Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.
Маринова.....................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2285 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, съобрази:
Отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от М.А.В.,
Ж.П.Х., Х.П.В. и Г.П.Г., всички чрез пълномощник
адвокат Д.С. ***, против “В и К” АД – гр. Ловеч, за установяване недължимост на сума в размер на 353.97 лева.
Твърди се, че ищците, в качеството си на
наследници на починалия си съпруг и баща Панчо Хинков В., ЕГН **********, бивш
жител ***, починал на 30.07.2011 г., съгласно акт за смърт № 0011, издаден на
31.07.2011 г. от Община Ловеч, са съсобственици на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ж. к.
„Младост", бл. 314, вх. „Д", ет. 4, ап. 10, като за този обект на
името на Панчо Хинков В. в ответното дружество е регистрирана партида с №
144041.
Посочва се, че през
месец август 2017 г., един от ищците - Г.П.Г. отишла в центъра за обслужване на
клиенти при ответника, за да подаде заявление с искане да бъде променено името
на титуляра на партидата, поради настъпила смърт.
Служителката я уведомила, че може да регистрира промяна едва когато се заплатят
наличните задължения за периода от месец август 2010 г. до месец август 2014 г.
Г.Г. възразила срещу начислената сума за посочения
период, твърдейки, че всички сметки за доставена и потребена
вода са заплатени. Въпреки че отказала да плати, служителката приела
заявлението и променила името на потребителя по партида с № 144041 от Панчо
Хинков В. на Г.П.Г.. Служителката обяснила, че въпросното задължение ще
продължи да бъде начислено на името на предходния титуляр и в случай на
неплащане ВиК дружеството ще предприеме мерки за
прекъсване на водоснабдяването и/или по съдебен път ще предяви претенции за
събиране на задължението от наследниците. Във връзка с това се твърди, че предоставила
на ищцата справка, от която било видно, че задължението е в размер общо на
сумата от 569,70 лева, от които сумата в размер на 388,30 лева, представляваща
главница за месеците: август 2010 г., септември 2010 г., октомври 2010 г.,
ноември 2010 г., ноември 2012 г., септември 2013 г., октомври 2013 г., януари
2014 г., април 2014 г., май 2014 г., юни 2014 г., юли 2014 г., август 2014 г. и
август 2017 г., както и сумата в размер на 181,40 лв., представляваща лихва за
този период, с изключение на месец август 2017 г.
Посочва се, че Г.Г. не е възразила по отношение на последната начислена сума
за месец август 2017 г. в размер на 34,33 лева и поискала да заплати само нея,
но служителката я уведомила, че докато не заплати старото задължение, не може
да плати и текущото такова.
С оглед изложеното,
ищците считат, че имат правен интерес от предявяване на искова претенция за
установяване недължимост на начислената сума в размер
на 353,97 лева, представляваща главница, формирана, съгласно справка за
задължения, издадена от ответника, както следва: сумата от 40,61 лв. - за месец
август 2010 г. - с падеж 27.08.2010 г.; сумата от 36,82 лв. - за месец
септември 2010 г. - с падеж 01.10.2010 г.; сумата от 36,46 лв. - за месец
октомври 2010 г. - с падеж 01.11.2010 г.; сумата от 50,38 лв. - за месец
ноември 2010 г. - с падеж 01.12.2010 г.; сумата от 28,30 лв. - за месец ноември
2012 г. - с падеж 29.11.2012 г.; сумата от 28,72 лв. - за месец септември 2013
г. - с падеж 30.09.2013 г.; сумата от 25,06 лв. - за месец октомври 2013 г. - с
падеж 31.10.2013 г.; сумата от 20,91 лв. - за месец януари 2014 г. - с падеж
31.01.2014 г.; сумата от 15,76 лв. - за месец април 2014 г. - с падеж
30.04.2014 г.; сумата от 18,72 лв. - за месец май 2014 г. - с падеж 30.05.2014
г.; сумата от 16,49 лв. - за месец юни 2014 г. - с падеж 30.06.2014 г.; сумата
от 17,26 лв. - за месец юли 2014 г. - с падеж 30.07.2014 г.; сумата от 18,48
лв. - за месец август 2014 г. - с падеж 29.08.2014 г.
Ищците считат, че не
дължат посочената по-горе сума в общ размер на 353,97 лева, поради което я
оспорват по основание и размер, като считат, че същата е не само неоснователно
начислена, но е недължима и на основание изтекла погасителна давност.
