РЕШЕНИЕ
№343
гр. Велико Търново, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №856 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на М. Е., в качеството му на
пълномощник на „Фарма дистрибюшън“ ООД от гр. В. Търново срещу Акт за
прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-04000418138087-004-001/14.08.2018г. на ТД
на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №208/31.10.2018г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново. Жалбоподателят твърди, че неправилно на дружеството е било отказано
възстановяване на суми, представляващи лихви за забава върху невъзстановени в
законоустановените срокове надвнесени суми и суми, подлежащи на възстановяване.
Изразява несъгласие с констатациите на органите по приходите досежно начина, по
който следва да се начислят лихви върху недължимо платените и подлежащи на възстановяване суми,
които са прихванати/възстановени с последващи издавани РА или АПВ, като
претендира за възстановяване на лихви в общ размер на 24 665,61 лв. Счита, че изводите на органите по приходите противоречат
на основни принципи на ДОПК. Моли обжалвания АПВ да бъде отменен, като се
разпореди възстановяване на недължимо платената сума ведно с лихвата, изчислена
по начина, указан в жалбата. Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Претендира за разноски.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, които са
изложени в потвърдителното решение на директора на Д”ОДОП” и в писмена защита.
Претендира за разноски в общ размер на 1 569,97 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Актът за прихващане или възстановяване, който се
обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №208/31.10.2018г. на
директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново.
Обжалваният АПВ
№П-04000418138087-004-001/14.08.2018г. е издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – В. Търново след извършена проверка във връзка с подадено от
жалбоподателя искане за прехващане или възстановяване с вх. №19000/16.07.2018г.
по описа на ТД на НАП – В. Търново. В
искането е посочена като претендирана за възстановяване сума от 24 665,61
лв., представляваща законната лихва върху невъзстановен в срок надвнесен ДДС. С
обжалвания АПВ на „Фарма дистрибюшън“ ООД не са определени суми за
прихващане/възстановяване, като е посочено, че данъчните резултати – ДДС за
възстановяване на дружеството вече са били възстановени, вкл. и с лихва за
забава. В решението на ответника като допълнителен аргумент е посочено, че след
като по подадени искания за прихващане или възстановяване, както и по
инициатива на органите по приходите, са били издавани други актове/АПВ или РА/,
по същото искане вече е налице произнасяне от орган по приходите, а повторно
направеното искане е недопустимо за разглеждане съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Обжалваният АПВ
е издаден от компетентен орган по приходите, определен съгласно резолюция за
извършване на проверка №П-04000418116792-ОРП-001/22.06.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр.
І от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Цитираната разпоредба
определя кръга на подлежащите на възстановяване суми, които се прихващат, респ.
възстановяват след извършване на прихващане с изискуеми публични вземания.
От приложените
по делото писмени доказателства се установява, че „Фарма дистрибюшън“ ООД е
подало в ТД на НАП – В. Търново искане за прехващане или възстановяване с вх.
№19000/16.07.2018г. по описа на същата дирекция. В искането е посочена като претендирана за
възстановяване сума от 24 665,61 лв., представляваща според дружеството
жалбоподател законната лихва върху невъзстановен в срок надвнесен ДДС/данък за
възстановяване за данъчни периоди по ЗДДС месеци 06.2015г.; 07.2015г.;
08.2015г.; 09.2015г.; 10.2015г.; 11.2015г.; 12.2015г.; 03.2016г.; 04.2016г. и
05.2016г. В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК е бил издаден обжалваният АПВ, с
който органите по приходите са отказали възстановяване на претендираната сума
по съображения, че за процесните данъчни периоди, подлежащите на възстановяване
данъчни резултати са прихващани/възстановявани посредством издавани АПВ и РА
след образувани производства по реда на чл. 129 от АПК и липсва остатък от сума
за възстановяване на жалбоподателя. Този извод съдът намира за правилен.
Жалбоподателят
е претендирал изплащането на лихви за забавено изпълнение/възстановяване на
суми в размери, както следва: 2 747,52 лв. за
периода от 12.07.2015г.
до 30.06.2018г.; 1 658,33 лв. за периода от 12.03.2016г.
до 14.02.2018г.; 293 лв. за периода
от 14.04.2016г. до 22.08.2018г.; 1 372,97 лв. за периода от 13.08.2016г. до 15.12.2016г.; 1 594,39 лв. за периода от 13.10.2016г. до
22.03.2017г.; 785,87 лв. за
периода от 12.11.2016г. до 04.05.2017г.; 41,32 лв. за периода от 23.03.2016г. до 22.03.2018г.; 6 046,33 лв. за периода от 18.08.2016г. до
27.
04.2018г.; 1 382,96
лв. за периода от 22.08.2016г.
до 27.04.2018г.; 41,00 лв. за
периода от
24.08.2016г.
до 27.04.2018г.; 2 442,29 лв.
за периода
от 15.09.2016г. до 27.04.2018г.; 104,36 лв. за периода от
05.10.2016г.
до 27.04.2018г.; 1 822,59 лв.
за периода от 05.10.2016г. до
27.04.2018г.; 898,13 лв. за
периода от 06.10.2016г.
до 27.04 2018г.; 7,55
лв. за периода
от 22.03.2017г. до 27.04.2018г.; 19,92 лв. за
периода от 05.04.2017г.
до 27.04.2018г.; 11,89
лв. за периода от 06.02.2017г. до 10.05.2018г.; 1,05 лв. за периода от 02.03.2017г.
до 10.05.2018г.
и 3 394,14 лв. за периода от 22.03.2017г. до
10.05.2018г.
От фактическа
страна не е било спорно, че процесните периоди са били обхванати от ревизии и
проверки, приключили с издаване на АПВ и РА, съответно:
за данъчни периоди месеци
03.2015г.; 04.2015г. и 05.2015г. е издаден PA №Р-040046000035-091-001/11.01.2017г.,
поправен с РАПРА №Р-04000417004262-003-001/16.01.2017г., отменен с Решение №411/08.11.2017г. по АД № 237/2017г. по
описа на АСВТ и Решение №7418/05.06.2018г. по АД №14767/2017г. по описа
на ВАС. След
приключване на това производство е издаден АПВ №П-04000418116792-004-001/29.06.2018
г., с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва
за забава. Този АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила;
за данъчни периоди месеци
06.2015г. и 07.2015г. е издаден PA
№Р-04000415005975-091-001/09.02.2016г., отменен с Решение №137/16.05.2017г. по
АД №332/2016г. по описа на АСВТ и Решение №2081/15.02.2018г. по АД №6956/2017г.
по описа на ВАС. Впоследствие е издаден АПВ №П-04000418043595-004-001/22.03.2018г.,
с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за
забава. АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила;
за данъчни периоди месеци
08.2015г.; 09.2015г.; 10.2015г.; 11.2015г. и 12.2015г. е бил издаден РА
№Р-04000415010644-091- 001/20.07.2016г., поправен с РАПРА №Р-04000416134303-003-01/08.08.2016г.,
съответно отменен с Решение №96/05.04.2017г. по АД №705/2016г. по описана АСВТ
и Решение №3191/13.03.2018г. по АД №5532/2017г. по описа на ВАС. В резултат на
този резултат е издаден АПВ №П-04000418069487-004-001/27.04.2018г., с който са
възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. АПВ
не е обжалван и е влязъл в законна сила;
за данъчен период месец
01.2016г. е издаден РА №Р-04000416001164-091-001/05.10.2016г., отменен с
Решение № 163/26.05.2017г. по АД №813/2016г. по описа на АСВТ и Решение
№158/05.01.2018г. по АД №7594/2017г. по описа на ВАС. В резултат на това е
издаден АПВ №П-04000418020937-004-001/12.02.2018г., с който са възстановени ДДС
и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. АПВ не е обжалван и
е влязъл в законна сила;
за данъчни периоди месеци
02.2016г.; 03.2016г. 04.2016г.; 05.2016г.; 06.2016г.; 07.2016г.; 08.2016г. и
09.2016г. с Решение №28/05.02.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново
е отменен АПВ №П-04000417190236-004-001/20.11.2017г. и е възложена нова проверка,
която е приключила с издаване на АПВ №П-04000418024385-004-001/21.02.2018г. С
него са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за
забава. Този АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила;
за данъчни периоди месеци
03.2016г.; 04.2016г. и 05.2016 г. е издаден РА №Р-04000416004173-091-001/12.01.2017г.,
който е отменен с Решение №242/04.07.2017г. по АД №227/2017г. по описа на АСВТ
и Решение №3601/21.03.2018г. по АД №8475/2017г. по описа на ВАС. В резултат на
това производство е издаден АПВ №П-04000418075034-004-001/10.05.2018г., с който
са
възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. Последващият
АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила.
По делото е
допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи да се
посочат периодите на възстановяване на жалбоподателя на дължимите данъчни
резултати, както и размерът на лихвата за забава за периода на забавено
изплащане на сумите, ако е налице такава. В основното заключение на вещото лице
се посочва, че след извършване на прихващания/възстановявания на суми,
подлежащи на възстановяване, е налице забавено възстановяване, за което се
дължи лихва в полза на жалбоподателя в размер на 21 858,62 лв., която сума
няма данни да е била прихваната или възстановена.
Така даденото
заключение е било оспорено от ответната страна по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като е поискано изслушване на допълнителна СИЕ от
същото вещо лице. От ответника са били представени писмени доказателства, 9 бр.
ревизионни актове/вкл. и 2 бр. РА по поправка на ревизионни актове/ и 1 бр.
АПВ, с които според него претендраните суми, представляващи лихви за забава, са
били прихванати/възстановени на дружеството.
В
допълнителното заключение на СИЕ и при разпита му в с.з. от 08.07.2019г. вещото
лице посочва, че дължимите и претендирани на жалбоподателя суми за
възстановяване, вкл. и лихвата за забава в размер на 21 858,62 лв.,
посочена в основното заключение, са прихванати или възстановени на
жалбоподателя. Според експерта за процесните данъчни периоди по ЗДДС от месец
06.2015г. до месец 05.2106г. не са налице невъзстановени суми, начислена е
лихва за невъзстановени в срок суми, която лихва съответства на дължимата.
Допълнителното заключение на СИЕ кореспондира с писмените доказателства по
делото, не е оспорено от страните и се кредитира от съда.
С оглед на така
събраните доказателства съдът намира за необосновано от фактическа страна
твърдението на жалбоподателя за наличие на суми, подлежащи на възстановяване, представляващи
лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени
или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат
със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа
на акт на орган по приходите/изр. първо/ и в останалите случаи сумите се връщат
със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда
на ал. 1 – 4/изр. второ/. В случая безспорно недължимо внесената сума е
събрана/внесена въз основа на акт на орган по приходите, поради което спрямо
нея се дължи лихва от момента, посочен в изр. първо, а именно – за периода, за
който съответните суми са били внесени или събрани, вкл. и прихванати. По този
начин са процедирали органите по приходите, като правилно са определили
началния момент, от който следва да се начисли лихва. В конкретния случай след
отмяната на ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения или
други данъчни резултати, различни от декларираните от жалбоподателя,
подлежащите на възстановяване суми, които са били посочени в подадените
справки-декларации по ред на чл. 125 от ЗДДС, са били възстановени или
прихванати, ведно с лихвата по чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Следователно не е налице
остатък/сума, подлежаща на възстановяване, която допълнително да се олихвява.
Само за пълнота на изложението настоящия състав намира
за нужно да посочи, че изложените мотиви за приложението на чл. 27, ал. 2, т. 2
от АПК в настоящия случай са неправилни, резултат от погрешно тълкуване на
приложимите спрямо института на прихващането в данъчното право разпоредби. На
първо място в разпоредбите на чл. 269 от АПК е посочено, че за изпълнение на
публични вземания или на частни парични вземания, приложими са съответните
разпоредби на ДОПК или на ГПК, т.е. когато се касае за погасяване на парични
вземания/института по чл. 128 и сл. от ДОПК урежда такова/, препратката е
обратна – от АПК към ДОПК. На второ място в разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от ДОПК е посочено, че когато не е обжалвало мълчалив отказ за издаване на АПВ,
лицето може да подаде ново искане. По арг. от тази разпоредба, ако не се е
произнесъл по цялото искане на лицето с акта по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, органът
е постановил мълчалив отказ по тази част от искането, за което искане лицето
може да подаде ново искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
Жалбата е неоснователна.
При този изход
на делото основателно се явява направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски по производството,
представляващи ско възнаграждение в размер на 1 269,97 лв. и депозити за
СИЕ в общ размер на 300 лв., поради което съдът присъжда такива на основание
чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК в претендирания размер от 1 569,97 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Фарма дистрибюшън“ ООД от гр. В. Търново срещу акт за прихващане
или възстановяване №П-04000418138087-004-001/14.08.2018г. на ТД на НАП – В.
Търново, потвърден с Решение №208/31.10.2018г. на директора на Дирекция “ОДОП”
– гр. В. Търново.
ОСЪЖДА „Фарма
дистрибюшън“ ООД от гр. В. Търново, ул. „Полтава“ №3, вх. „З“, ЕИК ********* да
заплати на Дирекция “ОУИ” – В. Търново разноски по делото в размер на
1 569,97 лв./хиляда петстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: