РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 937
гр.
Пловдив, 10 юни 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в закрито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА ЧКАНД № 1262 по описа на
съда за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
2. Образувано е по
частна жалба, подадена от И.С.Й.в качеството му на управител на „МИЗ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Брезово, ул. „Стопански двор“
№ 10, чрез адвокат И.Х.срещу
Определение № 361 от 18.03.2022 г., постановено по АНД № 408/2022 г. по описа
на Районен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 17237
от 02.03.2022 г. на частния жалбоподател, подадена чрез адвокат И.Х.,с искане
да се измени Решение № 414 от 25.02.2022 г, постановено по АНД № 408/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, V-ти наказателен състав, в частта за разноските.
Иска се обезсилване на определението като
нищожно, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено искане, а именно по
искане за изменение, а не за допълване на решението в частта му за разноските.
Евентуално се иска неговата отмяна като неправилно и присъждане на сторените по
делото разноски.
3. Насрещната страна ОД
на МВР – Пловдив, не взема конкретно становище по частната жалба.
ІІ. За допустимостта:
4. Частната жалба е подадена от активно легитимирана
страна, в срока по чл. 230 АПК, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
ІІІ. За фактите и за правото:
5. С Решение № 414 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 408/2022
г., Районен съд Пловдив ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4050833, издаден от ОД
на МВР - Пловдив, с който на И.Й., в качеството му на законен представител на
„МИЗ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
- глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В мотивите на
съдебния акт относно разноските съдът е приел, че съобразно изхода на спора
жалбоподателят има право да претендира и да му бъдат присъдени разноски за
процесуално представителство. Същите обаче следва да бъдат установени по
основание и размер, както и да се установи, че са реално сторени. В конкретния
случай, съдът е приел, че не е представен договор за правна защита и
съдействие, който е първата необходима предпоставка за да бъде уважено искането
за разноски. При това положение е формиран извод, че не може да бъде преценено
дали въобще е сключен такъв договор и какви са неговите параметри, за да да
бъдат присъдени разноски в производство. С тези съображения е обоснован крайния
извод на съда за неоснователност на така направеното искането.
6. От страна на И.Й. е
подадена молба вх. № 17237 от 02.03.2022 г. за допълване в частта за разноските
на Решение № 414 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 408/2022 г. по описа на
Районен съд Пловдив, като с оспореното в настоящото производството Определение №
361 от 18.03.2022 г. (постановено
по АНД № 408/2022 г.),
същата е ОСТАВЕНА БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ.
За да постанови този резултат, Районният съд
е приел, че макар с така депозираната молба да е формулирано искане за
допълване на решението в частта за разноските, то по същността си представлява
такова за изменение на решението в частта за разноските, доколкото съдът е взел
отношение по въпроса за разноските, като е преценил, че претенцията за
присъждането им следва да се остави без уважение.
При извършената служебна проверка за
допустимост на така направеното искане за изменение на горепосоченото Решение в
частта за разноските, съдът е приел същото за недопустимо, позовавайки се на
чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и на т. 8 на Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в която ясно са разграничени
хипотезите, визирани в чл. 248 ГПК - допълване и изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Сочи се в мотивите на оспорения съдебен акт,
че доколкото в настоящия случай, искането предмет на разглеждане в настоящото
производство касае по съществото си изменение на решението в частта за
разноските, то допустимостта на същото се обуславя от своевременно представен
по делото списък по чл. 80 ГПК, какъвто в настоящия случай липсва.
При това положение е прието, че молбата следва
да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима поради липса на
представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
7. Жалбата е
основателна.
Районният съд неправилно е квалифицирал
искането, с което е сезиран като такова за изменение на решението в частта му
за разноските. Доколкото в случай, липсва изрично произнасяне на съда в
диспозитива на постановения от него съдебен акт, то правилно частният
жалбоподател е поискал именно допълване на решението в частта за разноските, а
не изменение. Обсъждането на искането на Й. за присъждане на сторените от него
разноски в производството по АНД № 408/2022 г. по описа на ПРС, в мотивите на
съдебния акт, не може да замести изричното произнасяне на съда в диспозитива на
постановеното от него съдебно решение.
8. При тава положение, обжалваното определение като неправилно
следва да се отмени, а делото следва да се върне на същия съд и състав за произнасяне
по същество по молба вх. № 17237 от 02.03.2022 г. за допълване в частта за
разноските на Решение № 414 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 408/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив.
ІV. За разноските:
9. В производството по
чл. 248 ГПК разноски не се дължат. Съгласно чл. 81 ГПК, приложим в настоящото
производството по препращане от чл. 144 АПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Производството по чл. 248 ГПК се провежда след като делото е приключило в
съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски. Ето защо
в полза на частния жалбоподател не следва да бъдат присъдени разноски за
заплатена държавна такса в размер на 30 лв.
Така Определение № 60345 от 11.10.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3103/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 4154 от
20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2019 г., VII о. и др.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ХІХ касационен състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 361 от 18.03.2022 г.,
постановено по АНД № 408/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия на същия съд и състав за произнасяне по
същество по молба вх. № 17237 от 02.03.2022 г. за допълване в частта за
разноските на Решение № 414 от 25.02.2022 г., постановено по АНД № 408/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, подадена от И.С. Й., в качеството му на
управител на „МИЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Брезово, ул. „Стопански двор“ № 10, чрез адвокат И.Х..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.С. Й., в качеството му
на управител на „МИЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Брезово, ул. „Стопански двор“ № 10, за присъждане на разноски по настоящото
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.