О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 10.05.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети май
две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
като разгледа докладваното от съдия Женя И.
гр. д. № 5721 по описа за
Съдът, след като констатира, че
предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване
на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и
ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба документи.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 06.06.2019 год., от 14,15 часа, за
която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД, както
следва:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.
143 ЗЗД във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
„Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.И.С. по ч.гр.д. 2723/2018г. по
описа на РС – Стара Загора. Същата била връчена на ответницата К. И.С. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Обстоятелствата,
на които основава вземанията си, са следните:
Бил
подписан договор за кредит № 318204
от 12 ноември 2015 г. между „Фератум България” ЕООД, като заемодател и
ответницата К.И.С., като заемател, чрез средствата за комуникация
от разстояние във формата на електронен документ, при спазване на разпоредбите
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и
Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за
електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани
в общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно
сключения от страните договор, кредитополучателят декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуги от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със
сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверил, че е получил,
запознал и се съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор
и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както
и с Общите условия, неразделна част от същия.
По
силата на сключения договор за кредит № 318204 от 12.11.2015 г.
кредитополучателят отпуснал кредит в размер на 800 лева, който следвало
да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на
184 лева, за срок от 360 дни.
Поради
наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени
кредитоспособността на кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одобрено от кредитора и същото
фигурирало под № 237 в списък на кредитни институции, лицензирани в страни от
ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 12 ноември 2015 г. между К.И.С.
/кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ бил сключен договор за
гаранция с № 318204, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора
да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя като се задължил
солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, дружеството – кредитор имало право да
предяви претенциите си директно към гаранта, без да било необходимо
предварително да поиска удовлетворяването им от кредитополучателя.
Съгласно
чл.5 от Общите условия, които били приложени към договор за гаранция № 318204,
сключен между К.И.С. и „Фератум Банка” ЕООД, кедитополучателят бил задължил да
плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, в размер, определен в
договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 616 лв.
К.И.С.
не е изпълнила договорното си задължения да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество – гарант „Фератум Банк” ЕООД.
Вследствие
на това, Дружеството - гарант „Фератум Банк” ЕООД, погасило дължимата сума в
пълен размер към „Фератум България” ЕООД, с което встъпил в правата на кредитор
и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции
по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Следвало
да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била 06.11.2016 г.,
респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.
В
изпълнение разпоредбата на чл.10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят
изпаднел в забава и не върне, която и да е от дължимите вноски на кредита до 20
дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост
от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер
на 80 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането.
На
1.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, (цесионер) и „Фератум
Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответницата К.И.С. по
договор за кредит № 318204 от 12.11.2015 г. във връзка с договор за гаранция от
12.11.2015 г.: 742,76 лв. главница; 131,61 лв. договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 12.12.2015 г. до 06.11.2016 г. - датата на последната
вноска; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 458,13 лв. такса
за гаранция; 36,17 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода
от датата на настъпване на забавата, а именно 07.11.2016 г. до 17.05.2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендира
за направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата К.И.С. - адв.
Й.М. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни.
Оспорва изцяло
всички изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се
основавали предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че между „Фератум
България” ЕООД и ответницата по делото бил сключен Договор за кредит № 318204
от 12.11.2015 г. чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на
електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията
на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП и ЗЕТ. Оспорва твърдението, че ответницата е приела
всички условия в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга
от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР и общите условия, че е получила,
запознала и съгласила предварително с всички условия на индивидуалния договор и
тарифата на „Фератум България” ЕООД и общите условия и че на ответницата бил
отпуснат кредит в размер на 800 лв.
Оспорва твърдението,
че между „Фератум Банк” ЕООД, като гарант и ответницата по делото бил сключен договор
за гаранция с № 318204 и че по този договор последната е поела задължение да
плати на гаранта такса за гаранция в размер на 616 лв. Оспорва твърдението, че
„Фератум Банк” ЕООД е погасило дължимата сума по договора за кредит в пълен
размер към „Фератум България” ЕООД и че е встъпило в правата на кредитора по
последния договор.
На
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл.410 ГПК. В конкретиката на настоящия случай това
означава ищецът да докаже, че в качеството си на поръчител (гарант) е платил
дълга на главния длъжник, размера на заплатените от него суми, възникването и
съществуването на валидно правоотношение, породено от сключен с ответника
договор за кредит, за който е поръчителствал, сключването на договор за цесия и
надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия.
Ответникът следва да докаже своите
възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу
съществуването на вземанията, респ.
изискуемостта им. “
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба заверени преписи от: копие от договор за гаранция № 318204 от 12.11.2015 г., общи
условия, договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017 г., справка за длъжник, потвърждение за
сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно, пълномощно от 11.09.2018
г., пълномощно от 27.11.2018 г.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от
отговора на особения представител на ответника, ведно с приложенията към
него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства
във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най–късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: