Р
Е Ш Е
Н И Е
НОМЕР49; 01.02.2010 г.,гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки
районен съд, седми състав в публично
съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:
М.Г.
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д.№ 1758/09 по описа на Търговищкия районен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита срещу домашното насилие.
Молителката твърди
в молбата си, че е неин съпруг и баща на детето и. твърди, че почти през целия
им съвместен живот е упражнявал по отношение на нея физическо насилие, което в
последствие се превърнало и в психическо. Това се отразило лошо и на детето им Р..
То станало затворено, подтиснато, започнало непрекъснато да търси одобрението
на баща си. На 05.12.2009 година вечерта ответникът без да има конкретен повод
започнал заплашва ищцата затова, че харчела много пари и не чистела. За да
избегне скандала излязла от дома, разходила кучето и се прибрала. Твърди, че ответникът гледал телевизия и
пиел. В един момент скочил и ударил два шамара на ищцата, започнал да крещи, че
ще разруши всичко в жилището им и ще го вдигне във въздуха. Детето било в
другата стая, но чувало всичко. На
24.12.2009 година ищцата твърди, че сцената се повторила отново. Заявил, че
вратите в жилището били мръсни и ги откачил. Твърди, че го изчакала да замине
на работа и заедно с детето потърсила помощ, след което били настанени в
кризисен център. Тъй като съществува и за
в бъдеще опасност от домашно насилие, ищцата молят съда да постанови решение, с
което да уважи молбата и да издаде заповед за защита в полза на пострадалото
дете, като се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.2, 3 и 4 от ЗЗСДН за срок от шест
месеца.
Ответникът по
молбата не взе становище и не представи никакви доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: не се спори, че страните са съпрузи. След извършена служебна справка
се установи, че в съда е образувано гр.д.№ 14/10 за прекратяване брака на
страните. Видно от приложеното удостоверение за раждане, страните са родители
на детето Р.В.М. родена на *** година. Със Заповед № ЗД-РД 01/0245 от
28.12.2009 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Търговище,
ищцата и детето са настанени в Център „Спешен прием” на КСУДС Търговище за срок
от един месец. Видно от приложения по делото социален доклад, ищцата и детето и
са подложени на непрекъснат психически тормоз от страна на ответника, който с
годините се е задълбочавал. Това се отразявало много зле на психическото им
здраве. При последния случай на упражнено домашно насилие от страна на
ответника, той е отправил заплахи, за живота на семейството си. В присъствието
на детето, ответникът заявил, че „до 20 дни някой ще умре или ще отиде в
затвора”. Тези заплахи ищцата е възприела сериозно и страхувайки си за нейния
живот и този на детето им е потърсила закрила и подслон далече от дома. Така за
да бъдат защитени от ответника майката и детето от 28.12.2009 г. са настанени в
Център „Спешен прием” на КСУДС гр.Търговище.
При
проведения разговор с детето Р., то е заявило, че се страхува за майка си В..
Този непрекъснат страх се изразявал със соматични симптоми- стомашни болки и
главоболие.Детето винаги е било свидетел на насилието от страна на неговия баща
към майка му, искало е да и помогне, но е осъзнавало, че това не е по силите
му.детето се страхува от бащата, като основния му страх е, че ако се случи нещо
с майката,то ще трябва да живее с баща си. Видно от заключението на психолога,
проявата на агресия от страна на ответника към съпругата и детето му, се е
отразило негативно в емоционалното развитие на детето. Това от своя страна е
довело до агресивно или автоагресивно поведение от
негова страна, детето е уплашено с лабилно настроение, неувереност и ниско
самочувствие. Нерядко се е опитвало да прикрие нараняванията, поради страх от
отмъщение. Причината за тези негови страхове е основно поведението и отношението
на бащата към него и към неговата майка. Детето расте в много стресови условия,
което е предпоставка за поведенческите ме проблеми.проявата на автоагресия от страна на момичето е провокирано от стреса,
на който е подложено.
По повод на последната
проява на агресия от страна на ответника към неговата съпруга и неговата
дъщеря, ищцата е подала жалба до полицейското управление в гр.Търговище и с
протокол за полицейско предупреждение от № 19612 от 29.12.2009 година,
ответникът е бил приканен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на съпругата му.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че молбата е основателна. Ответникът по молбата на
25.12.2009 година е упражнил последния акт на домашно насилие по отношение на
малолетното си дете Р. и съпругата си В.. Това е бил последния случай, който е
мотивирал ищцата да предприеме мерки, за да защити както живота и здравето на
детето си така и своя живот. Заплахите, които ответника е отправил за живота им
е възбудил у ищцата основателен страх. Това я е принудило по време на
празниците да търси помощ далече от дома им. Всичките прояви на агресия през
годините от страна на ответника са се натрупвали и са се отразили много зле на
психическото развитие на детето. Бащата никога не се е съобразявал дали детето
присъства в стаята или чува от другата
стая ,това което той прави. Детето винаги е било свидетел на упражняваното от
него страна насилие, както физическо, така и психическо над майката на детето. Това
се отразява на психическото му състояние. В този период от развитието си детето
не може да разчита на подкрепата на своя баща и разбиране от негова страна. Видно
от изготвения социален доклад, той самия намира действията си за нормални, като
единствената му цел била да приучи съпругата си към някакви домакински навици.
Това негово поведение е карало ищцата да живее в непрекъснат страх за здравето
и. в същото време, тя се е притеснявала изключително много и как това ще се
отрази на психическото развитие на детето им. Видно от изготвения социален
доклад страховете и са били напълно основателни. Обстановката, в която детето е
било принудено да живее се е отразила много лошо на неговото психическо
развитие. Детето станало агресивно както към околните, така и към себе си. Детето
се чувства безпомощно в желанието си да помогне на майка си, тъй като също е
изпитвало страх за живота и здравето и. В същото време от страна на бащата няма
никакво съжаление за това, което им е причинявал, той е обвинявал за всичко
съпругата си. Поради горното молбата следва да бъде уважена, като в полза на
молителката и бъде издадена заповед, с която да се наложат следните мерки за
закрила: да се задължат ответника по молбата да се въздържа от домашно насилие
по отношение на ищцата и детето Р.; да се забрани на ответника да се
приближават до жилището им, местата за социални контакти, местоработата на
ищцата и училището на детето.. Тези мерки следва да бъдат наложени за срок от шест
месеца. По отношение на другата поискана мярка по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Съгласно ал.3 на чл.5 тази мярка не се прилага
при висящ съдебен спор между родителите по упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и режима на личните отношения. След извършена служебна
справка се установи, че в съда е образувано гр.д.№ 14/10 за прекратяване брака
на страните. Делото е образувано по искова молба на ищцата в настоящото
производство, като там тези въпроси ще бъдат решени.
Ответника по
молбата следва да бъде осъден да заплати по сметка *** по молбата в размер на 50
лв. съгласно чл.11 от Закона за защита от домашно насилие. На основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН по отношение на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на по
300 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ДА СЕ издаде в полза на В.Л.М. ЕГН ********** ***, действаща лично и
като майка и законен представител на Р.В.М. ЕГН **********и***, а.. Р.М. против В.М.М. *** заповед за защита, с
която се налагат следните мерки:
ОТСТРАНЯВА В.М.М.
*** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.Търговище, за срок от
шест месеца.
ЗАДЪЛЖАВА В.М.М.
*** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето Р.В.М.
ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител В.Л.М. ЕГН ********** ***, съдебен адрес
гр.Търговище, а..Р.М. на основание чл.18
от Закона за защита срещу домашното насилие.
ЗАБРАНЯВА на В.М.М.
*** да се приближава до жилището на В.Л.М. ЕГН ********** действаща лично и като майка и законен представител на
детето Р.В.М. ЕГН ********** местата им за
социални контакти, да
приближава училището на детето Р..”***, местоработата на В.М.-*** за срок от
шест месеца.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на В.Л.М. ЕГН ********** действаща лично и като майка и законен представител на
детето Р.В.М. ЕГН ********** за налагане на
мярка за закрила- временно определяне местоживеенето на детето Р. при пострадалия родител, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.М.М. ***
да заплати по сметка ***а по 300 лв., на основание чл.5, ал.4 от Закона за
защита срещу домашно насилие.
ОСЪЖДА В.М.М. ***
да заплати по сметка *** в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от връчването
му на страните-01.02.2010 г. пред Търговищки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: