Р Е Ш Е Н И Е

№ 1204

 

07.10.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 13.09.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2731 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАСМЕД”, с ЕИК ********* с адрес на управление: гр.Пещера, област Пазарджик, улица „Нешо Чипев” №1, представлявано от управителя д-р С.Г.А..

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №27-222/29.01.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.116, ал.2 във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) за нарушение на чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването (Наредбата), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 8 000.00 лева.

           

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се иска отмяната му. Посочва се, че липсва виновно поведение и се отрича авторство на деянието. Посочва се също така и че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 и чл.42, т.6 ЗАНН, като било налице и видимо противоречие относно това кое лечебно заведение се приема за нарушител. По отношение на процесното НП се посочва, че то не е мотивирано и е издадено при непълна фактическа обстановка.  

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който изразява становище за потвърждаване на процесното НП.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 05.02.2019 г., видно от датата, положена на представеното известие за доставяне (л.7 от делото). Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 12.02.2019 г. с вх.№Ж-27-222/12.02.2019 г., след като е била изпратена по куриер на 11.02.2019 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Пациентката Т.К.Я.. е на 70 г. и на 17.02.2018 г. след полунощ е била транспортирана с линейка от МБАЛ - гр. Средец до адреса на осъществяване на дейността на дружеството-жалбоподател (гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, зона А) без придружаваща медицинска документация. Била е приета е в болницата на дружеството-жалбоподател на 17.02.2018 г. в 01.30 часа. Приемащ лекар е била д-р Е.Г., с която лечебното заведение има сключен договор за извършване на медицински консултации в Неотложен кабинет към „МБАЛ-Бургасмед” ЕООД.

Като основна диагноза, д-р Е.Г. в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО е отразила в записала: „Предсърдно мъждене и трептене”, а като придружаващи заболявания: „Остра дихателна недостатъчност”. На пациентката са назначени и са проведени ЕКГ, КАС, мониториране на жизнените функции, антиаритмична терапия и кислородотерапия. Проведени били консултации с кардиолог и реаниматор. Не били назначени и не били проведени всички изследвания, назначени в кардиологичната консултация, както и не била приложена изцяло препоръчаната терапия.

Малко по-късно и след леко стабилизиране на състоянието ѝ, Т.Я.е насочена за прием в ОАИЛ при „УМБАЛ - Бургас” АД с основна диагноза: „Предсърдно мъждене и трептене”. Това е сторено без данни за осъществен контакт и получено съгласие за превеждане на пациентката в другото лечебно заведение УМБАЛ - Бургас” АД.

С вх. № МО-05-222/25.05.2018 г. при наказващия орган е постъпила жалба от  К.Я.Я.и Н.И.И.., дъщери на пациентката Т.К.Я.., относно неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ на майка им и твърдения за немарливост и небрежност при изпълнение на служебните задължения на лекарите от „МБАЛ - Средец“, „МБАЛ - Бургасмед“ и „УМБАЛ-Бургас“. Поради тази причина и на основание Заповед № РД 27-222/07.06.2018 г., издадена от Директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (по това време „Медицински одит“ - ИАМО) за периода от 11.06.01.2018 г. до 15.06.2018 г. включително, била извършена проверка в „МБАЛ - Бургасмед“ ЕООД.

 

В резултат на посочената проверка и в гр.София на 08.08.2018 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, инж.Е.О..съставила против дружеството-жалбоподател Акт №А 27-222/08.08.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН).

Конкретно отразеното в АУАН нарушение било описано в словесен вид като неосъществяване на контакт и получаване на съгласие за превеждането на пациентката Т.К.Я.. от болницата на дружеството-жалбоподател до „УМБАЛ – Бургас“ АД. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя д-р М.К.-В. като такова по чл.23, ал.2 от Наредбата. На 10.10.2018 г. на заместник управителя на дружеството-жалбоподател (Христо Добрев) АУАН бил връчен.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили.

На 29.01.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, Изпълнителния директор на ИАМН, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било връчено на дружеството-жалбоподател на 05.02.2019 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 12.02.2019 г. и както отново бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№Ж-27-222/12.02.2019 г., след като била подадена по куриер на 11.02.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.117 ЗЛЗ.

В този смисъл по отношение на Изпълнителния директор на ИАМН са налице:

-         ratione loci – местна компетентност;

-         ratione materiae – материална компетентност на наказващия орган и

-         ratione personae – лична компетентност за произнасяне по образуваната административнонаказателна преписка.

 

Процесното административно нарушение съставлява обикновено бездействие, а административната отговорност на дружеството-жалбоподател е безвиновна, поради което не следва въобще да се обсъжда наличието или на вина. Отговорността на ЮЛ по чл. 83 ЗАНН, както се посочи, е обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на административно нарушение, за да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция. В този смисъл следва да установят единствено дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението, което в настоящия случай е сторено.

Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в чл.116, ал.2 ЗЛЗ, поради което не съществува възможност за нейното намаляване.

Както в АУАН, така и в процесното НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на дружеството-жалбоподател, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна.

Актосъставителят от своя страна е описал подробно всички обстоятелства относно извършеното нарушение. Конкретизирани са датата и мястото и начинът на извършване, посочени са нарушените законови текстове. Актът е съставен в присъствието на свидетел, присъствал на установяване на нарушението, след което е бил връчен на заместник управителя на дружеството.

НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушени законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че в съдържанието му се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение като по този начин е дадена възможност на дружеството да оспори законосъобразността на НП пред съда. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, защото:

-         неизпълнението на чл.23, ал.2 от Наредбата е извършено на 17.02.2018 г.;

-         установено на 14.06.2018 г.;

-         АУАН е съставен на 08.08.2018 г.;

-         НП е издадено на 29.01.2019 г.

 

При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на дружеството.

 

По същество, съдът намира следното:

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата, пациент, настанен на лечение в стационарния блок на лечебно заведение за болнична помощ, при който в хода на диагностиката и лечението се установи необходимост от определен обем спешна медицинска помощ, която не може да бъде осъществена в лечебното заведение, се превежда своевременно в друго лечебно заведение, което може да осъществи тази дейност. Според ал.2 превеждането се извършва след осъществяване на контакт и получаване на съгласие за това от приемащото лечебно заведение.

Съгласно чл.46, ал.3 ЗЛЗ основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Съгласно чл.1, т.1 от Наредбата с тази наредба се уреждат основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

 

Както бе посочено по-горе, в болничното заведение на дружеството-жалбоподател на пациентката били назначени и са проведени ЕКГ, КАС, мониториране на жизнените функции, антиаритмична терапия и кислородотерапия. Проведени били консултации с кардиолог и реаниматор. Не били назначени и не били проведени всички изследвания, назначени в кардиологичната консултация, както и не била приложена изцяло препоръчаната терапия. Всички тези действия безспорно сочат на настаняване на пациентката в болничното заведение на дружеството-жалбоподател. Същевременно липсват доказателства за каквито и да е опити за контакт с „УМБАЛ – Бургас“ АД по отношение превеждането на пациентката Тодорка Янева.

Не е ясна конкретната причината, поради която Тодорка Янева, пациентка в спешно състояние с пристъпно предсърдно мъждене и дихателна недостатъчност е следвало да бъде преведена за лечение от лечебното заведение на дружеството-жалбоподател в „УМБАЛ – Бургас“ АД. В медицинската документация и в становищата на лекарите от това лечебно заведение (ЛЗ), като такива са били записани: липса на пулмолог към момента в ЛЗ, липса на свободни легла в ОАИЛ, липса на индикация за хоспитализиране в реанимация и неосъществената дехоспитализация от МБАЛ - гр. Средец. Категорично състоянието на пациентката е налагало нейното приемане по спешност поради необходимост от мониториране на жизнените функции и провеждане на интензивно лечение. ЛЗ е разполагало с легла за интензивни грижи, където тези дейности могат да се извършат. При отсъствие на пулмолог в ЛЗ към момента на постъпване на пациентката в СПО, е следвало такъв специалист да бъде повикан или осигурен от друго ЛЗ, а не да бъде преведена в „УМБАЛ – Бургас“ АД.

Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение - свързани с опазване здравето на гражданите.

 

Предвид посоченото дотук, настоящия състав намира процесното НП за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №27-222/29.01.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и и чл.116, ал.2 във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения за нарушение на чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАСМЕД”, с ЕИК ********* с адрес на управление: гр.Пещера, област Пазарджик, улица „Нешо Чипев” №1, представлявано от управителя д-р С.Г.А.,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер на 8 000.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/П/

Вярно с оригинала:

ММ