Присъда по дело №1248/2021 на Районен съд - Шумен

Подсъдимият ТР. ЗДР. АТ. е предаден на съд по обвинение за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК за това, че през месец април 2016г. в гр. Шумен, противозаконно
присвоил чужда движима вещ – 1 брой лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № Н03
45АН на стойност 900 лева, собственост на Д. С. Д. от гр. Шумен, която владеел.
Пострадалото лице Д. С. Д. предяви граждански иск срещу подсъдимия Т.А. за
причинените му от деянието, имуществени вреди в размер на 900 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 11.04.2016г. до окончателното изплащане. Съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство, предявения гражданск иск и
конституира пострадалото лице Д.Д. като граждански ищец. Гражданският ищец моли съда
да уважи изцяло иска му.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния
акт, обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда, след като го признае за виновен да
определи наказание „лишаване от свобода“ за минималния срок, а именно 12 месеца
„лишаване от свобода“, което при приложение на чл.58а от НК да намали с една трета. По
повод приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск за
причинените с деянието, имуществени щети представителя на ШРП предлага да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
Подсъдимият ТР. ЗДР. АТ. се признава за виновен в извършване на деянието,
посочено в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му
част, за които не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства
бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2. Защитникът на подс.
Т.А. моли съда след като признае подзащитния му за виновен, да вземе предвид, че донякъде
се касае за гражданско правна сделка, да определи наказание в минималния предвиден
размер, което да бъде търпяно при първоначален общ режим.. В последната си дума
подсъдимият А. моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият ТР. ЗДР. АТ. е криминално проявена личност, като е осъждан многократно
предимно за престъпления против собствеността и по транспорта.
Пострадалият Д. С. Д. от гр. Шумен от около 2006г. притежавал лек автомобил
„Фолксваген Венто“ с рег. № Н03 45АН, който от края на 2015г. не бил управляван и бил
без заплатени данъци, без технически преглед, без застраховка и с негодни акумулатор и
амортисьори. Пострадалият искал да продаде въпросния автомобил, който стоял паркиран в
близост до блока, в който живеел. През 2016г., постр. Д. работел като шофьор на
таксиметров автомобил. На 11.04.2016г. в таксиметровия автомобил, който постр. Д.
управлявал се качили клиенти, мъж и жена – подс. Т.А. и свидетелката Сн. Д. Хр.. Същите
живеели на семейни начала, като подсъдимия се занимавал с купуване и продаване на стари
автомобили. В разговор между тримата, подс. А. и свид. Х. казали, че търсят да закупят
автомобил на старо и постр. Д. им споделил, че продавал автомобила си „Фолксваген
Венто“. Двамата пожелали да видят въпросния автомобил и постр. Д. ги закарал до блока,
където бил паркиран. След като го огледали, подс.А. пожелал да го закупи и започнали да
правят уговорка за продажната цена на автомобила. По данни на постр. Д., сумата за която
го продавал била 1 000 лева, като се разбрали подсъдимия да вземе автомобила, за да
провери техническото му състояние и до няколко дни трябвало да заплати капаро от 500
лева и останалите 500 лева - при прехвърлянето на собствеността. Това изявление на постр.
Д. било чуто от свидетеля А.Д., който в този момент стоял на терасата на жилището си, в
близост до която бил паркирания автомобил на пострадалия. След като се договорили,
постр. Д. дал на подсъдимия А. ключа за автомобила и малкия талон и записал на листче
данните на жената, след което оставил двамата с автомобила, а той продължил работата си
1

като таксиметров шофьор. След няколко дни подс. А. му се обадил и му заявил, че имало
много неща за ремонт по колата и изявил желание да я закупи на по-ниска цена, но
пострадалия не се съгласил и му казал да не прави никакви ремонти и да му я върне. След
известно време, двамата отново разговаряли, като подс. А. твърдял, че в момента нямал
парите, да го изчака, като по данни на постр. Д. дари му предложил да му построи нещо
вместо плащането. В последствие подс. А. купил акумулатор, тъй като наличния не бил
годен, както и 4 броя амортисьори. Последвало и друго обаждане, при което подс. А. се
свързал с постр. Д. и му съобщил за направените разходи по автомобила, като искал да ги
приспаднат от цената, но постр. Д. отново не се съгласил и подс. А. му казал, че ще му
върнел колата, ако той му плати направените разходи по нея. Освен това не бил платен
данъка за минали години и за да се прехвърли собствеността, постр. Д. казал, че подсъдимия
трябвало да го плати. Подсъдимият обаче не бил съгласен да заплаща данък за автомобила
за минали периоди и така двамата не могли да се разберат помежду си и не оформили
сделката документално, като автомобилът останал да се води на името на постр. Д.. Както
подсъдимия А., така и постр. Д. твърдят, че уговорката им за продажбата на автомобила
била устна и не са сключвали никакви писмени договори във връзка с колата. Единствено
била съставена въпросната бележка, в която постр. Д. записал данните на свид. С.Х..
Въпреки желанието на постр. Д., подс. Т.А. да му върнел автомобил, последния го задържал
при себе си и независимо, че нямали никакви оформени документи по установения от
закона ред, след около месец, подс. А. решил да замени автомобила на постр. Д. с друг –
„Фолксваген Голф 2“, като тази замяна била направена със свидетеля С.Ю. от с. Никола
Козлево, който в последствие също го разменил с друг автомобил.В последствие последвали
няколко препродажби на автомобила и към момента на внасяне на обвинителния акт,
въпросния лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № Н03 45АН е обявен с телеграма №
36382 от 01.12.2017г. за ОДИ, което обаче не е дало резултат.
В хода на досъдебното производство били изготвени автотехническа – оценителна
експертиза и допълнителна такава, от заключението на които е видно, че стойността на лек
автомобил „Фолксваген Венто“ към месец април 2016г. била 990 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание
чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК- от показанията на свидетелите Сн. Д. Хр., Ант. Т. Д., С. Юз. Юс., Ж. ЕМ. СТ., М. Д. Д.
и П. П. П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
От така установеното фактическо положение и след като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимия ТР. ЗДР. АТ. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление от НК по чл.206,ал.1, поради следното:
* Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* От обективна страна - подсъдимият е присвоил, противозаконно вещта– лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № Н03 45АН, която му била дадена във негово
владение /за да провери техническото състояние/ от собственика на автомобила – постр. Д.
С. Д.;
* Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
* От субективна страна – присвояването е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал, че няма право да присвоява и да се разпорежда в свой интерес с предадената
2

му във владение, чужда движима вещ /лек автомобил/ - т. е. съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
При определяне на наказанието на подсъдимия Т.А., съдът прецени: Степента на
обществена опасност на деянието – противозаконна присвояване на вещ, която владее -
обуславящо висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на
дееца от данните за личността му – с основно образование, женен, неработещ, осъждан, т. е.
налице са лоши данни, от което съдът прави своя извод за високата обществена опасност на
дееца. За да определи наказанието, съдът отчете пълното самопризнание в съдебно
заседание, мотивите и подбудите за извършване на деянието, както и направените от негова
страна разходи по автомобила. Съдът счита, че наказание към минималния размер на
предвиденото “лишаване от свобода”, а именно 1 година е справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. С оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното
наказание с една трета, при което подс. ТР. ЗДР. АТ. следва да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца, при първоначален „общ“ режим.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия
Д. С. Д., съдът намери същия за напълно основателен и доказан. При обсъждане на
гражданският иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност
за причинени в резултат на процесното деяние – обсебване, имуществени вреди. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимия Т.А., в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Съдът
счита че е справедливо така приетия граждански иск да бъде уважен изцяло. Лихва върху
предявеният граждански иск от датата на деликта е поискана, поради което съдът присъди
такава, считано от датата на извършване на деянието – 11.04.2016г. /когато е предаден във
владение автомобила/ до окончателното изплащане.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на по 50 /петдесет/ лева.
На основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Т.А. направените
деловодни разноски в размер на 228,24 /двеста двадесет и осем лв. и двадесет и четири ст./
лева по сметка на ОД МВР Шумен, 40 /четиридесет/ лева по сметка на ШРС и 5 /пет/ лева
такса за издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.

3

Номер на акта:	3
Дата:	26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201248
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2021 г.

Присъда по дело №1248/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите