№ 1130
гр. София, 13.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602462 по описа за 2021 година
при секретаря………, като разгледа В.Н.Ч.Д. № 2462/21г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на Р. Т. Д., чрез адв. В.Д.-В. срещу определение
на Софийски Районен Съд, НО, 97-ми с-в по Н.Ч.Д. № 5410/21г., с което е
потвърдено Постановление на прокурор при СРП за прекратяване на
наказателно производство по досъдебно производство № 1249/2020г. по
описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 10790/2020г. по описа на СРП.
В жалбата се изразява несъгласие както с мотивите на СРС, така и с
изложеното от СРП. Иска се отмяна на определението на СРС и на
постановлението на СРП за прекратяване на производството, като същото се
върне на държавното обвинение за продължаване разследването по делото.
Съдът след като се запозна с постановлението за прекратяване на
наказателното производство, определението на СРС-НО, 97-ми с-в, с което е
потвърдено, жалбата срещу същото и материалите по досъдебното
производство намира за установено следното:
Подадената жалба е допустима. Същата е подаден от лице, което се
явява процесуално легитимирано да обжалва в законоустановения срок за
обжалване и протестиране, и съдържа всички изискуеми от НПК реквизити,
поради което следва да бъде разгледан от съда.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като мотивите
на СГС за това са следните:
СГС изцяло се солидаризира с мотивите на СРС, като независимо от
това извърши и собствен анализ, при което се установи следното:
С Постановление за прекратяване на наказателно производство с
посочена дата 18.03.2021г. прокурор при СРП е прекратил наказателното
1
производство по ДП № 1249/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
10790/2020г. по описа на СРП.
Фактическата обстановка, установена на ДП и описана както в
постановлението на СРП, така и в определението на СРС е пълна, ясна и
непротиворечива, респективно правилно установена, поради което и
настоящия въззивен състав счита, че не е необходимо да я преповтаря, а се
присъединява към същата, като правилно и коректно установена. Още повече
видно от изнесеното във въззивната жалба не се оспорват фактически
констатации, а единствено правни такива.
На следващо място следва да се отбележи, че константната съдебна
практика в тази насока е трайна и категорична.
В случая възпроизведените фактически констатации на
първостепенния съд са правилно установени, като при оценката им не са
допуснати логически грешки. Според въззивния съд към решаващия състав
не могат да се отправят упреци във връзка с установяване на фактологията
на деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина
са изпълнени отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна
степен. Описаните по-горе факти по отношение на събитията се извеждат
еднозначно и категорично от събраните по делото доказателствени
материали, като въззивната инстанция не намира никакви основания да ги
променя.
В този смисъл трайно установената съдебна практика е категоричана -
Решение № 372 от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС,
че: „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста.”.
Също така Решение № 17 от 07.04.2016г. по Н.Д. № 1186/2015г., Н.К.,
ІІІ Н.О. на ВКС: “Когато въззивният съд не е достигнал до различни
фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен
да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
пъроинстанционната присъда. На касационна проверка подлежи само
спазването на правилата при извършване оценка на доказателствения
материал от решаващия съд, а не и резултатът от тази дейност.
В тази връзка следва изрично да се отбележи, че по настоящото дело при
извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на
поведението на лицето сочено за извършител обстоятелства са спазени
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което се извежда
правнообоснования извод, че не са налице пороци, които да поставят под
съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда.
Изрично следва да се подчертае, че въззивната инстанция при проверка
обстоятелствата по реда на чл.243 НПК, прилага и се придържа към стандарта
по оценка на доказателствата и доказателствените средства, както при
2
разглеждане на дела по общия ред в съдебна фаза и се придържа към същите
критерии.
По настоящия казус наказателното производство е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Контролния съдебен състав не се солидаризира с изложеното във
въззивната жалба, че определението на СРС е немотивирано относно това, че
в атакуваното постановление за прекратяване на СРП по същество липсват
мотиви.
Действително се констатира наличие на мотиви и същите не са непълни,
като не се установява липса на произнасяне по съществени фактически и
правни въпроси, като от друга страна приетото както от прокурора, така и от
първостепенния съд не е вътрешно противоречиво, а обосновано такова,
доколкото се касае до липса на обсъждане относно приемането или не на
отделни доказателства, а се касае до изводи за липса на съставомерност,
както от обективна, така и от субективна страна на извършеното от лицето
сочено за извършител, на деянието, за което е образувано наказателното
производство.
Практиката и теорията в достатъчна степен към настоящия момент са
установили стандартите за излагане на мотиви към актовете на съда и
прокуратурата. В този смисъл след излагане на доводи за реда по който се
разглежда делото, какво се иска, допустимост и др. подобни се пристъпва към
излагане на фактическа обстановка - такава, каквато се приема от съответния
орган за безспорно установена, след това се прави анализ на доказателствата,
от които произтича тази фактическа обстановка. След това приетите факти се
субсумират под съответните норми и се правят правни изводи, в случая за
наличието или не на съставомерно деяние /действие или бездействие/, като
това се прави относно наличието на обект, субект, обективна и субективна
страна.
В процесният случай мотивите на СРП са последователни, конкретни и
ясни. Съответно става ясно каква фактическа обстановка приема СРП.
Излагането на съдържанието на подаден сигнал, както и преразказването на
свидетелски показания и експертизи по принцип не може да замени
собствения анализ на прокурора и същият следва ясно да изложи каква
фактическа обстановка следва да се приеме.
В тази връзка следва отново да се подчертае, че упреци относно
установената фактическа обстановка, като фактология липсват.
На следващо място следва също така дебело да се подчертае, че съда не
може да дава указания какви обвинения да се повдигат и по кои текстове от
НК да се търси отговорност от което и да е лице, а може единствено само да
отбележи, че са налице данни и за други правни квалификации от НК, което
пък от своя страна по никакъв начин не задължава прокурора, доколкото
последният е „dominus litis“ – господар на досъдебното производство и
единствено в неговите пълномощия е преценката относно ангажирате на
наказателна отговорност и по кои точно текстове от наказателния закон.
3
Следва да се отбележи и че стандартът на чл.303 от НПК за безспорност
и категоричност е приложим само досежно съдебната фаза и по–точно при
постановяване на присъдата. Към прокурорските актове няма такова
изискване, респективно прокурорът може да прецени само дали е налице
обосновано със средствата на НПК предположение за извършено
престъпление и каква е степента на обоснованост и дали тя е в степен да се
изготви обвинителен акт и въпросът да бъде предоставен за решаване от
свободен и безпристрастен съд или не. Накратко казано постановлението за
прекратяване няма характера на „res judicata“, т.е. на присъдено нещо.
Задължение на прокурора е да следи разследването по ДП да се проведе
съгласно принципите на НПК за обективност, всестранност и пълнота; да
разпореди извършването на всички необходими ПСД; при противоречиви
доказателства да изясни на какво се дължи противоречието и да обсъди коя
група следва или не следва да се кредитира, респективно дали има
възможност за преодоляване на това противоречие.
В мотивите на държавното обвинение не следва механично да се
преразказват доказателствените средства, а ясно, категорично и
аргументирано да се посочи кои от тях и в каква степен се кредитират,
досежно кои обстоятелства; какво е отношението между отделните
доказателства и док. средства - противоречат ли си, взаимно се допълват,
налагат се допълнителни такива и т.н.. Това обаче следва да се направи след
аргументиран извод за съставомерност на извършеното. В случая
представителят на държавното обвинение изрично е посочил, че такава
съставомерност липсва, като се аргументирал за това в достатъчна степен, за
да стане ясно на заинтересованите лица. Същото важи и за определението на
първоинстанционният съд.
Настоящия въззивен съдебен състав изцяло споделя и се присъединява
към приетото и изложено, и от правна страна от СРС, а именно, че
предварителното изпълнение на решението в частта относно дължимата
издръжка има само граждански последици и не може да ангажира
наказателната отговорност на дееца, поради липса на съставомерен елемент
на чл.183, ал.1 от НК, а именно, осъждане с влязло в сила решение на съд.
В случая следва изрично и много дебело да се подчертае, че става
въпрос за гражданско-правна отговорност, а не за наказателна такава,
доколкото действително съдебното решение в случая е влязло в сила на
10.07.2019г. и допуснатото предварително изпълнение по реда на чл.242 от
ГПК, на първоинстанционното съдебно решение по никакъв начин не води
след себе си наказателна отговорност. В допълнение към това следва да се
посочи, че това решение по реда на ГПК е подлежало също на обжалване и
въззивна проверка.
В допълнение трябва да се посочи и че въпросния казус е приключил
със споразумение между страните, в което изрично са уредени и финансовите
отношения, въз основа на което е заведено и изпълнително дело.
В случая нормата визирана в хипотезата на чл.183, ал.1 от НК сочи, че
следва извършителят да е осъден да издържа свой съпруг, възходящ,
4
низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер
на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една
година или с пробация.
Внимателният прочит на приетото от законодателя и отнесено към
пеналистиката води до единствения правилен и обоснован извод, а именно, че
липсва в случая съставомерност. Това е така защото решението относно
предварителното изпълнение не е окончателен или отделен съдебен акт, а
подлежи на инстанционен контрол като част от основното решение от
06.07.2016г.
За наказателната отговорност и нейното наличие следва да е налице
влязъл в сила съдебен акт, което в случая не е налице.
В отговор на възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че
наказателно-правна защита, дадена от закона за определени вземания, имащи
отношение към живота и здравето на лица, които не могат да се издържат
сами е налице след влизане в сила на съдебният акт, за да може да се
ангажира наказателна отговорност. Това е така, тъй като закона предвижда и
защита по отношение всяко едно лице от наказателна репресия, ако
основанията за същите не са крайни и неоспорими. Именно поради това не
следва да се смесват правни институти на цивилистиката с такива на
пеналистиката.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че законодателят е дал
право на страните да се бранят и защитават правата си до влизане в сила на
съдебния акт по гражданско правен ред, което отговаря и на възражението на
жалбоподателя за липса на защита. Наказателно-правната материя не е
„панацея“ и единственият гарант за спазване на права и защита, а е по скоро
превенция, която да въздържа лицата от противоправни действия. Едва след
извършване на такива противоправни действия лицата попадат в обсега на
наказателно-правната материя.
Факта на бездействие до влизане в сила на един съдебен акт не прави
същото противоправно.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8, вр. с ал.6 и7 от НПК, СГС,
НО, 17-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава изцяло определение на Софийски Районен Съд, 97-ми с-в
по Н.Ч.Д. № 5410/2021г., с което е потвърдено постановление на прокурор
при СРП за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 1249/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 10790/2020г.
по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6