Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260548 01.04.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет
и трети март две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Илияна Гальова
Като разгледа докладваното от съдията
Ковачева
гражданско дело № 5 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от управителя Р.В., срещу Д.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/13.01.2017 г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, сумата от 213,07 лева, представляваща лихва за забава за периода 24.11.2018 г. – 29.12.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата. В условията на евентуалност иска заплащане на сумата 1000 лева поради неоснователно обогатяване на ответника със сумата, в случай че не се установи договорно отношение между него и „4финанс“ ЕООД.
Изложени са твърдения, че ответникът и „4финанс“ ЕООД са били в облигационна връзка по повод сключен помежду им договор за кредит, по който „4финанс“ ЕООД е предоставил на С. сумата 1000 лева като заем на два пъти – 800 лева на 13.01.2017 г. и 200 лева на 01.02.2017 г., а ответникът е следвало да върне сумата до 12.02.2017 г., но не е изпълнил задължението си. На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД и ищецът са сключили договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който вземанията на „4финанс“ по договора за кредит, сключен с ответника, са му били прехвърлени.
Моли, в случай че
са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение, с което да уважи исковата молба и присъди на ищеца
сторените съдебно-деловодни разноски.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства. Не се е явил в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане
по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание
по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице
са предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовката за съдебно
заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства – договор
за кредит № **********/13.01.2017 г., сключен между С. и „4финанс“ ЕООД и общи
условия към него, разписки за извършено плащане от 13.01.2017 г. и 01.02.2017
г., договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г и приложение към него, уведомление
за прехвърлени вземания, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че
искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения
установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на
ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в общ размер от 200 лева, от
които 100 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в съответствие с нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от управителя Р.В.,
сума в размер на 1000 лева (хиляда лева), представляваща главница по договор за
кредит № **********/13.01.2017 г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД,
сумата от 213,07 лева (двеста и тринадесет лева и седем стотинки),
представляваща лихва за забава за периода 24.11.2018 г. – 29.12.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба
– 30.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата..
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от управителя Р.В., сумата от 200 лева (двеста лева), представляващи
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Районен съдия: /п/
Вярно с
оригинала: НД
.................................