Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2489 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от ***със седалище и адрес на управление:***,
чрез В.Г.против Р.В.С. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че между
страните бил сключен Договор с индивидуален В.Г. За предоставените по този
договор услуги били издадени следните фактури: ***., с падеж на плащане
27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 13,37лв.; ***, с падеж па плащане
29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 13,96лв.; ***, с падеж па плащане
29.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,97лв.; *** с падеж па плащане
27.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,36лв.; *** с падеж па плащане
28.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,90лв.; ***, с падеж па плащане
21.08.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 99лв.
Твърди се, че клаузата за неустойка
била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които представлявали
неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните.
Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения в
Раздел Отговорност и гласяла „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение па Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата па прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54
от ОУ на мобилния оператор, в които се предвиждало, че ***имал право да
ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако
абонатът има неизплатени дължими вземания към ***. А съгласно чл. 54 от ОУ „***има
право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа
на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми
след изтичане срока за плащане. За самото прекратяване на договора не се
изисквала форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора.
Твърди
се също, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за
потребените услуги, съгласно издадените фактури, довело до прекратяването на
индивидуалния договор на ответницата Р.В.С. и начисляването на договорка
неустойка.
Излага
се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството
по ч.гр.д.№108/2018г. и съответно издадена заповед за изпълнение, но срещу
същата постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен
срок.
Като следствие от изложеното се
претендира да се признаят за установени следните вземания на ищеца спрямо
ответницата, за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№108/2018г. по описа на ***, а именно : сумата 29,56 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата 99 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги. Претендират
се и направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
Настъпила е промяна в наименованието на ищеца, като
вписаното такова в търговския регистър е ***
Ищецът ***е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата Р.В.С.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответницата не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито съдебно
заседание, за което е редовно призована. Не е направила и искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че
предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 180лв. или общо разноски в размер на 205лв. От тях ответницата дължи
сумата от 192,70лв., съответно на вземанията, чието съществуване се установи в
исковото производство (при съобразяване, че присъденото в заповедното
производство вземане за мораторна лихва не е предмет на исковото производство и
съществуването му не се установи).
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 75лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 180
или общо 255лв., които са изцяло дължими от ответника с оглед изхода на спора.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.В.С. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на ***(предишно наименование ***), ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 29,56лв., представляваща
стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по ***и сумата от 99лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.01.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2018г. по
ч.гр.д.№108/2018г. по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.В.С. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ***(предишно наименование ***), ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 192,70лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 255лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен съдия: