Р E Ш Е Н И Е
град София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на единадесети
февруари
две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 1165 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 289581 от 29.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 35386 по описа за 2019 г. на СРС, Софийският районен съд, III ГО, 86-ти състав, е
изменил, на основание чл. 150 СК, издръжката определена по гр. дело № 7410/2016
г. по описа на Районен съд – Пловдив, като е завишил нейният размер от 150.00
лева на 180.00 лева месечно. Осъдил е Н.Д.К.,
ЕГН **********, да заплаща месечна
издръжка на Д.Н.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.Т.С., в размер на 180.00
лева, считано от датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за разликата над
увеличения размер от 180.00 лева до
пълния предявен от 300.00 лева. Осъдил
е Н.Д.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.Т.С. сумата от 70.00 лева – разноски в производството. Осъдил е Н.Д.К., да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху така присъдената издръжка в размер на 43.20 лева. Оставил е без
уважение претенцията на Н.Д.К. за присъждане на разноски в производството, като
неоснователна. Допуснал е, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Ищецът Д.Н.К. (въззивник в настоящото производство),
действащ в процеса чрез неговата майка и законен представител В.Т.С., е
останал недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 5213427
от 18.12.2019 г. по описа на СРС, в отхвърлителната му част – за
разликата над 180.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната
част, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че не е взето предвид обстоятелството, че
детето вече било ученик в първи клас и това налагало разходи за учебни пособия,
облекло, купони за хранене в стол, посещения по спортни дейности и др., за
което били ангажирани пред първата инстанция съответните доказателства. По
делото била доказана и нуждата от ортодонтско лечение, което следвало да
възлезе на сума, надхвърляща 3 000.00 лева, което също не било съобразено от съда.
Релевират се оплаквания, че Софийският районен съд изобщо не изследвал
задълбочено възможността на бащата да заплаща издръжка на детето в
претендирания размер. Ответникът бил здрав, квалифициран, трудоспособен, притежавал
една от най – големите пекарни в страната и със сигурност не реализирал доходи
в размер на 700.00 лева. Представените от самия ответник писмени доказателства
пред първата инстанция, установявали, че е направил разходи в полза на ищеца,
надхвърлящи дохода му от 700.00 лева. Съобразно изложеното моли въззивния съд
да отмени Решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да уважи изцяло така предявения иск по чл. 150 СК. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Н.Д.К. (въззиваем в настоящото производство)
е взел в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище по така депозираната
въззивна жалба, с което е оспорил същата изцяло по изложените в нея оплаквания
за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа, че не е в
състояние да заплаща месечна издръжка на сина си Д.К. в размер по – висок от
присъдения. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим в обжалваната част съдебен акт.
Решението в частта, с която е осъден ответникът Н.К. да заплаща месечна издръжка до размера на
сумата от 180.00 лева; в частта, с
която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, и в частта за разноските,
като необжалвано, е влязло в сила.
Софийският
градски съд,
като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от въззивната жалба предмет на спора, прие следното:
При постановяване на съдебния акт в обжалваната
отхвърлителна част
Софийският районен съд е приел, че първоначалната издръжка е определена с
Решение по гр. дело № 7410/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер
на 150.00 лева, като оттогава са изминали повече от 2 години, през които малолетният
ищец е пораснал и това е довело до нарастване на неговите нужди. Установил е
брутния месечен доход на ответника в размер на 700.00 лева средномесечно, а на
майката - в размер на 2 556.00 средномесечно (удостоверение на л. 36
относно доходите на бащата и служебна бележка на л. 12 относно трудовото
възнаграждение на майката). Първоинстанционният съд е определил цялостна месечна
издръжка на малолетния ищец в общ размер на сумата от 300.00 лева, от която
делът на бащата възлиза на 180.00 лева. За да определи издръжка в такъв размер
съдът е обосновал, че е съобразил възрастта на детето, доходите на двамата
родители, обстоятелството, че всеки от тях има алиментно задължение към още
едно дете, както и стандарта на живот, който бил осигуряван на ищеца Д.К. до
този момент.
Следва да се
посочи, че между страните по делото не е спорно обстоятелството, че малолетният
ищец Д.Н.К., роден на *** г., е син на ответника Н.Д.К. (удостоверение за
раждане на л. 9 от първоинстанционното дело).
По делото е бил
приет, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, социален доклад на компетентната по
местоживеене на детето Д“СП“ – “Възраждане“, от който се е установило, че
основните грижи за детето са полагани от неговата майка В.С.. Те обитавали
жилище, което е собственост на бабата на детето по майчина линия, която също
помагала в отглеждането на Д.К.. С тях живеел и се отглеждал също от майката
другият й син, който също е непълнолетен.
Видно от служебна
бележка, изх. № 753/11.11.2019 г. малолетният ищец Д.Н.К. през учебната 2019 г.
– 2020 г. е бил ученик в I“б“ клас на ********в град София.
От удостоверения
за раждане (съответно на л. 11 и л. 29 от първоинстанционното
дело) е установено, че майката В.С. и бащата Н.К.
са родители на по още едно ненавършило пълнолетие дете.
Твърденията на
ищеца в исковата молба, че ответникът е собственик на две търговски дружества,
не са били оспорени от бащата. Същият обаче е възразил, че дружествата не
извършвали дейност, като е декларирал това обстоятелство писмено, с декларация
от 11.10.2019 г.
Във въззивната инстанция са приети като
писмени доказателства по делото документи, установяващи актуалните доходи на
родителите на малолетния въззивник К., както следва: справка – данни за периода
01.12.2019 г. – 31.01.2021 г. на ТД – НАП – Пловдив (по местоживеене на бащата)
установява, че за посочения период начисленият месечен облагаем доход на
въззиваемия Н.К. е в размер на 1000.00 лева, а за м. ноември и м. декември месечният
облагаем доход е 8 000.00 лева. Видно от
удостоверение от ИАОС при МОСВ – работодател на майката В.С., доходите й за
цитирания период са нараснали, достигайки средно размер от около 2 900.00
лева месечно. Във въззивната инстанция е приета още Заповед № ЧР 61/19.01.2021
г. на изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ за прекратяване на трудовото
правоотношение на В.Т.С.. Заповедта не се установява да е влязла в сила,
доколкото същата подлежи на обжалване по реда на АПК.
Съобразно
обсъдената доказателствена съвкупност и оплакванията на въззивника, въззивният
съд намира, че въззивната жалба е основателна.
Уважаването на иск по чл. 150 СК предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от детето,
което е ищец по този иск, на следните предпоставки: – че ответникът е негов родител;
нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната
възможност на родителя да дава издръжка в претендирания размер и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия издръжка в
претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на родителя).
Относимата доказателствена съвкупност и в двете
съдебни инстанции налага извода, че въззиваемият Н.К. е в състояние да заплаща
месечна издръжка на малолетния въззивник Д.К. в размер на сумата от 300.00 лева
месечно. Възможността на лицето, което дължи издръжка, е
основание за даване на издръжката и показател за размера й. Възможността е
винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията
на задълженото лице, както и от други обстоятелства според случая. В този смисъл и постановките на ППВС № 5/1970
г., което не е загубило силата си. Установените доходи на бащата К., съгласно
приетата във въззивното производство справка от ТД на НАП – Пловдив, са в
размер надхвърлящ близо 12 пъти минималната работна заплата в страната. Не се
отразява на тези финансови възможности обстоятелството, че въззиваемият има
алиментно задължение към друго малолетно дете. Представената от ответника декларация
пред първата инстанция, че търговското дружество, на което Н.К. е едноличен
собственик на капитала, не извършва дейност и не реализира печалба, не следва
да бъде кредитирана, предвид липсата на заявено знание на декларатора за
отговорността по чл. 313 НК. Няма данни въззиваемият - ответник да е
неработоспособен. Лицето, което възразява, че е в обективна невъзможност да
заплаща издръжка в търсения размер, следва да установи пълно и главно в процеса
твърдените пречки от обективен характер да реализира доходи. Въззиваемият Н.К.
не проведе доказване в тази посока.
От друга страна, основните грижи за въззивника Д.Н.К. се полагат от
неговата майка, която следва да поеме по - малък дял от общия размер на
дължимата издръжка. Майката В.С. полага непосредствените грижи за още едно ненавършило
пълнолетие дете – на 15 години, видно от удостоверение за раждане (на л. 11 от първоинстанционното дело и данните от приетия социален доклад).
По отношение на общия размер на месечната издръжка следва да се посочи,
че същата не е определена правилно от първата инстанция в размер на общо 300.00
лева, като в тази връзка са основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Нуждата от издръжка при подрастващите действително се предполага, като с
нарастване на възрастта и навлизане в системата на училищното образование се
налагат повече разходи за транспорт, учебни пособия, извънкласни занимания по
интереси – в случая спортни и уроци по пиано, за облекло, за храна и пр. За град
София сумата, която е необходима месечно, за да осигурява правилното физическо,
училищно, интелектуално и социално функциониране на едно подрастващо дете на възрастта
на ищеца – 9 г. и 3 месеца, е в размер на 450.00 лева. В конкретния случай
по – големият дял от нея - в размер на исковата претенция от 300.00 лева,
следва да се поеме от въззиваемия - ответник, чиито доходи, възраст и
здравословно състояние позволяват заплащането й. Увеличаването на
дължимата месечна издръжка с още 120.00 лева не би съставлявало непосилна
финансова трудност за бащата Н.Д.К. (въпреки
полаганите от него грижи за още едно 2–годишно дете).
Издръжка в такъв размер (предвид и възрастта на въззивника, социално –
икономическата обстановка в страната, обстоятелството, че издръжката следва да
се доставя така, все едно, че родителите не са разделени, както и за да задоволява
потребности на детето за бъдеще време - след влизане в сила на решението), ще
способства за правилното развитие на ненавършилия пълнолетие въззивник,
подсигурявайки потребностите му. Разликата до пълния необходим размер,
който да способства за правилното развитие на малолетния въззивник, следва да
се поеме от майката.
По тези аргументи, и поради това, че изводите на
първата инстанция и на въззивната инстанция не съвпадат, първоинстанционното
Решение е неправилно в атакуваната отхвърлителна част и
следва да се отмени в частта, в която искът за
увеличение на месечната издръжка е отхвърлен
за разликата от 180.00 лева до 300.00
лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка
от още 120.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава.
По разноските.
Върху определената издръжка въззиваемият
дължи държавна такса в размер на 172.80 лева по сметка на Софийски градски съд.
Предвид изхода на спора въззиваемият Н.К. следва да заплати на въззивника
Д.Н.К., чрез неговата майка и законен представител В.Т.С., сторените пред
първата инстанция разноски за адвокатска защита в доказан съгласно договор за
правна защита и съдействие размер на сумата от още 280.00 лева (разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за първата инстанция са общо
в размер на 350.00 лева, като първоинстанционният съд е присъдил сумата от
70.00 лева).
За въззивната инстанция разноски на въззивника не следва да бъдат
присъждани независимо от уважаване на въззивната жалба, предвид липсата на
доказателства за понасяне на такива в настоящата инстанция.
Въззиваемият не е претендирал разноски за въззивното производство,
предвид което въззивният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 289581 от 29.11.2019 г., постановено по гр. дело № 35386 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, III ГО, 86-ти
състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният
от Д.Н.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.Т.С., ЕГН **********, иск по
чл. 150 СК, срещу Н.Д.К., ЕГН **********, за сумата над 180.00 лева до размера на сумата от 300.00
лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение от 24.02.2017 г. по гр. дело № 7410 по описа за 2016 г. на Районен съд - Пловдив, в
полза на Д.Н.К. месечна издръжка от 150.00 лева, на основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********, да заплаща на Д.Н.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.Т.С., ЕГН **********, месечна издръжка от още 120.00 (сто и двадесет) лева (или общо 300.00 лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2019
г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н.Д.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 172.80 лева (сто седемдесет и два лева
и осемдесет стотинки) – държавна такса върху издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК, Н.Д.К., ЕГН **********, да
заплати
на Д.Н.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Т.С., ЕГН **********,
сумата от 280.00 лева – допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.Н.К., чрез неговата
майка и законен представител В.Т.С., за присъждане на разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО,
съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.