Определение по дело №421/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 332
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Иваничка Димитрова Славкова
Дело: 20203100200421
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

      332/7.5.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                               Наказателно отделение

На седми май                                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание, в следния състав:   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

                                       

Секретар: ЕЛКА КОЛЕВА

Прокурор: ВАЛЕНТИНА ДАЧЕВСКА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Славкова

ЧНД № 421 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11:34 часа се явиха:

 

Производството по реда на чл. 437 от НПК в днешното съдебно заседание се провежда чрез видеоконферентна връзка със задържаното лице, което се намира в Затвора - Варна и има постоянна връзка със състава на съда и страните – прокурор, защитника, Началник на Затвора, като съдът също има пряк и непосредствен контакт със задържаното лице.

 

ЛИШЕНИЯТ от свобода В.Д.Й., редовно призован, явява се лично и с адв. П.В.,***, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

Явява се Йордан Й. ***.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Началникът на Затвора Й.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Л. св. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.

 

Страните заявиха, че няма да сочат нови доказателства.

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, считам, че молбата за УПО на л. св. Иванов е допустима, но неоснователна. Споделям становището на администрацията на Затвора – Варна изцяло затова, че към настоящия момент не са изпълнени изискванията на чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване на л. св. Й., тъй като макар да е изтърпяна една втора от наказанието, същият не е дал необходимите категорични доказателства, че се е поправил. Считам, че са представените становища са подробни и мотивирани, присъединявам се към тях и считам, че на настоящия етап не следва да бъде условно предсрочно освободен, а да бъде продължена корекционната работа с него.

 

Началникът на Затвора Й.: Уважаема г-жо Председател, считам молбата за допустима, но неоснователна. Л. св. не е изпълнил предпоставките на чл. 70 от НК, ангажиран е дисциплинарната си отговорност, което от своя страна води до липса на поправително въздействие, а то е като цел на наказанието и има цел да приучи лишените от свобода към уважение на законите, което не е постигнато, видно от извършените закононарушения.

 

Адв. В.: Уважаема г-жо Председател, считам, че молбата за условно предсрочно освобождаване на моя подзащитен е допустима и основателна. Изпълнени са и двете кумулативни предпоставки на чл. 70 от НК, изтърпял е повече от една втора от наказанието и считам, че същия е дал и доказателства, че се е поправил. Становището ми за това, че особено уважава законите, разбрал какво е извършил, направил си е съответните изводи. В подкрепа на това е, че преди да започне изпълнението на наказанието, подзащитният ми със ЕЗЗА е бил поискан от съда във Вупертал за изпълнение на присъда. Наказанието му по тази присъда е било прекъснато и той е бил приведен във Вупертал, където е излежавал една година от присъдата си. В тази връзка от тази присъда в България наказанието е било няколкократно прекъсвано. Властите във Вупертал са отказали каквото и да е съдействие на властите в България относно привеждането му обратно по привеждането му по това дело, по което е осъден от ВОС. След изтичане на наказанието му там, той се е прибрал в България и още с прибирането си първото което е направил, е веднага се е явил в затвора във Варна. Първото му действие е било да се яви, за да изтърпи присъдата си, но дори от там е бил върнат, защото наказанието му е било прекъснато и е нямало как да продължи излежаването на присъдата си. Веднага след това той прави всякакви постъпки да уведоми властите, че се е прибрал и трябва да излежи присъдата си. След дву или триседмичен срок документите му отново след нежеланието на властите в Германия, все пак наказанието му започва да тече. Считам, че във връзка с това подзащитният ми е доказал, не само, че уважава законите, но и че е разбрал грешката, която е направил, за която е получил съответното наказание. Считам, че са изпълнени целите на генералната и частната превенция и не е необходимо изтърпяването по-нататък на наказание. Моля като считам, че са налице и двете предпоставки по чл. 70 от НК и моля да уважите молбата на подзащитния ми.

 

Л. св. Й.: Госпожо съдия, нямам какво да кажа. Моля да бъда условно предсрочно освободен.

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и представените материали, ведно с досието на л. св. В.Д. Иванов установи следното: лицето е постъпило в Затвора – Варна, като с определение на ВОС общото му наказание е било определено на 5 години лишаване от свобода, групирано по НОХД № 584/2016 г. на ВОС и НОХД на Окръжен съд гр. Вупертал, Германия. Към настоящия момент, остатъка към днешна дата от изтърпяване на наказанието е в размер на 1 година и 22 дни. От материалите, представени по делото се установяват следните съществени за крайното решение на съда обстоятелствата: при постъпване в затвора л. св. е бил с оценка на риска от рецидив в границите на средния към нисък риск 40 точки, с отчетени основни дефицити в 4 основни направления, както и е отчетен риск от сериозни вреди, който е оценен като среден и той е предимно обвързан със самите престъпления, за които л. св. е бил осъден. Последваща оценка на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наказанието сочат намаляване от 10 пункта и към настоящия момент тази оценка е 30 точки и тя, съобразно класификацията представлява нисък риск. Отчетено е, че индивидуалната корекционна дейност повлиява положително върху нагласите и цялостното поведение на л. св. и че вече има и по-зряло и по-отговорно отношение спрямо собствената активност в средата. Отчетена е оценка на риска от вреди ниска вече, намалена от средна към ниска. При съпоставяне на настоящата оценка на риска, с резултатите от предишното оценяване се отчитат до голяма степен положителни промени в нагласите на л. св., посочени изчерпателно в становището на ИСДВР. Налице са данни за участие в трудови дейности, като например е извеждан за полагане на доброволен труд в затворническата база, л. св. поема функции към груповия съвет като отговорник ред и дисциплина. Констатира се, че е съвестен, отговорен и дисциплиниран при изпълнение на поетите ангажименти. Наказанията му са били заличени и те няма да се отчитат негативно от съда. Има и 4 награди.

Наблюденията  на администрацията на затвора, включително и крайното становището на началника на затвора е в негативен план. Този извод на администрацията се споделя и от състава на съда, за да вземе крайното си отрицателно мнение по молбата на л. св. Един от основните принципи, които са залегнали в ЗИНЗС е този на диференциация и индивидуализация на наказателно изпълнителното въздействие, прилагане на принципите на диференциран и индивидуален подход, съчетано с принципа на прогресивната система за изпълнение на наказанието, които не са се променили и до настоящия момент се прилагат в българската пенитенциарна система. Съгласно установената и неотменена, задължителна за съда съдебна практика / Постановления на ВС № 7 от 1975 и № 8 от 1987 г./ следва да е налична констатацията, че осъденият се е поправил и тя да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към вътрешния ред и дисциплина, налични изводи, основаващи се на приложените по делото доказателства за степента на постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата, а не само намаляването на рисковете, което е в защита на обществения интерес. При това положение, крайния извод на съда следва да се основава на убеждението, че лицето се е поправило трайно след осъждането му и по този начин са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и по такъв начин, че по-нататъшния му престой в място за лишаване от свобода не само е ненужен за него, а би имало негативен ефект. Този краен извод за трайно поправяне съдът не може да направи от данните, съдържащи се в материалите по делото поне към настоящия момент. Налице са категорични данни, че е  започнала и продължава изключително успешна корекционна работа с този лишен от свобода, но все още той не е дал такива доказателства, от които да се направи извод за неговото поправяне така, че престоят му в местата за лишаване от свобода да е станал ненужен.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване от лишения от свобода В.Д.Й., с ЕГН: **********, от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание с определение по ЧНД № 1003/2019 г. на Окръжен съд - Варна, по което изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 5 години.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред Апелативен съд – Варна.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 11.48 ч.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      СЕКРЕТАР: