Р E Ш Е Н И Е
№
11.10.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ И.
Секретар: Невена И.
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 4438 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът е предявил иск за заплащане на сума
в размер на 2407,67 лв. – неизплатен
остатък от обезщетение по чл. 227, ал. 1
от ЗОВСРБ, като твърди и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху тази
сума.
Ищецът кап.Д.С.С.
твърди, че със заповед № КВ -
372/09.07.2019г. на Министъра на отбраната му е прекратен договора за военна
служба, същия е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса,
като е определен срок за сдаване на длъжността 10 дни. Със заповедта е
разпоредено на командира на поделение 54230- Стара Загора да организира
изпълнението й, а както и сдаването на длъжността до изтичане срока на
предизвестието, след което да връчи заверено копие от заповедта за
освобождаване от военна служба, да отчисли от списъчния състав и да изплати
полагащото се обезщетение на кап.С..
В изпълнение на Министерската Заповед,
Командира на щабен батальон /военно формирование 54230/, Стара Загора,
Сухопътни войски/Щабен батальон, с адрес : 6000, гр.Стара Загора, ул.“Кенали“ №
3, подчинено на военно формирование 24150/2-ра механизирана бригада - Стара
Загора/, издал Заповед № ЗЛС - 32/07.08.2019г. за отчисляване на кап.С. от
списъчния състав на офицер от военно формирование 54230 - Стара Загора и
изплащане на полагащите му се обезщетения при освобождаване от военна служба. В
точка 1.1. от посочената заповед в съответствие с чл.227, ал.1, чл.228, ал.2 и
чл.234 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България/
ЗОВСРБ/, е разпоредено за действително прослужено време от 17.08.1996г. до
08.08.2019г. - 22(двадесет и две) години и 11 (единадесет) месеца и 23
(двадесет и три) дни да му се заплати общо 20(двадесет) брутни месечни заплати
по 1919.80(хиляда деветстотин и деветнадесет лева и 80ст.) или обезщетение общо
в размер на 38396.00(тридесет и осем хиляди триста деветдесет и шест лева). В
точка 1.2. от цитираната заповед, също така е определено и разпоредено да му се
заплати неусвоен лимит за вещево доволствие за 2018г. в размер на
450(четиристотин и петдесет) лева и за 2019г. в размер на 211.64(двеста и
единадесет лева и 64ст.). В точка 1.3. от същата Заповед е определено да му се
заплати и допълнителен лимит за вещево доволствие в размер на
600(шестстотин)лева.
В изпълнение на т.2 от Заповед № ЗЛС -
32/07.08.2019г. на Командира на щабен батальон /военно формирование 54230/,
Стара Загора, с която на основание чл.260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ, Наредба №
Н-1/14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерство
на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и
Българката армия, както и писмо е рег.№ ЗСВ - 6039/31.07.2019г. на командира на
Сухопътните войски, писмо е рег.№СИ - 29- 6284/30.07.2019г. на началник на
Военна академия „Г.С.Раковски“, допълнително споразумение е рег.№ ЗСВ -
5085/04.08.2015г. към договор за военна служба №СВ - 819/20.05.2010г., сключен
в гр.София и справка е рег.№ 3 - 1127/06.08.2019г. за определяне на разходите,
подлежащи на възстановяване от капитан Д.С.С. за обучение във Военна академия
„Г.С.Раковски“, пропорционално на констатиран едностранно/от Командира на
поделението издал заповедта/, неизпълнен срок на посоченото по-горе
допълнително споразумение, на кап.С. бе удържана сума от обезщетението в размер
на 2407.67(две хиляди четиристотин и седем лева и 67ст.), което считам за
абсолютно неправилно и незаконосъобразно.
