РЕШЕНИЕ № 1599
гр. Пловдив, 20.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа въззивно гражданско дело № 2038/ 2018 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав,
докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.435, ал.5 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Е. М. О., ЕГН **********,
с адрес ***, против действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20188260400155 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, като се обжалва въвод във владение, осъществен на
26.07.2018 г., в недвижим имот, представляващ масивна стопанска сграда в размер
на 110 кв.м., находяща се в УПИ ІV- 050083 по ПУП на с. Б., в с. Б., община
Родопи, област Пловдив, масив 50 по КВС на община Родопи, обективиран в
протокол, изх. № 6479/ 26.07.2018 г. за въвод във владение на недвижим имот, по
изпълнително дело № 20188260400155 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков.
В жалбата се излагат доводи, че
жалбоподателят е трето заинтересовано лице, което живее над тридесет години в
имота, в който е извършен обжалваният въвод във владение, както и че по
отношение на него няма съдебно решение, което да бъде изпълнявано. В жалбата се
твърди, че на жалбоподателя не му е предоставена възможност от съдебния
изпълнител да се запознае с протокола за въвод във владение, както и в срок да
предяви правата си по отношение на процесния недвижимия имот. Въз основа на
изложените доводи се иска отмяна на извършения срещу жалбоподателя въвод във
владение.
Взискателят И.Н.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. К.Д., със
съдебен адрес ***, с писмено възражение оспорва жалбата като недопустима и в тази връзка се излагат доводи, че
жалбоподателят не се явява владелец,
който е осъществявал владение по отношение на имота преди завеждане на
иска, решението по който се изпълнява. На следващо място се сочи, че
жалбоподателят няма адресна регистрация в стопанската сграда, в която е бил
извършен въводът, и че неговата адресна регистрация е в сграда, находяща се в
съседен недвижим имот. Излагат се доводи, че сградата е необитаема и че същата е
стопанска сграда. Въз основа на изложените съображения се иска жалбата да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност
отхвърлена като неоснователна.
Длъжниците М.А.О., ЕГН **********, и И. А. О., ЕГН **********, двамата
с адрес ***, не взимат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Ангелаков, с които се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е образувано по
молба на взискателя И.Н.П. против длъжниците М.А.О. и И. А. О., на основание
изпълнителен лист № 2996/ 28.03.2018 г., издаден по гр. дело № 10904/ 2014 г.
по описа на РС- Пловдив, с който М.А.О. и И. А. О. са осъдени да предадат на И.Н.П.
владението на недвижим имот, представляващ масивна стопанска сграда в размер на
110 кв.м., находяща се в УПИ ІV- 050083 по ПУП на с. Б., в с. Б., община
Родопи, област Пловдив, масив 50 по КВС на община Родопи.
В изготвения протокол за въвод във владение
от 26.07.2018 г. съдебният изпълнител е отразил, че сградата- предмет на въвода
е необитаема, че е в лошо състояние, частично без покрив и видимо необитавана,
липсват части от прозорци и врати, както и че имотът е опразнен от движими
вещи. Отразено е, че съдебният изпълнител е въвел взискателят в имота.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес
от обжалването, в срок по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване
действие по чл. 435, ал. 5 от ГПК, при твърденията в жалбата, че
жалбоподателят е лице, необвързано от правните последици на решението, което се
изпълнява. Неоснователни се доводите на взискателя (изложени в представена
писмена защита), че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по
чл.436, ал.1 ГПК, тъй като жалбата е депозирана в регистратурата на Окръжен
съд- Пловдив на 30.07.2018 г., откъдето служебно е изпратена на ЧСИ А. за
администриране. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
По същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК
въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице,
което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по
който се изпълнява. При пропускане на срока за обжалване третото лице може да
предяви владелчески иск. Следователно ако имотът, предмет на въвода, се владее
от трето лице и то е установило владението си преди завеждане на делото, по
което е постановено решението, което се изпълнява, съдебният изпълнител не може
да въведе взискателят във владение, което ако стори, действието му би било
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. За да бъде уважена жалбата на третото
лице против въвода е достатъчно да се установи само фактът на владението и
придобиването му преди завеждане на делото, без значение дали третото лице има
права върху имота и дали те са противопоставими на взискателя (ТР № 3/
10.07.2017 г., т.д. № 3/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай с жалбата се твърди, че
жалбоподателят е лице, което е установило владение върху сградата – предмет на
въвода, преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното
решение, като последното му е непротивопоставимо, с оглед на което защитата на
жалбоподателя е по реда на чл.435, ал.5 ГПК, поради което жалбоподателят не
може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК защита, съгласно
приетото по т.1 от ТР № 3/ 10.07.2017 г., т.д. № 3/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС. С
оглед на това са неотносими към предмета на настоящото производство
оплакванията, развити в жалбата и представената писмена защита, за допуснати от
съдебния изпълнител нарушения на разпоредбите чл.522 – чл.524 ГПК, поради което
и същите няма да бъдат обсъждани от съда.
За установяване правнорелевантния за предмета
на спора в настоящото производство факт на владеене на имота от жалбоподателя –
дали и кога е установено владеене, са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушани са свидетелите Г. А. – сестра на жалбоподателя и дъщеря на длъжниците
по изпълнението, и И.Н.- без родство със страните по делото.
Св. Г. А. твърди, че жалбоподателят заедно с
техните родители живее в сградата от 1980 г. и продължава да живее с тях, като
свидетелката също е живяла там до 1993 г., когато се е омъжила. Свидетелства,
че сградата е имала 8 стаи, коридор, кухня и баня и тоалетна, както и две
помещения, които се използват за складове. Свидетелства, че в момента едната
стена на тоалетната и банята е бутната наполовина. Свидетелства, че нейните
родители са настанени в сградата като социално слаби от ръководството на
едновремешното ТКЗС. Свидетелства, че в самия имот няма други сгради, както и
че сградата е една.
Св. И.Н. твърди, че е присъствал на въвода в
имота, тъй като той заедно с други лица е бил нает, след като се въведе
взискателят в имота, да сложат колчетата и опънат мрежа, за да се огради имота.
Свидетелства, че сградата е била необитаема, че заедно с други присъствали лица
е влязъл вътре в сградата, която имала три помещения, които помещения били без
врати, няма коридор, стаите са били празни и необитаеми, без обзавеждане.
Свидетелства, че в сградата е имало три помещения, с височина 2-2,15 м.,
помещенията са от ляво на входа на сградата, няма коридор, като в стаите се
влиза отвънка, помещенията се без врати, само едната стая има врата и прозорец,
едната от стаите е била без покрив и керемиди. Свидетелства, че от лявата
страна на сградата е имало вързано куче, което свидетелят е отвързал.
Свидетелства, че в съседния имот има постройка, висока около 2 м и нещо и дълга
около 15-20 м и 4 м широка, като между сградата в имота на взискателя И.П. и
съседната сграда не е имало разстояние, били са долепени.
По делото не е спорно, че жалбоподателят Е.О.
е син на длъжниците по изпълнението М. и И. О., който живее в имота заедно с
тях от дете и има адресна регистрация на административния му адрес, които
обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Това, че жалбоподателят живее заедно с родителите си в имота е
обстоятелство, което се признава извънсъдебно и от самия жалбоподател,
доколкото са налице такива твърдения в приложения по изпълнителното дело сигнал
до Омбудсмана на РБ, до Съвета на КЧСИ и до министъра на правосъдието
(л.99-л.100, изпъл. дело № 155/ 2018г.). В цитирания сигнал жалбоподателят също
така твърди, че половината от сградата е в съседен на взикателя П. имот.
Показанията на двамата свидетели са крайно
противоречиви относно сградата – предмет на въвода, нейното състояние, големина
и брой помещения. Съдът кредитира показанията на св. Н. като незаинтересовани
от изхода на делото, обективни и добросъвестно дадени, почиващи на неговите
преки и непосредствени впечатления. Освен това неговите показания намират опора
и в останалия събран по делото доказателствен материал – протокола за въвод във
владение, както и приложения от съдебния изпълнител към мотивите по чл.436,
ал.3 ГПК снимков материал на сградата – предмет на въвода. Принципно
показанията на св. А. също почиват на нейните преки и непосредствени
впечатления, но съдът преценява нейните показания при условията на чл.172 ГПК,
с оглед възможната заинтересованост на свидетелката предвид родствената й
връзка с жалбоподателя и с длъжниците по изпълнението.
Така от събраните по делото доказателства и
конкретно свидетелските показания, остава неизяснено обстоятелството дали се
касае за две самостоятелни сгради, долепени една до друга, и съответно
разположени в два отделни парцела, като предмет на въвода е само сградата,
построена в парцела, собствен на взискателя П., или за една сграда, която е
разположена в два съседни имота. Безспорно се установява от показанията на св.
А., че жалбоподателят и неговите родители живея заедно, но не се установява
дали живеят и/ или ползват и сградата, находяща се в имота на взискателя П. и
предмет на обжалвания въвод, както и дали процесната сграда е част от сградата,
в която живеят жалбоподателят и длъжниците по изпълнението, или отделна сграда,
долепена до тази, в която живеят. Безспорно е, че в съседния на собствения на
взискателя недвижим имот има постройка- сграда, която се обитава от
жалбоподателя и неговите родители, но по делото остава недоказано, че двете
сгради представляват една сграда, както и че сградата предмет на обжалвания
въвод е обитаема и в нея живее жалбоподателят. По делото например не са
ангажирани писмени доказателства, че сградата е електро- и водоснабдена и
съответно има открити партиди за ел. ток и вода, което поначало би било индиция,
че сградата е пригодна за живеене.
На следващо място (дори и да се приеме, че
процесната сграда се ползва и обитава от жалбоподателя) от събраните по делото
доказателства пред ПдОС не се установява жалбоподателят Е.О. да е осъществявал
и да осъществява владение върху имота, предмет на въвода. От данните по делото
се установява, че жалбоподателят живее в имота от 1980 г., когато същият е бил
на 12 години, като имотът е предоставен за ползване на неговите родители като
социално слаби от ръководството на ТКЗС, което е стопанисвало сградата и
легитимно упражнявало правата на собственика към онзи момент. Това, че
жалбоподателят е живял от 12- годишен в имота, който е предоставен за ползване
на неговите родители от лице, упражняващо правата на собственика по отношение
на имота, както и че продължава да живее с родителите постоянно в него и е
адресно регистриран на административния адрес на имота, според настоящия
съдебен състав не може да се определи като владение. Последователна е съдебната
практика в разбирането си въз основа на нормативната уредба на института на
владението /чл.68 и чл.69 ЗС/, че не само материалното държане на вещта, но и
волята фактическата власт да се упражнява за себе си, определят
характеристиките на едно фактическо състояние като владение. Доказателства, от
които да може несъмнено да се приеме, че жалбоподателят е променил намерението
си да държи сградата, предоставена на неговите родители, като своя, вместо за
тях – няма. Категорична е съдебната практика, че промяната на намерението на
субекта, упражняващ фактическа власт трябва да бъде изразено по ясен и
недвусмислен начин, т.е. чрез действия, които не будят съмнение в промяната на
намерението му. Действия с такава характеристика събраните по делото гласни и
писмени доказателства не установяват, именно защото това е домът, в който
жалбоподателят живее от дете заедно с родителите си. Отделно от изложеното до
тук, с оглед казаното от св. А., че длъжниците
по изпълнението М. и И. О. са настанени в сградата като социално слаби от
ръководството на едновремешното ТКЗС, следва да се приеме, че жалбоподателят
заедно със своите родители е бил допуснат в процесния имот като обикновени
държатели, доколкото фактическата власт произтича от уговорка да ползват имота
като социално слаби и същите са били допуснати в имота по волята и с
разрешението на лицето, упражняващо правата на собственика към онзи момент
(ръководството на тогавашното ТКЗС). Фактическата власт се основава на признаване
на правата на собственика и към онзи начален момент /1980 г./ жалбоподателят /тогава
12- годишен/ и неговите родители не са имали собствен аминус да държат имота за
себе си. С оглед на което жалбоподателят не е ангажирал доказателства в кой
момент и дали въобще е предприел едностранни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да демонстрира намерението си да придобие имота за себе си. Така
например не са представени писмени доказателства, че за сградата има открити
партиди за ел. ток и вода на името на жалбоподателя, което би било индциия, че
жалбоподателят владее или ползва имота. Доказателствата, които са ангажирани по
делото са само в посока, че жалбоподателят живее в имота, при това се
установява безспорно, че живее заедно със своите родители- длъжниците по
изпълнението, което не е достатъчно да обоснове извод за осъществено от страна
на жалбоподателя владение върху имота, предвид на установеното, че
жалбоподателят заедно със своите родители, когато последният е бил малолетен, е
допуснат със знанието и разрешението на лице, упражняваща правата на
собственика по отношение на сградата, да живеят в сградата по социални причини,
т.е. безспорно се установява държане от страна на жалбоподателя по смисъла на
чл.68, ал.2 ЗС, но не се установява промяна на намерението на субекта,
упражняващ фактическа власт да държи вещта като своя, като както е посочено
по-горе в мотивите промяната на намерението трябва да бъде изразено по ясен и
недвусмислен начин, т.е. чрез действия, които не будят съмнение в промяната на
намерението на субекта, упражняващ фактическа власт. По делото не са ангажирани
каквито и да е било доказателства, сочещи на промяна на намерението на
жалбоподателя.
Ето защо, съдът счита, че жалбоподателят не е
трето лице, което е било във владение на имота, преди предявяване на иска,
решението по което се изпълнява, предвид на което жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Е. М. О., ЕГН **********, с адрес ***, против
действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20188260400155 по описа
на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, а
именно въвод във владение, осъществен на 26.07.2018 г., в недвижим имот,
представляващ масивна стопанска сграда в размер на 110 кв.м., находяща се в УПИ
ІV- 050083 по ПУП на с. Б., в с. Б., община Родопи, област Пловдив, масив 50 по
КВС на община Родопи, който въвод е обективиран в протокол, изх. № 6479/ 26.07.2018
г. за въвод във владение на недвижим имот, по изпълнително дело №
20188260400155 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.