№ 1048
гр. В., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина п.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина п. Гражданско дело №
20213110115009 по описа за 2021 година
Предявени са искове от К. Х. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу „Ч.“ АД,
ЕИК ********, със седалище в гр. В., с правно основание чл.128 от КТ, чл. 226, ал. 2 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца с правно основание чл.128 от
КТ и чл. 245 от КТ сума в размер на 650 лв., представляваща възнаграждение за положен
труд за периода 01.10.2018г. до 15.10.2018г., както и сума в размер на 192,49 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 650 лв. за периода от 15.11.2018г. до
15.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.10.2021г. до окончателното заплащане и искове с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца след
допуснато от съда увеличение на исковете сумата в размер на 667,87 лв., представляваща
обезщетение за незаконосъобразно задържане на трудова книжка от 15.10.2018г. до
29.10.2018г., както и сума в размер на 197,77 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.11.2018г. до 15.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2021г. до
окончателното заплащане. Ищецът твърди, че е полагал труд по трудово правоотношение с
ответното дружество на длъжност „заместник ръководител обособено производство“, за
което е получавал трудово възнаграждение в размер на 1300 лв. С влязло в сила Решение №
59 от 16.06.2020г. по гр. дело 3418/2019г. на ВКС, трудовото му правоотношение с
ответника е признато на прекратено на осн. чл. 335, ал. 2, т. З КТ, вр. чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ,
съобразно депозирано заявление, а издадената заповед за дисциплинарно уволнение, е
призната за незаконосъобразна. Сочи, че с признатата за незаконосъобразна заповед е
определен размер на обезщетение за неспазено предизвестие и е удържана сумата в размер
на 945.81 лв. от последното трудово възнаграждение за месец октомври. След влизане в сила
на решението изпратил покана за доброволно изпълнение, получена на 15.10.2020г., за
удържаните незаконосъобразно дължими суми по трудово правоотношение, но все още не е
получил плащане. Излага, че на 15.10.2018 г. входирал заявление за напускане на осн. чл.
327 ал.1 т.2 КТ, с искане трудовата му книжка, съхранявана в трудовото досие при
ответника, да бъде попълнена и върната, но същия ден получил отказ за прекратяване на
трудовия договор и отказ за връщане на трудовата книжка. Безуспешно търсил трудовата си
1
книжка на 18.10.2018 г. и на 26.10.2018 г. Получил я на 29.10.2018 г., което удостоверил с
подпис. 3 Тъй като, работодателят не е изплатил дължимото трудово възнаграждение и
обезщетение за неправомерно задържана трудова книжка, ищецът предявява претенциите си
пред съда. Претендира разноски. Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Не оспорва, че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение. Същото било
породено от Трудов договор № 50 от 24.06.2011 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
70, ал. 1 от КТ, по силата на който ищецът се е задължил да изпълнява длъжността
„Машинен оператор" производство на картон, при пълно работно време - 8 часа и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Излага, че на 12.10.2015 г. на
основание чл. 119 от КТ е подписано Допълнително споразумение към трудовия договор, по
силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността „Заместник ръководител обособено
производство", при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 300 лева. Сочи, че на 01.03.2018 г. на основание чл. 259, ал. 3 от КТ е подписано
Споразумение № 743/01.03.2018 г., по силата на което ищецът приел да изпълнява трудовите
задължения на „Началник производство" за срок до 3 /три/ месеца, считано от 12.03.2018 г.
или до назначаване на титуляр за длъжността. Уговорено е, че при изтичане на този срок или
назначаване на титуляр, ищецът продължава да изпълнява трудовите си задължение за
основната си длъжност. Не спори, че на 15.10.2018 г. уведомил ищеца, подал същия ден
заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, поради неизплащане
на възнаграждение за извънреден труда, че не е налице правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като работодателят е заплатил напълно и в срок всички
дължими възнаграждения. На 16.10.2018 г., 17.10.2018 г. и на 18.10.2018 г. ищецът не се
явил на работа, за което били съставени констативни протоколи за установяване на
извършено дисциплинарно нарушение. Предвид нарушаването на трудовата дисциплина,
работодателят връчил на ищеца покана за предоставяне на писмени обяснения, връчена на
ищеца чрез нотариус на 22.10.2018 г. Обясненията били получени на 24.10.2018г., а на 25-ти
работодателят издал заповед № 150/25.10.2018 г. за дисциплинарно уволнение на основание
чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, връчена на ищеца чрез нотариус на 26.10.2018 г. Твърди, че
трудовата е книжка е задържана само за един работен ден за обработка и подписи - върната е
работника на 29.10.2018 г. Не оспорва, че със съдебно решение е отменено дисциплинарното
уволнение, извършено с посочената заповед на изпълнителния директор на дружеството.
Твърди, че след получаване на решение за тълкуване ответникът вписал основанието за
прекратяване и върнал трудовата книжка на ищеца. Възразява, че трудовото възнаграждение
на ищеца за месец септември 2018 г. е изплатено напълно. Оспорва неправомерно да е
удържано трудовото възнаграждение, доколкото ищецът е работил само 12 дни през месец
октомври 2018 г. и дължимото брутно трудово възнаграждение е редуцирано и е в размер на
727,73 лева, като на служителя, след извършване на съответните удръжки е следвало да
бъдат изплатени 564,70 лева. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а
основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената
работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да
установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и
съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати
следващите му се обезщетения.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е полагал труд
при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено .
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно съобразно уговореното между
2
страните.
С влязло в сила Решение № 59 от 16.06.2020г. по гр. дело 3418/2019г. на ВКС,
трудовото правоотношение между К. Х. Б. и „Ч.“ АД е признато за прекратено на осн. чл.
327, ал. 1 т. 2 КТ.
Не се спори между страните, че в периода 01.10.2018г. до 15.10.2018г. ищецът е
полагал труд.
Съдът кредитира изцяло повторното заключение по ССЕ на в.л. М.п. относно размера
на дължимото и непратено трудово възнаграждение за периода 01.010.18г. до 15.10.2018г. в
брутен размер, който е 607,83 лв., тъй като същото е прието от съда и не е оспорено от
страните по делото.
Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да е заплатил на ищеца
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира
предявения иск по чл.128 от КТ за основателен и следва да бъде уважен в установения
съобразно заключението по ССЕ размер от 607.83 лв. за периода 01.10.18г. до 15.10.2018г.
, съобразно кредитираното от съда заключение, като се отхвърли за горницата над 607.83лв.
до претендираните 650 лв., като неоснователен.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно съобразно уговореното между
страните. Ето защо, заявената претенция по чл. 245 от КТ се явява основателна за
претендирания от ищеца период от 15.11.2018г. до 15.10.2021г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и
при използване на база данни в компютърен продукт АПИС ФИНАНСИ, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера
на дължимите обезщетения за забава върху нетния размер на дължимото трудово
възнаграждение, както следва за този период е 180 лв. и искът следва да се уважи в
претендирания размер от 180 лв. и отхвърли за горницата над тази сума до претендираната
192,49 лв.
По исковете по чл.226 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено.
Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или
служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Датите, описани в заповедта за прекратяване на правоотношението са без каквото и
да е значение (Р. № 149 от 13.06.2012 г. на ВКС, ІV г. о., по гр. д. № 475/2011 г. ) В случая
релевантен е само моментът на връчване на заповедта за уволнение, а според исковата
молба, това е 26.10.2018г. Ищецът претендира обезщетение за задържане на трудовата си
книжка от 15.10.2018г., към него момент не е било прекратено трудовото правоотношение,
едва с Решение №59/20г. на ВК е отменено дисциплинарното уволнение извършено със
заповед №150/25.10.2018г. и с Решение №235/10.08.20г. е дадено тълкуване, че работодателя
следва да впише в трудовата книжка като основание за прекратяване на ТПО чл. 327 ал.1,т.2
от КТ. Поради което, съдът приема, че момента от които е подлежала на връщане трудовата
книжка на ищеца е датата на връчване на Заповед №150/25.10.18г., като не се спори между
3
страните, че това е станало на 26.10.2018г., в петъчен ден.
Видно от представено по делото копие на трудовата книжка серия №136921 на
ищеца-л.47 от делото, то в същата е удостоверено прослужено време от 27.06.11. до
29.10.18г. Съответно видно от представена декларация л.37 от делото, същата трудова
книжка е върната на К.Б. именно на тази дата-29.10.18г., ден понеделник в които е била
оформена и книжката. С оглед на което не е налице незаконно задържане трудовата книжка
на ищеца и исковете с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца след допуснато от съда увеличение на исковете сумата в
размер на 667,87 лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно задържане на
трудова книжка от 15.10.2018г. до 29.10.2018г., както и сума в размер на 197,77 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2018г. до 15.10.2021г.
се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските: На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса
върху уважения размер за иска с правно основание чл. 128 от КТ 50 лв., и чл.245 от КТ 50
лв., както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 136,06 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за заплатено адв. възнаграждение.
Ищецът е направил разноски, за заплатено адв.възнаграждение в размер на 1200 лв.
Направено е възражение от ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. в минимален размер по чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата, следва
да е от по 300 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като и в
последните проведени заседания ищецът се представлява сам без адвокат, поради което
възнаграждението следва да се намали до сумата от 900 лева и съответно с уважената част
от исковете на ищеца се присъди сумата от 415,10 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът е направил разноски, за заплатено адв.възнаграждение в размер на 350 лв.
Направено е възражение от ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Предвид гореизложеното за минималния размер на
адв.възнаграждение в настоящото производство, то заплатеното от ответника
възнаграждение от 350 лв. не е прекомерно.
Като на ответника се присъди сумата от 188,57 лв. за адв. възнаграждение и 80,82 лв.
за депозит в.л. или общо 269,39 лв. на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. В. да заплати на К. Х. Б., ЕГН
********** на основание чл.128 от КТ сума в размер на 607,83 лв. (шестстотин и седем
лева и осемдесет и три стотинки), представляваща възнаграждение в брутен размер за
положен труд за периода 01.10.2018г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2021г. до
окончателното заплащане, като отхвърля иска за горницата над 607,83 лв. до
претендираните 650 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ч.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. В. да заплати на К. Х. Б., ЕГН
********** на основание чл. 245 от КТ сумата в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева),
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 607,83 лв. за периода от
15.11.2018г. до 15.10.2021г., като отхвърля иска за горницата над 180 лв. до претендираните
192,49 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Х. Б., ЕГН ********** срещу „Ч.“ АД, ЕИК
********, със седалище гр. В. искове с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 667,87 лв., представляваща
обезщетение за незаконосъобразно задържане на трудова книжка от 15.10.2018г. до
29.10.2018г., както и сума в размер на 197,77 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.11.2018г. до 15.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2021г. до
окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „Ч.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. В. да заплати на К. Х. Б., ЕГН
********** сумата в размер на 415,10 лв. (четиристотин и петнадесет лева и десет
стотинки), представляваща заплатено адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Х. Б., ЕГН ********** да заплати на „Ч.“ АД, ЕИК ********, със
седалище гр. В. сумата в размер на 269,39 лв. (двеста шестдесет и девет лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща разноски в производството на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.“ АД, ЕИК ********, със седалище гр. В. със седалище в гр. В. да
заплати по сметка на ВРС, сумата от 100 лева (сто лева) за държавна такса, както и
направените разноски от бюджета на съда в размер на 136,06 лв. (сто тридесет и шест лева
и шест стотинки), на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5