Разпореждане по дело №391/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 75/13.06.2011 г., постановено по гр.д. № 323/2011 г., Момчилградският районен съд е отхвърлилпредявения от О. М. А.,А. М. А.,Г. М. А.,Х. М. А.,И. М. А. и А. М. А.,всички с постоянен адрес в С.,О. против С. Ю. А. от С.,О., ЕГН : *, иск за признаване на правото на собственост върху недвижим имот,представляващ нива от 1,000дка,втора категория,находяща се в строителните граници на С.,в местността „Б. Е. Я.",който имот е част от Неурегилиран поземлен имот /дворно място/ ПИ с пл.сн. № 6б,в кв.8 по одобрения със Заповед №595/07.10.1983год. на ОГС К. кадастрален план на С.,О.,с площ от 2135кв.м.,със застроени в него : 1.Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 117 кв.м.,състояща се от три стаи,кухня ,коридор и санитарен възел на първия етаж и три стаи,кухня ,коридор и санитарен възел на втория етаж 2.Стопанска постройка със застроена площ от 70кв.м.,при граници на имота : изток - ПИ пл.сн. № 62 на И. Шюкри;запад - ПИ пл.сн. № 67 на „У. Р."Е. - ╩. ; север - ПИ № 62 и № 63 ССФ и юг -улица,с правно основание чл.124 от ГПК. Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения от О. М. А.,А. М. А.,Г. М. А., Х. М. А.,И. М. А. и А. М. А.,всички с постоянен адрес в С.,О. против „Г."О.,със седалище и адрес на управление в Г.,Б.Б.№*.К. „О.,. № 2 иск за предаването на собствеността и отстъпването на владението на недвижим имот, представляващ нива от 1,000дка,втора категория,находяща се в строителните граници на С.,в местността „Б. Е. Я.",който имот е част от Неурегилиран поземлен имот /дворно място/ ПИ с пл.сн. № 66,в кв.8 по одобрения със Заповед №595/07.10.1983год. на ОГС Кърджали кадастрален план на С.,О.,с площ от 2135кв.м.,със застроени в него : 1.Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 117 кв.м.,състоя ща се от три стаи,кухня ,коридор и санитарен възел на първия етаж и три стаи,кухня ,коридор и санитарен възел на втория етаж 2.Стопанска постройка със застроена площ от 70кв.м.,при граници на имота : изток - ПИ пл.сн. № 62 на И. Ш.;запад - ПИ пл.сн. № 67 на „У. Р."Е. - К. ; север - ПИ № 62 и № 63 ССФ и юг -улица, с правно основание чл.108 от ЗС ,както и искането за отмяна на Нотариален акт № 58,том 1,рег.№601,нот.дело № 58/2007год. по описа на н. Н.Б.,с район на действие РС-М., с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователни и недоказани. Съдът е осъдил ищците О. М. А.,А. М. А.,Г. М. А.,Х. М. А.,И. М. А. и А. М. А.,всички с постоянен адрес в С.,О. да заплатят солидарнона С. Ю. А. от С.,О.,ЕГН : * сумата в размер на 550лв., представляваща разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по повод депозирана от ищците в първоинстанционното производство, О. М. А.,А. М. А.,Г. М. А.,Х. М. А.,И. М. А. и А. М. А., въззивна жалба против първоинстанционното решение. В жалбата се твърди, че за да постанови решението си съдът приел, че правния интерес на ищците от предявяване на установителен иск за принадлежността на правото на собственост на процесния земеделски имот бил налице, тъй като бил обусловен от отказа на общинската администрация да нанесе имота в плана на селото във вида, в който бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Съдът обаче приел, че доказателства за точното местонахождение на имота в делото не били събрани. В този смисъл жалбодателите твърдят, че съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Защото не им указал с определението си под №11/05.01.2011г., че не сочат доказателства в тази насока. Не направил това и с доклада си по чл.146 от ГПК.Поради изложеното жалбодателите молят настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният им иск с правно основание чл.108 от ЗС, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи така предявения иск.Претендират разноски.

В съдебно заседание жалбодателите, чрез процесуалния си представител поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, С. Ю. А., чрез свой процесуален представител оспорва въззивната жалба. Излага доводи за недопустимост на исковата претенция. Претендира разноски за тази инстанция.

Ответникът по жалбата, „Г.” О., гр. К., призован по реда и при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Момчилградски районен съд е бил сезиран с искова ´ретенция, с която при условията на субективно и обективно съединяване са били предявени искове, с които ищците целят да бъде установено : 1. по отношение на ответника С. Ю. А. и на ответника „Г.” О., Г., че са собственици недвижим имот, съставляващ нива от 1,000 дка, втора категория, находяща се в строителните граници на С.,в местността „Б. Е. Я.",който имот е част от неурегилиран поземлен имот /дворно място/ ПИ с пл.сн. № 66 в кв.8 по одобрения със Заповед №595/07.10.1983год. на ОГС Кърджали кадастрален план на С.,О.,с площ от 2135 кв.м., при граници на имота: изток - ПИ пл.сн.№ 62, запад –ПИ- с пл.сн. № 67, север-ПИ с пл.сн. № 62 и 63 ССФ и юг-улица; 2. да бъде осъден ответникът „Г.” О., Г., да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижимия имот, съставляващ нива от 1,000 дка, втора категория, находяща се в строителните граници на С.,в местността „Б. Е. Я.",който имот е част от неурегилиран поземлен имот /дворно място/ ПИ с пл.сн. № 66 в кв.8 по одобрения със Заповед №595/07.10.1983год. на ОГС Кърджали кадастрален план на С.,О.,с площ от 2135кв.м., при граници на имота: изток - ПИ пл.сн.№ 62, запад –ПИ- с пл.сн. № 67, север-ПИ с пл.сн. № 62 и 63 ССФ и юг-улица. В производството е направено и акцесорното искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 58,том 1,рег.№601,нот.дело № 58/2007год. по описа на нотариус Г.Г. с рег. № 459 на НК, в частта му легитимираща втория ответник като собственик на процесния имот.

Ищците претендират право на собственост върху процесния имот, съставляващ нива от 1.000 дка въз основа на решение № Б 721822.07.2009 г. на Общинска служба по земеделие и гори, с.К.

От прочита на приетата по делото преписка с изх.№ 09/14.01.2011 г. на Общинска служба по земеделие, с. К., настоящата инстанция констатира, че по повод заявление № 721/26.05.1992 г. на наследодателя на ищците М. Ю. Х. , е постановено решение № Б 721 /22.07.2009 г. , с което на основание чл.18 ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото му на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.000 дка, втора категория, находящ се в строителните граници на с. М., в местност „Батък Ев Янъ”, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с протокол на ТКЗС, със следните ограничения: „разпоредбата със същия става СЛЕД представяне на удостоверение и скица от ТСУ с.К.”. Посочената като правно основание разпоредба на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ изисква в издаденото решение да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината, като влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т. е. когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, за която се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Следователно в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, следва да е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Безспорно е предписаната от закона процедура, че Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ/ чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ/. В този аспект обаче е безспорно и обстоятелството, че такива удостоверение и скица не са издадени и не е предприета процедура по реда на чл.13а от цитирания правилник. И всъщност отсъствието на окончателно решение прави невъзможна и индивидуализацията на претендирания имот и говори за една неприключила административна по своя характер, реституционна процедура. Този извод съдът формира по аргумент за противното от постановената по реда на чл.290 от ГПК, съдебна практика /в частност решение № 254/ 26.05.2010 г.по гр.д. № 1134/2009 г. на ІІ ГО, ГК на ВКС /. Изхода на описаната административна процедура е от значение за изхода на съденото производство.

Изложеното до тук води до извода за порочност на атакувания съдебен акт и по-точно до такава, посочена в разпоредбата на чл.270, ал.3, предл.І от ГПК. Предвид изложеното следва да се обезсили постановеното решение като недопустимо, а производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото доколкото изрично са поискани, се следват на ответника по жалбата С.А. разноски за въззивната инстанция в доказания размер от 300 лв.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 предл.І от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 75/13.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 323/ 2011 г. по описа на Момчилградския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА О. М. А.,А. М. А.,Г. М. Аптулова,Х. М. А.,И. М. А. и А. М. А., всички с постоянен адрес в С., О., да заплатят на С. Ю. А. от С., О., с ЕГН *, сумата в размер на 300 лв., съставляваща разноски за въззивно производство.

Решението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.