№ 541
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500138 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от
адв. Е.Ф. от ВАК, в качеството на пр. представител на М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник“ бл.14, ет.4, ап.18, К. Й. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Раковски“ № 41а и И. Й. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник“ бл.14, ет.4, ап.18 срещу
решение № 260926 от 28.10.2020 г. постановено по гр.д. № 3932 по опис на
ВРС за 2020 г., с което са отхвърлени исковете на въззивните жалбоподатели
предявени против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс - Е иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че М. Г. М., сумата от 5020.64 лева, К. Й. Ж., не дължи сумата от
1255,16 лева, и И.Й. И. не дължи сумата от 1255,16 лева, всички суми част от
общо начислено задължение от 7530,96 лева , претендирано от ответниците
като неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
05.09.2015г. до 15.11.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“
бл.14, ет.4, ап.18, кл. № **********, аб. № **********, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
1
Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Следва изложение
на възражението, че ответникът не е доказал пълно и главно право
пораждащите факти на претендираната корекция. Въззивните жалбоподатели
счетат обжалвания съдебен акт за необоснован тъй като е постановен
възоснова на предположение за нулеви показатели на скритите тарифи при
монтиране на измервателното средство.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение,
намира същото за валидно и допустимо.
По правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът
намира следното:
Исковото производство пред ВРС е образувано възоснова на предявен
от М. Г. М., К. Й. Ж. и И. Й. И., против „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, с искане да се приеме да установено в отношенията между
страните, че
М. Г. М. не дължи сумата от 5020.64 лева
К. Й. Ж. не дължи сумата от 1255,16 лева,
И. Й. И. не дължи сумата от 1255,16 лева, представляващи
припадащите части от общия размер 7530.96 лева, претендирани като
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за периода от 05.09.2015г. до 15.11.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. „Дубровник“ бл.14, ет.4, ап.18, кл. № **********, аб. № **********.
Активната процесуална легитимация е обоснована с качеството на
наследници на Й.И.М., починал на 21.12.2000г., който е бил страна по
договор с ответника за доставка на ел. енергия за обект с административен
адрес Варна, ул. „Дубровник“ бл.14, ет.4, ап.18, кл. № **********, аб. №
**********.
Ищците са оспорили претенцията на ответника с възражението, че
наследяват права и задължения, но не и договорни отношения.
2
В писмен отговор ответникът е обосновал претенцията си със служебно
коригиране на сметката на основание чл.55 от ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ,
бр.35 от 30.04.2019г.) вр. Чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът съобразявайки всички възражения на страните, по тези, които се
отнасят към допустимостта на предявения иск намира следното: Видно от
удостоверение за наследници от 27.02.2020г. Й.И.М. е починал на
21.12.2000г. и е оставил за наследници – М. Г. М. (съпруга), К. Й. Ж. (дъщеря)
и И. Й. И. (син). Вземането, което ответникът е претендирал е възникнало
след смъртта на наследодателя и след като не е спорно, че ищците са негови
наследници, то всеки от тях е задължен за приспадащата се част от
наследствените права, които е получил. Начисляването не обхваща период в
който, наследодателя е бил задължен по договора за доставка на ел. енергия,
но е възникнало след като ищците са придобили наследството. Пред
въззивния съд е поставен въпроса, задължени ли са наследниците да заплащат
коригирана ел. енергия, след като не са страна по договор за нейната
доставка. Според ответника, претенцията възниква от факта, че след смъртта
на наследодателя, не са уведомили дружеството доставчик за промяна в
страните по договора. Съдът приема, че след като ищците не са оспорили
правоприемството, то следва че са потребители на ел. енергия по силата на
наследственото правоприемство на обекта, за който е коригирана дължимата
сума по доставена ел. енергия. Правоприемството в правата на собственост,
като придобивен способ, влече и тежестите върху имота, включително и
разходите, за неговото ползване и стопанисване.
Възражението на ищците, с което оспорват материално правната си
легитимация е по същество на спора и е неоснователно.
От констативен протокол № 1105766/15.11.2019г. се установява, че
служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа
проверка на СТИ в обект с кл. № **********, аб. № **********, находящ се
в ГР. Варна, ул. „Дубровник“ бл.14, ап.18. СТИ с № 1115031500754833 е
демонтирано и изпратено на БИМ. От констативен протокол за извършената
проверка на БИМ се установява, намеса в софтуерното чете на показанията на
електромера. Установено е преминала енергия в тарифа 3, която не се
визуализира на дисплея. Възоснова на двата констативни протокола, на
3
11.02.2020 г. „Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за
начисление на електрическа енергия, допълнително количество за периода от
05.09.2015г. до 15.11.2019г., като корекцията е извършена на основание чл.55
от ПИКЕЕ.
Издадена е фактура № **********/12.02.2020г., с издател „Енерго- Про
Продажби” АД и получател Й.И.М. на стойност 7530.96 лева, представляваща
отчетена ел. енергия за обект с кл. № **********, аб. № **********, за
периода от 05.09.2015г. до 15.11.2019г. На Йордан Митев е изпратено писмо с
обратна разписка. Няма данни писмото да е получено от адресата. Адресатът
е починал на 21.12.2000 г.
От констативен протокол № 1101504 от 04.09.2015г., се установява, че
електромер с фабр. № 1115031500754833 е монтиран в процесния обект с
вписани нулеви показания по регистър 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. От
гласните доказателства, се установява, че протоколът е подписан от Т.А.О.,
служител на ответното дружество. От показанията й се установява, при
проверката е ползвано техническо средство, лаптоп с инсталиран лицензиран
софтуер, който е разчел натрупани показания в невизуализиран регистър.
Проверяващите потърсили клиентите, но никой не отворил и помолили една
дама от етажа да сравни показанията от лаптопа с тези, които свидетелката
записвала в протокола. Жената си написала имената и се подписала в
протокола. Електромерът бил демонтиран и поставен в безшевна торба, с
пломба.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесният електромер е монофазен с шест годишна метрологична годнст,
т.е. до 2021г. И в невизуализиран регистър 1.8.3 е натрупано неотчетено
количество преминала ел. енергия.
За да постанови обжалваният резултат, първоинстанционният съд е
съобразил, че е предявен е отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и абсолютна процесуална предпоставка за
неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца, да бъде
разрешен със сила на присъдено нещо пора за отричаното от него материално
4
право. Правният интерес да се установи недължимост на парично вземане
следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на
устните състезания. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че е
налице на спор между страните относно дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищците, включително и възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в съсобствен обект, придобит
по наследяване от общ им наследодател. Партидата на този имот е с титуляр
наследодателя и след неговата смърт през 2000 г., наследниците не са
уведомили доставчика за промяна в субектите на потреблението. Процесната
фактура на стойност 7530.96 лева, претендирана като дължима след корекция
е с получател Й.И.М., но удостоверението за наследници, сочи Й.И.М. е
починал и че негови наследници са ищците по делото. В този смисъл същите
са действителните носители на задължението по корекцията, защото са
собствениците на имота, макар и да не са изпълнили задължението си да
прехвърлят партидата на свое име. В този смисъл същите са легитимирани
активно, да оспорват задължението и пасивно да отговорят за него с
имуществото си. При правилно разпределение на доказателствената тежест,
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК ответникът е следвало да
установи наличие на задължение в посочения размер, произтичащо от
извършена корекция на сметката на абоната, в т. ч. и изпълнение на
процедурата, предвидена в ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.
Спорни и пред въззивния съд са предпоставките за възникване на
договорно право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Проверката е извършена на 15.11.2019г., т.е. след приемане Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в
ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. , с които е уредено правото на оператора на
съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в
случаите, изрично посочени в ПИКЕЕ. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
5
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване, които правила се приемат от ДКЕВР по
предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване
процесната проверка на средството за търговско измерване, на посочения
адрес на доставка на ел. енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количество ел. енергия. Корекционната процедура съставлява
способ за компенсация на разликата между заплатената отчетена енергия и
реално потребената такава, като с правилата на чл. 50 - чл.55 от ПИКЕЕ е
уредена правна фикция, че коригираното количество ел. енергия е и реално
потребено от абоната. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. от 1 от ПИКЕЕ, в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на
съответната мрежа начислява измерено след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Съгласно ал.2 на същата разпоредба преизчисляването по ал. 1 се извършва
въз основа на метрологичната проверка и констативния протокол, съставен по
реда на чл. 49, ал.2 от ПИКЕЕ.
Въззивният съд възприема изцяло констатацията на
първоинстанционния, че представеният по делото констативен протокол №
1105766/15.11.2019г. отговаря на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ и е годен
да удостовери фактите, отразени в него. Задължително условие съгласно ал.2
на същата разпоредба е протоколът да се подпише от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а
съгласно ал.3 при отсъствие на ползвателя или на негов представител при
съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В
настоящия случай протоколът е подписан от представителите на оператора,
както и от един свидетел от жилищната сграда.
6
От констативния протокол от 15.11.2019г., се установява, че при
проверка на електромер с фабр. № 1115031500754833 е констатирано
натрупване н невизиализиран регистър 1.8.3. Този факт е потвърден и от
свидетелските показания на св. О. и от протокол за метрологичната проверка
в БИМ. Нулевите показания вписани в протокол от 04.09.2015г. за монтаж на
електромер с фабр. № 1115031500754833 са базата от която следва,
правилното приложение на чл. 55 от ПИКЕЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че изчисленията по корекцията са математически точни.
По реда на пълното и главно доказване, ответникът е установил
претендираното с фактура вземане, след извършена корекция на сметката по
чл.55 от ПИКЕЕ.
Въззивният съд не установи различни от изложените от
първоистнационния факти, а възоснова на тях изцяло споделя направените
правни изводи. Решението на първоинстанционният съд е правилно и
обосновано.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него
разноски, което съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК са в размер на
1662 лева. Възражението за прекомерност е основателно. Минималният
размер на адв. Възнаграждение при интерес 7530.96 лева се определя по
правилата на чл. 7 , ал.2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адв. Възнаграждения и е в размер на 706.55 лева без ДДС и в този размер
следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260926 от 28.10.2020 г. постановено по
гр.д. № 3932 по опис на ВРС за 2020 г
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Дубровник“ бл.14, ет.4, ап.18 К. Й. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Георги Раковски“ № 41а и И. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
7
ул. „Дубровник“ бл.14, ет.4, ап.18, общо да заплатят на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Е
сумата от 847.86 лева с включен ДДС, представляваща разноски във
въззивното производство – дължимо адв. Възнаграждение, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8