Р Е Ш
Е Н И Е
№ 971
гр. Перник, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7670
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против И.С. С, с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 1157.63 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в ***** за
периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2016 г., ведно със законна лихва за забава
върху вземането за главница от подаване на заялението по чл. 410 ГПК на 30.07.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 320.26 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3876/30.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 5266/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът
поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота
на И.С. С. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена
от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат С.С.,
оспорва предявените искове. В подадения отговор са изложени съображения, че по
делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, по силата на
което И.С.С. следва да заплаща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за битови нужди.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
По делото е
представено постановление за възлагане на процесния недвижим имот по изп. дело № 20128130401585 по описа на ЧСИ Анелия Василева,
влязло в сила на 01.07.2013 г., на трето неучастващо по делото лице. В
постановлението е отбелязано, че ответникът към момента на извършване на
публичната продан е притежавал право на собственост върху вещта.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. Вещото лице
разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на 1157.63 лева.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на начислената цена
на доставена топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на сумата в
размер на 1157.63 лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху месечните плащания възлиза на 320.26 лева.
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 7 и 8 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сгради
в режим на етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дялово разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
От представеното по делото постановление за възлагане се установява, че
ответникът е загубил право на собственост върху процесния имот на 13.07.2013
г., т.е. преди исковия период, поради което е материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск. От изложеното следва, че ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за съществуване на облигационно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
неоснователен.
При недоказаност
на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също
се явява неоснователна.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
против И.С.С., ЕГН **********,***, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1157.63 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“, бл. 51, вх. Б, ап. 84 за периода от
01.05.2014 г. до 31.12.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху
вземането за главница от подаване на заялението по чл. 410 ГПК на 30.07.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 320.26 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
08.07.2014 г. до 28.06.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3876/30.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 5266/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 5266/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението:
21.06.2019г.
Съдебен деловодител: