Решение по дело №433/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 17
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200433
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр.Велинград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН
Образувано е по жалба на „Етно“ ЕООД, ЕИК130959364 против
Наказателно постановление № 13-002941 от 18.10.2021 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 415, ал.1 КТ на жалбоподателя, за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ
е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
Релевират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че е опорочена процедурата по даване на задължителните
предписания, за неизпълнението на които е наложена имуществена санкция,
до степен, при която липсват издадени такива в надлежната форма и ред,
които да са връчени на жалбоподателя и които да е и бил длъжен да изпълни.
Сочи се, че незаконосъобразно за неизпълнението на всяко едно от
дадените предписания са съставени отделни актове за установяване не
нарушения, въз основа на които са издадени отделни наказателни
постановления, без да са изложени мотиви за това.
Нарушен бил чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН-в наказателното постановление
1
не се съдържало пълно, точно и ясно описание обстоятелствата от състава на
нарушението, което нарушавало правото му на защита.
Дадена била неправилна правна квалификация на нарушението и
неправилно било наложено наказание по чл. 415, ал. 1 КТ, вместо по чл. 413,
ал. 2 КТ.
Посочената разпоредба на чл. 23, ал.2, т. 1 от наредба № 8121з-647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, не съдържала правило да поведение, което лицето
да съблюдава и с неизпълнението на което извършва състав на нарушение.
Евентуално счита, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, чрез адв. Д.-АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата. Допълнително излага, че е имало определено от
работодателя длъжностно лице, на което е възложено организацията и
контрола на изискванията за монтаж на пожарогасителите, поради което не
следвало да носи отговорност.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Т., оспорва жалбата и иска от
съда да потвърди оспорваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, съгласно
Определение № 2079/10.12.2021г. по к.ч.а.н.д. 1396/2021г. на
Административен съд Пазарджик, от легитимиране страна, поради което е
процесуално допустима.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
По повод контрол за спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, служителите на
ДИТ Пазарджик гл. инспектор Г.С. и гл. инспектор Г.Й. посетили на
10.02.2021г. в Балнео комплекс „Панорама“, находящ се в гр. Велинград, ул.
„Николай Хрелков“ № 32, стопанисван от Етно ЕООД. При проверката на
място и при преглед на наличната документация констатирали общо
единадесет на брой нарушения. Едно от тях било, че пожаротехническите
2
средства за първоначално гасене на пожари в кухнята към ресторанта на
хотел „Панорама“ и на входа преди рецепцията, не са монтирани при
спазване на изискванията на чл. 23, ал. 21 т. 1 от наредба № 8121з-647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност и експлоатация
на обектите /обн. ДВ бр. 89 от 28.10.2014г./, което създава риск от злополука
и неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение
на чл. 275, ал. 1 КТ. Констатациите били обективирани в т. 4 от Протокол №
ПР 2105398/10.05.2021г. С протокола от проверката, на осн. чл. 414, ал.1, т. 1
КТ, било дадено задължително предписание № 4 – работодателят да осигури
здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта на
контрол-на входа преди рецепцията и кухнята към хотела, като монтира
пожаротехническите средства за първоначално гасене на пожари, съгласно
разпоредбите на чл. 23, ал.2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
/Обн. ДВ бр. 89 от 28.10.2014г./, във вр. с чл. 275, ал. 1 КТ, със срок на
изпълнение до 10.06.2021г.
Протокол № ПР 2105389/10.05.2021г. за извършена проверка бил
връчен на пълномощника на дружеството-А.Л.-С. на 12.05.2021г.. Срокът за
изпълнение на предписанието предварително бил съгласуван с нея. В
протокола било посочено пред кои органи и в какви срокове подлежат на
обжалване дадените предписания.
Предписанията не били обжалвани по административен или съдебен
ред в указаните срокове.
На 14.06.2021 г. в обекта била извършена последваща проверка за
изпълнение на дадените с Протокол 2105398/10.05.2021г. предписания, при
която се установило, че не са изпълнени. На дружеството жалбоподател била
предоставена допълнително възможност да представи в сградата на ДИТ
Пазарджик, на 18.06.2021г. доказателства за изпълнение на предписанията,
включително и снимков материал за монтиране на пожаротехническите
средства за първоначално гасене на пожари, съгласно разпоредбите на чл. 23,
ал.2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите на
пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ бр. 89 от
28.101.2014г./. Такива обаче не били представени.
На 09.07.2021 г., в присъствието на представител на жалбоподателя,
3
бил съставен Констативен протокол за извършена проверка № ПР 2119851 за
неизпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол № ПР
2105398/10.05.2021 г., включително и цитираното по-горе предписание № 4-
работодателят да осигури здравословни и безопасни условия на труд на
работещите в обекта на контрол, като монтира пожаротехническите средства
за първоначално гасене на пожари на входа преди рецепцията и в кухнята към
хотела, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал.2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите /Обн. ДВ бр. 89 от 28.10.2014г./, във вр. с чл. 275,
ал. 1 КТ, със срок на изпълнение до 10.06.2021г. При съставянето му било
представено споразумение между „Етно“ ЕООД и „Медицински център
Панорама Велинград“ ЕООД по чл. 18 ЗЗБУТ от 18.06.2021г., което
контролите органи не приели, понеже не уреждало конкретни задължения,
във връзка с организацията на здравословни и безопасни условия на труд.
На същата дата, в присъствието на пълномощника А.Л.-С., на „Етно“
ЕООД, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 13 – 002941, за това че дружеството, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, не е изпълнил принудителна
административна мярка, приложена от гл. инспектор Г.С. в Протокол № ПР
2105398/10.05.2021г. по т. 4, а именно работодателят да осигури здравословни
и безопасни условия на труд за работещите към обекта на контрол-на входа
преди рецепцията и кухнята към хотела, като монтира пожаротехническите
средства за първоначално гасене на пожари, съгласно разпоредбите на чл. 23,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ бр. 89 от
28.10.2014г./, във вр. чл. 275, ал. 1 от КТ. Прието е, че с това е нарушен чл.
415, ал. 1 КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 11.06.2021г.-един
ден след изтичане на принудителната административна мярка, в гр.
Велинград и е установено на 14.06.2021г. при извършване на проверка на
място в „Балнео комплекс Панорама Велинград“, като не са представени
доказателства за изпълнение на ПАМ. Актът е подписан от пълномощника и
му е надлежна връчен. При връчването му не са направени възражения. На
19.07.2021 г. са постъпили писмени възражения от „Етно“ ЕООД, с които не
отрича, че към 14.06.2021г. даденото предписание не е изпълнено, но били
предприети незабавно действия за отстраняването на констатираните
4
нарушения и предписанията вече били изпълнени.
Възражението не било прието за основателно и въз основа на
съставения АУАН № 13-002941/09.07.2021г. е издадено обжалваното
Наказателно постановление, в което обективните признаци от състава на
нарушението и неговата правна квалификация са посочени по идентичен
начин с тези в акта за установяване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Г. Т. С. и Г. ИВ.
Й., които кредитира като логични, последователни непротиворечиви, дадени
от позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. Същите
кореспондират изцяло с останалия събран доказателствен материал.
Неизпълнението на даденото от контролните органи предписание в т. 4 от
Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г., в указания срок, а именно до
10.06.2021г., не се оспорва от жалбоподателя. Възраженията, които се
навеждат са за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението
следва да се субсумира под нормата на чл. 413, ал. 2 КТ. В случая
отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, за което е предвидена самостоятелен
състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, независимо от хипотезата на чл.
413, ал. 2 КТ. Безспорно такава принудителна мярка представлява даденото с
т. 4 от Констативен протокол № ПР 2105398/10.05.2021г. предписание на гл.
инспектор Г.С., поради което за неизпълнението му жалбоподателят следва
да носи отговорност именно по този текст.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за порочност на
обжалвания акт, поради съставяне самостоятелно на отделни актове за
установяване на административни нарушения и издадени въз основа на тях
отделни наказателни постановления за всяко констатирано неизпълнение на
дадените с Констативен протокол № ПР 2105398/10.05.2021г. предписания,
без конкретна обосновка за това. От преценката на актосъставителя и
административнонаказващия орган зависи начинът, по който ще обективират
волята си в хода на производството по ЗАНН, т.е. дали за няколко извършени
5
нарушения да се състави един акт за установяването им и респективно да се
издаде едно наказателно постановление, с което да се наложат отделни
наказания, или това да е с отделни документи. Начинът на обективиране на
тази воля, в един или в няколко документа, е чисто техническа дейност,
поради което не е необходимо да бъде мотивирана. Релевантно за
законосъобразността на наказателното постановление е, че е спазено
изискването на чл. 18 ЗАНН за всяко отделно нарушение да се наложи
предвиденото в закона наказание.
Неоснователни и неотносими към законосъобразността на
наказателното постановление са възраженията за порок на формата на
дадените задължителни за изпълнение предписания и неправилната правна
квалификация на констатираното от работодателя нарушение на трудовото
законодателство. Задължителното за изпълнение предписание, е
принудителна административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ,
производството по издаването на която не е част от
административнонаказателното производство, поради което не е в
правомощията на съда да упражнява контрол за неговата законосъобразност,
ако не е обжалвано по предвидения за това ред и е влязло в сила, както е в
настоящия случай. Законосъобразността му, като индивидуален
административен акт, е следвало да бъде оспорена по административен или
съдебен ред, от която възможност жалбоподателят не се е използвал и
задължителното предписание е влязло в сила.
За пълнота обаче следва да се посочи, че КТ не посочва изрично вида
на акта, с който следва да се наложи тази мярка, т.е. дали това следва да стане
с изрична заповед или с някакъв друг вид акт. Доколкото принудителните
административни мерки са индивидуални административни актове,
приложима се явява разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, която е спазена.
Предписанието е обективирано в Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г., т.е. в
писмен акт, с посочване на неговия издател и адресат, на фактическите и
правни основания за издаването му. В него по ясен и недвусмислен начин е
изразена волята на административния орган да възложи на работодателя
опреден вид задължение-в случая да монтира пожаротехническите средства
за първоначално гасене на пожари, съгласно изискванията на чл. 23, ал.2, т. 1
от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. Посочена е правната разпоредба,
вменяваща това задължение, както и срок за изпълнение. Указано е в какъв
6
срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Протоколът е надлежно връчен
на упълномощен представител на жалбоподателя и дадените предписания са
му станали известни. Принудителната административна мярка е издадена в
изискуемата от закона писмена форма, а спорът за неправилната правната
квалификация на установеното нарушение или за неточните, непълни и
неясни указания на предписанието, е следвало да бъде решен в
производството по обжалване на наложената принудителна административна
мярка.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация
на обектите предвижда, че пожарогасителите се поставят на конзоли или
стойки или се монтират в шкафове, освен ако не са возим тип. Тази
разпоредба е посочена цифрово в обжалваното НП, посочени са датата и
мястото на извършване, както и нарушителя, в качеството на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, който съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ има
задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени. Част от тези задължения е и да
монтира пожарогасителите, съобразно изискванията на закона с цел да бъдат
максимално ограничени рисковете за непосредствено работещите с работното
оборудване и за останалите работещи.
Видно от представения Протокол № ПР2105398/10.05.2021 г., от
инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик е извършена
проверка относно спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ в „Балнео
комплекс“ Панорама, стопанисван от "Етно" ЕООД, находящ се в гр.
Велинград, ул. "Никола Хрелков" № 32. При проверката са констатирани
неизпълнение на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на работното място при използване на пожаротехническите
средства. Дадени са задължителни предписания, като по т. 4 е предписано
пожаротехнически средства в обекта на контрол-на входа преди рецепцията и
кухнята към хотела, да се монтират при спазване на изискванията на чл. 23,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн., ДВ бр.
89/01.10.2014 г.), т. е. пожарогасителите да се поставят на конзоли или
7
стойки, или се монтират в шкафове - основание чл. 275, ал. 1 от Кодекса на
труда.
От показанията на свидетелите С. и Й. се установява, че при
първоначалната проверка на обекта на 10.02.2021г. наличните на входа преди
рецепцията и в кухнята към ресторанта пожарогасители, не са били поставени
в шкафове или на конзоли. Това наложило и даване на задължителните за
изпълнение предписания по т. 4 от Протокол ПР № 2105398/10.05.2021г., със
срок на изпълнение до 10.06.2021г.. При последващата проверка на
14.06.2021г. е установено, че предписанията не са изпълнени и наличните
пожаротехнически средства са поставени на земята.
При тези данни съдът счита, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Субект на нарушението е дружеството жалбоподател, което в
качеството си на работодател, е адресат на задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, като спазва
стриктно законодателството, регламентиращо изискванията при монтиране
на пожаротехнически средства в стопанисвания от него обект.
Обстоятелството, че е натоварил друго лице с изпълнение на тези задължения
не изключва отговорността на работодателя, която произтича пряко от
закона-чл. 275, ал. 1 КТ.
Санкцията на чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидена за проявено от страна
на задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
случая, от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството
жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова бездействие,
като не е изпълнило в срок даденото предписание по т. 4 от Протокола
№ПР2105398/10.05.2021 г. Този факт обуславя ангажирането на
административно-наказателната й отговорност по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като в едни
продължителен период от време, след като е бил длъжен, работодателят не е
изпълнил даденото му предписание. Извършеното нарушение се отличава с
присъщата за съответния вид степен на обществена опасност. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
8
застрашава обществените отношения, гарантиращи контрола по спазване на
здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо налагането на санкция
на дружеството-работодател за конкретното нарушение е справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само по този
начин, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от
ЗАНН, като се превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа към
изискванията за спазване на законодателството за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд.
При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил
с изискванията на чл. 27 ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания, като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, поради
което го е наложил в предвидения от закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 500 лева.
По изложените съображения обжалваното постановление е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на административнонаказващия орган се
дължат разноски за процесуално представителство, на основание чл. 63д, ал.
3 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция въззиваемият е представляван от
юрисконсулт, а искането за присъждане на разноски е направено
своевременно. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София,
доколкото Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик е структурно звено
към ИА и няма статут на самостоятелно юридически лице. Съдът като
съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
че е проведено едно съдебно заседание, както и разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, счита че на ответника следва
да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а
именно 80,00 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално
представителство.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002941 от
18.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с
което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415, ал.1 КТ на „Етно“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Приморски“, ж.к. „Златни пясъци“, сп. Журналист-СБР Варна, офис 1, за
нарушение на чл. 415, ал.1 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „Етно“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н „Приморски“, ж.к. „Златни пясъци“, сп.
Журналист-СБР Варна, офис 1, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" гр. София, разноски в размер на 80, 00 лв. /осемдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10