Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 16255 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 74771 от 25.03.2019 год., постановено по гр. дело № 61985/2017 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника В. В.Ц. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 788.79 лв. цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. -30.04.2016г. за имот на адрес: гр. София, ж.к. „******ведно със законната лихва от 08.03.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; сума в размер на 11.16 лв. – цена за услуга дялово разпределение з периода 01.5.2014г. – 30.04. 2016г., ведно със законовата лихва от 08.03.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, като исковете се отхвърлени за цената на доставената топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1329.01 лв. и иска за цена на дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 22.32 лв. Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени по реда на чл. 422 ГПК от ищеца за сумата 52.84 лв. – обезпечение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за периода на забавата 15.09.2015г. – 01.03.2017г. и сумата в размер на 4.29 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за дялово разпределение за периода на забавата 15.09.2015-01.03.2017г. С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 99.89 лв. – разноски за настоящото производство и сумата от 44.40 лв. – разноски за заповедното производство.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на част от главницата, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, мораторна лихва както и за част от разноските. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът отговаря само за ½ ид. Част от вземането. Позовава се на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството. Сочи, че по делото е несъмнено установено, че ответникът В. В.Ц. е собственик на процесния имот, видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 38, том 1, дело № 033/2004г., както и депозираната от нея декларация за откриване на партида. Поради изложеното твърди, че по делото е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния период. От това прави извод, че от събраните по делото писмени доказателства е установено принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, което е напълно достатъчно за доказване на иска в размера, в който е предявен.

В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху просрочените задължения. Излагат доводи, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила спрямо ответницата /която не била упражнила правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. В раздел VІІ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1, бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответниците били изпаднали в забава. Имало издадени констативни протоколи на основание чл. 539 ГПК на съответните дати. Общата фактура за отоплителния сезон 2014 год. – 2015 год. била публикувана на 15.09.2015 год. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия, клиентите заплащали на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Върху тази стойност била начислена лихва до датата на изготвянето на представеното по делото извлечение от сметки. Самото издаване на фактура за предоставената услуга дялово разпределение, както и качването й на сайта на ищцовото дружество представлявало покана до длъжниците за заплащане на задължението. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата В. В.Ц. не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но частично неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 038, том Iq рег. № 1133 дело № 033/2004г. по описа на Нотариус В.А.с рег. № 262 на нК с район на действие РРС София, вписан в АВп с вх. Рег. № 3942 от 16.02.2004г., акт 147, том 12, дело № 2940/2004, заявление-декларация до въззивника, че въззиваемата страна - ответник е собственк на процесния апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. “******и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, вж. и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. ОСГК, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

От заключението на назначената и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата инстанция напълно кредитира, се установи, че през периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. стойността на реално потребеното количество топлоенергия за имота е 1577.58 лева, формирана като разлика между начислените суми по прогнозна консумация за периода в размер на 1692.52 лева и резултата от изравнителните сметки, който е сума за получаване н общ размер на 114.94 лева. Не се твърди и не се доказа плащане на задължението, предвид което настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на задължение от страна на ответника и неговия общ размер.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са относно дължимостта от страна на въззиваемата страна на цялата претендирана сума или само на половината от нея. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е собственик само на ½ идеална част от процесния имот, а останалата идеална част е собственост на съпруга й в режим на имуществена съпружеска общност. Изводът на съда е необоснован е не помива на доказателствата по делото. Представения титул за собственост - нотариален акт за покупко- продажба от 2004г., и заявление-декларация от ответника от 07.04.2004г. установяват несъмнено, че тя е собственик на процесния имот. Позоваването на постановленито за налагане на възбрана върху имота, в което е вписан като съсобственик и съпруга й Ц.П.Ц.не е титул за собственост и с него не може да се установява наличието на съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност между двете лица. Доводът на ответника, че не е собственик, се опровергава от представените по делото писмени доказателства, от които безспорно се установява наличието на право на собственост върху процесния имот от страна на ответника. Ето защо неправилно въззивният съд е основал решението си на факт, че процесния имот е притежаван от ответника и трето лице, което не е страна по делото в режим на съпружеска имуществена общност, който е извън спорния предмет по делото. От съвкупния анализ на писмените доказателства е несъмнено установено, че ответникът е била потребител на топлинна енергия за исковия период за процесния топлоснабден апартамент. Този извод следва от представените писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2004г., заявление-декларация до въззивника № 04-721/14.04.2011г. за откриване на партида за топлоснабден имот.

06 г. на ВКС, II г.о.

Задължението на ответника е несъмнено установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото. От представените от ищеца индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, се констатира, че през исковия период в процесния имот радиаторите са били демонтирани; начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, имало е доставена топлинна енергия за доставка на битово горещо топлоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена от щранг - лира в банята. Установено е по делото, че потреблението на топла вода е изчислявано на база реален отчет на показанията на 1 бр. монтиран водомер за топла вода. От събраните доказателства е несъмнено установено, че делът на ответницата за топлинна енергия, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, Технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, като общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични проверки.

Доказано е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде кредитирано /при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/, че за периода от 01.05.2014г. -30.04.2016г. стойността на топлинната енергия е в размер на 1577.58 лв. формирана като разлика между начислените суми по прогнозна консумация за период в размер на 1692.52 лв. и резултат от изравнителните сметки. Поради което съдът намира, че исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия доказана в претендирания размер. Установена е и стойността на услугата дялово разпределение – на 22.32 лв. По делото не са ангажирани доказателства за цената на услугата дялово разпределение, поради това с оглед останалите ангажирани от ищеца доказателства е определена на основание чл. 162 ГПК от съда. По делото не се твърди и не се установи плащане на така установеното задължение на ответника.

Вторият спорен въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответникът е в забава по отношение на задълженията си за стойността на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС изводи.

В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният съд.

В контекста на изложеното следва да се приеме, че въззивникът – ищец се легитимира като кредитор на вземанията за периода 01.05.2014г. -30.04.2016г. на стойността на доставената топлинна енергия в общ размер на 1329.01 лв. и услугата дялово разпределение – в общ размер на 22.32 лв. до които релевираните претенции се явяват основателни, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.03.2017г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу В. В.Ц. искове за заплащане на сума за топлинна енергия за периода м. 01.05.2014г. -30.04.2016г. над присъдените 788.79 лв. до пълния предявен размер от 1329.01 лв. –цена за доставена топлинна енергия за периода за имот на адрес гр. София, ж.к. „******, със законна лихва от 08.03.2017г./датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане както и цена на дялово разпределение за разликата над 11.16 лв. до пълния предявен размер от 22.32 лв. за периода 01.05.2014г. -30.04.2016г. като бъдат уважени съответно в претендираните от въззивника размер. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 99.89 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение в размер по 65 лв.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск /искове/, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. При този изход на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 13966/2017 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 44.40 лв.

По разноските за въззивната инстанция на страна на въззиваемата страна- ответник В.В.Ц. настоящият съдебен състав намира, че не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото във въззивното производство не е подаван отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като е търговски спор.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 74771 от 25.03.2019 год., постановено по гр. дело № 61985/2017 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, в частта му, в която са отхвърлени предявенияте искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу В. В.Ц., ЕИК **********, с адрес гр. София, ж-к. „****** за сумата над 788.79 лв. до пълния предявен размер от 1329.01 лв. – цена за доставена топлинна енергия за перида 01.05.2014г. -30.04.2016г. за имот на адрес гр. София, ж.к. „******, със законна лихва от 08.03.2017г./датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане както и цена на дялово разпределение за разликата от 11.16 лв. до пълния предявен размер от 22.32 лв. – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г. ведно със законната лихва от 08.03.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. В.Ц., ЕИК **********, с адрес гр. София, ж-к. „****** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата над 788.79 лв. до пълния предявен размер от 1329.01 лв. –цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. -30.04.2016г. за имот на адрес гр. София, ж.к. „******, със законна лихва от 08.03.2017г./датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане както и цена на дялово разпределение за разликата от 11.16 лв. до пълния предявен размер от 22.32 лв. – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014г. -30.04.2016г. ведно със законната лихва от 08.03.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение/до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74771 от 25.03.2019 год., постановено по гр. дело № 61985/2017 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА В. В.Ц., ЕИК **********, с адрес гр. София, ж-к. „****** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 144.29 лева, разноски в първоинстанционно производство и сумата от 65 лева - разноски за въззивно производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач на страна на „Т.С.“ АД - „Т.с.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

Номер на акта:	260536
Дата:	13 октомври 2020 г.
Съдия:	Димитринка Иванова Костадинова- Младенова

Дело:	20191100516255
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	13 декември 2019 г.

Решение по дело №16255/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта