Определение по дело №1229/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………..08.09.2020 г.

 

 

Варненският административен съд – ХХХІІІ състав , в закрито заседание на 08.09.2020 г. в състав:

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : Мария Ганева

като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 1229 по описа за 2020  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК.

Жалбоподателят  „Хипер врати“ ЕООД с молба от 11.08.2020 г. сезира съда с искане за изменение на определение № 1457/07.07.2020 г. в частта на разноските като се отмени произнасянето по присъждане на юриск. възнаграждение в полза на ответника и се допълни акта с присъждане на деловодни разноски за оспорващото дружество в общ размер от 550 лв. 

Като основание за това искане се сочи  разпоредбата на чл. 78, ал.2  ГПК и се твърди липса на предпоставки за приложение на чл. 78, ал.4 от същия кодекс , тъй като  подаването на жалба до съда е следствие на бездействие на органа да съобщи акта по електронен път. 

Ответникът по молбата- директорът на ТД на НАП-Варна, чрез пълномощник , депозира писмено становище за неоснователност на искането , позовавайки се на неспазване задължението от дружеството да подаде жалбата до съда чрез адм. орган. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от  фактическа страна следното:

С определение № 1457/07.07.202 г. съдът е прекратил  производство по адм. дело № 1229/2020 г.  и е оставил без разглеждане жалбата  „Хипер врати“ ЕООД  срещу решение № 131/02.06.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна  поради липса на правен интерес от оспорване . Със същия съдебен акт дружеството е осъдено да заплати на ТД на НАП-Варна юриск. възнаграждение от  100 лв. на основание чл. 78, ал.4 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Прекратителното определение е съобщено на  жалбоподателя на 06.08.2020 г. , а на 11.08.2020 г. е подадена молбата за неговото изменение в частта на разноските.

       Съдът счита за приложима уредбата на ГПК по аргумент на §2 от ДР на ДОПК поради липсата на регламентация за процедурата по изменение на съдебните актове в частта на разноските .

       При спазване на срока по чл. 248, ал.1 от ГПК е подадено искането за изменение на прекратително съдебно определение в частта на разноските . Същото изхожда от надлежна страна- участник в проведеното съдебноадминистративно производство . В този контекст съдебният орган счита молбата за процесуално допустима, а разглеждана по същество е неоснователна.

        Дружеството-жалбоподател твърди отсъствие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 и 4 ГПК.

          Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

          Новелата на чл. 78, ал.4 ГПК гласи, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

          В конкретния случай решаващият орган е постановил решение № 131/02.06.2020 г.  , с което е отменил   постановление за налагане на  обезпечителни мерки , в срока за произнасяне по чл. 197, ал.1 ДОПК . Съобщаването на това решение е станало по реда на чл. 29, ал.1 от същия кодекс- чрез изпращане на адреса за  кореспонденция  на субекта на 05.06.2020 г. / л. 34 от делото/ .

           Основният способ за  връчване на съобщения е въведен с предписанието на чл. 29, ал.1 ДОПК и затова законодателят е  използвал словесната конструкция  „Връчването на  съобщения  в административното производство се извършва на адреса  за кореспонденция на субекта“. В останалите алинеи на  същата правна норма са въведени незадължителни правни  възможности за съобщаване , включително и по чл. 29, ал.4 ДОПК- с електронни съобщения , понеже нормотворецът е използвал израза   „ Съобщения могат  да се връчват“.

         В контекста на гореизложеното с  подаване на жалба от „Хипер врати “ ЕООД директно до съда, а не чрез решаващия орган , при издадено  решение № 131/02.06.2020 г. от ответника в рамките на законоуставения срок  по чл. 197 ДОПК  и при съобщаване на това решение съобразно предписанието на чл. 29, ал.1 ДОПК не е налице поведение на ответника, дало повод за завеждане на делото  по смисъла на чл. 78, ал.2 ГПК.

          В молбата си „Хипер врати“ ЕООД обосновава основателност на своето искане, позовавайки се на определение № 8001/22.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 6754/2017 г. на ВАС, но правните доводи в това съдебно определение са идентични на мотивите на  определение № 2910/17.03.2015 г.  на ВАС  по адм. дело № 3083/2015 г. , в които съдът се произнася при различни  факти от тези по настоящото дело , а именно при издадено решение от решаващия орган  след изтичане на „редовните процесуални срокове“ , което се тълкува като поведение , станало причина за завеждане на делото.

          Предвид неблагоприятния изход на делото за „Хипер врати“ ЕООД – прекратено съдебно производство и оставена без разглеждане жалба поради отсъствие на правен интерес от оспорване , липсва нормативно основание да се удовлетвори искането на тази страна в процеса за присъждане на  съдебно-деловодни разноски.

          Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр. Варна

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Хипер врати“ ЕООД за изменение на определение № 1457/07.07.2020 г. в частта на разноските .

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

                                       Административен съдия: