№ 177
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501829 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ответник пред
СРС, срещу решение № 14027 от 06.12.2022 г. по гр.д.№ 58902 по описа за
2021 г. на СРС, ГО, 29-ти състав, с което е уважен предявеният срещу него,
иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.411 КЗ и в негова тежест са възложени разноските
по делото.
Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при
допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. По този начин
СРС бил възпрепятствал установяването на обективната истина. За да
възприеме механизма на ПТП, СРС се бил позовал само на доказателствата
/писмени и гласни/ събрани на страната на ищеца. Решението било
постановено в нарушение на чл.300 ГПК и съдебната практика. Счита, че по
делото не било изяснено дали е съществувало трето МПС, участник в ПТП.
СРС следвало да допусне, а не да откаже допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза като по този начин възпрепятствал защитата на
1
ответника. Неправилно била възприета приетата съдебно-автотехническа
експертиза, която била тълкувана изцяло в полза на ищеца. Следвало да се
приеме, че в случая е налице „случайно събитие“. Доказателствената тежест
била неправилно разпределена между страните по спора. Счита, че ищеца не
е доказал пълно и главно наличието на регресно вземане в негова полза.
Неправилно не било уважено възражението за съпричиняване. Дори такова да
не било установено, то намира присъдения размер на обезщетението за
прекомерен. С оглед на това намира и, че размера на лихвата за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД е неправилно определен.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това
постановено друго с което претенцията на ищеца по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна. Евентуално – да бъде намален
размера на присъденото обезщетение като прекомерен. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от ищеца пред СРС- ЗАД Б. В.И.Г.“, в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
така постановеното решение. Счита, че не са били допуснати сочените от
въззивника процесуални нарушения при допускане и обсъждане на
доказателствата. По делото били разпитани и двамата водачи на МПС,
участници в ПТП. От същите се установявало, че вината за ПТП е на водача
Д., чиято отговорност била застрахована при ответника /въззивник/, който
движейки се зад друго превозно средство не бил съобразил скоростта си като
по този начин нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Намира, че
превишаването на допустимата скорост от страна на водача Д. се доказвало от
факта, че след ПТП, управляваното от него МПС се било отклонило на 12
метра. Налице било основание за предприемане на маневра „аварийно
спиране“ от страна на водача на МПС, марка Мерцедес А 200, застрахован
при ищеца. Това се установило от разпита на двамата свидетели, които
посочвали, че е имало насрещно движещ се автомобил, който бил станал
причината за предприетата маневра отклонение вдясно и спиране.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 14. 12.2022 г.
2
Въззивната жалба е подадена на 22.12.2022 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
За издадената на 09.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 5258 по описа за 2021 г. на
СРС, 29 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
длъжникът е бил уведомен на 17.02.2021 г.
На 17.03.2021 г., т.е. в срока по чл.414 ГПК е било подадено
възражение.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 14. 09.2021 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 14.10.2022 г. , т.е. в срока по
чл.415,ал.1 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по иска
по чл.411, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. 3а
да възникнело регресно вземане, било необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
застрахованото лице по отношение увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като
3
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следвало да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника било да докаже, че е
погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от водача на
застрахования от ищеца автомобил, в тежест на ответника било да установи
същото.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК с доклада си по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, съдът обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП между ищеца и собственика
на л.а."Мерцедес А 200 " рег. №******* бил действал договор за
имуществено застраховка "Каско", че гражданската отговорност на водача на
л.а."Хюндай Теракан“, рег. №******* към 07.09.2020 г. била застрахована от
ответника, както и че в изпълнение на задължението си по застрахователния
договор за имуществена застраховка ищецът бил заплатил на застрахования
обезщетение в размер на 2333, 99 лв.
От свидетелските показания на свидетеля М.П., водач на л.а. "Мерцедес
А 200 " и свидетеля Й.Д., водач на л.а."Хюндай Теракан“, се установило, че
на процесната дата-07.09.2020 г., около 01.00 ч. между с.Медовница и
с.Ружинци, л.а. "Мерцедес А 200 " се движел по път I с посока от гр.Видин
към гр.Монтана. При навлизането му в десен завой свидетелят П. забелязал,
че срещу него се движат два тира в насрещното платно, а лек автомобил се
опитвал да ги изпревари, като бил навлязъл в неговата лента за движение.
Свидетелят П. посочвал, че натиснал спирачка и се опитал да избегне челен
удар с изпреварващото МПС, когато движещия се зад него л.а."Хюндай
Теракан“, рег. №******* ударил управлявания от него лек автомобил отдясно
в задната част. Свидетелят П. информирал, че се движел със скорост,
съобразена с ограниченията, не повече от 80 км. ч. Според посоченото от
свидетелите, времето било сухо, топло, с добра видимост. Свидетелят П.
информирал, че предприел маневрата, тъй като искал да избегне челен удар с
колата, която изпреварвала тировете. Пред л.а. "Мерцедес А 200 " не се
движел друг лек автомобил. Щетите по л.а. "Мерцедес А 200 " били по задния
4
капак, задно стъкло, десен стоп, заден десен калник и престилка на
багажника, задна броня. В резултат на удара от л.а."Хюндай Теракан“, рег.
№******* управляваният от свидетеля П. лек автомобил се придвижил
напред, спрял с левите колелета върху асфалта и с десните - върху банкета на
пътя. Свидетелят Д. посочвал, че се движел след л.а." "Мерцедес А 200 "
километри преди настъпването на ПТП, като след удара управляваният от
него л.а. ."Хюндай Теракан“, се отклонил на 12 метра от пътя. Щетите по
управлявания от него л.а. "Хюндай Теракан“ били в областта на предната
броня, двата радиатора, предно табло. Според свидетеля се движел със
скорост от 80-90 км.ч.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно -
автотехническа експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и
компетентно изготвено, се установявало, че ПТП е настъпило на 07.09.2020 г.,
около 01:05 ч., когато, поради движение с несъобразена скорост, л.а. "Хюндай
Теракан“, реализира ПТП със спиращия пред него "Мерцедес А 200 ",
вследствие на което се отклонява и напуска пътното платно вдясно по
посоката си на движение. Според посоченото от вещото лице досежно
щетите, установени при обстойно извършен оглед от представител на ищеца,
по л.а." Мерцедес А 200 " се констатирала цялостна деформация на задна част
на автомобила.
Изложеното се потвърждавало и от представения по делото констативен
протокол за ПТП и скица към него, подписани от виновния водач и
отразяващи съгласието на последния със съдържащите се в документите
неизгодни факти (механизъм на ПТП съобразно нарисуваната схема), както и
от приетата по делото административнонаказателна преписка по протокол за
ПТП № 1557364/07.09.2020 г. Видно от същата, на свидетеля Й.Д. бил
съставен АУАН № 303103/07.09.2020 г. и НП № 20-0242-000443/23.09.2020 г.
за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП за това, че не бил избрал
скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение, за да може да спре при
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Наказателното постановление било влязло в сила на 05.11.2020 г., като
по делото липсвали данни да е било обжалвано.
При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че процесното
5
застрахователно събитие е било реализирано противоправно и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
от водач на МПС, гражданската отговорност на когото при управление на
това МПС, била застрахована при ответното дружество, поради което
ответникът носел отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ.
за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена
застраховка, обезщетение. По делото не били ангажирани доказателства, от
които да може да се изведе извод нито за липса на вина у водача на
застрахованото при ответното дружество МПС, нито за съпричиняване на
процесното ПТП от страна на водача на лек автомобил л.а."Мерцедес А200".
Липсвали събрани доказателства, които да установяват поведение на водача
на л.а."Мерцедес А200“, което да е допринесло за настъпването на
произшествието или за вредите от него, като в тази връзка съдът е намерил за
неоснователни твърденията в отговора на исковата молба водачът на
л.а."Мерцедес А200" да се е движил с неизправни светлини, доколкото от
показанията на свидетелят Д. категорично се установило, че водачът на
л.а."Мерцедес А200" е подал светлинен сигнал при предприемане на
маневрата на МПС. Не се установило от доказателствата по делото и същият
да се е движил с несъобразена с ограниченията за съответния участък
скорост, като от показанията на св. Д. се установило, че ограничението е било
80 км/ч., с каквато скорост водачът на л.а. "Мерцедес А200" информирал, че
се е движел в своите показания. От друга страна, видно от заключението по
САТЕ, вещото лице правело извод от техническа гледна точка, че причината
за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л.а.
"Хюндай Теракан“, който се бил движел със скорост и дистанция, при които
не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното
средство, без да настъпи стълкновение с намиращия се пред него
л.а."Мерцедес А 200 ".
Според посоченото от вещото лице по САТЕ, нанесените щети, описани
при огледа на л.а. "Мерцедес А 200“ били получени при ПТП и били в
причинно-следствена връзка с него. Съобразно категоричното становище на
вещото лице, в разглеждания казус била налице "тотална щета", тъй като
стойността на разходите за възстановяване на МПС в състоянието отпреди
деликта надхвърляла действителната стойност на самото МПС. Вещото лице
посочвало, че видно от приложената към експертизата калкулация на
6
ремонтно-възстановителни дейности, стойността за възстановяване на
автомобила, определена по средни пазарни цени, с влагане и на алтернативни
части, възлизала на 3815, 94 лв. При наличието на тотална щета
обезщетението се определяло като от действителната стойност се приспадне
стойността на запазените части. В доклада си в с.з. вещото лице посочвало, че
след приспадане стойността на запазените части в размер на 1296 лв.,
стойността на застрахователното обезщетение възлизала на 3024 лв.
Запазените части нямали качеството на увредено имущество и на увредения
не се дължало обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за
собственика съществувала възможността да реализира приход на парични
средства чрез продажбата им, което бил релевантен начин за обезщетяването
им за повредата на автомобила като цяло.
При кредитиране заключението на САТЕ се установявало, че
действителната стойност на л.а марка "Мерцедес А 200" след приспадане на
запазените части била в размер на 3024 лв. Доколкото предявеният иск бил за
сумата от 2333, 99 лв., същият се явявал изцяло основателен и като такъв е
бил уважен.
На основание чл. 411 КЗ ищецът имал право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът е приел, че сумата
от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следвало да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като общият размер на дълга възлизал на 2358, 99 лв. На
ищеца следвало да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-28.01.2021 г. до окончателното плащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
7
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС относно механизма на
ПТП, както и за недоказаност на възражението на ответника за съпричиняване
на ПТП от страна на водача, застрахован при ищеца.
Относно механизма на ПТП:
Механизмът на ПТП се установява от двустранно-подписания протокол
за ПТП, от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза, от гласните доказателства, както и от
преписката по ЗАНН.
Видно от протокола за ПТП №1557364, съставен на 07.09.2020 г.,
участник 1 /водача Д., застрахован при ответника/ движейки се с
несъобразена скорост с пътните условия не успява да спре и блъска в задна
част намиращият се пред него участник 2 /застрахован при ищеца/, като
реализира ПТП с материални щети.
Видно от отразеното в протокола за ПТП местопроизшествието е
посетено на място от контролните органи.
Не се спори, а и от данните по делото /пред СРС/ се установява, че е
предприета административно - наказателна процедура по отношение на
участник 1 заради допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП като е
издадено и наказателно постановление /НП/ на 23.09.2020 г., което поради
липсата на данни за обжалване, следва да се приеме за влязло в сила.
Действително, разпоредбата на чл.300 ГПК съдържа задължение за
гражданския съд за зачитане само на влязлата в сила присъда, но в случая
СРС относно механизма на ПТП не се е позовал само на документите в
административно-наказателна преписка, а е обсъдил събраните по делото
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност.
Следва да посочим и, че съдържащите се в тази преписка документи не
са били оспорени от нито една от страните, обстоятелство, което се
8
установява от съдържанието на съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 16.03.2022 г. и отразяващ извършените от
съда и страните процесуални действия, виж л.70 от делото пред СРС.
Възприетият от СРС механизъм на ПТП се потвърждава, както от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-автотехническа експертиза, така и от показанията и на двамата
свидетели, водачи на процесните две МПС-та. От тези показания, както и от
съдържанието на протокола за ПТП и данните от административно-
наказателна преписка е видно, че ПТП се е състояло в тъмната част на
денонощието – в 01:05 ч.
Противно на соченото от въззивника, установено е съществуването на
трето МПС като и двамата водачи, разпитани като свидетели сочат за такова.
Предприетата маневра от страна на водача, застрахован при ищеца, за
аварийно спиране и отклоняване на МПС плътно вдясно на пътната лента, е
била с цел предотвратяване на ПТП с насрещно движещ се автомобил в
лентата за движение на лек автомобил марка „Мерцедес А 200“ като този
факт се потвърждава и от показанията на свидетеля Д., разпитан на страната
на ответника. В същата дясна пътна лента се движат и двата процесни
автомобила като пострадалият се движи пред този с марка „Хюндай Теракан“.
Както е посочил свидетелят Й.Д., водач на МПС, застрахована при
ответника, „В нашето платно навлезе друг лек автомобил, който
изпреварваше два тира от насрещното платно“, виж л.132 от делото пред
СРС.
Вещото лице, изготвило заключението на съдебно-автотехническата
експертиза в отговора на задача № 1 е посочило, че ПТП е настъпило
вследствие управлението на МПС марка „Хюндай Теракан“ с несъобразена
скорост с пътните условия. В отговора по задача № 10 вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка „Хюндай
Теракан“, който се е движел със скорост и дистанция, при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без
да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него, лек автомобил марка
„Мерцедес А 200“, л.111 от делото пред СРС.
9
Видно от отразеното в съдебния протокол /л.125 от делото пред СРС/
вещото лице при изслушването си изрично е посочило, че „механизмът от
техническа гледна точка е напълно изяснен“.
Доводът, че е налице „случайно събитие“ е направен едва в третото
публично съдебно заседание пред СРС поради което се явява преклудиран по
арг. от чл.133 ГПК. Затова и настоящата инстанция с нарочно определение от
24.02.2023 г. остави без уважение доказателственото искане на въззивника за
допускане на допълнителна съдебно-автотехническата експертиза във връзка
с този несвоевременно направен довод.
Освен това събраните по делото писмени и гласни доказателства
установяват, че ПТП не е „случайно събитие“, виж мотивите по-горе.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза така
описания механизъм съответства на щетите по МПС в описа на
застрахователя и са в причинно-следствена връзка с ПТП /т.1 от
заключителната част/.
Заключението е било оспорено от процесуалния представител на
ответника само в частта относно действителната стойност на увреденото
МПС, което се установява от отразеното в съдебния протокол на л.126 по
делото пред СРС.
Относно съпричиняването:
Видно от заключението на САТЕ в отговор на задача №11, водачът на
лек автомобил марка „Мерцедес А 200“ /пострадалият/ не е имал възможност
да предотврати удара, тъй като се е намирал пред ударилия го лек автомобил
марка „Хюндай Теракан“. Водачът на МПС марка „Хюндай Теракан“ е имал
възможност да предотврати ПТП при движение със скорост и безопасна
дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната
зона при внезапно възникване на опасност.
Следва да отбележим, че в срока по чл.131 ГПК, с отговора по исковата
молба, от страна на ответника във връзка с възражението за съпричиняване от
ПТП от страна на водача, застрахован при ищеца, е посочено, че последният е
управлявал МПС „с твърде ниска скорост“, а не както се твърди с въззивната
жалба с висока скорост, надминаваща 80-90 км/час, виж л.36 по делото пред
СРС.
10
Що се касае до скоростта с която е било управлявано МПС, марка
„Хюндай Теракан“, то красноречиви са показанията на свидетелят Й.Д.,
водач на МПС, застрахована при ответника, който сочи: „след удара
излязохме двете коли на банкета. Моята кола беше на 12 метра от пътя. Имам
7 метра полет“. От показанията на свидетеля П., водач на увреденото МПС,
застраховано при ищеца, се установява, че след удара МПС, марка „Хюндай
Теракан“ се е приземило в дола.
От показанията на свидетелят Д. по категоричен начин се установява, че
водача на л.а."Мерцедес А200" е подал светлинен сигнал при предприемане
на маневрата на МПС.
Липсват събрани по делото доказателства, които да установяват
поведение на водача на л.а."Мерцедес А200“, което да е допринесло за
настъпването на произшествието или за вредите от него,
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от
27.01.2022 г., СРС е разпределил доказателствената тежест между страните по
спора. Отделил е спорното от безспорното.
Указал е на ответника, че носи тежестта да докаже възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат, виж л.42 по делото пред СРС.
При това положение настоящата инстанция не намира, че е допуснато
соченото от въззивника процесуално нарушение при допускането на
доказателствата и доказателствените средства от страна на СРС; спорът е
изяснен от фактическа и правна страна.
Относно размера на обезщетението:
Видно от отговора на задача № 14 от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза действителната стойност на увреденото МПС
към датата на настъпване на ПТП възлиза на 4320 лв. Касае се до „тотална
щета“.
Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил марка
„Мерцедес А 200“ по пазарни цени се установява също от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза и възлиза в размер на 3 935,70 лв.
/отговор на задача № 2, л.104 от делото пред СРС/.
Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил марка
„Мерцедес А 200“, изчислена по цена на алтернативни доставчици към
11
датата на ПТП е 3 815,94 лв. Именно тази цена е възприел СРС.
Настоящата инстанция намира, че меродавна е стойността по пазарни
цени, но при съобразяване с ограничението на чл.271, ал.1,предл.2 ГПК, не
може да влошава положението на въззивника.
При това положение налага се извод, че СРС е решил въпроса възможно
най-благоприятно за въззивника.
В случая не се касае до неимуществени вреди, за да са приложими
критериите на чл.52 ЗЗД.
Следва да добавим и, че СРС се е съобразил с диспозитивното начало в
процеса и е присъдил регресното вземане за платено застрахователно
обезщетение в рамките на заявената претенция.
По отношение на претенциите за лихва ще отбележим, че лихва за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД нито е била претендирана, нито е присъдена с
обжалваното решение поради което настоящата инстанция не излага мотиви
по този довод във въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство в размер на 535 лв. /с ДДС/ за
адв.възнаграждение и следва да се присъдят, тъй като са реално извършени.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14027 от 06.12.2022 г. по гр.д.№ 58902 по
12
описа за 2021 г. на СРС, ГО, 29-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“*******, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД Б. В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, офис
*******– адв.Д.М., сумата в размер на 535 лв.- разноски за
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13