До момента от дължимото обезщетение по
точка 1.1. общо в размер на 38396.00(тридесет и осем хиляди триста деветдесет и
шест лева) на кап.С. били заплатени по банков път 35988.33(тридесет и пет
хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и ЗЗст.), като оставал посочения
неизплатен остатък в размер на 2407.67(две хиляди четиристотин и седем лева и
67ст.), неправомерно удържан, съгласно точка 2(две) от Заповед № ЗЛС -
32/07.08.2019г. на Командира на щабен батальон /военно формирование 54230/,
Стара Загора. Заявление за извършване на прихващане не е отправяно към ищеца.
Ответника дължи и следва да заплати и мораторна лихва за забава в размер на
законната лихва в случая, съставляваща 248(двеста четиридесет и осем)лева за
периода от 22.08.2019г.(влизане в сила на заповедта) до 27.10.2020г.(деня на
подаване на исковата молба).
В министерската заповед няма разпореждане
на кап.С. да му се удържи сумата на направените разходи да издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация, на база на неизпълнен срок на договора за
военна служба. Считам, че в този случай Командира на щабен батальон /военно
формирование 54230/ в заповедта си с № ЗЛС - 32/07.08.2019г., Стара Загора е
надвишил властническите си правомощия като не се е ограничили само в
изпълнението на министерската заповед, а неправилно е формирал допълнително
ново свое разпореждане, с което са определени имуществени задължения и ищеца е
бил неправомерно задължен да възстановя сумата от 2407.67(две хиляди
четиристотин и седем лева и 67ст.), представляващи твърдени разходи от негова
страна за проведено обучение във Военна академия „Г.С.Раковски“, които в случая
са удържани от полагащото му се обезщетение по чл.227, ал.1, чл.228, ал.2 и
чл.234 ЗОВСРБ. Неправилно е констатиран неспазен срок на договора, съгласно
посоченото по-горе допълнително споразумение към основния договор за военна
служба.
Изцяло оспорват Заповедта в частта по т.2,
относно разпореждането за възстановяване на сумата от 2407.67(две хиляди
четиристотин и седем лева и 67ст.) за разходи за обучение във Военна академия
„Г.С.Раковски“, пропорционално на неизпълнения срок на посоченото допълнително
споразумение с рег.№ ЗСВ - 5085/04.08.2015г. към договор за военна служба №СВ -
819/20.05.2010г., сключен в гр.София.
Считат, че в конкретната хипотеза, не е
налице неизпълнен удължен срок на допълнително споразумение с рег.№ ЗСВ -
5085/04.08.2015г. към договор за военна служба №СВ - 819/20.05.20Юг., сключен в
гр.София, поради което не се дължат суми за възстановяване, както е посочено в
т.2 от Заповедта.
Заповедта била недействителна,
незаконосъобразна, в частта на т.2, постановена при особено съществено
нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.
Констатациите в т.2 на Заповед на
Командира на щабен батальон, за отчисляване от списъчния състав на офицер от
военно формирование 54230 - Стара Загора и изплащане на полагащите му се
обезщетения при освобождаване от военна служба били неточни и некоректни.
Например, не били коректно цитирани и посочени, документите, взети предвид при
издаването й, като писмо с рег.№ ЗСВ - 6039/31.07.2019г. на командира на
Сухопътните войски(номерацията на писмото не била точно изписана, явно се
касаело за рег.№ ЗСВ - 6033/31.07.2019г). Посочени били още : писмо с рег.№СИ -
29-6284/30.07.2019г. на началник на Военна академия „Г.С.Раковски“, допълнително
споразумение е рег.№ ЗСВ - 5085/04.08.2015г. към договор за военна служба №СВ -
819/20.05.20Юг., сключен в гр.София и Справка е рег.№ 3 - 1127/06.08.2019г. за
определяне на разходите, подлежащи на възстановяване на основание чл.260, ал.1
ЗОВСРБ. В същата справка се указвало, че така посочената сума следвало да бъде
удържана от полагащите се обезщетения при прекратяване на договора за военна
служба, което е незаконосъобразно, ако не било обективирано в изрична заповед.
В Заповед не се съдържало постановяване и/или разпореждане залегналата в т.2 от
същата, сума в размер на 2407.67(две хиляди четиристотин и седем лева и 67ст.),
да бъде удържана от подлежащите се на изплащане обезщетения/нямало заявление за
прихващане/.
Относно посочената Справка рег.№ 3 - 1127/06.08.2019г.
, заявяват, че същата не била изготвена, оформена и подписана по реда определен
в чл.19, ал.2 от Наредба Н-1/14.01.2013г., издадена от Министъра на отбраната.
Съгласно цитираната разпоредба, въпросната справка следвало да бъде изготвена от
кадровия и финансов орган, като се подписва от длъжностното лице по чл.14,
ал.1, т.е. от лицето което издава заповедта за отчисляване от списъчния състав
по чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ, а именно от Командира на щабен батальон - военно
формирование 54230, което не е направено. По този начин, като не бил спазен
законовия ред за издаването на посочения документ - справка рег.№ 3 -
1127/06.08.2019г., същия независимо от съдържанието си се явявал изцяло
незаконосъобразен, не можел да породи целените правни последици, да създава
обвързващи положения и генерално подвежда под непоправим порок и самата
заповед, която се основава на него. В този смисъл документът следвало да бъде
изключен при разглеждането и отпадне по силата на закона, а при това положение
точка 2 от заповедта, се явявала и немотивирана. Заповедта не почивала на
реални установявания.
Вън от изложеното до тук, следвало да се
отбележи, че справка рег.№ 3 - 1127/06.08.2019г. и другите документи, на които
се обосновавала цитираната по-горе заповед в частта на точка 2, не бил посочен
начина, по който се формира размера, базата, на която се изчислява и одобрените
нормативи и актове за определяне на реални и действителни размери на разходите
за обучение. Също така, към посочените документи и заповед не са приложени
доказателства за направените и осчетоводени действителни разходи. Присъстват
само сума, без обосновка, детайлизация и първични документи. Така формираните
разходи са възстановяване по т.2 от заповедта не са документално обосновани.
Разходите за обучение се определяли въз основа на отчетни данни за извършените
разходи по показателите, посочени в таблица 2 от Наредба Н- 1/14.01.2013г.,
издадена от Министъра на отбраната, които в настоящия случай липсват. От друга
страна, като отделен аргумент, спазването на предвидените в Наредба Н-1 от
14.03.2013г. изисквания обуславя установяването на размера на претенцията, но
не и основателността й, предвид твърдения срок на неизпълнение.
Действителното прослужено време на кап. С.
е в размер на 22(двадесет и две) години, 11 (единадесет) месеца и 23(двадесет и
три)дни за периода от 17.08.1996г. до 08.08.2019г. На база на този факт, следва
да се направи обоснования извод, че в настоящия случай, освен неправилното и
незаконосъобразно формиране на посочената сума, като дължаща се от мен е налице
неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбите от ЗОВСРБ, имащи отношение
относно дължимия срок на военна служба, който трябва да изпълня при посочените
обстоятелства, съгласно чл.142, ал.5 и чл.145, ал.1 от ЗОВСРБ. Налице е противоречие
с материалноправните разпоредби. Считам, че съм изпълнил задължението си по
чл.142, ал.5 и чл.145, ал.1 от ЗОВСРБ, предвид договор за военна служба №СВ -
819/20.05.2010г., сключен в гр.София и допълнително споразумение към него с
рег.№ ЗСВ - 5085/04.08.2015г., съответно не е налице неизпълнен срок.
Считат, че Заповед № ЗЛС - 32/07.08.2019г.
на Командира на щабен батальон /военно формирование 54230/, Стара Загора не
може да се намира в противоречие със заповед № КВ - 372/09.07.2019г. на
Министъра на отбраната, на която се основава. Това е така, тъй като Командира
на щабния батальон не се явява страна по договора за военна служба и съответно
не може да констатира неизпълнение и създава задължение извън пределите на
заповедта на Министъра на отбраната, който представлява Министерството на
отбраната. Неизпълнение на договорно задължение, каквото се твърди, че има може
да бъде установено и фиксирано само от страните по договора за военна служба,
но не и от трето лице. В този смисъл, Заповед не може да генерира допълнителни
и нови задължения, които не съществуват в основната заповед за прекратяване на
договора за военна служба, поради което в тази си част се явява
незаконосъобразна, неоснователна и неправилна.
Освен това в чл.1 от Допълнително
споразумение с рег.№ ЗСВ - 5085/04.08.2015г. към договор за военна служба №СВ -
819/20.05.2010г., сключен в гр.София е посочено, че страните се споразумяват
при успешно завършване на обучението от капитан С., срокът на задължението му
за изпълнение на военна служба по чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ да се удължи с
5/пет/години. Това ясно ни показва, че изискуемият срок за изпълнение от страна
на капитан С. по договореностите е 10 + 5 години, общо 15г., който той е
изпълнил при положение, че е отслужил повече от 22 години.
Първоначално Заповед № ЗЛС -
32/07.08.2019г. на Командира на щабен батальон /военно формирование 54230/,
Стара Загора беше обжалвана в срок и спора беше отнесен пред Административен
съд - Стара Загора, който образува адм.д.№605/2019г. На делото бе даден ход и
спора беше разгледан в открито заседание, като в срока за произнасяне, с
Определение № 442 от 04.11.2019г., бе отменено определението за даване ход на
делото и жалбата беше оставена без разглеждане, а делото прекратено.
Определението беше обжалвано пред ВАС, който с Определение по
адм.д.№1216/2020г. го потвърди и остави в сила. Казусът бе насочен към
гражданския съд.
Искането е да се постанови решение, с
което да се осъди ответника да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, с настоящ
адрес *** и адрес по лична карта: гр.Сливен, ул.“Гео Милев“, №17, вх.А, ап.9, сумата от 2407.67 лева, представляваща
неизплатен остатък/разлика/ от изплатения до момента в размер на
35988.33(тридесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и 33 ст.) до
общия дължим размер на обезщетението в размер на 38396.00(тридесет и осем
хиляди триста деветдесет и шест лева) в съответствие с чл.227, ал.1, чл.228,
ал.2 и чл.234 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 276 лева, представляваща законната лихва за периода от
11.09.2019г.(датата на частичното изплащане на обезщетението) до
29.10.2020г.(деня на подаване на исковата молба), а също така и законната лихва
върху сумата от 2407.67лв. от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на неизплатения остатъка от обезщетението. Претендирани са
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен
отговор, с който искът се оспорва по основание и размер.
На първо място считат, че предявените
обективно съединени искове против военно формирование 54230-Стара Загора са с
правно основание - чл. 260, ал. 1 и 5, чл. 163, чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 14 и чл.
18 от Наредба № 1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалифкация или преквалификация на воннослужещите от МО,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.
Предявените искове били процесуално
допустими: налице била активна и пасивна легитимация на страните по делото —
ищецът и командира на военно формирование 54230-Стара Загора са страни по
валидно сключено служебно правоотношение по изпълнение на договор за военна
служба.
Оспорват изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани, както по основание така и по размер, като излагат
следните съображения:
Исковата молба не отговаряла на
изискванията на чл. 129 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от
ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165
преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5,
чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл, 145, ал. 1. дължали
възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
Нормата на чл. 145 ал. 1 от ЗОВСРБ постановявала,
че след завършване на обучение за /нуждите на Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с
цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация
военнослужещите били длъжни да изпълняват военна служба в срок от: т. 1. пет
години — след завършване на военна академия.
Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и
начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (обн. ДВ бр.
8 от 29 януари 2013 г.) определя реда и начина за изчисляване на разходите във
връзка с възстановяването им, в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба №
Н-1/14.01.2013 г. „Подлежащите на възстановяване разходи по чл. 260, ал. 1
ЗОВСРБ се определят от длъжностното лице, което издава заповедта за отчисляване
от списъчния състав по чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ”.
Съгласно чл. 18 от същата наредба „ В
заповедта за отчисляване от списъчния състав се посочват неизпълненият
първоначален и/или неизпълнените удължени срокове на военната служба, както и
че вземането по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ се прихваща от полагащите се обезщетения
и други вземания на военнослужещия при прекратяване на договора му за военна
служба.
По-нататък чл. 19, ал. 1 постановява, че
за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 1
ЗОВСРБ, се изготвя справка, в която се посочват: 1. неизпълненият първоначален
и/или неизпълнените удължени срокове на военна служба поотделно; 2. размерът на
разходите по чл. 3 поотделно; 3. сумата, пропорционална на неизпълнения
първоначален и/или неизпълнените удължени срокове на военната служба за всеки
един подлежащ на възстановяване разход поотделно; 4. неиздължената сума по чл.
5 към датата на прекратяване на договора за военна служба; 5л сборът от сумите
по т. 3 и т. 4. Съгласно чл. 19, ал. 2, справката се изготвя от кадровия и
финансов орган и се подписва от длъжностното лице по чл. 14, ал. 1.
На следващо място, следва да се отбележи,
че в конкретния случай, ищецът неправилно твърди в исковата си молба, че в
министерската заповед няма разпореждане на капитан С. да му бъде удържана
сумата за направените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация, на базата на неизпълнен срок на договора за военна служба,
като според ищеца, в този случай командира на щабен батальон в заповед №
3JIC-32/07.08.2019 г. е надвишил властническите си правомощия, като не се е
ограничил само в изпълнението на министерската заповед, а неправилно е формирал
допълнително ново свое разпореждане, с което са определени имуществени
задължения и ищецът е бил неправомерно задължен да възстанови сумата в размер
на 2407,67 лв. - представляващи твърдени разходи от негова страна за проведено
обучение във Военна академия „Г. С. Раковски”, които в случая са удържани от
полагащото му се обезщетение по чл. 227, ал. 1, чл. 228, ал. 2 и чл. 234 от
ЗОВСРБ. Според мен този извод на ищеца е неправилен и не може да бъде споделен.
Липсата на изричен текст в заповедта на
министъра на отбраната № КВ- 372/09.07.2019 г., относно прекратяването на
договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и
зачисляване в запаса на капитан Д.С., не изключва предприемане на необходимите
действия в изпълнение на закона.
Напротив, цитираните по-горе правни норми
ЗАДЪЛЖАВАТ командирите на военни формирования да предприемат необходимите
действия във връзка със събирането на дължимите суми по неизпълнението на
срокове на договори от военнослужещите.
В този смисъл е и даденото компетентно
становище от Командира на Сухопътните войски, с peг. № 3CB-6033/31.07.2019 г.
във връзка с направеното запитване.
В процесния случай, ищецът - капитан Д.С.С.
се е обучавал във Военна Академия „Г. С. Раковски” - София за времето от
01.09.2015 г. до 17.10.2017 г. , като удълженият срок на договора му за военна
служба на основание чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ е 5 години, след
завършването на обучението, т.е за времето от 18.10.2017 г. до 17.10.2022 г.
включително.
Със заповед на министъра на отбраната №
КВ-372/09.07.2019 г., считано от 09.08.2019 г. на основание чл. 146, т. 2, чл.
161, т. 2 от ЗОВСРБ /с отправено тримесечно писмено предизвестие от страна на
военнослужещия, изразено с негов рапорт с peг. № 30-21-143/08.05.2019 г./, на
ищеца — капитан Д.С. е прекратен договора за военна служба, като същия е
освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса.
Следва да се отбележи също така, че
последният договор за военна служба на капитан Д.С.С. е № СВ-819/20.05.2010 г.,
като в раздел II е записано, че срокът за който същият е сключен е до „до
пределна възраст за притежаваното военно звание”, т.е. до навършване на 55 г.
/21.08.2028 г./, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1, т. 2 от ЗАВСРБ.
Съгласно допълнително споразумение №
ЗСВ-5085/04.08.2015 г. към горецитираният договор за военна служба, капитан Д.С.
е приет за обучение във Военна Академия „Г. С. Раковски” — София за придобиване
на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от военно
направление „Военно дело” в задочна форма на обучение. •
Видно от т. 1 от горепосоченото
допълнително споразумение е записано че
на основание чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, след успешно завършване на
обучението на капитан Д.С. по специалността „ Организация и управление на
военните формирования на оперативно ниво, специализация „Логистика във ВА „Г.
С. Раковски”, срокът на задължението му за изпълнение на военната служба по чл.
142, ал. 5 от ЗОВСРБ се удължава с 5/пет/ години.”
Изцяло неоснователен и недоказан е довода
на ищеца, че в конкретната хипотеза не е налице, неизпълнен удължен срок на допълнителното
споразумение с peг. № ЗСВ-5085/04.08.2015 г. към договор за военна служба,
поради което според него не се дължат суми за възстановяване, както е посочено
в т. 2 от Заповед № ЗЛС-32/07.08.2019 г. на командира на щабен батальон, както
и това, че според него посочената заповед е недействителна и незаконосъобразна,
в частта, касаеща т. 2, постановена при особено съществено нарушение на
административно производствените правила и материалния закон.
На следващо място считат, че в процесния
случай е безспорно установено - основанието за правилното удържане на сумата в
размер на 2 407, 67 лв. - представляваща размера на направените разходи за
неизпълнено задължение от страна на ищеца - о.з. капитан Д.С. да продължи да
работи и изпълнява задълженията си като офицер от състава на БА за удължения
срок на допълнителното споразумение към договора му за военна служба, като
юридическият факт от който възниква основанието да се удържи процесната сума е
датата на прекратяването на договора за военна служба на ищеца — 09.08.2019 г.,
т е 3 години, 2 месеца и 6 дни, преди датата на изтичането на удължения срок на
договора му за военна служба.
Считат, че е спазена стриктно разпоредбата
на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, според която разпоредба, военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл.
144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на неизпълнението.
Изцяло била спазена и процедурата
предвидена изчерпателно в Наредба № Н-1/14.01.2013 г., регламентираща реда и
начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
В съдебно заседание ищецът, чрез адвоката му, заявява,
че поддържа искова.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните му
представители, оспорват иска.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
С доклада по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че ищецът е заемал
военна служба във военно формирование 54230 Стара Загора, както и че има обща служба
над 20 години в армията и че за прослуженото време 20 брутни заплати се
равняват на 38 396 лева;
че сумата 2407,67 лв.
е удържана служебно при освобождаването му от длъжност, на основание чл. 260,
ал.1 ЗОВСРБ.
Не са спорни и факта
на освобождаване от длъжност на ищеца поради отправено тримесечно писмено
предизвестие от страна на военнослужещия, както и че същият се е обучавал във Военна Академия „Г.
С. Раковски” - София за времето от 01.09.2015 г. до 17.10.2017 г.
Горепосочените факти
се установяват и от събраните писмени доказателства - заповед на министъра на
отбраната № КВ-372/09.07.2019 г., заповед № ЗЛС - 32/07.08.2019г. на Командира
на щабен батальон /военно формирование 54230, договор за военна служба №СВ -
819/20.05.2010г.; допълнително споразумение с рег.№ ЗСВ - 5085/04.08.2015г. към
договор за военна служба №СВ - 819/20.05.2010г., финансова справка, справка за
разходи от 06.08.2019г.
От заключението на
изслушаната СТЕ, неоспорено от страните, прието от съда като компетентно и
добросъвестно изготвено, се установява, че разходите за обучение на ищеца по
магистърска степен във Военна Академия „Г. С. Раковски” – София пропорционално
на неизпълнения срок на договора съгласно допълнително споразумение, посочено в
т.2 от заповедта от 07.08.2019г.
възлизат на 2 407,67 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Всъщност основният спор по делото не е по фактите, а е
правен относно приложението на чл. 260, ал.1 ЗОВСРБ в случая и относно
тълкуването на клаузите на договор за военна служба №СВ - 819/20.05.2010г. и
допълнително споразумение с рег.№ ЗСВ - 5085/04.08.2015г. към договор за военна
служба №СВ - 819/20.05.2010г.
Съдът намира, че в случая ответникът правилно е
удържал сумата от 2 407,67 лева, на основание чл. 260, ал.1 ЗОВСРБ от полагащото
се на ищеца обезщетение по чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ, по следните съображения.
Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл.
144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1 дължат възстановяване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на неизпълнението.
Съгласно чл. 145, ал. 1, т.1 от ЗОВСРБ след завършване
на обучение за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с цел повишаване на
квалификацията или придобиване на нова квалификация военнослужещите били длъжни
да изпълняват военна служба в срок от пет години — след завършване на военна
академия.
Съгласно процесния договор за военна служба № СВ-819/20.05.2010 г., същият е сключен за
срок „до пределна възраст за притежаваното военно звание”, а съгласно
допълнително споразумение № ЗСВ-5085/04.08.2015 г. към договора за военна
служба, капитан Д.С. е приет за обучение във Военна Академия „Г. С. Раковски” —
София за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” по
специалност от военно направление „Военно дело” в задочна форма на обучение,
като на основание чл. 145, ал.1, т. 1 ЗОВСРБ след успешно завършване на
обучението му срокът на задължението му за изпълнение на военна служба по чл.
142, ал. 5 се удължава с 5 години
Ищецът се е обучавал във Военна Академия „Г. С.
Раковски” - София за времето от 01.09.2015 г. до 17.10.2017 г., а е освободен
от длъжност на 09.07.2019г., следователно същият не е отработил пет години след
завършването на обучението и дължи на основание чл. 260, ал.1 ЗОВСРБ сумата от 2 407,67
лева, съгласно заключението на СТЕ.
Съдът не възприема довода на ищеца, че срокът по
споразумението от 04.08.2015г. следва да тълкува 5 години + 10 години по чл.
142, ал. 5 ЗОВСРБ или общо 15 години стаж, които ищецът има, тъй като такова
тълкуване в разрез с разпоредбата на чл. 145, ал.1 ЗОВСРБ, цитирана по - горе.
Неоснователен е довода на ищеца и относно
неприложимостта на Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване
на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия, тъй като отмяната й има действие
занапред и към момента на определяне на разходите за обучение, тя е била в
сила.
В заключение съдът счита, че ответникът е изплатил
дължимото на ищеца обезщетение по чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ, като правилно е
приспаднал сумата от 2407,67 лева. Следователно тази сума не му е дължима.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
отхвърли предявения иск за заплащане на неплатен остатък от обезщетение по чл. 227 ал. 1 от ЗОВСРБ в размер 2407,67 лв..
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на акцесорния иск
за заплащане на мораторна лихва в размер
на 276 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено от съда на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.С.С., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, с постоянен адрес ***,
против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 24150 СТАРА ЗАГОРА (2 – РА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА), Булстат
1290101710158, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Августа
Траяна 23, иск за заплащане на сумата от
2407.67 лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение по чл.227, ал.1 от Закона за отбраната и
Въоръжените сили на Република България, и иск за заплащане на мораторна лихва за
забава в размер на 276 лева за периода от 11.09.2019г. до 29.10.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата от 2407.67лв. от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 24150 СТАРА
ЗАГОРА (2 – РА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА), Булстат 1290101710158, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Августа Траяна 23, сумата в размер на 100 лева,
представляваща разноски по делото за процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: