е приложена, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

         Налице е едно нарушение извършено, чрез бездействие, както правилно е приел районният съд и административнонаказващия орган.

 По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381/02.03.2020 г., постановено по НАХД № 293/2020 г. по описа на Районен съд - Варна. 

 Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                   1.

 

 

 

                   2.