С оглед на това, ищците
молят за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че те, в качеството си на наследници на Панчо
Хинков В., б.ж. на гр. Ловеч, не дължат сумата в размер на 353.97 лева, представляваща начислена по партида с № 144041,
записана на негово име, цена за консумирана вода на адрес: гр. Ловеч, ж.к.
„Младост“, бл. 314, вх. „Д“, ет. 4, ап. 10, за месеците: август 2010 г.,
септември 2010 г., октомври 2010 г., ноември 2010 г., ноември 2012 г.,
септември 2013 г., октомври 2013 г., януари 2014 г., април 2014 г., май 2014
г., юни 2014 г., юли 2014 г., август 2014 г. вкл., поради изтекла погасителна
давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Претендират присъждане
и на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника “В и К” АД – гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат В.Н., с
който е изразил становище за недопустимост на предявения иск, поради ненадлежна
активна процесуална легитимация на ищците с твърдения, че след датата на
смъртта на наследодателя им – 30.07.2011 г., той вече не е бил абонат на
ответното дружество, поради което задълженията, описани в исковата молба по 9
бр. фактури за периода от ноември 2012 г. до август 2014 г. не са били част от
наследствената маса. Изтъква също, че имотът, в който е ползвана водата, е
собственост еднолично на ищцата Г.Г., а майка й –
първата ищца М.В. е със запазено право на ползване, поради което счита, че за
другите двама ищци – Ж.Х. и Х.В. няма основание да предявяват настоящия иск.
Счита, че искът като цяло е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй
като в случая няма никакво предприето действие от страна на ответника, като
кредитор, свързано с искане за плащане на погасените по давност суми, като не
спори, че тези вземания са погасени по давност. С оглед на това, моли за
прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявения иск,
като неоснователен и им се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. В
случай, че предявеният иск бъде уважен, моли разноските по делото да останат в
тежест на ищците, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ищците не се явяват, а
се представляват от адвокат С., която поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен, като развива съображения за неговата допустимост и основателност в
представени писмени бележки. Моли за присъждане на направените разноски по
делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество се
представлява от Изпълнителния директор инж. Д.С., като и от адв.
Н., който поддържа становището си в отговора и моли производството да бъде
прекратено, поради недопустимост на иска или същият да бъде отхвърлен. Моли за
присъждане на разноските по делото съгласно представен списък. Относно
разноските на ищците, направи възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
От
приложените по делото писмени доказателства, от обясненията на законния
представител на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК, както и от
доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
От
Удостоверение за наследници изх.№ 2338/08.09.2017 г., издадено от Община Ловеч,
се установява, че Панчо Хинков В. е починал на 30.07.2011 г. и оставил за свои
наследници по закон ищците по делото: М.А.В. /съпруга/, Ж.П.Х. /дъщеря/, Х.П.В.
/син/ и Г.П.Г. /дъщеря/.
Не
се спори, че преди смъртта си Панчо Хинков В. е имал регистрирана партида на
свое име при ответника „В и К“ АД – Ловеч под № 144041, като потребител на вода за недвижим имот, находящ се в гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, бл. 314, вх. „Д“,
ет. 4, ап. 10.
С
Нотариален акт от 1992 г. този имот е бил продаден на четвъртата ищца – Г.П.Г.,
като продавачите Панчо Хинков В. и първата ищца М.А.В. са си запазили право на
ползване върху имота докато са живи.
След
смъртта на Панчо Хинков В. партидата, по която се е заплащала доставяната от
ответното дружество вода за имота е останала на негово име, като е била
променена на името на Г.П.Г. въз основа на нейно заявление от 18.08.2017 г.
Ищците
са представили по делото справка от сайта на „В и К“ АД за задължение по
фактури за потребител № 144041 – Панчо Хинков В. - починал, издадени в периода
27.08.2010 г. – 29.08.2014 г. с общ размер на задължението – 353.97 лева.
В
хода на делото ищците са представили и писмо № 3090/30.01.2018 г., изходящо от
„В и К“ АД – Ловеч с положен подпис на представител на „В и К“ – лицето П.К.А.,
адресирано до потребител Панчо Хинков В. – починал, с което потребителя се
уведомява, че към 30.01.2018 г. дължи главница в размер на 353.97 лева по 13
бр. фактури, издадени в периода 27.08.2010 г. – 29.08.2014 г., т.е. вземането,
чиято недължимост се претендира в настоящото производство.
С цитираното писмо е даден на потребителя 15-дневен срок от датата на
получаването му, за плащане на дължимата сума, с предупреждение, че ако не бъде
платена, ще бъде преустановено предоставянето на ВиК-услуги
към обекта.
Ответникът
е оспорил истинността на писмото по съдържание, по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК,
с твърдения, че същото не фигурира в изходящия дневник на дружеството, както и
че писмото е подписано от лице без представителна власт да го състави и
подпише.
От
представеното по делото заверено копие от деловодния дневник на ответното
дружество за периода 30-31.01.2018 г. е видно, че въпросното писмо не фигурира
сред изходящите писма на дружеството в този период.
На поставените във
връзка с писмото въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към изпълнителния директор
на ответното дружество, той не даде конкретен отговор защо писмото не фигурира
в деловодната им програма. Поясни, че лицето П.К. е служител на дружеството, на
длъжност „инкасатор“, но той не може да каже защо е подписала писмото. Заяви,
че писма от такъв тип са регулярни и не е задължително той да ги подписва.
При така установената
фактическа обстановка съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост
на вземане в размер на сумата 353.97 лева –
начислена цена за консумирана вода за месеците август 2010 г., септември 2010
г., октомври 2010 г., ноември 2010 г., ноември 2012 г., септември 2013 г.,
октомври 2013 г., януари 2014 г., април 2014 г., май 2014 г., юни 2014 г., юли
2014 г. и август 2014 г.
Безспорно
е, че процесната сума е начислена по партидата на
Панчо Хинков В., починал на 30.07.2011 г., който е наследодател на ищците.
Съдът
счита, че ищците, като негови правоприемници, са активно легитимирани да предявят
настоящия иск за недължимост на вземането, тъй като с
факта на откриване на наследството, те наследяват както активите, така и
пасивите, които се включват в него, а и няма данни, нито се твърди някой от тях
да е направил отказ от това наследство. Без значение е фактът, че имотът, за
който е доставяна водата, е собственост само на една от ищците. В случая се
касае за облигационно задължение, произтичащо от наследственото правоприемство, поради което всички наследници, призовани
към наследяване и неотрекли се от наследството, носят отговорност към
кредитора, включително разполагат и с правото да противопоставят възражения срещу
дължимостта на вземането. В тази връзка за ищците,
като наследници на титуляра на партидата, по която е
начислена сумата, имат правен интерес да предявят настоящия отрицателен установителен иск за недължимост
на същата, независимо че кредиторът не е пристъпил към принудителното й
събиране. Правният интерес следва и от съдържащата се в обсъденото по-горе
писмо на „В и К“ АД № 3090/30.01.2018 г., покана до потребителя за плащане на
дължимите суми по фактурите с общ размер главница от 353.97 лева в 15-дневен
срок от получаване на писмото и предупреждение, че в противен случай ще бъде
преустановено предоставянето на ВиК услуги до обекта.
Съдът намира за недоказано оспорването на писмото, тъй като ищците разполагат и
с неоспорена справка от сайта на ответното дружество, в която по партидата на
наследодателя им фигурират като дължими сумите по същите фактури по размер и
период.
Относно
наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск съдът съобразява и Определение № 288/16.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 108/2010 г.
на ВКС, I
г.о., с което е прието, че изискването за интерес от установителен
иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право,
като в първия случай е положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ
правен спор може да бъде повод било за положителен или отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе
инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателния установителен иск е равнозначно да се отхвърли положителния
такъв.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост
на сума, поради изтекла погасителна давност, е допустим, а разгледан по
същество и основателен.
Съобразно общоприетото становище в правната доктрина и съдебната
практика, погасителната давност е юридически факт от категорията на
юридическите събития, представляващ определен от закона период от време, след
изтичането на който се погасява правото на иск за защита на конкретно
субективно материално право. Вземането продължава да съществува, но
възможността да бъде изпълнено е ограничено само от доброволното му изпълнение
от страна на длъжника /чл. 118 от ЗЗД/.
Съгласно
чл. 111, б. “в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Според
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело №
3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. “в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В мотивите на решението е прието, че вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Следователно и настоящите вземания по фактури, които са на
водоснабдително дружество, са за периодични плащания и за тях ще се приложи
тригодишната давност. Ответникът не оспорва, че процесното
вземане е погасено по давност и признава, че не е предприемал действия по
принудителното му събиране. Вземането произтича от неплатена цена за консумирана
вода за месеците август 2010 г., септември 2010
г., октомври 2010 г., ноември 2010 г., ноември 2012 г., септември 2013 г.,
октомври 2013 г., януари 2014 г., април 2014 г., май 2014 г., юни 2014 г., юли
2014 г., август 2014 г., при което тригодишната давност е изтекла към
месец август 2017 г.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на вземането в общ размер на 353.97 лева за посочените по-горе месеци, поради погасяването
му по давност, е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно разпоредбата на чл.
78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се поставят направените от ищците
разноски по делото. Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на
ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, тъй като процесното вземане фигурира като дължимо по партидата на
наследодателя на ищците в коментираната по-горе неоспорена справка от сайта на
ответното дружество. В подкрепа на това е и писмото-покана от 30.01.2018 г.,
отправено до потребителя, в което се съдържа и предупреждение за
преустановяване водоснабдявянето в обекта при
неплащане в указания срок. Както се посочи, съдът намира за недоказано
оспорването на това писмо и го съобразява в процеса на доказване на относимите факти по делото. Обстоятелството кой служител
има право да подпише подобно писмо е въпрос на вътрешна организация и
управление в рамките на самото дружество и не следва да се обсъжда при решаване
на спора за недължимост на вземането.
Ето
защо и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищците направените разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, съгласно представения Списък по чл. 80 от ГПК и доказани с приложените
платежни документи, както следва: 50.00 лева - държавна такса за предявяване на
иска и 1.41 лева – такса за превод на държавната такса.
Ищците
претендират и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на
1200.00 лева, както следва: по представен договор за правна защита и съдействие
от 20.10.2017 г. за заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 600.00
лева и четири броя договори за правна защита и съдействие от 22.02.2018 г. за
заплатено от всеки от ищците още по 150.00 лева адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на така заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което, съгласно
чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
по-нисък размер при спазване на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не
по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, с оглед
материалния интерес, дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер
на 300.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата/, като без значение е броят на
ищците. Това се отнася и за дължимото адвокатско възнаграждение когато делото е
продължило в повече от две съдебни заседания /чл. 7 ал. 8 от Наредбата/, като
съдът счита, че при тази хипотеза адвокатското възнаграждение в настоящия
случай следва да се определи в размер на 150.00 лева.
С оглед на това, в полза на ищците следва да се присъдят
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 450.00 лева,
или общо с останалите разноски 501.41 лева, като искането им в частта на
разноските до пълния претендиран размер адвокатско
възнаграждение, за разликата от 450.00 лева до 1200.00 лева, следва да се
отхвърли, поради прекомерност.
Предвид изхода на процеса, искането на ответника за
присъждане на направените от него разноски по делото, следва да бъде
отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на “В и К” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Райна Княгиня” №
1А, представлявано от Изпълнителния директор Д.К.С., че М.А.В., ЕГН **********,***,
Ж.П.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Х.П.В., ЕГН **********,***, и Г.П.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството им на наследници на ПАНЧО ХИНКОВ В., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Ловеч, не дължат сумата
в размер на 353.97 лв. /триста
петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща начислена по партида с № 144041, записана на негово име,
цена за консумирана вода на адрес: гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, бл. 314, вх. „Д“,
ет. 4, ап. 10, за месеците: август 2010 г., септември 2010 г., октомври 2010
г., ноември 2010 г., ноември 2012 г., септември 2013 г., октомври 2013 г.,
януари 2014 г., април 2014 г., май 2014 г., юни 2014 г., юли 2014 г. и август
2014 г. включително, поради изтекла тригодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА “В и К” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. “Райна Княгиня” № 1А, представлявано от
Изпълнителния директор Д.К.С., да заплати на М.А.В., ЕГН **********,***, Ж.П.Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Х.П.В., ЕГН **********,***, и Г.П.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата
в общ размер от 501.41 лв. /петстотин и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането
на ищците в частта на разноските до пълния претендиран
размер адвокатско възнаграждение, за разликата от 450.00 лева до 1200.00 лева,
поради прекомерност.
ОТХВЪРЛЯ искането на “В и К” АД, с
горните данни, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: