№ 161
гр. Варна, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500113 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, чрез процесуален
представител адв.Д. против определение № 260007/01.02.2022г. на ОС –
Силистра, постановено по т.д. № 25/2019г., в частта, в която е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за допълване на определение №
260226/15.10.2021г. по разноските, дължими от ищците М.А. С. и Р.И. С. за
горницата над уважения размер от по 327.75 лева до претендираните от по 1
735.19 лева.
Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания
съдебен акт, основани на твърдения, че съдът не е отчел представените с
молби от 28.07.2021г. и 29.04.2020г. списъци по чл.80 ГПК и доказателства за
заплатеното адвокатско възнаграждение и за направени разноски за извършен
превод на книжа. Отправеното до съда искане е за отмяна на определението в
обжалваната му част и уважаване на молбата по чл.248 ГПК за пълния размер
на претендираните разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – ищците М. АК. С., Р.И. С., Т. М. АК. и ИЛМ. М. АК., в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално
1
допустима. По същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по т.д. № 25/2019г. по описа на ОС – Силистра е
образувано по предявени от М. АК. С., Р.И. С., Т. М. АК. и ИЛМ. М. АК.
против жалбоподателя искове за заплащане на обезщетения за претърпени от
ищците неимуществени вреди от смъртта на Орхан М.А., починал в резултат
на ПТП на 30.05.2014г. С определение № 260226/15.10.2021г. производството
по отношение на исковите претенции на първите двама от ищците е било
прекратено поради недопустимост /обезщетяване на същите вреди със
съдебен акт в друго производство/.
В срока по чл.248 ГПК ответникът НББАЗ е поискал от съда да допълни
определението си за прекратяване в частта за разноските като му се присъдят
съответната спрямо размера на прекратените исковете част от направени
разноски съгласно списъци по чл.80 ГПК и приложения към тях, представени
с молби от 29.04.2020г. и от 28.07.2021г., а именно сумата от по 1 735.19 лева,
дължима от всеки един от ищците М. АК. С. и Р.И. С..
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата за допълване като е
уважил искането до размер на сумата от по 327.75 лева, представляващи
47.5% от доказаните като реално направени разноски към датата на
постановяване на прекратителното определение, включващи следващо се
юрисконсултско възнаграждение вр. подаването на отговор на исковата молба
/450 лева/, 60 лева, заплатени по сметка на съда вр. реализиране на процедура
по чл.614 ГПК и 180 лева заплатени за превод на книжа по фактура №
5366/18.11.2020г. с преводно нареждане от 30.11.2020г. За претендираното
адвокатско възнаграждение по осъществяване на процесуално
представителство след подаване на отговор на исковата молба в размер общо
на 2 748 лева и за сумата от 215.04 лева, претендирана като заплатена за
превод на книжа по фактура № 5022/11.12.2019г. съдът е приел, че
доказателства за извършването на тези разноски не се представени.
Настоящият състав изцяло споделя направените от окръжния съд
фактически и правни изводи относно доказания и дължим размер на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК и задължителните разяснения на
ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС на възмездяване подлежат само онези
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, заплащането на които е
доказано от имащата право страна. Съдът не е обвързан от претендираната
сума по списъка по чл.80 ГПК. В настоящия случай правилно е прието от
съда, че по делото липсват доказателства за заплащането на сумата от 2 748
лева /адвокатско възнаграждение/ и на сумата от 215.04 лева /разходи за
превод на книжа/ доколкото в кориците на делото не се съдържат визираните
в молбата от 29.04.2020г. /вх. № 1060/30.04.2020г./ и в молбата от
28.07.2021г. /вх. № 261613/29.07.2021г./ фактури, извлечение от банкова
2
сметка и декларация за плащането на тези суми. Такива доказателства не са
представени и с молбата по чл.248 ГПК. Същите са представени едва с
настоящата частна жалба, което е след изтичане на срока по чл.248 ГПК –
меродавен в процесния случай за ангажирането им.
Ето защо постановеното от ОС – Силистра определение в обжалваната
му част е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260007/01.02.2022г. на ОС –
Силистра, постановено по т.д. № 25/2019г., в частта, в която е оставено без
уважение искането на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ за допълване на определение №
260226/15.10.2021г. по разноските, дължими от ищците М.А. С. и Р.И. С. за
горницата над уважения размер от по 327.75 лева до претендираните от по 1
735.19 лева.
В останалата част определението на ОС – Силистра не е обжалвано.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна
жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3