Решение по дело №1330/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. М. срещу Решение № 177/10.10.2024 г. по АНД № 670/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-1253-001699/04.07.2024 г. на Началник група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Твърди се, че били налице форсмажорни обстоятелства, оправдаващи управлението на превозното средство до ЦСМП – Хасково, а именно – пътуващият с водача на автомобила е имал порезна разна и се е нуждаел от спешна медицинска помощ. Моли оспореното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът М. А. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Началник група в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касатора доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 02.06.2024 г. около 20:55 ч. в [населено място] М. А. М. управлявал лек автомобил марка „Опел Астра Стейшън Вагон“ с peг. № [рег. номер], собственост на А. А. М., по [улица]до магазин „Сам Марко“, в посока към центъра на [населено място]. По същите време и място били свидетелите П. Д. П. и П. А. П., които спрели за проверка автомобила и установили, че той е управляван от М. А. М. от [населено място], обл. Х.. В автомобила като пътник бил св. Т. Т. М.. При извършване на проверката свидетелите приканили М. А. М. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARNS – 0012, който при издишане на въздух от водача отчел концентрация на алкохол в кръвта 1,11 промила. Бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 0158183. За нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 496259/02.06.2024 г., който М. А. М. подписал без възражения и отбелязал, че е изпил две бири. При изследване на дадена от М. А. М. кръвна проба се е доказало концентрация на етилов алкохол– 1,10 промила /протокол от химическа експертиза/. Въз основа акта е издадено оспореното в съдебното производство НП, с което на М. А. М. са наложени кумулативно следните административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Хасково доказателствен материал.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че не са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/. Обективираното не се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Последователността на извършените от М. А. М., в качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, действия е ясна, непротиворечива, като е посочено изрично кое от тях е съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, така че за същото да се наложат административни наказания в предвидения от законодателя вид и размер.

По безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП „на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. На основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В конкретния случай не е опроверган фактът, че наказаното лице е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, 1,11 промила, потвърдено и с химическа експертиза с незначителното разминаване от 0,01 промила. Ирелевантни са обстоятелствата, които са довели до управление на автомобила от касатора с посочената по-горе концентрация на алкохол в кръвта, като по отношение на същите в оспореното съдебно решение са изложени подробни съображения, които настоящият съдебен състав споделя и не намира за необходимо за преповтаря.

Законосъобразно и явно справедливо наказващият орган е наложил предвидените от законодателя административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в техния абсолютен размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/. Нарушението не може да бъде прието за маловажен случай по аргумент от чл. 189з ЗДвП.

Доколкото направените от Районен съд - Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът приема, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/10.10.2024 г. по АНД № 670/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.