РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII
въззивен състав
в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на
секретаря Татяна Шуманова и в
присъствието на прокурора Ивайло Петров,
като разгледа докладваното от председателя ВНОХД
№ 2275/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по
повод постъпил въззивен протест от прокурор при СРП срещу присъда на СРС, НО,
102-ри с-в от 10.05.2019г. по НОХД № 7326/2013г., с която на основание
чл.304 от НПК подсъдимият М.Т.Д. е признат за невиновен за това, че на
25.11.2011г., в гр. София, кв. „Гара Искър“, ул.“******в търговски обект,
стопанисван от ЕТ „Н. Д.“, с цел да принуди Н. Д. А.и В.Д. А.да се разпоредят с
вещ – да платят сумата от 100 000 (сто хиляди) лева на „Ломско пиво“ АД,
ги заплашил с насилие – казал „ако до края на седмицата не приготвите
100 000 лева, знаем ви къде живеете, знаем кои са децата ви, къде учат, ще
ви заведем на такова място, където няма да може никой да ви намери“, като
деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност –
назначен на длъжност „охранител“ към „Б. – Ф.“ ЕООД с трудов договор № 69 от
18.11.2009г.– престъпление по чл.213а, ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2,
т.6, пр.1 от НК.
В протеста се
твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна поради неправилна
интерпретация на доказателствения материал. Изложени са доводи за неправилно
приложение на материалния закон в частта относно квалифицициращия признак по
чл.142, ал.2, т.6 от НК.
В проведеното по
реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 02.07.2020г. въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия Д., на
свидетели и вещи лица, нито е налице необходимост от събирането на нови писмени
доказателства.
На 14.07.2020 г.
в СГС са постъпили подробни писмени възражения от защитата на подсъдимия – адв.
С., в които моли съдът да остави подадения протест без уважение поради
неоснователността на изложените в същия доводи, и да потвърди постановената от
СРС присъда. Прави подробен доказателствен анализ, въз основа на който заключава, че
повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е доказано по категоричен начин
нито от обективна, нито от субективна страна.
В открито
съдебно заседание, в хода по същество, представителят на СГП поддържа протеста
и намира, че постановената от СРС присъда е неправилна, с оглед на което моли
същата да бъде отменена, а на нейно място – постановена нова такава, с която
подс. Д. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание по
справедливост.
Защитата на
подсъдимия – адв. В.С. – моли съдът да остави подадения протест без уважение,
като потвърди атакуваната присъда поради липсата на основания, обуславящи
нейната отмяна или изменение. Поддържа изложените в писмените възражения
съображения. Счита, че обвинението не само че не е доказано по безспорен начин,
но изобщо не е доказано извършването на престъпление от подзащитния му.
В правото си на
лична защита подс. Д. заявява, че е съгласен с казаното от неговия защитник.
Счита себе си за невиновен, тъй като не е имал контакт с тези хора, бил е
назначен като професионален охранител, винаги е спазвал принципите и
законността. Твърди, че не познава двамата братя, нито е бил вътре в стаята с
тях, придружавал е мениджъра, но нямал достъп до информацията.
В правото си на
последна дума подсъдимият моли съдът да потвърди присъдата и да го признае за
невиновен, тъй като не е извършил престъплението, в което е бил обвинен.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният
протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но
по същество е неоснователен.
Първоинстанционната присъда е постановена при всестранен и обективен анализ
на достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства,
като за изясняване на обективната истина са назначени и необходимите
експертизи. Съдът
е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е
направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М.Т.Д. е български
гражданин, роден на ***г***, с ЕГН: **********, със средно образование,
неженен, неосъждан, работещ като готвач, с настоящ адрес:***4.
На 01.09.2011 г. между „Ломско
пиво” АД със седалище в гр. Лом, ул.”**********и охранителна фирма „Б. Ф.” ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „**********бил сключен
договор за двадесет и четири часова охрана на обект „Ломско пиво” АД.
Дружеството - изпълнител, по силата на сключения договор, било задължено да
осигурява строг, постоянен и ефективен контрол в обекта, да предотвратява и
пресича действия на лицата, нарушили вътрешния ред или проникнали неправомерно
в охранявания обект и да ги задържи до пристигането на органите на МВР, при
осъществяване на своите функции охраната да действа съобразно обстановката и
размера на заплахата, включително и при условията на „неизбежна отбрана” и
„крайна необходимост” по смисъла на НК. От своя страна възложителят - „Ломско
пиво” АД се задължавал да предостави подходящи помещения за нуждите на
охраната, необходимата мебелировка и средства за връзка.
На „Б. Ф.” ЕООД бил издаден от
МВР ДНС ”Полиция” лиценз № 1248/29.01.2008г. за извършване на частна
охранителна дейност на територията на цялата страна: охрана на имуществото на физически или
юридически липа.
Между „Б. Ф.” ЕООД (работодател)
и подсъдимия М.Т.Д. (работник) бил сключен трудов договор № 69/18.11.2009г., по
силата на който подсъдимият бил назначен на длъжност „охранител” с работно
място: „обекти по договори на фирмата”.
„Б. Ф.” ЕООД като работодател имал
сключени трудови договори и със свидетелите Т.Н.Я.(трудов договор №
014/27.11.2008г„ назначен на длъжност „организатор”), Х.Т. В. (трудов договор №
034/12.02.2009г„ назначен на длъжност „организатор”), М.В.Л.(трудов договор №
63/18.11.2009г„ назначен на длъжност „охранител”), В. М.М.(трудов договор №
85/14.12.2009г„ назначен на длъжност „охранител”) и Д.А.С.(трудов договор №
029/30.01.2009г„ назначен на длъжност „охранител”).
ЕТ „Н. Д.” извършвал търговска
дейност, свързана с дистрибуция на алкохол, безалкохолни напитки и бира в
големи вериги търговски обекти в страната – „Фантастико”, „Хранкомерс” и
„Максима България”.
Между „Ломско пиво” АД и ЕТ „Н. Д.“
бил сключен договор за дистрибуция и логистика, по силата на който ЕТ „Н. Д.”
получавал произведената от „Ломско пиво” АД стока, която трябвало да предложи и
предостави за продажба на посочените по-горе вериги търговски обекти, които от
своя страна били договорно задължени към ЕТ „Н. Д.” да платят в определен срок
получената от тях доставка, а ЕТ „Н. Д.” трябвало да заплати на „Ломско пиво”
стоката, която били получили от тях и за която имали съответното плащане от
съответната търговска верига, на която били предоставили продуктите за
продажба, като приспадне уговорените бонуси за отстъпки и логистика.
В „Ломско пиво” АД работил св. Г.Т.,
назначен на длъжност „мениджър клиенти”.
На 25.11.2011г. Г.Т., в качеството
си на „мениджър клиенти” на „Ломско пиво”, придружен от представители на „Б. Ф.”
ЕООД - свидетелите Х.В.- организатор, М.Л.-
охранител, В. М. - охранител, Т.Я.- организатор и Д.С.-охранител, както и от
подс. М.Д.- охранител, посетили търговски обект, стопанисван от ЕТ „Н. Д.”,
който се намирал в гр. София, кв. „гара Искър”, ул.”******. Посоченият обект
бил обособен на два етажа, като на долния етаж се намирала складовата част, а
на горния етаж бил обособен офис.
След като пристигнали на
посочения адрес, представителят на „Ломско пиво” АД и служителите на „Б. Ф.”
ЕООД се качили на втория етаж, където се намирал офисът на ЕТ „Н. Д.” и в който
по същото това време били свидетелите Н. А., В. А., С.А.а и П.А..
Непосредствено след влизането на
посочената група посетители, между тях и свидетелите Н. А.и В. А.възникнало
спречкване, което се проявило във вид на взаимно бутане, блъскане, задържане,
размяна на жестове и реплики с продължителност около три минути (от 14:59:13ч.
до 15:02:50ч.), след което напрежението между двете групи видимо спаднало и
обстановката се успокоила.
Свидетелите Н. А., В. А., Г.Т., Х.В.и
подсъдимият Д. се оттеглили в помещение, съседно на това, в което се развили посочените по-горе
действия, седнали около една маса и започнали да водят разговор, който протекъл
при видимо нормални и спокойни условия. Останалите служители от „Б. Ф.” ЕООД
напуснали офис помещението по нареждане на св. Х.В..
Подсъдимият Д. присъствал на
срещата между представителя на „Ломско пиво” АД - св. Г.Т. и пострадалите Н. и В.
А.и и останал в помещението, където се провеждала срещата и разговора до
15:20:14 ч., след което излязъл от същото и напуснал офиса, като в 15:20:49 ч.
подсъдимият бил засечен от камерите, които се намирали в търговската сграда на
ЕТ „Н. Д.”. Към този момент записите от видеонаблюдението показвали, че подсъдимият е слязъл по стълбите, че е
излязъл от сградата в 15:21:23ч. и че се насочил към паркиран в близост лек
автомобил. Подсъдимият се качил в този автомобил и го придвижил до входа на
сградата, след което слязъл от него и изчакал слизането на останалите негови
колеги от „Б. Ф.” ЕООД, както и на св. Г.Т., без да е установено повторно
негово влизане във въпросната сграда.
Известно време след слизането на
подс. Д. от втория етаж на сградата, в която се намирал офисът на ЕТ „Н. А.” и
излизането му от същата, от същата сграда излезли и свидетелите Т. и В..
След излизането на посочените
лица една част от тях се качили в автомобила, който по-рано бил паркиран от
подсъдимия пред входа на сградата, а останалите се качили в друга кола и заедно
напуснали района на търговския обект, стопанисван от ЕТ „Н. А.”.
На 05.12.2011г. свид. Н. А.подал
до директора на ГДБОП-МВР молба за оказване на съдействие по установяване на
лицата и предприемане на съответните действия по реализиране на отговорността
им.
Започнало разследване по
досъдебно производство, образувано от СРП и били проведени процесуално-следствени
действия по изясняване на случая. Проведена била и очна ставка между
свидетелите В. А.и Г.Т..
От заключението на вещите лица П.В.и
В.К.по назначената на досъдебното производство техническа
експертиза се установява, че от
камерите за видеонаблюдение в 14:58ч. в наблюдаваните от тях пространства се
забелязва пристигането и влизането в офис помещенията на фирма ЕТ „Н. А.”,
находящ се в гр. София, кв. „гара Искър”, ул*****на група от седем лица от
мъжки пол, която се срещнала с група от три други лица от мъжки пол и едно лице
от женски пол (служители в офиса), като между двете групи започнал разгорещен
разговор (според езика на тялото) със силно изразени жестикулации и лицеви
изражения, при което лицата от първата група извършили действия спрямо две лица
от мъжки пол от втората група, които могли да бъдат охарактеризирани като
„упражняване на физическо насилие спрямо други лица, както и действия,
нарушаващи реда в офиса” и изразяващи се в „бутане”, „блъскане”, „задържане”
(отнемане на възможността за свободно придвижване). Когато били преустановени
посочените действия три лица от първата група: лице 1 (свид. Х.В.), лице 2
(свид. Г.Т.) и лице 3 (подс. М.Д.) заедно с двете лица от мъжки пол от втората
група: лице 8 (свид. Н. А.) и лице 9 (свид. В. А.)
преминали в съседно помещение, седнали около маса и разговаряли; в резултат на извършеното сравнително
изследване между изображенията на лица от предоставените видеозаписи и
изображенията на лица, предоставени като сравнителен материал, са били
установени съвпадения общо на 10 лица, символично обозначени с номера, а
именно: лице 1 — Х.Т. В., лице 2 - Г.А.Т., лице 3 - М.Т.Д., лице 4 - Т.Н.Я.,
лице 5 - М. В.Л., лице 6 - Д.А.С., лице 7 - В. М. М., лице 8 - Н. Д. А., лице 9
- В.Д. А.и лице 10 - С.Н.А.а; установени са били действия, отговарящи на „упражняване
на физическо насилие спрямо други лица, както и действия, нарушаващи реда в
офиса”, а именно: лице 1, лице 5 и лице 7 спрямо лице 8; лице 1, лице 3 и лице
6 спрямо лице 9.
Доколкото в това заключение са
били разгледани общо случаите на физическо насилия и нарушаване реда в офиса,
то самостоятелно не дава отговор дали и в каква степен подсъдимият е
съпричастен към действия, с които се уврежда здравето на друго лице. Въззивният
съд също приема като компетентно и добросъвестно заключението по назначената на
досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза на В.Д. А., в което е
отразено, че в резултат на отправените му закани освидетелстваният е преживял
силни негативни емоции с водещо чувство на страх, съотносимо с категорията „основателен
страх” за здравето и живота, като психическото състояние му позволява да
участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и ако желае да
дава достоверни свидетелски показания.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза на
св. Н. А., която е заключила, че заплахите, които били отправени към
освидетелствания и близките му на инкриминираната дата, са възбудили у него
основателен страх за осъществяването им, като негативните преживявания не са
повлияли на психическите му годност правилно да възприема фактите и
обстоятелствата от инкриминираната дата. Според вещото лице освидетелстваният
има напълно съхранен спомен за случилото се, който възпроизвежда информативно,
в динамика и хронологична последователност. Вещото лице е приело, че
освидетелстваният притежава свидетелска годност и психичното му състояние
позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и
да дава достоверни свидетелски показания. Заключението на съдебно-психиатричните
експертизи обаче също не дава нито пряк, нито косвен отговор за конкретни думи
и действия, които могат да бъдат вменени на подсъдимия във връзка с
обвинението, с което той е бил предаден
на съд.
От назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна видео-техническа експертиза се установява, че:
на изследваните видеозаписи е заснето лицето М.Т.Д., посочено като лице № 3 в
Протокол № 493/2012г.; не са установени
действия на лице № 3 - М.Д., които да бъдат охарактеризирани като „упражняване
на физическо насилие спрямо други лица, както и действия, нарушаващи реда в
офиса”; в) във видеозаписите се наблюдават
три Лица: Лице №1 (Х.В.), Лице №2 (Г.Т.) и Лице №3 (М.Д.) и други две Лица: Лице
№8 (Н. А.) и Лице №9 (В. А.), които преминават в помещение, наблюдавано от
камера 10, сядат около маса и разговарят, като за времето на разговора Лице №8
и Лице №9 няколкократно стават, сядат, излизат, влизат в помещението.
От заключението на назначената на
съдебното следствие комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза се установяват действия, отговарящи на бутане с ръце и задържане с
ръце, както следва: Лице №1 хваща Лице №8; Лице №8 хваща лице №1; Лице №5 хваща
Лице №8; Лице №6 хваща Лице №9; Лице №7 хваща Лице №8. Лице №3-М.Д., не се забелязва да използва физическа сила спрямо когото и да било; резултатът от
лицево-идентификационното изследване дава основание да се направи извод, че на
видеозаписа лицето, описано като Лице с условен №3 и сравнителните образци от
изображението на М.Т.Д., е заснето едно и също лице.
Въззивният съд приема установената
фактическа обстановка, като счита, че първоинстанционният съд е извършил
обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в
хода на наказателното производство, включващ: гласни доказателствени средства: обяснения на подс. Д. (л.372 от
СП), свидетелските показания на Н. А.(л.200 от СП), на В. А.(л.200-201 от СП),
на С. А.а (л.201-202 от СП), на П. А.(л.202 от СП), на Х. В. (л.202-203 от СП),
на Н. К.(л.203 от СП), на Г. Т. (л.228-230 от СП), вкл. приобщените по реда на
чл.281, ал.4 от НПК (л.79-80 от ДП) и по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК
(л.161-163 от СП), на св.М. Л.(л.230-231 от СП), на св.В. М. (л.251-252 от СП),
вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.90-92 от ДП), на Т. Я.
(л.260-261 от СП), на св. Д. С. (л.261-262 от СП); веществени доказателства: 1 бр. СД-диск (л.133); писмени доказателства: лиценз за
охранителна дейност на „Б. Ф.“ ЕООД (л.31 от ДП), договор от 01.09.2011г. между
„Ломско пиво“ АД и „Б. Ф.“ ЕООД (л.38-41 от ДП), 6 бр. трудови договори
(л.42-47 от ДП), 6 бр. протоколи за предупреждение по ЗМВР (л.32-37),протокол
за доброволно предаване на 1 бр. диск (л.154), справка за съдимост на
подсъдимия Д.; писмени доказателствени
средства: протоколи за разпознаване на лица и предмети, протокол за очна
ставка между св. В. А.и св. Т. (л.97-98 от ДП), както и от способите за доказване: заключението от изготвената техническата
експертиза (л.100-122 ДП), заключението от съдебно-психиатричната експертиза
(л.145-151 ДП), заключението от допълнителната видео-техническа експертиза
(л.280-292 СП), заключението от комплексната видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза (л.310-341 СП), както и всички други писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Независимо един от друг всички свидетели са установили личните си
възприятия относно стеклите се събития. Действително, между така събраните
гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната фаза на процеса се
наблюдават несъответствия и празноти, но същите са обясними с оглед изминалия
продължителен период от време между датата на възприемане на събитията, за
които свидетелите дават показания, и тези на разпита на свидетелите пред съда,
както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и пресъздава
факти и обстоятелства след известен период от време. Районният съд е положил необходимите
процесуални усилия да издири обективната истина по делото, обсъждайки
доказателствата както по отделно, така и съпоставяйки ги помежду им. Настоящият съдебен състав се
солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което
не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка следва да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Правилно
на първо място контролираният съд е приел за безспорно доказан факта, че на
посочената в обвинителния акт дата – 25.11.2011г., в гр. София, кв. „Гара
Искър“, ул. „******в търговски обект, стопанисван от ЕТ „Н. Д.“ подсъдимият Д.
действително е присъствал като охранител към „Б. Ф.“ ЕООД, придружавайки
представител на ‚Ломско пиво“ АД (св. Т.). В тази насока вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си показания излагат свидетелите В., Т.,
Л., Я., С., като в този смисъл са и обясненията на самия подсъдим. По отношение
на визираните факти са и изготвените видео-технически експертизи, от които по
категоричен начин се установява присъствието на подсъдимия.
Противоречивостта
и нестабилността в доказателствените източници касаят основния факт, свързан с
предмета на доказване по делото - дали подсъдимият Д. е отправил заплахи с
бъдещо насилие към свидетелите Н. А.и В. А.с цел да ги принуди да се разпоредят
със сумата от 100 000 лв. Както бе отразено, характерът на инкриминираното
деяние определя като важен източник на информация показанията на пострадалите
от него – свидетелите Н. А.и В. А., които са били непосредствен обект на
твърдяните в обвинителния акт заплахи. Извън показанията на свидетелите Н. А.и
В. А.липсват други преки доказателства за участието на подс. Д. в
инкриминираното деяние. Доколкото в
основата на обвинителната теза са поставени показанията на пострадалите лица,
обосновано районният съд внимателно е изследвал вътрешната им убедителност
и корелацията с останалия доказателствен
материал. Обосновано съставът на районния съд е кредитирал частично показанията
на свидетелите Н. А.и В. А.единствено в частите, които се подкрепят от
останалата доказателствена маса. И настоящият съдебен състав възприе с доверие
изложените от двамата братя А.и факти и обстоятелства, касаещи деня и мястото
на инкриминираното деяние, наличието на неуредени търговски взаимоотношения
между „Ломско пиво“АД и ЕТ „Н. Д.“, нахлуването на 7-8 човека в офиса на
дружеството, данните за възникнало напрежение, включително и данните за
физическо спречкване между двете групи лица. В тази им част показанията намират
доказателствена опора в независими едни от други доказателствени източници –
свидетелски показания, заключенията от изготвените видео-технически
експертизи, протоколи за предупреждение
по ЗМВР.
Въззивният
състав, подобно на районния, счита показанията им в тази най-важна за доказване
на обвинителната теза част за колебливи и некореспондиращи с останалия
доказателствен материал, поради което не ги приема с доверие. Липсата на аудио
запис към изследваните видеозаписи съществено разколебава обвинителната теза,
доколкото същата предполага доказване на изречени от подс. Д. думи и се крепи
преимуществено на свидетелските показания на двамата пострадали. В принципен план не съществува
пречка всички елементи от основния факт да бъдат изследвани с възможните
доказателства и доказателствени средства, включително и само със свидетелски
показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон
доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена
сила. Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са
равностойни по своята доказателствената сила, стига да са събрани по реда, предвиден в
НПК, както и ако са издържали проверката за достоверност. Показанията
на двама братя А.и относно участието на подсъдимия Д. в инкриминирането деяние
се дискредитират на собствено основание поради вътрешни неясноти и
разминавания, подробно отчетени от районния съд, както и поради липса на
корелация с останалите доказателства. Въззивната инстанция прие за съществен коректив при
преценка на достоверността на всички ангажирани по делото гласни
доказателствени средства заключенията на приетите технически експертизи, както
и протоколите за разпознаване на лица и предмети. В своето експертно заключение
вещите лица В.и К., изготвили комплексната видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, са посочили, че в изследваните видеозаписи
е установено присъствието на подс. Д. в офисното помещение, заедно със
свидетелите В., Т., Н. А.и В. А., но без да са установени действия от страна на
подсъдимия, които могат да бъдат окачествени като „упражняване на физическо
насилие спрямо други лица“. На следващо място видно от писмените доказателствени
средства – протоколите за разпознаване – нито св. Н. А., нито В.А.са могли с
категоричност да посочат подс. Д. като лицето, отправило им инкриминираните
заплахи. Тук е мястото да се посочи, че от протоколите за разпознаване на лица по
делото се установява категорично единствено, че в непосредствено проведените
преди разпознаването разпити свидетелите Н. А.и В. А.са дали описание на
лицето, което ги е заплашило – „мургава кожа, късо подстриган, с черна коса,
среден на ръст, около 175 см, набито телосложение, без обаче подс. Д. да е идентифициран с това
лице. Правилно съставът на контролирания съд е отбелязал и различните външни
характеристики, посочени от св. В. А., изцяло противостоящи на така дадените
описания – по – светло, по – русо лице. Не без значение е липсата на
последователност в показанията на свидетелите А.и. От една страна те не са
успели в процесуално-следствено действие „разпознаване на лица“, проведено
няколко месеца след инкриминираното деяние, да идентифицират успешно подсъдимия. От друга страна,
впоследствие в хода на съдебното
следствие (години по-късно) двамата свидетели са изразили субективна увереност, че именно подсъдимият е
лицето, което ги е заплашило. Така съпоставката на изявления, направени от
свидетелите А.и в различни процесуални етапи от разглеждане на делото, показва
надграждане на първоначалните възприятия с впоследствие изградени
предположения, както и с нови възприятия, свързани с процесуалното положение на
подсъдимия. Ето защо съдът прие за установено, че липсва достатъчна надеждност
и достоверност на субективните възприятия на посочените свидетели относно
автора на престъпното посегателство в лицето на подс. Д..
СРС не е пренебрегнал в
доказателствения си анализ и значението на показанията на свидетелите А.а и А..
Контролираният съд е отчел евентуалната заинтересованост и на двамата от изхода
на делото поради близките им отношения с пострадалите (св. А.а се явява едновременно
майка на двамата свидетелите А.и, както и счетоводител на управляваното от тях
търговско дружество, а св. А.– приятел и
бивш съученик на св. Н. А.). Изследвани са убедителността, обективността
и корелацията на изнесената от тях информация с останалия доказателствен
материал. От показанията на св. А.а се установява, че действително в офиса на
дружеството е нахлула голяма група хора (около 7-8 човека), от които тя е
познавала единствено св. Г. Т. поради съществуващите търговски взаимоотношения
между представляваното от него дружество „Ломско пиво“ АД и ЕТ „Н. Д.“. Правилно СРС е отбелязал в своите мотиви, че
е житейски неправдива изнесената от св. А.а информация, че едновременно не е
възприела нито конкретиката на разменените между присъствалите лица думи, нито
техния автор, но същевременно е „разбрала, че има някакви закани.“. Тук не без
значение са и показанията на св. А., присъствал от нахлуването на непознатите за
тях лица до края на конфликта. Свидетелят, твърди, че е възприел наличието на
някакво съприкосновение между различните страни, но не и размяна на удари или
отправянето на заплахи. В депозираните от св. А.показания се установява, че
същият е успял да идентифицира „някой със слънчеви очила, един с анцуг и един с
жълти обувки“, а св. А.а – „имаше един висок мъж от тези, които нахлуха“. Тези
схематични описания обаче сами по себе си, дори съпоставени с останалата
доказателствена маса, не са достатъчни, за да свържат именно подс. Д. с
описаното в обвинителния акт деяние. Действително от изготвените експертни
заключения се установява, че лицето, фигуриращо под номер 3 и носещо слънчеви
очила, е подс. Д., но от показанията на разпитаните свидетели не може да се
стигне до извода, че единствено подсъдимият е притежавал очила към
инкриминирания момент. Отделно от това, в показанията на посочените свидетели
идентификацията на лице със слънчеви очила не е обвързана с конкретни действия,
които могат да бъдат квалифицирани като елемент от престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд.
Правилно районният съд е дал вяра
на показанията, дадени от свидетелите М., Я., С., В., Т., К.и Л.само в
конкретни техни части, за които са
събрани и други доказателства. В съдържателен план показанията на свидетелите
М., Л., Я., С. – охранители към „Б. Ф.“ ЕООД – дружеството, наето от „Ломско
пиво“ АД за охрана, които са присъствали на инкриминираните ден и място и пряко
възприели част от събитията, са сравнително неинформативни относно основните,
подлежащи на доказване факти. Показанията на служителите на „Б. Ф.“ ЕООД са
кореспонирдащи помежду си касателно пристигането в офиса на ЕТ „Н. Д.“,
придружавайки св. Т. (представител на „Ломско пиво“ АД), както и относно
възникналото напрежение между двете групи замесени лица. Тази част от
показанията им се подкрепя както от останалите гласни доказателствени средства,
така и от заключенията от изготвените видео-технически експертизи. Различия се
откриват в тази част от показанията им, касаеща инициатора на конфликта и кой
кого е нападнал първи (част от свидетелите излагат твърдения, че св. В. е бил
нападнат, а други, че обект на агресия е бил св. Т.). От показанията им, с изключение на тези,
дадени от св. М., се установява присъствието на подсъдимия в процесния склад,
но не и участието му в каквито и да е било словесни и/или физически препирни
със свидетелите Н. А.и В. А..
Правилно
съставът на районния съд е обърнал сериозно внимание и на показанията на св. Т.,
като ги е съпоставил с останалата доказателствена съвкупност и така е придобил
увереност да ги кредитира в конкретни техни части, а именно – пристигането му в
склада на ЕТ „Н. Д.“ заедно с охранители на „Ломско пиво“ АД с цел разговор със
свидетелите Н. А.и В. А.за уреждане на финансови взаимоотношения; първоначално
породеното словесно и физическо напрежение между двете групи лица и
последващото му успокояване, както и проведения разговор с братята А.и.
Въззивният съд намира, че с оглед предмета на доказване по настоящото дело, е
ирелевантно кое е лицето (св. Т., св. К.или св. В.), което е поискало
присъствие на охранителите от „Б. Ф.“ ЕООД и е подсигурило тяхното явяване в
склада на ЕТ „Н. А.“. Първоинстанционният съдебен състав, след като е
констатирал известни несъответствия и непълноти в разказа на св. Т., е
използвал процесуланата техника на чл.281 от НПК, като е приобщил показанията
му от досъдебната фаза и тези, дадени пред друг състав на съда, като е
анализирал и съпоставил заявеното от свидетеля през различните етапи от процеса
и е кредитирал онази част, която кореспондира с останалата доказателствена
маса. Въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че показанията на св. Т.
са достатъчно подробни и описателни относно динамиката на събитията,
ескалирането на напрежението между двете групи, водените разговори със св. Н. А.и
В. А.след поуспокояването на обстановката и напускането на склада от част от
първоначално присъствалите лица.
Първоинстанционният съд подробно
е разгледал и показанията на св. В., като в по-голямата им част не ги е
кредитирал. От показанията му установява, че действително „Б. Ф.“ ЕООД като
охранителна фирма е оказала съдействие на представителя на „Ломско пиво“ АД –
св. Т. при посещението му в офиса на свидетелите Н. А.и В. А.поради страх от
разправа. Показанията му носят и доказателствена информация досежно наличието
на словесен конфликт между двете групи лица, което твърдение намира опора и в
останалите доказателства по делото.
Не на последно място първостепенният съд е обсъдил и обясненията на подс. Д., като с основание
ги е отхвърлил в частта, в която се опровергават от останалия доказателствен
материал. Обясненията на всеки подсъдим могат да бъдат както годно
доказателствено средство, така и средство за защита. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест
по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на
подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от
несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено
основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно
невъзможна версия. Първоинстанционният
съд е изпълнил това свое задължение, като е приел, че обясненията на подс. Д. в
частта относно отсъствието му от офиса на горния етаж от сградата, където се е
провела срещата, както и в частта, в която отрича именно той да е лицето,
заснето от охранителните камери, се явяват изолирана версия, оборена от
независим доказателствен източник, какъвто са заключенията от изготвените
технически експертизи. Тук е мястото да се посочи, че самият подсъдим не
отрича в качеството си на охрана да е придружил св. Т. до склада, но
същевременно твърди, че не се е качвал до горния етаж, където са офис
помещенията, както и че не той е лицето от видеокадрите. Съдът не възприема
обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича присъствието си в процесния
склад, в частност – на горния му етаж, по време на провеждане на срещата между
св. Т. и св. В. от една страна и св. В. А.и Н.А.от друга. Това е така, тъй като
този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания
общ ход на събитията и не отговаря на обективните находки по делото, намерили
отражение и в трите видео-технически експертизи, от които по безспорен начин се
установява точно обратното. В тази насока са и свидетелските показания на Т., Л., Я., С., с оглед на
което обясненията на подсъдимия в тази си част се явяват проекция на неговото
право на защита и правилно СРС не ги е кредитирал.
По отношение показанията на св. К.правилно
СРС е отбелязал, че същите са неинформативни и посредством тях не се
установяват факти от главния предмет на доказване, с оглед на което и настоящия
състав не намира за нужно да ги коментира.
При съпоставителен анализ на
заявеното от разпитаните лица и на очертаната разнопосочност при пресъздаване
на цялостната обстановка – включително поведение на присъствалите лица,
ескалиране на напрежението, инициатор на физическо съприкосновение между двете
групи участници; и съобразявайки липсата на еднопосочна доказателствена
съвкупност, подкрепяща обвинителната теза – включително преки или верига от
косвени доказателства, са изградени изводите на двете инстанции за
недостоверност на заявеното от братята А.и, че подс. Д. е лицето, отправило
закана с насилие спрямо с тях.
Правилно Районният
съд е кредитирал и заключенията на допълнителната видео-техническа и комплексната
видео-техническа експертиза, както и на лицево-идентификационната експертиза. Те са изготвени от компетентни вещи лица, които
обосновано са отговорили на поставените от ръководно-решаващия орган въпроси и няма
причина да не бъдат приети с доверие и от въззивния съд. В съдебно заседание вещите лица
подробно са изяснили използваната от тях методика за сравнение на
изображенията, въз основа на която са достигнали до крайния си извод, че лицето
от наличните видеозаписи, условно обозначено под номер 3, е подсъдимият М.Д..
За да обосноват този си извод, вещите лица, работили по комплексната
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, са съпоставили и
анализирали външните анатомични белези на главата и лицето, като са установили
съвпадения в редица признаци: форма и охраненост на лицето, линия на косата,
форма на носа и повърхностната му част (гръб) на носа, конфигурация на долната
челюст и брадичката, характерни носоустни гънки, ментолабиална гънка, долна
орбитална гънка/подочна, форма и относителен размер на устата, форма и
относителен размер на лява и дясна ушни миди; форма и относителен размер на
брадата. В тази им част заключенията кореспондират и с констатираните
съвпадения от експертите, изготвили допълнителната видео-техническа експертиза
(протокол 112-Ф/2018г.), в която са
посочени следните съвпадения: характерна форма и относителен размер на носа;
характерна форма и относителен размер на устата; характерна форма и относителен
размер на лицевото окосмяване и в частност – това над горната устна и под
устата; характерна форма на линията на косата; характерна форма и относителен
размер на лява и дясна ушни миди, включително и елементите външна спирала,
вътрешна спирала, връхче и противовръхче; форма и относителен размер на линията
на брадата – долния ръб на челюстта; линия на профила (ляв и десен) – чело,
нос, устни, брадичка.
Въззивният съд обаче не се солидаризира с
решението на СРС изцяло да отхвърли първоначалната видео-техническа експертиза.
Действително вещите лица, в хода на разпита си пред съдебния състав и
допълнителните уточнения по изготвените експертизи (първоначална
видео-техническа и допълнителна такава) заявяват, че след детайлен преглед на
съдържанието на видеозаписите всъщност не установяват действия на лице номер 3
(подс. М.Д.), които да могат да бъдат оприличени на такива, свързани с
упражняване на насилие спрямо други лица. Действително така изложените пояснения
от вещите лица дискредитират част от първоначалната видео-техническа
експертиза, в която е посочено, че лице номер 3
е установено да извършва действия, отговарящи на „упражняване на
физическо насилие спрямо други лица“, но в останалата й част експертизата
следва да бъде кредитирана, доколкото намира доказателствена опора в
допълнителната видео-техническа експертиза и комплексната такава. С оглед така
изложените обстоятелства СГС намира, че първоначалната видео-техническа
експертиза не следва да бъде кредитирана единствено в горепосочената част,
свързана с действия на „упражняване на физическо насилие“ от подс. Д. спрямо
други лица.
Правилно районният съд се е позовал
на изготвените съдебно-психологични експертизи на св. Н. А.и В. А.. Те обаче не
могат да бъдат ползвани при изясняване на въпроса относно авторството на
деянието.
С оглед на гореизложения анализ
въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд за недоказаност
на обвинителната теза. Уликите – присъствието на подс. Д. на инкриминираните в
обвинителния акт ден и място, включително на проведената среща на горния етаж
на сградата, носенето на очила от същия, както и наличието на напрежение между
двете групи замесени лица, според настоящия съдебен състав не са от естество,
което да обуслови несъмнена доказаност на обвинението съгласно изискванията на
НПК. Еднопосочна е съдебната практика, че въз основа на косвени доказателства е
възможно да бъде постановена осъдителна присъда, но е необходимо същите да
притежават няколко качествени характеристики: на първо място уликите да са
няколко, а не една, и направените въз основа на тях изводи трябва да са
единствено възможните. На следващо място, всяко косвено доказателство трябва да
е свързано с основния факт на доказване и да е от такова естество, че обсъдено
във връзка с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и
да дава основание да се направят изводи относно основния факт на доказване. И
не на последно място – съвкупният анализ на всички косвени доказателства следва
да изключва друг възможен извод освен възприетия от съда. В случая обаче това
не е така – посочените кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на
осъдителна присъда не са налице. Макар съдът да кредитира както заключенията от
изготвените технически експертизи, от които се установяват действия, отговарящи
на бутане с ръце и задържане с ръце между свидетелите В. и Н. А., Л.и Н. А., С.
и В. А., М. и Н. А., както и показанията на св. Н. А.и В. А.включително и в
частта, в която излагат твърдения за употребена физическа сила спрямо тях от
пристигналата група лица, прие, че не може ползва тези доказателствени
източници, за да гради изводи за виновността на подс. Д. в отправянето на
вербална заплаха с бъдещо насилие с цел принуда на заплашените лица да се
разпоредят с тяхна вещ – в случая – пари.
В заключение въззивният съдебен състав намира, че контролът за достоверност
на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира обективно
изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи
версии за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала съпоставката на
гласните доказателствени средства с наличните писмени доказателства и доказателствени
средства, както и с изготвените експертизи. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не
кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната
причинно-следствена последователност. В заключение въззивният съд намира, че
установените от районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива
и/или превратна интерпретация. Несъгласието от страна на
представителя на прокуратурата с възприетото по фактите и правото не може да
послужи за обосноваване на теза за постановяване
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
От правна страна:
При така
установена фактическа обстановка и след собствен анализ на доказателствената
съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си подс. Д. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – чл. 213а, ал.2, т.5 вр. ал.1
вр. чл.142, ал.2, т.6, пр.1 от НК.
Правилно контролираната съдебна
инстанция е отхвърлила тезата на обвинението, че подсъдимият Д. е участник в
престъплението, като е приела, че тя не е подкрепена с обективни и безусловни
доказателства и представлява недоказана по несъмнен начин обвинителна версия. В
наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане
на разследването, но правно значение имат единствено онези, които са проверени
и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. От безспорно установените
по делото факти, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав на свой ред също не може да достигне до категоричен и изключващ
всякакво разумно съмнение извод за участието на подс. Д. в инкриминираното
деяние.
Доколкото
за съставомерността на едно деяние е необходимо то да отговаря изцяло
на всички визирани от законодателя обективни и субективни признаци на състава на
даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент от
противното, липсата на който и да е от
признаците на състава на
престъплението, означава, че този състав не е осъществен от конкретния подсъдим. По изложените съображения въззивният съд се съгласява с
изводите на СРС, че доколкото авторството на деянието е част от обективната му
страна, което в процесния случай остава недоказано, обсъждането на субективните
елементи се явява безпредметно.
С цел пълнота на изложението и във връзка с наведените
доводи от първия съд за несъставомерност на деянието по чл. 213а, ал.2,
т.5 вр. с чл. 142, ал.2, т.6, пр.1 НК
настоящият съд намира за необходимо да отбележи някои принципни постановки
относно института на изменение на обвинението, визиран в разпоредбата на чл. 287
от НПК. Същият е подчинен на някои основни принципи – разкриване на обективната
истина и правилното приложение на закона, съчетано с гаранциите за правото на
защита на подсъдимия спрямо фактите от обвинението и неговата правна
квалификация. Законът предвижда само две хипотези, обуславящи възможност прокурорът
да прибегне до този институт, а именно – в хода на съдебното следствие да се
установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението или за прилагане на закон за
по-тежко наказуемо престъпление. Обстоятелствената част на обвинението
обхваща съвкупността от всички обстоятелства, които индивидуализират (от
обективна и субективна страна) извършеното престъпление и неговия автор. В
процесния случай съдът счита, че фактическите обстоятелства, залегнали във
внесения обвинителен акт, спрямо които е
организирал защитата си подс. Д., са ясно формулирани и остават непромени дори
след новосъбраните доказателства в хода на съдебното следствие. Безспорно по
делото е установено, че подс. Д. е назначен на трудов договор на длъжност
„охранител“ към „Б. Ф.“ ЕООД. Действително като работно място в него са
посочени „обекти по договори на фирмата“ и в процесния случай предоставената
физическа охрана от „Б. Ф.“ ЕООД на „Ломско пиво“ АД не е обусловена от
конкретен обект, а от конкретен субект – св. Т., когото служителите на „Б. Ф.“
ЕООД са придружили. Извършването на охранителна
дейност се осъществява към инкриминирания период от "организации" -
търговци, регистрирани по съответния ред, така както е предвидено в действащия
към този момент Закон за частната охранителна дейност ( в ред. обн. в ДВ, бр.
43/2011г.), а според отделни становища, изразени в съдебната практика – и от органи,
на които е възложена охранителна дейност със закон (т. напр. Решение №
257 от 18.06.2012 г. по Н. Д. № 802/2012 г., Н. К., І Н. О. на ВКС).
От значение за правилното изясняване
на фактическите, а оттам и на правните изводи по делото, е обстоятелството, че към
инкриминирания период „Б. Ф.“ ЕООД е
извършвала охранителна дейност, както и че всички служители на „Б. Ф.“ ЕООД,
присъствали на инкриминираните дата и място, са участвали именно в качеството
си на охранители, изпратени от своя работодател да изпълняват действия по
охрана на техен клиент – в случая – на служител от „Ломско пиво“ АД. За разлика от други състави в НК (т. напр. чл. 116, ал. 1, т. 2 НК ), в които качеството "длъжностно лице" като субект на различни
престъпления е обвързано с изискване деянието да е извършено "при или по повод изпълнение на службата
му", то в случаите на чл. 213а, ал.2, т. 5 НК не е необходимо да
се установява връзката между службата
на дееца и престъпното му поведение. Достатъчен е фактът на заемана длъжност,
посочена в чл. 146, ал.2, т.6, пр.2 НК и фактът, че в случай на извършено
престъпление по чл. 213а, ал.2, т. 5 НК законът вменява
отговорност от засягане авторитета на дейността по охрана или авторитета на
определени институции.
Изложените по-горе уточнения обаче не
дават аргументи за постановяването на осъдителна присъда в настоящия случай. Дори
и да се приеме, че е налице вторият квалифициращ признак по чл. 213а, ал.2, т.5
вр. с чл. 142, ал.2, т.6, пр.2 НК - „служител в организация, която извършва
охранителна или застрахователна дейност“, а не квалифициращият признак по чл.
142, ал.2, т.6, пр.1 НК– „лице, което се занимава с охранителна дейност“, то
доколкото липсват доказателства относно основния факт, свързан с авторството на
деянието, е напълно безпредметно да се обсъждат приложимите квалифициращи
признаци, свързани със заеманата от подсъдимия длъжност.
Предвид всичко посочено,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона
и постоянната практика на ВКС, досежно липсата на несъмнена доказаност на
твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. По аргумент от чл.
303, ал. 1 от НПК присъдата не може да се основава на предположения. Когато са
извършени всички възможни и необходими
процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина, но
въпреки това крайните изводи относно даден съставомерен признак от престъплението
са колебливи и неподкрепени от наличната по делото доказателствена маса, то
единствено възможният изход от решаване на делото е постановяването на
оправдателна присъда. В този смисъл правилно районният съд е оправдал подс. Д.,
след като обвинителната теза и фактическа обстановка, изложена в обвинителния
акт, са останали недоказани от събраните и проверени по делото доказателства.
С оглед крайния
изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. чл. 190, ал.2 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са оставени за сметка на
държавата.
При
тези съображения и след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи
допуснати процесуални нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за
неговото изменение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
10.05.2019г. по НОХД № 7326/2013г., НО, 102-ри състав по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.