№ 786
гр. Русе, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520105709 по описа за 2023 година
Предявен е иск с процесуално-правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.415 от ГПК и чл.55, ал1, т.1 от ЗЗД.
Ищецът Е. П. Д. с ЕГН:********** моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът „ИПОКРЕДИТ" ООД с
ЕИК:********* дължи на ищцата сумата от 41,78 лева, представляваща
неоснователно заплатена сума във връзка с Договор за потребителски кредит
№РССН14/06.11.2018г., сключен между Е. Д. и „Ипокредит" ООД.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,
чрез процесуален представител е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище, че предявеният иск по същество е недопустим и
неоснователен.
От анализа на представените по делото писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Ищцата е депозирала в деловодството на Районен съд - гр.Горна
Оряховица, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу „ИПОКРЕДИТ" ООД с ЕИК:********* за
сумата от 41,78 лева, представляваща неоснователно заплатена от заявителя
1
Е. П. Д. на „ИПОКРЕДИТ" ООД обща сума във връзка с Договор за
потребителски кредит №РССН14/06.11.2018г., сключен между Е. Д. и
„Ипокредит" ООД. Въз основа на заявлението е образувано производство по
ЧГД №1433/2023г. по описа на РС - Горна Оряховица и заповедният съд е
издал в полза на ищцата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, уважавайки изцяло предявеното от нея заявление.
На 22.08.2023г., ищцата получила съобщение по ЧГД №1433/2023г. на
РС - Горна Оряховица, с което била уведомена, че срещу издадената в нейна
полза заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника
„Ипокредит" ООД, както и указания, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск относно вземането си - предмет на
заявлението и довнесе дължимата държавна такса.
Изложеното по-горе обосновало правния интерес на ищцата да
депозира настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл. 415 от
ГПК за установяване на вземането си, предмет на заявлението по ЧГД
№1433/2023г. на РС-Горна Оряховица.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.11.2018г.,
в гр.Русе, ищцата Е. П. Д. сключила договор за потребителски кредит
№РССН14/06.11.2018г., по силата на който кредиторът „Ипокредит" ООД е
предал в заем на Е. Д. сумата в размер на 450 лева. Съгласно ДПК страните
се споразумяли, че ищцата ще върне заемната сума, ведно с договорна лихва,
чийто размер не е посочен в индивидуалния ДПК, а в Погасителния план към
него, като в Погасителния план този лихвен процент е фиксиран на 3,40%.
Действително нито в ДПК, нито в Погасителния план е посочено
договорната лихва от 3,40% дали е дневна, месечна или годишна, като
единствено в Общите условия към ДПК е отбелязано следното: „чл. II.6 За
предоставената главница, кредитополучателите заплащат на
Дружеството лихва в размер, посочен в Схема на плащанията - Приложение
1 към Договора за потребителски кредит и чл. II.7 Лихвата се определя по
следния начин: 7.1 Лихвата се изчислява ежедневно.“
Чрез метода на тълкуването на цитираните по-горе документи - ДПК,
Погасителен план и ОУ, единственият логичен извод е, че посоченият в
Погасителния план размер на лихвата от 3,40% се изчислява ежедневно, тоест
годишният лихвен процент би следвало да е 1224%.
2
По-нататък в ДПК е посочено, че ГПР е 49,360% /чл. 10 от ДПК/, а
броят на погасителните вноски е 4 месечни погасителни вноски съгласно
Схемата на плащане -Приложение 1, като общата дължима сума по
индивидуалния ДПК е 491,78 лева, тоест възнаградителната лихва възлиза на
41,78 лева.
В Глава VII от Договора за потребителски кредит - „Обезпечения",
кредиторът е вменил задължение на кредитополучателя - потребител, че
задълженията по ДПК се обезпечават с поръчител, а наред с това като
допълнително обезпечение е предвидено, че потребителят следва да издаде и
запис на заповед в полза на Кредитора за сумата по Схема на плащанията -
Приложение 1. Следователно, за да се отпусне заемната сума, задължително
условие е обезпечаването на кредита с поръчител и запис на заповед за
общата дължима сума по кредита.
За да получи заемната сума от 450 лева, ищцата била задължена да
сключи акцесорен договор към основния ДПК, а именно - Договор за
възлагане на поръчителство №РССН 14/06.11.2018г. с юридическото лице
„Олимпия 2000" ЕООД, което е свързано лице с кредитора „Ипокредит" ООД.
Съгласно чл.2 от ДВП, ищцата следвало да заплати на „Олимпия 2000" ЕООД
сума в размер на 210,14 лева, съгласно Приложение 1 - График за плащанията,
неразделна част от ДВП.
Ищцата погасила, както задълженията си по основния ДПК, така и по
акцесорния ДВП, за което по делото са представени писмени доказателства -
Състояние на договор РСС14/06.11.2018г., издаден от „Ипокредит" ООД,
както и приходни касови ордери, издадени от „Олимпия 2000" ЕООД.
От приложените доказателства се установява по категоричен начин, че
ищцата е внесла пълната сума от 210,14 лева в полза на „Олимпия 2000"
ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищцата цели да
установи, че ответникът „Ипокредит" ООД й дължи сумата от 41,78 лева,
представляваща неоснователно заплатена сума във връзка с Договор за
потребителски кредит №РССН14/06.11.2018г., сключен между Е. Д. и
„Ипокредит" ООД, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение N:599/06.07.2023г. по ч.гр.д. № 1433/2023г. по описа на РС-
Горна Оряховица.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че
спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които
го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът
следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на
издадената заповед за изпълнение, а ответникът - че е платил претендираната
сума.
По делото ищецът ангажира доказателства, обсъдени по-горе и доказа
своята претенция за дължимата сума по основание и размер, съобразно
заявеното в исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.
Това е така, тъй като изначално липсва правно основание за получаване
и задържане на процесната сума от страна на „Ипокредит" ООД, тъй като
както ДПК №РССН14/6.10.2018г., сключен между Е. Д. и „Ипокредит" ООД е
недействителен/нищожен поради противоречието му със задължителните
изисквания на материалния закон към договорите за потребителски кредити.
Тъй като е безспорно, че към процесния ДПК и Договора за възлагане
на поръчителство, който е акцесорен към основния ДПК, приложение
намират ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, то на първо място ДПК не отговаря на
задължителните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Това е така, тъй като ДПК не сочи лихвения
процент по кредита, както и ГПР по кредита и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение 1 начин. Видно от приложения ДПК, по
отношение на лихвата е налице препращане към „Схема на плащанията -
Приложение 1". Извън текста на основния договор, в това приложение
лихвата е посочена като 3,40% без да се посочва периодът, за който се отнася.
4
Едва в ДВП, който обаче е сключен между ищцата и „Олимпия 2000" ЕООД,
е вмъкнато, че „кредитът е в размер на 450 лв., а месечната лихва е в размер
на 3,40%". Дори и от това следва основният извод, че ДПК и ДВП всъщност
представляват едно цялостно споразумение, а на второ място - че лихвеният
процент по основния договор възлиза на 40,80% годишна лихва /3,40% х 12
месеца/.
Освен това, в чл.10 от ДПК е посочен ГПР, но единствено като
абсолютна процентна стойност - 49,360%. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число
и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ДПК липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В ДПК е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на
предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки момент от изпълнение на
договора, на извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания, който погасителен план трябва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, а когато е приложимо -допълнителните разходи.
На следващо място в ДПК не фигурира клауза, регламентираща размера
на възнаградителната лихва. Посочено е само, че лихвата е 3,40%, но без да
се уточнява за какъв период се начислява тази лихва. Това означава, че
5
потребителят изначално не е наясно каква е цената, която следва да заплати за
предоставения финансов рерурс - главницата. Липсата на този основен
параметър в договора, а именно - цената на кредита, води на самостоятелно
основание до нищожността му.
Нищожността/недействителността на ДПК съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК означава, че ищцата следва да възстанови само и единствено
чистата стойност на заема в размер на 450 лева, без да дължи допълнителни
оскъпявания по него, в това число и процесната сума, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 41,78 лева.
Видно от приложените по делото доказателства - „Състояние на
договор към 6.11.2018г.", както и „Състояние на договор към 02.06.2023г.",
издадени от „Ипокредит" ООД, ищцата е заплатила изцяло всички
задължения, както по основния ДПК, така и по акцесорния Договор за
възлагане на поръчителство, сключен с „Олимпия 2000" ЕООД, в това число
и възнаградителната лихва.
От двете справки за състоянието на ДПК, издадени от „Ипокредит"
ООД се установява, че в графата „лихва" всъщност е включено и
възнаграждението за „поръчителството" по Договора за възлагане на
поръчителство, което е поредното доказателство, че двата договора са единно
споразумение и съответно - още изначално кредиторът не е посочил в
индивидуалния ДПК не само процента на възнаградителната лихва, но така
също и общото оскъпяване на отпуснатия финансов ресурс, в което се
включва и възнаграждението за поръчител. При това положение, ГПР не
отговаря на действителния размер, с който се оскъпява заема и който следва
да бъде върнат от потребителя.
На самостоятелно основание сумата от 41,78 лева е недължима, тъй
като това е размерът на възнаградителната лихва, регламентиран от нищожна
клауза в ДПК. Ако се приеме, че посоченият в таблицата „Схема на плащане -
Приложение 1" към ДПК процент от 3,40% е месечен, то годишният лихвен
процент възлиза на 40,80%. Нищожна поради противоречието й с добрите
нрави е клауза за възнаградителна лихва, която регламентира лихвата в
размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити и двукратния при обезпечени.
Съдът споделя становището на ищцата, че настоящият кредит е
6
всъщност обезпечен с две обезпечения - Запис на заповед и „поръчителство".
Следователно, клаузата, с която лихвата се определя на 3,40% на месец или
40,80% годишно, е нищожна, поради което сумата в размер на 41,78 лева е
събрана и задържана от „Ипокредит" ООД без правно основание и подлежи
на кондициране.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
предявеният иск е доказан по своето основание и следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно дадените указания в т. 12 на ТР №
4/2013г., в полза на ищцата следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски, които в настоящия случай възлизат общо в размер на
25,00 лева платена д.т.
Ответникът дължи на адв.К. И. Б. от РАК с ЕГН:********** сумата от
400 лева адвокатски хонорар за оказаната по ЧГД N:1433/2023г. на РС-Горна
Оряховица безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.3 от
ЗА по реда на Наредба N:1/09.07.2004г.
По правилата на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят и сторените в исковото производство разноски, които в настоящия
случай възлизат общо в размер на 25,00 лева платена д.т.
Ответникът дължи на адв.К. И. Б. от РАК с ЕГН:********** сумата от
400 лева адвокатски хонорар за оказаната по гр.д.N:5709/2023г. на РС-Русе
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА по реда
на Наредба N:1/09.07.2004г.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че „ИПОКРЕДИТ" ООД с
ЕИК:********* дължи на Е. П. Д. с ЕГН:********** сумата от 41,78 лева,
представляваща заплатена без основание сума във връзка с Договор за
потребителски кредит №РССН14/06.11.2018г., сключен между Е. Д. и
7
„Ипокредит" ООД, за което по ч.гр.д. № 1433/2023г. по описа на РС-Горна
Оряховица е издадена Заповед за изпълнение N:599/06.07.2023г. по чл. 410 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ИПОКРЕДИТ" ООД с ЕИК:********* да заплати на Е. П. Д.
с ЕГН:********** сумата от 50,00 лева разноски по заповедното и исковото
производства.
ОСЪЖДА „ИПОКРЕДИТ" ООД с ЕИК:********* да заплати на адв.К.
И. Б. от РАК с ЕГН:********** сумата от 800,00 лева адвокатско
възнаграждение за оказаната по ч.гр.д.N:1433/2023г. на РС-Горна Оряховица
и гр.д.N:5709/2023г. на РС-Русе безплатна правна помощ на Е. П. Д. с
ЕГН:********** на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА по реда на Наредба
N:1/09.07.2004г.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8