Р Е Ш Е Н И Е
11.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО II
Районен съд – Дупница състав
25.02. 2020
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 49 2020
дело № по описа за година.
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Т.Д.Т. *** против Наказателно постановление № 6575/19.11.2019 г. издадено от Началник отдел ,,Контрол по РПМ“, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли да бъде отменено, по съображения подробно изложени в жалбата и в представени писмени бележки.
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура към МРРБ, чрез процесуалния си представител ю.к.Лазарова моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 23.10.2019 год. в 11:20 часа на път І-1, км. 343+300 дясно, на 100 метра след пътен възел Смочево в посока гр. Благоевград-гр. Дупница, Т.Д.Т. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка ,,МАН“ модел ,,18.463ФЛТ“ с рег. № СО0044ВН и полуремарке с три оси с рег. № СО5584ЕК. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12.010 тона при максимално допустимо натоварване 11.5 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. А от Наредбата; 2. Измерената дължина на ППС е 16.70 м при допустима максимална дължина 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. В на Наредбата.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко. Съгласно чл. 2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 5, ППС е извънгабаритно.
Измерването е извършено с техническо средство – електронна везна DFW – KR № 118873 и ролетка 1238/18 (50 м). ППС превозва верижен багер.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по см. на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 и извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ. тежко по чл. 3, т. 2 и извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”а” от Закона за пътищата, за което бил съставен АУАН в присъствието на лицето Т.Д.Т.. Актът бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не са постъпили.
Въз
основа на така съставения АУАН е издадено оспореното НП, с което на основание
чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
След връчване на акта са изпълнени условията на чл.37, ал. 3 на Наредбата, представена е квитанция №121012180024213/23.10.2019 г. в 14.25 ч. – за платена сума в размер на 99.63 лв., което се установява от приложената към преписката разписка от 23.10.2019 г. (л.12 от делото).
АНО е посочил, че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Отбелязано е, че нарушението е за първи път.
По делото са приложени следните доказателства, които съдът изцяло кредитира: наказателно постановление № 6575/19.11.2019 г. заедно с обратна разписка – оригинал; АУАН № 7295/23.10.2019 г., заедно с придружаващите го документи – оригинал; Заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ; Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ; пълномощно № П-36/31.01.2019 г.; товарителница от 23.10.2019 г.; пътен лист № 0038647 от 23.10.2019 г.; удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 на везни с неавтоматично действие тип DFW и приложение към него; заявление за последваща периодична проверка на средство за измерване – електронна везна; сертификат за съответствие на джобна ролетка; свидетелство за калибриране на ролетка № 839 А-Д-15; писмо от БИМ № 15972/02.12.2019 г.; протокол за проведено обучение за работа с електронна везна.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели П. и А., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение, както и от приложените и присъединени към делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
АУАН, въз основа на който е започнало административнонаказателното производство, е издаден от главен инспектор АРОК при АПИ, София. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗП нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ и на Агенция ,,Митници“ - за нарушения по републиканските пътища. В случая актосъставителят е длъжностно лице от АПИ. Със Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. Председателя на УС на АПИ, е определил служителите, които осъществяват контрол по Републиканската пътна мрежа при АПИ, сред които е С.П. – гл. инспектор, който е съставил процесния АУАН.
Със Заповед № 11-1266/17.10.2019 г. Председателят на УС на АПИ Георги Терзийски е определил Виолета Богданова Асенова на длъжност ,,Началник отдел ,,Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ актове за установяване на административни нарушения при условията и по реда предвидени в Закона за пътищата, при стриктно спазване на ЗАНН.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се съдържа описание на всички елементи от състава на нарушението – посочена е датата на извършване на нарушението - 23.10.2019 г., мястото на неговото извършване – път І-1, км. 343+300 дясно, на 100 метра след пътен възел Смочево в посока Благоевград - Дупница, както и са изписани словесно фактите, касаещи обвинението - маршрута на движение на превозното средство, измереното натоварване на задвижващата единична ос на ППС и измерената дължина, надвишаващи нормите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. ,,а“ и чл. 5, ал. 1, т. 3, б. ,,в“ на Наредбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката е извършена единствено от инспектор на АПИ в разрез с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11. Действително посочената норма гласи, че съответните служители за контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко ППС, когато движението се извършва без разрешително или документ за платена такса. Разпоредбата на чл. 37 от Наредбата обаче не следва да се тълкува изолирано, а в контекста на чл. 36 от Наредбата. Последният гласи, че контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция ,,Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР. Следователно извън всякакво съмнение е, че този специфичен контрол във връзка с извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативите на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ като службите за контрол при МВР имат второстепенно и незадължително участие в проверките, което има единствено спомагателен характер и то в случай на необходимост.
В АУАН, и в НП е посочено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, буква ,,а“ от ЗП, същото е описано достатъчно пълно и
конкретно и за нарушителя не е налице неяснота за какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът служебно е изискал и по делото са представени от АНО писмени доказателства установяващи, че в процеса на проверката на 23.10.2019 г. измерването е осъществено с технически годни и валидни измервателни средства - ел. везна тип DFW и ролетка 1238/18, а именно: Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 относно везни с неавтоматично действие тип DFW, със срок на валидност до 20.07.2013 г., заявление за последваща периодична проверка на средствата за измерване на електронна везна тип DFW на 29.03.2019 г. и дата на следваща проверка м. 03.2020 г.; сертификат за съответствие на джобна ролетка; свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 на ролетка с калибровъчен знак 839А-15 и протокол за проведено обучение за работа с мобилни везни на С.П..
Към датата на извършване и установяване на процесното нарушение техническото средство електронна везна DFW е от одобрен тип (съгласно разпоредбата на чл. 30, ал, 5 от ЗИ), преминало както първоначална, така и периодични последващи проверки за съответствие с одобрения тип. Техническото средство – ролетка с идентификационен № 1238/18 е калибрирано, видно от свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 на 17.09.2015г.
Видно от приложен по делото АУАН и издаденото въз основа на него НП, жалбоподателят е санкциониран за допуснато нарушение по чл.53, ал.1 от ЗП във вр. чл.26, ал.2, т.1, б. ,,а” от ЗП, а именно осъществяване движение на извънгабаритно пътно превозно средство, без разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя. В хода на делото и от събраните писмени доказателства, които кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с поведението си виновно е осъществил описаното в акта и НП нарушение. Жалбоподателят не представи никакви доказателства, които да опровергават събраните доказателства относно фактическото извършване на нарушението по чл.26, ал. 2, т. 1, б. ,,а”от ЗП, което съдът приема за безспорно установено.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12.010 тона при максимално допустимо натоварване 11.5 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. а от Наредбата;
2. Измерената дължина на ППС е 16.70 м при допустима максимална дължина 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. ,,в“ от Наредбата.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по см. на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 и извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ. тежко по чл. 3, т. 2 и извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата
Резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани, тъй като са получени при измерване осъществено по установения ред, от длъжностно лице обучено за работа със съответното измервателно средство /електронна везна тип DFW-KR № 118873/, както и с технически изправно измервателно средство - електронна везна, тип DFW – KR и ролетка 1238/18 (50м), която е била калибрирана към датата на проверката.
При това положение, движението на ППС е било в нарушение на забраната в чл. 26, ал.2, т.1, б. ,,а“ от Закона за пътищата.
В конкретния случай, водачът на превозното средство не е разполагал към момента на проверката нито с разрешително, нито е удостоверил заплащане на пътните такси по реда на чл. 14, ал.3, за да е разрешено движението му.
При тези обстоятелства законосъобразно в съответствие с нормата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001г. МРРБ службите за контрол при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ са съставили акт на водача за установеното извършване на движение без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Субект на горното нарушение е жалбоподателя като водач на товарния автомобил. В тази връзка, неоснователно е възражението, че същият не може да бъде субект на нарушението по чл.53, ал.1 ЗП, доколкото такава отговорност е предвидена в чл.177, ал.3 ЗДвП, тъй като се касае за две различни нарушения, осъществени с различни изпълнителни деяния. Текста на чл. 53, ал.1 ЗП ангажира отговорността на физическите лица, осъществяващи движение на извънгабаритни или тежки превозни средства, без съответното разрешение за „специално ползване на пътищата” по см. на чл.18, ал. 1 ЗП, т.е. субект на това нарушение е именно водача на съответното тежко или извънгабаритно МПС.Текста на чл.177, ал.3 ЗДвП касае водачите, управляващи пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, което обаче не характеризира съответното пътно превозно средство като извънгабаритно или тежко.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателят е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респ. извънгабаритно по см. на чл. 2 на Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
Санкционната разпоредба на чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви ,,в“ и ,,г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление. В конкретния случай на жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер. Очевидно решението на административно-наказващият орган за налагане на минимално по размер наказание е мотивирано от наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно нарушението е за първи път /констатация в този смисъл е записана в НП/, веднага след констатиране на нарушението са предприети действия в насока отстраняването му, в резултат на което дължимата пътна такса е заплатена.
Според настоящия съдебен състав, индивидуализацията на наказанието е извършена законосъобразно - същото е съответно на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесло за реализиране целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав не се касае за нарушение, което може да бъде определено като ,,маловажно“ с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на пътна такса.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6575/19.11.2019 г. издадено от Началник отдел ,,Контрол по РПМ“, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН, на Т.Д.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -
Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: