№ 238
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500306 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Д. Д., с адрес: гр.София, ул. „К.В.“, бл. ***, вх. Е, ет.
4, ап. 80, срещу Определение № I-260756 от 27.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2385/
2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на
частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 260543
от 14.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2385/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е постановен от незаконен
състав, от лице неучаствало в разглеждането на делото. Изтъква се, че жалбоподателят не е
бил уведомяван за продължаване на срока, не е получавал съобщения от съдилища, като се
излагат доводи за влошено здравословно състояние.
Въвежда се искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което
да бъде възстановен срокът за обжалване на горепосоченото определение.
Жалбата е подадена в срок, притежава реквизитите по закон и подлежи на
разглеждане по същество.
Лишено от основателност е въведеното в жалбата оплакване за постановяване на
обжалвания съдебен акт от незаконен състав. Определението е постановено от посочения в
титулната част съдебен състав, със съдия -докладчик съдия М.М.К..
Видно от данните по делото, производството по заведено от жалбоподателя дело
пред Районен съд Бургас е било прекратено, с Определение № 675 от 23.01.2020 г.
Подадената срещу това произнасяне частна жалба е била оставена без уважение с
Определение № 260543 от 14.10.2020 г. на Окръжен съд Бургас, по ч.гр.д. № 2385/2020 г.
1
Съобщението за така постановения съдебен акт е било връчено на частния
жалбоподател на 16.11.2020 г. Срокът за обжалване, по искане на жалбоподателя, е бил
продължен с двадесет дни, считано от 25.11.2020 г., но и в така продължения срок частна
жалба не е постъпила.
На 1.02.2020 г. е постъпила молба за възстановяване на срока за обжалване, по
отношение на която, с атакуваното пред настоящата инстанция определение, съдът е приел,
че същата е подадена извън срока по чл.64, ал.3 ГПК, поради което е недопустима за
разглеждане по същество.
Разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК предвижда, че молбата за възстановяване на срок се
подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Нарочно съобщение за
пропускане на срока не се връчва, но съдебната практика е имала повод да изгради
становище, че срокът по чл.64, ал.3 ГПК следва да се зачита, считано от узнаване от страната
за предприетите от съда следващи процесуални действия, от които да може да се направи
извод за пропускане на установения от закона или определен от съда срок.
В конкретния случай, това налага да се приеме, че срокът по чл.64, ал.3 ГПК е
започнал да тече от връчване на съобщението на 25.01.2021 г., с което частният
жалбоподател е уведомен за продължаването на срока за обжалване, по негово искане, с 20
дни, както и датата, от която това продължаване се зачита – 25.11.2020 г. Макар нарочно
връчване на съобщение за продължаване на срока да не се е изисквало, доколкото в
настоящия случай такова е предприето, с получаването на горното съобщение,
жалбоподателят е узнал едновременно както за факта на продължаване на предоставения по
негово искане срок, така и за изтичането на продължения срок, доколкото съобщението е
достигнало до него едва след изтичане на предоставения допълнителен двадесетдневен срок.
Ето защо, това процесуално действие дава начало на срока за подаване на молба за
възстановяване на срока и депозираната на 1.02.2021 г. молба следва да се зачете като
своевременно подадена.
Налице е обаче отсъствието на друга процесуална предпоставка за разглеждане на
молбата за възстановяване на срока. Съгласно изискването на чл.65, ал.2 ГПК, едновременно
с молбата за възстановяване на срока следва да се подадат и онези книжа, за подаването на
които се изисква възстановяване на срока, като единственото изключение, предвидено от
нормата, е във връзка с искане за възстановяване на срок за внасяне на суми. Горното
изискване се схваща като изискване за допустимост на молбата за възстановяване на срок –
Определение № 855 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 762/2012 г.
В настоящия случай, жалбоподателят не е придружил молбата за възстановяване на
срока с книжата, чието подаване той е пропуснал - в конкретния случай - частна касационна
жалба против определението за потвърждаване прекратяването на заведеното от него дело,
поради което крайният извод на съда за недопустимост на молбата за възстановяване на
2
срока и оставянето й без разглеждане следва да се подкрепи от настоящата апелативна
инстанция.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № I-260756 от 27.04.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 2385/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3