Разпореждане по дело №100/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Инициирано е с жалби от защитника на подсъдимия срещу Присъда № 1097/23.09.2010г. по НОХД № 909/2010г. по описа на ПРС.

С обжалваната присъда първостепенният съд е признал подсъдимия А. С. К. - роден на роден на 07.10.1955г. в с. К., О.П., с постоянен и настоящ адрес - с. Ч., О. П., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН – *, за ВИНОВЕН, в това че на 26.04.2006г. в сградата на Кметството в с. Ч., О. П., като длъжностно лице - Кмет на с. Ч. в кръга на службата си е съставил официален документ - нотариална заверка на пълномощно № 123/26.04.2006г., в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че В. Г. П. от Г. П. е положил подпис пред него, с което упълномощил Р. Г. П. от с. К., О. П., да се яви пред нотариус с район на действие - РС П., където от негово име и за негова сметка да продаде на лица, които намери за добре, при условия и цена, каквито той прецени недвижим имот останал му в наследство от С. Г. Н. - бивш жител на с. К., починал 1954г., възстановен с Решение № 17051/28.04.1997г. вписан в дв. вх. р. №.810/13.04.2006г. на Съдия по вписванията при РС П. - лозе с площ от 6.843 дка, седма категория с № 028005 по плана за земеразделяне, с цел да бъде използван този документ пред нотариус с район на действие РС П., като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 НК, във вр. с чл.373 ал.2 НПК във вр. с чл.372 ал.4 НПК във вр. с чл.58а, ал.4 НК и във вр. с чл.55 ал.1 т.2, б.”б” НК го е осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия А. С. К. пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично.

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години. Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – П. направените по делото разноски в размер на 183.00 /сто осемдесет и три/ лева.

В жалбата на А. Б. се излагат съображения допълнително развити и при прениите пред настоящата инстанция, с които иска присъдата на първоинстанционния съд да се измени, като се намали срока на наложеното наказание. Сочи доводи за непрецизност на мотивите на районния съд по отношение подхода при индивидуализиране на наказанието, като защитава позицията, че същото не било балансирано съобразно ниската степен на обществена опасност на личността на подзащитния му.

Окръжната П. пледира с мотиви за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, законосъобразна и справедлива.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че повдигнатото от Р. П. – Г. П. срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК е доказано.

Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото се законосъобразно съкратено съдебно следствие по процедурата на чл. 371 т.2 от НПК.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява, че самопризнанията на подсъдимия съответстват на фактически обстоятелства и те са в следната насока:

Подсъдимият А. С. К. живее в с. Ч., О. П. и е Кмет от 16.01.2001 г. съгласно трудов договор IV-А-*. В това му качество съдействал на Д. Н. от Г. С. да закупи земеделска земя. За целта се свързал с Р. П. от с. К., О. П. и му казал да се снабди с удостоверение за наследници на С.Г. П. бивш жител на с. К., О. П.. След като П. получил удостоверение за наследници от Кмета на с. К. - О. К., го предал на подс. К.. Последният му заявил, че ще му се обади няколко дни по-късно, за да се яви пред нотариус, като пълномощник на наследника на С.П. - В. П..

През м.април и май 2006г. В. Г. П., който живее в Г. П. и е един от наследниците на С. Г. Н. - бивш жител на с. К., О. П. не е посещавал с. К. или с. Ч., О. П., нито пък е подписвал пълномощно, с което да упълномощава трето лице с вещни права върху недвижим имот - земеделска земя, находяща се в землището на с. К., О. П.. Независимо от това обстоятелство, подс. К. на 26.04.2006г. в сградата на Кметството в с. Ч., О. П., като длъжностно лице - Кмет на с. Ч. в кръга на службата си съставил официален документ - нотариална заверка на пълномощно № 123/26.04.2006г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че В. Г. П. от Г. П. е положил подпис пред него, с което упълномощил Р. Г. П. от с. К., О. П., да се яви пред нотариус с район на действие - РС П., където от негово име и за негова сметка да продаде на лица, които намери за добре, при условия и цена, каквито той прецени недвижим имот останал му в наследство от С.Г. Н. — бивш жител на с. К., починал 1954г., възстановен с Решение № 17051/28.04.1997г. вписан в дв. вх. р. № 810/13.04.2006г. на Съдия по вписванията при РС П. - лозе с площ от 6.843 дка, седма категория с № 028005 по плана за земеразделяне с цел да бъде използван този документ пред нотариус с район на действие РС П., като доказателство за тия обстоятелства. На 03.05.2006г. К. се обадил на свидетелят П. и го извикал. След като пристигнал подсъдимият му дал посоченото по-горе пълномощно и заедно с него и Д. Н. посетили нотариус Фани Шутова - вписана под № 511 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - района на РС П., където била извършена разпоредителна сделка според отбелязаното в пълномощното и относно отбелязания в същото имот. Допълнителен аргумент за изтъкнатата фактология е становището по заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза - протокол № 8/05.05.2010г., според което положения в оригинал на „Пълномощно № 123/26.04.2006г." печат на кметство с. Ч. е идентичен с печата на кметство с. Ч.. Положеният подпис в оригинала на „Пълномощно № 123/26.04.2006г." на кмета на с. Ч. е изписан от А. С. К..

При тези факти въззивният съд приема за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно правото, като законосъобразно и обосновано е приложил Закона и е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК / стар в редакцията му преди ДВ бр. 75/2006г./.

Действията му са се изразили издаване на официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК, в който е удостоверил неверни данни. Касае се до съставяне на неистински документ , с удостоверяване на обстоятелства, които не съответстват на действителното положение, а именно, че упълномощителят е положил лично и пред него подписа си. В този аспект са правилни изводите по отношение съставомерността на действията му, защото освен изложеното е имал длъжностно качество по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК.

Настоящата инстанция се солидаризира с мотивите на районния съд по отношение субективната страна на престъплението по отношение наличието на пряк умисъл още повече, че се съдържа достатъчна информация за инициативността на подсъдимия по отношение деянието и последиците от него.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, като е приложил благоприятния закон в сила към датата на извършване на деянието. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание. Отново се застъпва и от въззивната инстанция, че вредните последици, които са настъпили в резултат на използването на официалния документ имат доминиращо значение при определяне на конкретното наказание. Районният съд е приложил най- благоприятния вариант в рамките на правомощията си в съкратената процедура, като освен изложеното е наложил на подсъдимия само двете задължителни пробационни мерки, което в достатъчна степен съответства на цитираните в мотивите смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намира, че деянието му изисква именно наложеното от първата инстанция наказание с продължителност над средния размер, като справедливо, правилно и законно.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1097/23.09.2010г. по НОХД № 909/2010г. по описа на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: