Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр.
Г.Оряховица, 15.09.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря M.Къцаркова и в присъствието на прокурора
…………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№420/2020г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове по чл.61 ал.1,
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявени обективно съединени искове по чл.59 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.С.В.(чрез
адв.М.Н. от ВТАК) твърди в исковата молба, че с М.Г.С. е съжителствал през последните 36 години.
Двамата са построили апартамент, находящ се в гр.С., състоящ се от кухня,
дневна, хол, тераси, спални, баня, тоалетна коридор, с обща площ от
110.00кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение , с площ от 40.30кв.м и мазе,
находящо се на сутерена с площ от 37.49кв.м и помещение№2, находящо се в партера
на сградата с площ 19.96кв.м, както и с гараж, с площ от 17.52кв.м. на същия
адрес и допълнителна стопанска постройка. Твърди се, че двамата са участвали
със средства при изграждането на жилището и прилежащите помещения, както и в
довършителните работи, но като собственик на последните се легитимирала само М.Г.С.. Двамата са живели в този
имот заедно, като в имотите са извършени редица подобрения, които са заплатени
изцяло от И.С.В. и с тях се е повишила
стойността на имотите, Твърди се, че ищецът закупил множество движими вещи,
находящи се в този имот и е построил стопанска постройка, находяща се на същия
адрес. През м.юни.2019г. И.С.В. разбрал от ответницата, че същата е
прехвърлила с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт, всички недвижими имоти - апартамент, ведно с мазета и таван, гараж и
стопанска постройка, които са придобили със съвместен труд и негови средства и
същият следва да напусне жилището. Понастоящем И.С.В. освободил обитаваното жилище в гр.С., като не
бил получил никакво заплащане за закупените от него вещи, които са останали в
имота, както и за извършените подобрения в жилището и прилежащите помещения и
изграждането на стопанска постройка. В производството по допускане на
обезпечение на доказателствата, по
гр.дело№1638/2019г. на ГОРС,
движимите вещи са оценени и индивидуализирани, както и са оценени извършените
подобрения и постройка. Ищецът твърди, че в имота в гр.С., са извършени
следните подобрения: -шпакловка на
стени и тавани 230.90кв.м; -направа на декоративна мазилка на коридор -
43.95кв.м; -фаянсова облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня – 40.00кв.м;
-направа на вана в банята, отливане и облицовка; -направа на мивка отливане и
облицовка на кухнята; -доставка и монтаж на ПВЦ прозорци на стойност; доставка
и монтаж на ПВЦ врата; направа на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м;
-направа на настилка от паркет - 65.60кв.м.; -изграждане метална конструкция на
тераси 19.00кв.м; покриване на тераса с ламарина 9.60кв.м. Придобити са
движими вещи(парни котли за
твърдо гориво , с правоъгълна форма - 2бр., бидони, всеки един от тях по 100л –
2бр.; бакърен котел с вместимост 25л – 1бр.; калайдисана тава за сладко с
диаметър 0.70м; 10 куб.м дърва за огрев; аспиратор, находящ се в кухня,
монтиран над котлон – 1бр.; кухненски шкафове с размери 3/0.45/0.70м; бюро - дървено с едно чекемдже, кафяв цвят, с
размер 1/0.40/0.60м – 1бр.; маса с размери 2/1/0.60м – 1бр.; столове
дървени с тапицерия – 3бр.; плазмен
телевизор 0.60/0.90м, марка „Самсунг“ – 1бр.; ютия – 1бр.; прахосмукачка
„Пролукс“ – 1бр.; диван разтегателен с два фотьола и две табуретки; комплект
спалня; четирикрилен гардероб с настройка и тоалетка с огледало; метален
сушилник за дрехи – 1бр.; газов котлон – 1бр.; бойлер „Елдом“ с лира; трикрилен
гардероб с надстройка в коридора с размери 2.70/1.25/0.70м; портманто - тоалетка с огледало и шкафчета в
долната част с размер 2.50/2.70/0.70м;
5бр. радиатори - 15 ребра, 9 ребра, 10 ребра, 2бр. 12 ребра; пералня – 1бр.; бойлер – 1бр.; бюро – 1бр.; селскостопански инвентар(мотики,
вила, брадва, тесла). Изградена е стопанска постройка(масивна конструкция, с носещи тухлени стени с дебелина
25см, с частично и стоманобетонови елементи, с покрив от дървена конструкция и
цигли и застроена площ от 26.23кв.м). Твърди,
че е поканил ответницата да му заплати половината от стойността на подобренията
в имота, движимите вещи и стопанската постройка, но същата му отправила отказ. Предявен е иск за: сумата
от 4210.00лв., представляваща 1/2ид.част от извършените подобрения в жилище на
адрес: гр.С.(-шпакловка на стени и тавани 230.90кв.м
на стойност 115.45лв., -направа на декоративна мазилка на коридор - 43.95кв.м
на стойност 298.42лв.; -фаянсова облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня –
40.00кв.м на стойност 613.60лв; -направа на вана в банята, отливане и облицовка
– 60.00лв.; -направа на мивка отливане и облицовка на кухнята – 72.00лв.,
-доставка и монтаж на ПВЦ прозорци на стойност 2402.40лв.; доставка и монтаж на
ПВЦ врата – 1020.00лв.; направа на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м на
стойност 352.11лв.; -направа на настилка от паркет - 65.60кв.м. на обща
стойност 1836.80лв., -изграждане метална конструкция на тераси 19.00кв.м на
стойност 475.00лв.; покриване на тераса с ламарина 9.60кв.м на стойност
198.24лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба
- 12.03.2020г. до окончателното и изплащане; стойността на 1/2ид.част от
придобитите движими вещи(парни
котли за твърдо гориво , с правоъгълна форма - 2бр., бидони, всеки един от тях
по 100л – 2бр.; бакърен котел с вместимост 25л – 1бр.; калайдисана тава за
сладко с диаметър 0.70м; 10 куб.м дърва за огрев; аспиратор, находящ се в
кухня, монтиран над котлон – 1бр.; кухненски шкафове с размери
3/0.45/0.70м; бюро - дървено с едно
чекемдже, кафяв цвят, с размер 1/0.40/0.60м –
1бр.; маса с размери 2/1/0.60м – 1бр.;
столове дървени с тапицерия – 3бр.;
плазмен телевизор 0.60/0.90м, марка „Самсунг“ – 1бр.; ютия – 1бр.;
прахосмукачка „Пролукс“ – 1бр.; диван разтегателен с два фотьола и две
табуретки; комплект спалня; четирикрилен гардероб с настройка и тоалетка с
огледало; метален сушилник за дрехи – 1бр.; газов котлон – 1бр.; бойлер „Елдом“
с лира; трикрилен гардероб с надстройка в коридора с размери
2.70/1.25/0.70м; портманто - тоалетка с
огледало и шкафчета в долната част с размер 2.50/2.70/ 0.70м; 5бр. радиатори - 15 ребра, 9 ребра, 10 ребра,
2бр. 12 ребра; пералня – 1бр.; бойлер –
1бр.; бюро – 1бр.; селскостопански
инвентар(мотики, вила, брадва, тесла) в размер на 1140.00лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата
молба - 12.03.2020г. до окончателното и
изплащане; стойността на 1/2ид.части от стопанската постройка(масивна конструкция, с носещи тухлени стени с дебелина
25см, с частично и стоманобетонови елементи, с покрив от дървена конструкция и
цигли и застроена площ от 26.23кв.м) в размер на 1390.00лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата
молба - 12.03.2020г. до окончателното и
изплащане. Претендира заплащане
на разноските по делото.
Ответницата М.Г.С.(чрез адв.К.А. от ВТАК) оспорва
предявените искове. -относно
облигационния иск, касаещ подобренията в недвижимия имот. Не оспорва
обстоятелството, че на основание договор за дарение от 26.10.2017г. се е
разпоредила със собствеността върху имота, а също и че с ответника били във
фактическо съжителство, като съвместно с родената и дъщеря, са обитавали
апартамента. Считано от 10.08.2019г. В. е напуснал имота, заживявайки в жилище,
получено от Общ.С.. Не спори, че в течение на съвместното и съжителство с
ищеца, в имота били извършени редица подобрения, вкл. и тези, изброени в
исковата молба. Оспорва твърдението, че съвместното и съжителство с В. е с
давност от 36 години, като твърди, че заживели заедно едва през 1994г., когато
се нанесли в процесния недвижим имот(преди това имали познанство, като ответницата обитавала фургон, в който
била настанена непосредствено след последното земетресение, засегнало гр.С., а
ищецът обитавал друг имот). Твърди, че по-голямата част от претендиралите от ищеца
подобрения(шпакловка на стени и тавани; декоративна мазилка в коридор; фаянсова
облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня; корито/вана, ведно с отливане и
облицовка; мивка в кухня, ведно с отливане и облицовка; настилка от паркет), са
извършени преди да се нанесат в имота, без В. да има каквото и да е било
финансово участие. Следва да се има предвид, че процесният недвижим имот,
представляващ жилище, както и описания в исковата молба гараж, са придобити на
07.10.1991г. като обезщетение по реда на чл.100 от ЗТСУ(отм.), във връзка с
проведено отчуждително мероприятие по реда на чл.63 и сл. от ЗТСУ(отм.).
Предвид разликата в стойността на отчуждения имот и получените като обезщетение
такива, ответницата е следвало да плати общо сумата от 32254.00лв.(32173 лева
на ОНС-С. и 81.00лв. на собственика на недовършения имот), което плащане било извършено от нея на 06.11.1991г., чрез
заемни средства от ДСК. Относно описаните в исковата молба дейности,
представляващи доставка и монтаж на ПВЦ прозорци, доставка и монтаж на ПВЦ
врата, направа на настилка от теракотени плочки, метална конструкция на тераси
и покриване на тераса с ламарина, ответницата признава, че са извършени по
време на съвместното и съжителство с ищеца(през 2004г./2005г. - доставка и монтаж
на ПВЦ прозорци и врати; след 2010г. - направа на настилка от теракотени
плочки; през 1998г. - изпълнение на метална конструкция на тераси и покриване
на тераса с ламарина). Заявява, че средствата, вложени в изграждането на
металната конструкция на терасите и покриване на една от тях с ламарина, са на В.Р.Г.(майка
на ответницата), а тези по останалите видове дейности по подмяна на прозорците
и врата, както и поставяне на теракотена настилка, били изцяло нейна
собственост. Искът бил неоснователен и предвид предявения му размер. Единичната
стойност на разходите за закупуване на материали и вложен труд при направата на
съответното подобрение не кореспондирала със стойността на евентуалното
неоснователно разместване на блага у патримониума на страните. Такова би било
налице при установено по размер увеличаване стойността на имота, предвид факта
на извършване на всяко едно от подобренията, а не от аритметичния сбор на
предполагаемата стойност на вложените материали и труд. Освен това, стойността на
въпросните материали и труд следва да бъде съобразена с датата на извършване на
съответното подобрение, доколкото вземането за неоснователно обогатяване е
ликвидно и изискуемо именно към датата на неоснователното разместване на блага,
а не към момент, отстоящ на повече от 15 години. Счита предявения иск за
неоснователен(липсва обогатяване в патримониума и за сметка на реципрочното
такова у ищеца). Освен изложеното
претендираното вземане било погасено по давност, предвид датата на извършване
на всяка една от дейностите и предвид липсата на факти и основания за спирането
или прекъсването на давността. -относно облигационния иск, касаещ
подобренията в недвижимия имот, представляващ постройка с масивна конструкция. Ответницата
оспорва този иск. Не оспорва, че постройката е изпълнена по време, в
което с ищеца са живели на съпружески начала в жилището в гр.С.(тази сграда
била изградена в периода: 2010г.-2011г.). Доколкото ищец твърдял само да е
участвал в построяването на сградата, но не и във финансирането на строителния
процес, ответницата признава, че пристройката била изпълнена с личен труд на В.
и трети лица, неучастващи в настоящото производство. Предвид годината на
изграждането на въпросната сграда, евентуалното вземане към датата на
депозиране на исковата молба било погасено по давност, а също искът бил
неоснователен и по размер във връзка с
остойностяването на труда при изпълнение на сградата към датата на
приключване на строежа, а не към по-късен етап. -относно облигационния иск, касаещ движимите вещи. Счита
исковете за недопустими, а и неоснователни. Твърди се, че малък парен
котел за твърдо гориво; бидони - 2бр.; бакърен котел с вместимост
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Процесният недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.С., състоящ се от кухня, дневна, хол, тераси,
спални, баня, тоалетна коридор, с обща площ от 110.00кв.м., ведно с прилежащо
таванско помещение , с площ от 40.30кв.м и мазе, находящо се на сутерена с площ
от 37.49кв.м и помещение№2, находящо се в партера на сградата с площ 19.96кв.м,
както и с гараж, с площ от 17.52кв.м. на същия адрес, са придобити на
07.10.1991г. от М.Г.С. като обезщетение по реда на чл.100 от ЗТСУ(отм.), във
връзка с проведено отчуждително мероприятие по реда на чл.63 и сл. от ЗТСУ(отм.),
което е видно от Заповед№905/11.07.1989г. на Общ.НС гр.С. и
Заповед№1204/07.10.1991г. на Общ.НС гр.С.. Не се спори, че предвид разликата в
стойността на отчуждения имот и получения като обезщетение имот(Заповед№905/11.07.1989г.
на Общ.НС гр.С. и Заповед№1204/07.10.1991г. на Общ.НС гр.С., писмо /уведомление
№3880/07.10.1991г.), М.Г.С. е следвало да плати общо сумата 32254.00лв.(32173.00лв.
- Общ.НС гр.С. и 81.00лв. на собственика на недовършения имот). Сумите
били изцяло изплатени на три вноски, извършени на 06.11.1991г., чрез заемни
средства от ДСК, видно от Договор за заем за строеж на индивидуално жилище от
06.11.1991г.; квитанции от ДСК с №№2623/06.11.1991г., №2624/06.11.1991г. и
№2625/06.11.1991г., вносна бележка от 19.05.1997година на ДСК.
Спорен
остава между страните периодът на съжителстване между И.С.В. и М.Г.С.(според ищеца - през последните 36години, а според
ответницата от 1994г.). Спорни остават твърденията на
страните – дали двамата са участвали със средства при изграждането на
жилището и прилежащите помещения, както и в довършителните работи, в т.ч. и
изградената пристройка, а също така и относно собствеността/съсобствеността на
движимите вещи, находящи се в процесния имот.
С Договор
за дарение от 26.10.2017г., обективиран в нот.акт№1378 том VII рег.№5155 нот.дело№1222/2017г. на
нотариус Ив.Мазнев с район на действие ГОРС, М.Г.С. е дарила на дъщеря си
Веселина Николаева Павлова недвижим имот, находящ се в гр.С., представляващ
апартамент№4 на втория етаж от блок
„Еделвайс”, построен върху общинска земя, представляваща УПИ-I „за обществено жилищно строителство” в
кв.72 по плана на гр.С., състоящ се от
кухня, дневна, хол, тераси, спални, баня, тоалетна коридор, с обща площ от
110.00кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение , с площ от 40.30кв.м и мазе,
находящо се на сутерена с площ от 37.49кв.м и помещение№2, находящо се в
партера на сградата с площ 19.96кв.м, както и с гараж, с площ от 17.52кв.м. на
същия адрес и допълнителна стопанска постройка, като даритедят М.Г.С. си е
запазила правото на ползване и обитаване на
имота, докато е жива.
Производството по гр.дело№1638/2019г. на ГОРС е образувано
по молба от И.С.В. за обезпечаване на доказателствата(чл.207 и сл. от ГПК) чрез
допускане на съдебно-оценъчна експертиза на движими вещи, ремонти и подобрения
във връзка с последващ предявен иск срещу М.Г.С. за заплащане на сумата 19479.00лв.,
представляваща част от стойността на направен ремонт на имот и закупуване на
движими вещи, находящи се в имота в гр.С., както и за връщане на средства,
предоставени и в заем – 3000.00лв. за лечение и 200.00лв. за екскурзия.
Производството е приключило с изготвено и прието заключение на вещото лице.
Приложени
по делото са издадените: квитанция от 26.05.1998г. и фактура№585/26.05.1998г.
за изграждане на метална конструкция на тераси и покриване на тераса с ламарина
на името на В.Р.Г.; квитанция №1/15.04.2020г. и фактура №1458/30.09.2019г. на
името на М. Гр.С. за закупуване на дърва за огрев – 650.00лв.; фискален бон от
13.12.2018г. и Гаранционна карта за закупуване на кухненски респиратор; фискален
бон от 14.09.2018г. и Гаранционна карта за закупуване на прахосмукачка
„Пролукс” на името на М. Гр.С.; гаранционна карта от 09.11.2005г. за закупуване
на ел.бойлер „Елдом” на името на М. Гр.С.; гаранционна карта от 29.03.2000г. за
закупуване на пералня „KWS
Според
приложените извлечения от трудови книжки и разпореждания на НОИ ТП В.Търново от
05.07.2017г. и от 24.07.2019г. И.С.В. получава лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 432.56лв.(неосъвременена към 2020г.) с осигурителен стаж
общо 50г.8м 15дни(4г.2н.29дни – II категория, 45г. 4м 24дни – IIIкатегория) за периода:
01.02.1989г.-31.01.1992г. и периода: 01.01.1997г.-30.06.2014г. и инд.коефициент
0.994.
Приложени
са удостоверения обр.УП-2 от 21.01.2009г., от 02.07.2014г. и от 20.04.2015г.
се установява, че ищецът В. е
работил във военно формирование поделение 28130 гр.С.: -през периода:
09.11.1998г.-30.06.1999г. с брутно
възнаграждение – 1110491.00лв.(деноминация на лева на 05.07.1999г.); -през
периода 01.07.1999г.-31.05.2008г. с брутно възнаграждение – 31657.34лв.; -през
периода: 01.05.2009г.-30.06.2014г. като „шофьор на автобус” и с брутно
възнаграждение за периода - 36380.08лв.; -през
периода:01.01.2015г.-31.03.2015г. е работил като „автомеханик” с брутно
възнаграждение/ - 1654.79лв.
Според
удостоверение от 16.09.2019г. И.С.В. е ползвал потребителски кредит от
3000.00лв., разрешен към 2007г., като задължението е погасено.
Видно от
удостоверение изх.№22/12.05.2014г. обр.УП-2
на „Корадо-Балгария” АД гр.С. М. Гр.С. е работила в дружеството: -през
периода: 02.11.1988г.-08.08.1991г. на длъжност „монтажник” и „качествен
контрол”. Според удостоверение№5259/02.09.2019г. на Дирекция „Държавен военноисторически
архив” гр.В.Търново М. Гр.С. е работила на длъжност „управител на склад” за
периода: 09.08.1991г.-31.12.1993г. Според удостоверение№413/24.01.2011г. на
Оперативен архив на Българската армия М. Гр.С. е работила като цивилен служител
в поделение 28130 през периода:
01.01.1994г.-31.12.1996г. Видно от удостоверение изх.№3-1238/21.10.2009г.
обр.УП-2, удостоверение изх.№3-1239/21.10.2009г. обр.УП-2 и удостоверение изх.№3-136/19.01.2011г.
обр.УП-2, издадени от поделение 28130
гр.С., М. Гр.С. е работила във военно формирование поделение 28130 гр.С.: -през периода:
01.01.1997г.-20.06.1999г. с общо брутно възнаграждение за периода –
28373.68лв.; -през периода: 01.06.2008г.-31.07.2008г. с общо брутно възнаграждение
за периода – 813.16лв.; -през периода: 04.09.2008г.-31.12.2010г. с общо брутно
възнаграждение за периода – 9895.56лв. Приложени са извлечения от трудови
книжки на М. Гр.С.
По делото страните
са ангажирали гласни доказателства чрез свидетелски показания. Св.Р. Г.В.(съпруга
на брата на И.С.В.) твърди, че от 1984г. страните са заживели заедно(в къщата
на майката на ответницата) в гр.С.. След земетресението за кратко живели в
с.Кесарево, а после – две-три години живели във фургон. След това им дали
държавно жилище в гр.С.. След като си построили
апартамента в гр.С. ул.”Гоце Делчев” ет.II. И.В.
имал висока заплата(работел в соковия завод, карал камион с ремарке,
след това фадрома, после работил и във военното поделение, след това почна в
птицекланицата като пазач и шофьор). Заплатата на ответницата била ниска. Свидетелката
не присъствала лично на плащания от страна на ищеца, а правела извод от
финансовата обезпеченост на страните и общите им изявления „това нагласихме,
онова купихме…”. Свидетелката твърди, че стопанската постройка(на север до
блока) е направена(около 2014г.) за
животни и е на два етажа. Последните години(2015г.-2016г.) постоянно правели
ремонти: мазилки сменяли, сложили алуминиева дограма, в коридора ламперия,
плочки(подова настилка – фаянс/гранитогрес), изолация външна и вътрешна - на
всички стаи. Остъклени били и двете тераси. Св.Георги Г.Славев заявява, че след
земетресението страните за кратко живели
в с.Кесарево, а после – две-три години живели във фургон. След това им дали
държавно жилище в гр.С.. След като си
построили апартамента в гр.С. ул.”Гоце Делчев” ет.II. По време на земетресението си помагали. Твърди, че И.В. взел фаянсовите и теракотените
плочки от с.Николаево, а паркета – „Топливо” гр.Г.Оряховица, чугунени радиатори
от гр.С.. Твърди, че И.В. карал фадрома, после автобус, камион с ремарке и
взимал „доста добра заплата”, за разлика от ответницата, която била „чиновничка
с минимална заплата”. Свидетелят не бил виждал И.В. да е плащал, „но работата е
ясна, че И. е давал парите”. Заявява, че преди пет-шест години И.В. направил тухлена
пристройка на два етажа за животни. Били
остъклили терасите с винкелова конструкция. Твърди, че конструкциите ги правил
ищецът В., както и котли за парното(когато се нанесли, а друг котел – отпреди
10години). Била сменяна дограмата на жилището пред 3-4години(през време на
съжителството си). Св.Диана М.С.(сестра на съпруга на ответницата) също твърди,
че след земетресението били настанени
във фургони(до 1989г.) и след това били настанени в държавни жилища. От 1991г.
тя започна да си го гласи, за да стане жилището годно за живеене. Твърди, че
ответницата си е плащала за всичко(теглила е заеми, а и преди това нейният мъж и
е дал 10000.00лв. за строителството). Ответницата си наемала майстори да и правят
шпакловки, мазилки, плочки в банята, паркет, лята мивка в кухнята и т.н. През
1994г. страните заживели заедно в
апартамента, като той „вече бил направен”. Счита, че вътрешната изолация е правена
наскоро(преди 1-2години). Също била сменена дограмата, както и подовата
настилка в коридора. Твърди, че след влизане в жилището се наложило да бъде
изработен нов котел(преди повече от десет години), като съпругът и дал ламарина
за неговата изработка.
Св.Е. Хр.Е. твърди, че страните от 1997г. живеели вече заедно в жилището в гр.С. на ул.”Гоце Делчев”. През
2004г., когато семейството на свидетелката правило ремонт(смяна на дограма)
изпратили майсторите и сменили дограмата
на прозорците на целия етаж. Заявява, че ответницата дошла в дома на
свидетелката да им плати. Твърди, че
ответницата М.С. “цял живот е теглила заеми” и така си плащала за извършените
ремонти. Св.Веселина Н.Хубанова(дъщеря на ответницата) твърди, че след
заметресението живели във фургон(през
1986г.). През 1994г. влязохме в новото жилище на ул....в гр.С.. Тогава ищецът В.
дошъл да живее с тях. Твърди, че през 1991г. майка и(ответницата) закупила
жилището, което било годно за живеене(паркет, плочки, мивки, шпакловки). И
понастоящем плочките в банята, кухнята и тоалетната са си същите - не били сменяни. Твърди, че е сменяна само дограма(през 2007г.), както и
теракота в коридора(през 2010г.). По терасите били слагани винкели(сложени през
2001г.) и след това - навес на терасата.
Зимата се отоплявали на печки- камини, а сега се отоплявали на парно. Пристройката
била построена от И.В. и бившия и съпруг(преди шест години). В кухнята имало
шкафчета, мивка, аспиратор, маса, столове(още от 1994г., само аспираторът е
купуван по-късно). Твърди, че сама е закупила телевизор Самсунг, а ответницата
закупила другия телевизор за дъщеря и,
после закупила и телевизор за себе си. В хола имало спалня, табуретка,
телевизор, секция(закупена по време на брака на свидетелката с нейния бивш
съпруг). Бойлерът в банята бил от времето на закупване на жилището. Пералнята АЕГ била
закупена миналата година, а старата е изхвърлена. И двете бюра били
закупени от нейните родители. Твърди, че майка и(ответницата) плащала сметките. Майка и(ответницата)
събирала пари(вземала заеми) и „постепенно си купувала нещата”. Заявява, че „И.В.
в къщи купувал само за ядене и не е правил нищо у дома”. Св.И.П.В.(племенница
съм на И.В.) познава ответницата от дете(на 5-6 години). Твърди, че страните
живеят заедно без брак още преди земетресението в гр.С.. Твърди, че след земетресението
страните и дъщерята на ответницата живели известно време в с.Кесарево, докато
получат фургони, където да ги
настанят. След това „И.В. започнал да
строи апартамента в гр.С.”. За последен път свидетелката посещавала жилището
отпреди четири-пет години. В апартамента имало подобрения: нова дограма, нови
плочки, ламперия, изолация. През 2019г. И.В. „бил изгонен от апартамента”, заради
домашно насилие. От жилището били изнесени около осем чувала дрехи на В., един
фризер, един телевизор и една печка „Раховец”(било взето само това, което е и
спомен от баба им). Св.К. П.С. познава страните. Посещавала често жилището на
майка си, което е в съседство на процесния апартамент(на ул.”Гоце Делчев”№26). Твърди, че е посещавала често процесното жилище през последните
десетина години и нямало промени в теракота в коридора и плочките в банята,
дограмата. За последно била очевидец на поставяне на вътрешната изолация и боядисване. През 2019г. И.В.
дошъл с племенницата си и си прибрал
личните вещи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В случая, имуществените отношения между И.С.В. и М.Г.С. не
се уреждат по правилата на СК, тъй като те са приложими само за съпрузи,
сключили граждански брак. При установената форма на фактическо съжителство на
съпружески начала и вложени през периода на това съжителство средства за
подобрения в имот, който е собственост само на един от тях, при прекратяване на
това фактическо съжителство, отношенията между страните следва да се уредят по
правилата на неоснователното обогатяване за извършените в процесния имот
подобрения, които са били извършени със знанието и съгласието на собственика.
Разгледано през призмата на ЗС, съобразно разпоредбата на чл.72 ал.3 от ЗС на
добросъвестния владелец е признато право да получи сумата, с която се е
увеличила стойността вследствие подобренията, считано към деня на постановяване
на съдебното решение и да задържи имота до заплащане на извършените в него
подобрения. С това право се ползва и недобросъвестния владелец, който е
извършил подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на
собственика – чл.74 ал.2 от ЗС. Липсват данни(не се и твърди), от които може да
се направи извод, че ищецът е владелец по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС. Следователно, не може да се
приеме, че е налице хипотезата на извършени в имота подобрения от
недобросъвестен владелец със знанието и непротивопоставянето на собственика.
Държателят няма правата по чл.72, чл.74 от ЗС.
Претендираните
от ищеца В. подобрения са извършвани със знанието и съгласието на
собственичката на жилището. Ищецът обаче не е заявил факти, които да
обосновават качеството му на владелец на процесния апартамент, при безспорно
установения факт, че е живял в този апартамент на съпружески начала със
собственичката на имота и е бил допуснат с нейно знание и съгласие в този имот,
което изключва упражнявани от него владелчески действия по отношение на тази имот/вещ,
или качеството му на държател на договорно основание по време на съвместното им
съжителство, вкл. и през периода, когато са извършени процесните подобрения, предмет
на исковете. Налице е хипотезата на „търпими действия”, т.е. фактическо
състояние, при което се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат
от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като
търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения и не
представляват упражняване на фактическа власт върху вещ(corpus), т.е. не
представляват владение или държане. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно
решение№85/02.12.1968г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато се касае за
подобрения в чужд имот от лице, което не е владелец, не е и държател и не се
намира в договорни отношения със собственика на имота, правоотношенията между
подобрителя и собственика се уреждат съобразно разпоредбите на чл.60 и сл. от ЗЗД и неоснователното
обогатяване, ако са налице предпоставките на тези текстове. И след като ищецът
не заявява права на владелец или държател на имота към момента на извършването
на разходите, правоотношенията следва да се уредят съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ал.1, ал.2 от ЗЗД, а не по общия
субсидиарен състав на чл.59 от ЗЗД.
Приложение
намира общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана в чужд(на ответницата) интерес,
която като собственик би дължала да му върне необходимите и полезни разноски.
Но доколкото управителят-ищец е действал и в свой интерес - да осигури и на
себе си, като съжителстващ със заинтересованата собственица, удобства и
комфорт, то последната отговаря само до размера на обогатяването си. Всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения, като посочи фактите,от които според нея зависи съществуването
на спорното правоотношение и проведе доказване на тези факти.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ремонтните дейности са
предприети, с цел страните по делото да живеят заедно в него, като ответникът е
знаел, бил е съгласен е и съдействал за извършване на тези дейности(налице е
хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, а именно наличие на интерес у ответницата-собственик
от извършените ремонтни дейности, тъй като тя също е целяла да се ползва от тях).
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е.
направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - т.6 от Постановление№6/27.12.1974г. по гр.дело№9/1974г. – ППВС. Критерият въз
основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е
наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да
бъде подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му
или намаляване цената на имота – т.8 от
Постановление№6/27.12.1974г. по
гр.дело№9/1974г. – ППВС. От събраните по делото доказателства съдебна
технико-оценъчна експертиза(в производството за обезпечаване на доказателствата
по чл.207 и сл. от ГПК по гр.дело№1638/2019г. на ГОРС) и свидетелски показания
се установи, че в процесния имот, находящ се в гр.С., извършил следните:
-шпакловка на стени и тавани 230.90кв.м.; -направа на декоративна мазилка на
коридор - 43.95кв.м; -фаянсова облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня –
40.00кв.м; -доставка и монтаж на ПВЦ прозорци; -доставка и монтаж на ПВЦ врата;
-направа на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м.; -направа на настилка от
паркет - 65.60кв.м.; -изграждане метална конструкция на тераси 19.00кв.м.; -покриване
на тераса с ламарина 9.60кв.м.; -стопанската постройка(масивна конструкция, с
носещи тухлени стени с дебелина 25см, с частично и стоманобетонови елементи, с
покрив от дървена конструкция и цигли и застроена площ от 26.23кв.м).
С оглед
желанието на страните да ползват съвместно жилището, ответницата в качеството
на собственик на имота организирала извършването на ремонта/ремонтите, като е
уговорила строители, които да извършат съответните ремонтни дейности. “М. С. била създала организацията за това, според
Св.В. Н.Х.(дъщеря на ответницата и приобретателка на имота): „М. С. закупила жилището, което било годно за
живеене(паркет, плочки, мивки, шпакловки). И понастоящем плочките в банята,
кухнята и тоалетната са си същите…Твърди, че
е сменяна само дограма(през 2007г.), както и теракота в коридора(през
2010г.). По терасите били слагани винкели(сложени през 2001г.) и след това - навес на терасата. И.В. в къщи
купувал само за ядене и не е правил нищо у дома”, св.Диана М.С.(сестра на
съпруга на ответницата): „ответницата си е плащала за всичко(теглила е заеми, а
и преди това нейният мъж и е дал 10000.00лв. за строителството). Ответницата си
наемала майстори да и правят шпакловки, мазилки, плочки в банята, паркет, лята
мивка в кухнята и т.н. През 1994г.
страните заживели заедно в апартамента, като той „вече бил направен”. Св.К. П.С. твърди, че е
посещавала често процесното жилище „през
последните десетина години и нямало промени в теракота в коридора и плочките в банята,
дограмата.” За последно „била очевидец на поставяне на вътрешната изолация и боядисване”(без да
уточнява периода на изграждането и боядисването). Изложеното е в съответствие с
принципа в гражданското право, че отрицателни факти в процеса не се доказват,
освен по изключение. Това е така, защото отрицателните факти са факти, които не
са се случили, трябвало е да се случат, но не са се случили, не са оставили
следа, при това доказването им е изключително трудно. От друга страна, от събраните по делото доказателства се
установява, че и ищеца, макар и несобственик на имота също е участвал в извършването на ремонта/ремонтите.
Св.Ренета Г.Вачева(съпруга на брата на И.В.): „…стопанската постройка(на север
до блока) е направена(около 2014г.) за
животни и е на два етажа. Последните години(2015г.-2016г.) постоянно правели
ремонти: мазилки сменяли, сложили алуминиева дограма, в коридора ламперия,
плочки(подова настилка – фаянс/гранитогрес), изолация външна и вътрешна - на
всички стаи”. Св.Г. Г.С.: „…И.В. взел фаянсовите и теракотените плочки от
с.Николаево, а паркета – „Топливо” гр.Г.Оряховица, чугунени радиатори от гр.С.…преди
пет-шест години И.В. направил тухлена пристройка на два етажа за животни. Били остъклили
терасите с винкелова конструкция. Твърди, че конструкциите ги правил ищецът В.,
както и котли за парното(когато се нанесли, а друг котел – отпреди 10години).
Била сменяна дограмата на жилището пред 3-4години(през време на съжителството
си)”. Св.Веселина Н.Хубанова(дъщеря на ответницата): „…Пристройката била
построена от И.В. и бившия и съпруг(преди шест години)”. Св.И.П.В.(племенница
съм на И.В.): „…За последен път свидетелката посещавала жилището отпреди
четири-пет години. В апартамента имало подобрения: нова дограма, нови плочки,
ламперия, изолация”.
С оглед на
изложеното, съдът намира за доказано по делото, че и двете страни по делото са
вложили средства и усилия в ремонта/ремонтите на жилището, собственост на
ответницата, като въпрос на доказване е кой колко средства е вложил.
От
събраните по делото доказателства се установява и вида и количеството на
извършените дейности. Безспорно се установява, че М.Г.С. е получила като обезщетение процесния
имот към 1991г., като апартаментът е бил на голи стени и не е бил годен за
обитаване. Към 1994г., след като в апартамента били извършени съответните
подобрения, М.Г.С. и И.С.В. се нанесли
да живеят(според св.Диана М.С. и Св.Веселина Н.Хубанова). Както беше посочено,
въпрос на доказване е кой от страните е участвал и колко средства е вложил при
извършването на подобренията.
Основните
възражения на ответницата биха могли да се групират в групите на правоизключващи(ищецът
В. не е участвал в извършените
подобрения, тъй като същите са извършени преди фактическото съжителство между И.В. и М.С., респ. М.С. е участвала еднолично
със средства, труд, организация и пр. във връзка с извършените подобрения) и правопогасяващи(възражение
за погасено по давност вземане).
От
приложеното по делото писмени доказателства - служебни бележки, удостоверения,
копия на трудови книжки, се установяват паричните средства, с които е разполагал
и И.С.В. и М.Г.С. за периода на съвместно съжителство. От представените
доказателства се установява, че през периода на реализиране на строителството и
ремонтите, ищецът е реализирал по-големи доходи от ответницата.
Изготвената
съдебно-техническа експертиза(в производството за обезпечаване на
доказателствата по чл.207 и сл. от ГПК по гр.дело№1638/2019г. на ГОРС) сочи извършването на самите ремонтни дейности
и по принцип нужните средства за подобен ремонт, но не е доказателство зa
плащане на същите средства(и които, както са отразени в тази експертиза, не
съвпадат изцяло с претендираните от ищцата такива по размер).
За
установяване на размера на вложените средства за извършените подобрения страните
не са приложили платежни документи.
Изключението е от страна на ответницата С., представила квитанция от
26.05.1998г. и фактура№585/26.05.1998г. за изграждане на метална конструкция на
тераси и покриване на тераса с ламарина на името на В.Р.Г.. Ответницата е
представила документи във връзка с установяване на собствеността на движимите
вещи, находящи се в имота и предмет на другия иск за неоснователно обогатяване.
Действително, представените квитанция от
26.05.1998г. и фактура №585/26.05.1998г. за услуга за изграждане на метална
конструкция на тераси и покриване на тераса с ламарина. Фактурата сама по себе
си не е годно доказателство за отразеното в нея, а и от представената не става
ясно дали плащане на посочената в нея сума въобще е било извършвано(още повече,
че е издаден на името на трето лице-неучастващо в процеса). Никой от тези
документи, обаче не удостоверяват плащане
на описаната услуга. Документи, установяващи плащане могат да бъдат
фискален бон, разписка, приходен касов ордер, но не и фактура и квитанция.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява извършването на повечето
от претендираните от ищеца подобрения, подробно описани в исковата молба. Твърденията,
че с показанията на свидетелите водени от ответницата се оборват твърденията за
извършените плащания(разноски) и вложен труд от ищеца следвало да прием, че
той не е влагал средства и труд са неоснователни. Свидетелите на
ответницата установяват, че и ответницата е вложила средства, но не отричат
влагането на такива от ищеца. Показанията
и на двете групи свидетели(всяка
доведена от съответната страна) са в
голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота
на страните факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват
опосредени от възприятията на ищеца, респ.ответницата и инициирани от заетите
от тях позиция по делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на
чл.172 от ГПК), у съдът констатира
относимост на същите към предмета на делото. Показанията на повечето свидетели
не съдържат данни за време(период) на
извършване на ремонтните дейности. В тази връзка: -шпакловка на стени и тавани
230.90кв.м. е извършена през последните
години(2015г.-2016г.), респ. 4-5години, според св.Ренета Г.Вачева св.Ивелина П.Вайс; -направа
на декоративна мазилка на коридор - 43.95кв.м е
извършена през последните години(2015г.-2016г.), респ. 4-5години,
според св.Ренета Г.Вачева св.Ивелина
П.Вайс; -фаянсова облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня – 40.00кв.м е
извършена непосредствено преди да се
нанесат страните в жилището, според твърденията на св.Диана М.С.; -доставката и
монтаж на ПВЦ прозорци, а също и доставката и монтаж на ПВЦ врата са били
извършени през периода: 2004г.-2007г. , съгласно показанията на св.Елиза
Хр.Евтимова и св.Веселина Н.Хубанова; -направа
на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м., както и направата на настилката от паркет - 65.60кв.м. е
извършена през последните години(2015г.-2016г.), респ. 4-5години, според св.Ренета Г.Вачева св.Ивелина П.Вайс; -изграждане
метална конструкция на тераси 19.00кв.м.
и покриване на тераса с ламарина 9.60кв.м. било извършено през периода:
2001г.-2010г., според Св.Веселина Н.Хубанова
и св.Георги Г.Славев; -стопанската постройка(масивна конструкция, с
носещи тухлени стени с дебелина 25см, с частично и стоманобетонови елементи, с
покрив от дървена конструкция и цигли и застроена площ от 26.23кв.м) - през 2014г., според показанията на св.Ренета
Г.Вачева и св.Веселина Н.Хубанова. По
отношение на -направа на вана в банята, отливане и облицовка, както и направа на мивка отливане и облицовка на
кухнята от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства.
Изброяването(„в баната има мивка”, „в кухнята има мивка” от страна на св.Ренета Г.Вачева не води до
логичен, обоснован извод за вида, авторството, средствата вложени в
подобренията, период на извършените подобрения и т.н.
Следва да
се приеме, че и двете страни са вложили средства, но предмет на делото е да се
установи колко е вложил ищецът, защото колко е вложила ответницата е без
значение, тъй като тя ги е вложила за собствения си(тогава – преди дарението)
имот и никой не и ги претендира. Твърденията на ищеца са, че той е вложил
определени по размер средства и труд и ответницата следва да ги възстанови, без
да се твърди, че първоначалният и
последващи ремонти, с които са
обективирани съответните подобрения е имота е извършен от ищеца с негови
средства.
С
извършването на строителните работи(-шпакловка на стени и тавани; -направа на
декоративна мазилка на коридор; -фаянсова облицовка на стени в баня, тоалетна и
кухня; -доставка и монтаж на ПВЦ прозорци; -доставка и монтаж на ПВЦ врата;
-направа на настилка от теракотни плочки; -направа на настилка от паркет;
-изграждане метална конструкция на тераси; -покриване на тераса с ламарина;
-стопанската постройка(масивна конструкция, с носещи тухлени стени с дебелина
25см, с частично и стоманобетонови елементи, с покрив от дървена конструкция и
цигли и застроена площ от 26.23кв.м) ищецът е поел доброволно да извърши чужда
работа без пълномощие, той е извършил тази работа, като е знаел, че е чужда,
тъй като за нея не е договорено възнаграждение. Въпреки липсата на документално
обосноваване на тези разходи, направени от ищеца, съдът намира, че предвид
доказността по делото, че е налице описаните в исковата молба строително
монтажни работи, следва да бъде прието, че за всички разходи по извършването
им, ищецът следва да бъде възмезден. Това следва и от разпоредбата на чл.61
ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че извършилия чуждата работа следва да бъде
компенсиран за всички необходими и полезни разноски за извършването и. По
отношение на т н. подобрения направа на вана в банята, отливане и облицовка и направа
на мивка отливане и облицовка на кухнята, след като същите не бяха установени
да са извършени от ищеца В., то претенциите за 1/2ид.част от стойността на
извършените подобрения в жилище на адрес: гр.С.(-направа на вана в банята,
отливане и облицовка – 60.00лв., съответно – 30.00лв.; -направа на мивка
отливане и облицовка на кухнята – 72.00лв., съответно – 36.00лв.) се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По възражението за давност на ответника.
Съгласно
общата разпоредба на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като по
аргумент на чл.114 от ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. След като по делото не е установено
предявилото претенцията за заплащане стойността
на подобренията лице да е имало качеството владелец(ищецът има качеството
държател), погасителната давност за вземането е започнала да тече от момента на
извършване на подобренията, а не от по-късен момент(напр. когато е загубено
владението). В случая не са приложими разпоредбите на чл.72 от ЗС, чл.74 ал.2
от ЗС ввр. чл.72 от ЗС(Постановление№1/28.05.1979г. по гр.дело№1/1979г. – ПВС;
Постановление№6/27.12.1974 г. по гр.дело№9/1974г. ПВС; Решение№912/02.02.2010г.
по гр.дело№4713/2008г. - Iг.о. ВКС). В тежест на ответницата е да установи
възражението си за изтекла погасителна давност, като докаже, че подобренията са
извършени преди 2015г. Събраните в тази насока гласни доказателствени средства
установяват посочените от подобрения: -фаянсова облицовка на стени в баня,
тоалетна и кухня; -доставка и монтаж на ПВЦ прозорци; -доставка и монтаж на ПВЦ
врата; -изграждане метална конструкция на тераси; -покриване на тераса с
ламарина; -стопанската постройка(масивна конструкция, с носещи тухлени стени с
дебелина 25см, с частично и стоманобетонови елементи, с покрив от дървена
конструкция и цигли и застроена площ от 26.23кв.м) да са извършени години преди 2015г. С
изтичане на петгодишна давност, считано от тази дата съответното вземане е погасено, като през този период давността не е прекъсвана по
смисъла на чл.116 от ГПК. Тъй като ответницата не установява възражението си за
изтекла погасителна давност по отношение на: -шпакловка на стени и тавани;
-направа на декоративна мазилка на коридор; -направа на настилка от теракотни
плочки; -направа на настилка от паркет, то тя следва да понесе и последиците от
недоказаността, след като ищецът е доказал извършването на подобренията.
Съгласно
заключението на вещото лице(констатирало наличието на подобренията и установени
в настоящото производство) в
съдебно-оценъчна експертиза в производството по гр.дело№1638/2019г. на ГОРС(за обезпечаване
на доказателствата по чл.207 и сл. от ГПК): -шпакловка на стени и тавани 230.90кв.м е на
стойност 115.45лв., -направа на декоративна мазилка на коридор - 43.95кв.м е на
стойност 298.42лв.; -направа на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м е на стойност 352.11лв.; -направа на настилка
от паркет - 65.60кв.м. е на обща
стойност 1836.80лв. По този начин, М.Г.С. следва да бъде осъдена да заплати на И.С.В.: сумата
57.72лв., представляваща половината от стойността на извършеното подобрение -
шпакловка на стени и тавани 230.90кв.м на стойност 115.45лв.; сумата 149.21лв.,
представляваща половината от стойността на извършеното подобрение - направа на
декоративна мазилка на коридор - 43.95кв.м на стойност 298.42лв.; сумата
176.05лв., представляваща половината от стойността на извършеното подобрение -
направа на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м на стойност 352.11лв.; сумата
918.40лв., представляваща половината от стойността на извършеното подобрение -
направа на настилка от паркет - 65.60кв.м. на обща стойност 1836.80лв.
Също така,
следва да бъдат отхвърлени исковете от страна на И.С.В. против М.Г.С. за: сумата
306.08лв., представляваща от стойността на извършеното подобрение - фаянсова
облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня – 40.00кв.м на стойност 613.60лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 510.00лв.,
представляваща от стойността на извършеното подобрение - доставка и монтаж на
ПВЦ прозорци на стойност 2402.40лв.; доставка и монтаж на ПВЦ врата –
1020.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 237.50лв., представляваща от стойността на извършеното подобрение -
изграждане метална конструкция на тераси 19.00кв.м на стойност 475.00лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 99.12лв.,
представляваща от стойността на извършеното подобрение - покриване на тераса с
ламарина 9.60кв.м на стойност 198.24лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 695.00лв., представляваща от стойността на
извършеното подобрение – изграждане на стопанската постройка(масивна
конструкция, с носещи тухлени стени с дебелина 25см, с частично и
стоманобетонови елементи, с покрив от дървена конструкция и цигли и застроена
площ от 26.23кв.м) в размер на 1390.00лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до
окончателното и изплащане - всички погасени по давност(както на главните така и
на акцесорните искове за лихва).
Фактическият
състав на притезанието за обезщетение по чл.59 от ЗЗД в разглеждания случай
включва следните елементи: обедняване на ищеца чрез плащане на претендираната
сума, представляваща равностойността на описаните в исковата молба движими
вещи и вложените средства и труд във връзка
с изградената стопанска постройка, останали в държане на ответницата. При
въведените твърдения от ищеца липсва възможност за защита по друг ред, освен
чрез субсидиарния състав на чл.59 от ЗЗД. Липсата на предявен ревандикационен
иск в случая не налага различен извод, тъй като сумата/сумите се претендира на
плоскостта на неоснователното обогатяване, при твърдения от ищеца, че
заплатените от него вещи, макар и да съществуват и да не са погинали, не се
намират в негово държане, а в държане на ответницата и не е налице облигационно
основание за връщането им и по смисъла на чл.57 от ЗЗД. При тези въведени
фактически обстоятелства единствената възможна правна квалификация е по чл.59
от ЗЗД. Обедняването и обогатяването, следва да са неразделен резултат на едно
и също действие или събитие, което е необходимото изискване за уважаване на
иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД, е връзката между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. При хипотезата на
чл.59 ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Обстоятелството,
че процесните движими вещи съществуват, изключва обогатяване на ищеца за сметка
на ответницата по смисъла на чл.59 от ЗЗД, дори да се приеме, че ищецът ги е закупил. Не е налице разместване на
имуществени блага, произтичащо от така въведения факт на закупуването на
мебелите от ищеца. По изложените съображения исковете от страна на И.С.В.
против М.Г.С. за заплащане на стойността на 1/2ид.част от съвместно придобитите
от И.С.В. и М.Г.С. движими вещи(парни
котли за твърдо гориво , с правоъгълна форма - 2бр., бидони, всеки един от тях
по 100л – 2бр.; бакърен котел с вместимост 25л – 1бр.; калайдисана тава за
сладко с диаметър 0.70м; 10 куб.м дърва за огрев; аспиратор, находящ се в
кухня, монтиран над котлон – 1бр.; кухненски шкафове с размери
3/0.45/0.70м; бюро - дървено с едно
чекемдже, кафяв цвят, с размер 1/0.40/0.60м – 1бр.; маса с размери 2/1/0.60м – 1бр.; столове
дървени с тапицерия – 3бр.; плазмен
телевизор 0.60/0.90м, марка „Самсунг“ – 1бр.; ютия – 1бр.; прахосмукачка
„Пролукс“ – 1бр.; диван разтегателен с два фотьола и две табуретки; комплект
спалня; четирикрилен гардероб с настройка и тоалетка с огледало; метален
сушилник за дрехи – 1бр.; газов котлон – 1бр.; бойлер „Елдом“ с лира; трикрилен
гардероб с надстройка в коридора с размери 2.70/1.25/0.70м; портманто - тоалетка с огледало и шкафчета в
долната част с размер 2.50/2.70/ 0.70м;
5бр. радиатори - 15 ребра, 9 ребра, 10 ребра, 2бр. 12 ребра; пералня – 1бр.; бойлер – 1бр.; бюро – 1бр.; селскостопански инвентар(мотики,
вила, брадва, тесла), за сумата 1140.00лв., се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Задължението е парично и ответницата дължи и законната лихва съгласно чл.86 ал.1
от ЗЗД, но от датата на забавата.
Всъщност изпадането в забава е фактически състав от няколко елемента -
изискуемост, покана и на трето място наличието на вина за забавеното изпълнение
от страна на длъжника. Изискуемостта на вземането е действително първата
предпоставка на забавата, която е виновно закъснение за престиране. За да
изпадне длъжникът в забава, необходимо е
да бъде поканен да изпълни задължението си. Наличието на изискуемост на задължението
не поставя длъжника в забава, а е необходимо
изявление на кредитора. Съгласно чл.84
ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай като такава покана
следва да се счита исковата молба, с която е инициирано настоящото производство.
Ищецът е поискал присъждането на законна лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба –
12.03.2020г. до окончателното и изплащане. Съдът следва да присъди в полза на И.С.В.
законната лихва, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и изплащане върху
присъдените суми: 57.72лв.,
представляваща половината от стойността на извършеното подобрение в жилище на
адрес: гр.С. - шпакловка на стени и тавани 230.90кв.м; 149.21лв.,
представляваща половината от стойността на извършеното подобрение в жилище на
адрес: гр.С. - направа на декоративна мазилка на коридор - 43.95кв.м;
176.05лв., представляваща половината от стойността на извършеното подобрение в
жилище на адрес: гр.С. - направа на настилка от теракотни плочки - 16.10кв.м;
918.40лв., представляваща половината от стойността на извършеното подобрение в
жилище на адрес: гр.С. - направа на настилка от паркет - 65.60кв.м.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. В настоящия
случай разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има
доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца(според
договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че
уговореното възнаграждение в размер на 650.00лв. е изплатено - т.1 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по
тарифата за ДТССГПК – 268.00лв.(списък разноски по чл.80 от ГПК). В т.3 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото. Приложение намира
цитираната Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(с редакцията и преди ДВ
бр.45/15.05.2020г. – до изм. и доп. ДВ. бр.7/22.01.2019г., като съгласно
чл.7 ал.7 ввр. ал.2 т.1 от същата
наредба - в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението
се определя по правилата на чл.7 ал.2 от наредбата на базата на половината от
стойностите на претендираните суми., като за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от
5000.00лв. до 10000.00лв. – 580.0лв. + 5% за горницата над 5000.00лв. - чл.7 ал.2 т.3 от наредбата. В настоящия
случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно наредбата
е 632.25лв. Осъществената от пълномощника(адвокат) на ищеца защита се изразява
в изготвяне на искова молба и участие в две съдебни заседания и изготвяне на
писмена защита, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или
правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. В този смисъл
съдът счита, че не е налице прекомерност
на адвокатското възнаграждение от 650.00лв. на процесуалния представител на
ищецa(същото е към минималния размер) и не
следва да бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този
смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК,
съдът следва да присъди в полза на ищеца В. сумата 197.63лв., представляваща
направените разноски по делото гр.дело№420/2020г. на ГОРС(съразмерно на
предявените искове), и която да бъде заплатена от ответницата С..
От своя
страна, при този изход на делото и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, И.С.В.
следва да заплати на М.Г.С. сумата 353.12лв.,
представляваща направени разноски в производството по гр.дело№420/2020г. на
ГОРС/адвокатско възнаграждение/, съразмерно на отхвърлените искове.
Водим от
изложените съображения и на основание чл.258
и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.С.
с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.В. с ЕГН**********,***: сумата 57.72лв./петдесет
и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща половината от
стойността на извършеното подобрение в жилище на адрес: гр.С. - шпакловка на
стени и тавани 230.90кв.м на стойност 115.45лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба –
12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 149.21лв./сто четиридесет и
девет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща половината от стойността
на извършеното подобрение в жилище на адрес: гр.С. - направа на декоративна
мазилка на коридор - 43.95кв.м на стойност 298.42лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба –
12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 176.05лв./сто седемдесет и
шест лева и пет стотинки/, представляваща половината от стойността на извършеното
подобрение в жилище на адрес: гр.С. - направа на настилка от теракотни плочки -
16.10кв.м на стойност 352.11лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 918.40лв./деветстотин и осемнадесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща половината от стойността на извършеното
подобрение в жилище на адрес: гр.С. - направа на настилка от паркет -
65.60кв.м. на обща стойност 1836.80лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 197.63лв./сто деветдесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща направените разноски по гр.дело №420/2020г.
на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете от страна на И.С.В. с ЕГН**********,*** против М.Г.С. с ЕГН**********,***,
за сумата 30.00лв., представляваща половината от стойността на извършеното
подобрение в жилище на адрес: гр.С. - направа на вана в банята, отливане и
облицовка – 60.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете от страна на И.С.В. с ЕГН**********,*** против М.Г.С. с ЕГН**********,***,
за сумата 36.00лв., представляваща половината от стойността на извършеното подобрение
в жилище на адрес: гр.С. - направа на мивка отливане и облицовка на кухнята –
72.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете от страна на И.С.В.
с ЕГН**********,*** против М.Г.С. с ЕГН**********,***, за: сумата 306.08лв.,
представляваща от стойността на извършеното подобрение в жилище на адрес: гр.С.
- фаянсова облицовка на стени в баня, тоалетна и кухня – 40.00кв.м на стойност
613.60лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
510.00лв., представляваща от стойността на извършеното подобрение в жилище на
адрес: гр.С. - доставка и монтаж на ПВЦ прозорци на стойност 2402.40лв.;
доставка и монтаж на ПВЦ врата – 1020.00лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 237.50лв., представляваща от стойността на
извършеното подобрение в жилище на адрес: гр.С. - изграждане метална
конструкция на тераси 19.00кв.м на стойност 475.00лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба –
12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 99.12лв., представляваща от
стойността на извършеното подобрение в жилище на адрес: гр.С. - покриване на
тераса с ламарина 9.60кв.м на стойност 198.24лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба –
12.03.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 695.00лв., представляваща от
стойността на извършеното подобрение в жилище на адрес: гр.С. – изграждане на стопанската
постройка(масивна конструкция, с носещи тухлени стени с дебелина 25см, с
частично и стоманобетонови елементи, с покрив от дървена конструкция и цигли и
застроена площ от 26.23кв.м) в размер на 1390.00лв. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 12.03.2020г.
до окончателното и изплащане - всички погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ
исковете от страна на И.С.В. с ЕГН**********,*** против М.Г.С. с ЕГН**********,***,
за сумата 1140.00лв., представляваща стойността на 1/2ид.част от съвместно придобитите
от И.С.В. и М.Г.С. движими вещи(парни
котли за твърдо гориво , с правоъгълна форма - 2бр., бидони, всеки един от тях
по 100л – 2бр.; бакърен котел с вместимост 25л – 1бр.; калайдисана тава за
сладко с диаметър 0.70м; 10 куб.м дърва за огрев; аспиратор, находящ се в
кухня, монтиран над котлон – 1бр.; кухненски шкафове с размери 3/0.45/0.70м; бюро - дървено с едно чекемдже, кафяв цвят, с
размер 1/0.40/0.60м – 1бр.; маса с
размери 2/1/0.60м – 1бр.; столове дървени с тапицерия – 3бр.; плазмен телевизор 0.60/0.90м, марка „Самсунг“
– 1бр.; ютия – 1бр.; прахосмукачка „Пролукс“ – 1бр.; диван разтегателен с два
фотьола и две табуретки; комплект спалня; четирикрилен гардероб с настройка и
тоалетка с огледало; метален сушилник за дрехи – 1бр.; газов котлон – 1бр.;
бойлер „Елдом“ с лира; трикрилен гардероб с надстройка в коридора с размери
2.70/1.25/0.70м; портманто - тоалетка с огледало
и шкафчета в долната част с размер 2.50/2.70/ 0.70м; 5бр. радиатори - 15 ребра, 9 ребра, 10 ребра,
2бр. 12 ребра; пералня – 1бр.; бойлер –
1бр.; бюро – 1бр.; селскостопански
инвентар(мотики, вила, брадва, тесла), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.03.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА И.С.В.
с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.С. с ЕГН**********,***, сумата
353.12лв./триста петдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща
направените разноски по гр.дело№420/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен
съдия: