Решение по дело №12435/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 435 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД да заплати следните суми:

1. на Н.И.Н. - 185 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З.Д., с която е живеел на съпружески начала, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.05.2017 г., плюс законната лихва от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на Г.Н.И., чрез законния му представител Н.И.Н. - 200 000,00 лева на основание на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му З.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 09.05.2017 г., плюс законната лихва от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на Н.Н. и Г.Н., чрез законния му представител Н.Н. – 171,83 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

4. на адвокат П.К. – 10 501,91 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение с ДДС;

5. на СГС – 15 400,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Н.Н. и Г.Н. са със съдебен адрес – адвокат П.К.,***, офис 10. ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е с адрес в гр. София, пл. „*******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД:

1. иска на Н.Н. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 185 000,00 лева до предявения размер от 250 000,00 лева.

2. исковете на Г.Н., действащ чрез законния си представител Н.Н.:

а) за обезщетение за имуществени вреди изцяло;

б) за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000,00 лева до пълния предявен размер от 280 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Н. и Г.Н., чрез законния му представител Н.Н., да заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД 79,73 лева разноски по делото и 62,54 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 7 700,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 28.09.2017 г. Н.Н. и Г.И. са заявили, че на 09.05.2017 г. З.Д. е участвала в ПТП, предизвикано от И.И.. Вследствие на ПТП З.Д. е починала. Тя е майка на Г.И., а Н.Н. е живеел с нея на съпружески начала. Гражданската отговорност (ГО) на И.И. е била застрахована при ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД (Б.).

 

[7] От смъртта на З.Д. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на 250 000,00 лева за Н.Н. и 280 000,00 лева за Г.И.. Г.И. е загубил и издръжка от 30 150,00 лева от 10.05.2017 г. до навършване на пълнолетие – по 150,00 лева на месец. Б. не е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди Б. да им заплати посочените суми (исковата молба, л. 2-3; определението, с което съдът е допуснал увеличението на исковете, л. 105-гръб). Те търсят и законната лихва от 23.05.2017 г. до окончателното изплащане (молбата, л. 30-31).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът Б. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. И.И. не е причинил ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан. Затова Б. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 22-26).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Н.Н. е бил роден на *** г., З.Д. е била родена на *** г., а Г.Н. е бил роден на *** г. (удостоверението за раждане, л. 4). Н.Н. и З.Д. са живеели на съпружески начала, като Г.Н. е бил тяхно общо дете (показанията на свидетелите Д.и И., л. 104-105; удостоверението за раждане, л. 4). От неин предходен брак, З.Д. е имала и дъщеря Е.Д., за която са се грижили заедно с Н.Н. (показанията на свидетелите Д.и И.; удостоверението за раждане, л. 5).

 

[10] Четиримата са живеели весело и щастливо. Н.Н. и З.Д. са работили на частно, където са ги извикали (показанията на свидетелите Д.и И.).

 

[11] Липсват доказателства З.Д.да е реализирала доходи, с които да е издържала Г.Н.. Затова съдът приема, че тя не е издържала Г.Н..

 

[12] На 09.05.2017 г. И.И. е управлявал лек автомобил Мерцедес по пътя от село Болярци за село Поповица. В автомобила е пътувала З.Д..

 

[13] Асфалтът е бил мокър. Преди разклона за с. Богданица И.И. е навлязъл в десен завой с висока скорост. След това той е загубил контрол върху автомобила, който е напуснал платното за движение, ударил се е в крайпътно дърво и се е разцепил на две. З.Д. е получила смъртоносни наранявания, от които е починала. Дори тя да е била с обезопасителен колан, тя отново би получила смъртоносни наранявания (констативния протокол, л. 10; заключението на вещите лице М. и д-р Ш., л. 88-100). Не се спори, че към този момент ГО на И.И. е била застрахована при ответника Б..

 

[14] Н. и Г. Николови преживят тежко смъртта на З.Д.. Н.Н. се грижи сам за Е.Д. и Г.Н., като майка му и майката на З.Д. му помагат. Те често посещават гроба ѝ, а Г.Н. се сеща за майка си и я търси.

 

[15] На 27.06.2017 г. ищците са поискали от ответника да им заплати търсените обезщетения (л. 11). Не се спори, че ответникът не е направил това.

 

[16] Съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса (л. 13). Те са заплатили 250,00 лева за вещи лица (л. 108) и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 9, 86 и 102). Б. е заплатил 250,00 лева за вещи лица (л. 37) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 39). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[17] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З.Д., а Г.Н. е предявил и иск за имуществени вреди от загуба на издръжка.

 

1.      По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Най-близките (включително възходящи и низходящи, както и съпругата) на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за имуществени вреди, когато те са били действително издържани от него и са имали право по закон на издръжка от пострадалия (т. III.1. от ППВС 4/1961 г.).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди (когато се търсят вредо от загуба на издръжка, трябва ищецът действително да е бил издържан от починалия и да е имал право на издръжка;

6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. Н.Н. е съпруг, а Г.Н. е син на З.Д.;

2. З.Д. е участвала в процесното ПТП, което е причинило смъртта ѝ;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил И.И., а неговата ГО е била застрахована при ответника Б.;

4. ищците са преживели тежко смъртта на З.Д., но Г.Н. не е получавал издръжка от З.Д.;

5. Б. не е изплащал на ищците обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

 

[21] Не е налице третата предпоставка за уважаването на иска на Г.Н. за имуществени вреди – съдът не установи той да е бил издържан от З.Д.. Затова съдът го отхвърля.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на исковете за неимуществени вреди. Затова съдът следва да определи размерите на обезщетенията, които се дължат.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[24] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 09.05.2017 г.

 

[25] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[2]).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[3] и Решение на ВКС 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 09.05.2017 г. Н.Н. е бил на 48 години, а З.Д. и Г.Н. съответно на 32 години и година и три месеца. Н.Н. и З.Д. са живеели на съпружески начала, като Г.Н. е бил тяхно общо дете. От неин предходен брак, З.Д. е имала и дъщеря Е.Д., за която са се грижили заедно с Н.Н.. Четиримата са живеели весело и щастливо. Н.Н. и З.Д. са работили на частно, където са ги извикали.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2013 г. до 09.05.2017 г. Така например размерите на минималната работна заплата (МРЗ) са били: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[6] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015       г.^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[9]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[10]. Увеличението на МРЗ от 2013 г. до 09.05.2017 г. е било 48,39% (460,00-310,00/310,00).

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри три решения, с които САС се е произнасял по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на събития в периода 2013-2017 г. С тях съдилищата са присъдили обезщетения за:

а) 130 000,00 лева - решение на САС 2009-2015-1-ви по гр. д. 1564/2015 г. с-в за събитие от 2013 г. [11];

б) 150 000,00 лева - решение 2580-2017-8-ми с-в по гр. д. 3261/2017 г. за събитие от 2013 г.[12];

в) 160 000,00 лева – решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г. за събитие от 2013 г. [13].

 

[32] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема, че 185 000,00 лева е справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Н.Н.. Затова съдът осъжда Б. да заплати на Н.Н. 185 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 250 000,00 лева.

 

[33] В правно-информационната програма Сиела, сайтовете на ВКС и САС съдът откри четири решения за застрахователни събития през периода 2013-2017 г., с които съдилищата са присъждали обезщетения на малолетни и непълнолетни деца за неимуществени вреди от смъртта на техни родители. Присъдените обезщетения са били:

а) 130 000,00 лева – решение на САС 615-2016-1-ви с-в по гр. д. 1877/2015 г. за събитие от 2013 г.[14];

б) 150 000,00 лева – решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г. за събитие от 2013 г.[15];

в) 160 000,00 лева – решение на САС 2009-2015-1-ви с-в по гр. д. 1564/2015 г. за събитие от 2013 г., но търсеното обезщетение е било от 140 000,00 лева и съдът е уважил иска за този размер[16]; решение на САС 1255-2016-2-ри с-в по гр. д. 169/2016 г.[17].

 

[34] Като отчита всички описани обстоятелства, съдът приема, че 200 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г.Н.. Затова съдът осъжда Б. да заплати на Г.Н. 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 280 000,00 лева.

 

[35] Б. е възразил, че З.Д. е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е пътувал без поставен обезопасителен колан. Съдът установи, че дори З.Д. да е била с поставен обезопасителен колан, тя отново би получила смъртоносни увреждания. Затова възражението е неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[36] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 250,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 385 000,00 лева при предявен размер от 560 150,00 лева. Затова съдът осъжда Б. да заплати на ищците 171,83 лева разноски по делото (250,00х385 000,00/560 150,00), а на адвокат К. 10 501,91 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (530 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х385 000,00/530 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б. да заплати на СГС 15 400,00 лева държавна такса (385 000,00х0,04).

 

[38] Б. също търси разноски. Той е направил такива за 255,00 лева.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 175 150,00 лева при предявен размер от 560 150,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Б. 79,73 лева разноски по делото (255,00х175 150,00/560 150,00) и 62,54 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х175 150,00/560 150,00).

 

Съдия: