ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260057 21.10.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски
състав
На двадесет и
първи октомври през двехиляди и двадесета година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 594 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 7706 от 10.08.2020г. от К.А.Б.
ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Г. против определение № 354 от 30.07.2020г.,
постановено по т.д. № 24 по описа за 2020г. на ОС Хасково. Жалбоподателят
оспорва направения от първостепенния съд извод за наличието на преюдициалност между досъдебното производство
и подлежащия на разрешаване търговски спор, като твърди, че съгласно ТР от
09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТ на ВКС наличието на досъдебно производство не може да бъде основание за
спиране при условията на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Уточнява, че коментираното
досъдебно производство е спряно, поради неразкриване на извършителя на
престъплението, което предвид продължилия значителен период – повече от 2
години прави малко вероятно разкриването на извършителя. Твърди, че не е налице
и хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като последната изисква в хода на
разглеждане на гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяване, на които зависи изходът на гражданския спор и които не могат да
се установят в хода на гражданското дело, която хипотеза не е налична в
конкретния случай. Въз основа на изложеното настоява оспорения съдебен акт да
бъде отменен, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Г.Ф. с
адрес ****, представляван от юрисконсулт К.Я., с който жалбата е оспорена като
неоснователна, а искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила на 10.08.2020г., а съобщението до
жалбоподателя за постановеното на 30.07.2020г. определение е връчено на
представляващия го адвокат на 05.08.2020г. или в предвидения за това едноседмичен срок;
същата е подадена от надлежна страна в производството – ищец, която има интерес
да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение № 354 от 30.07.2020г., постановено по т.д. № 24
по описа за 2020г. на ОС Хасково съдът на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е
спрял производството по делото до приключване на ДП № ****/****г. по описа на
РУ МВР Х..
Предявеният иск, предмет на разглеждане по т.д. № 24 по
описа за 2020г. на ОС Хасково е осъдителен за присъждане на обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени,
претърпени от ищеца, вследствие ПТП, причинено от МПС, напуснало
местопроизшествието и неустановено или с правно основание чл. 558, ал.5 КЗ вр. с чл.557, ал. 1,
т.1 КЗ.
Видно от изисканото от първостепенния съд и постъпило
постановление от 26.06.2019г. на РП Х. е, че наказателното производство по ДП №
****/****г. по описа на РУ на МВР Х. пр.
№ ****/****г. по описа на РП Х., водено за извършено престъпление по чл. 343,
ал.1, б. Б вр. чл. 342, ал.1 НК е спряно, поради неразкриване на извършителя на
престъплението.
Разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК сочи, че когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства от
установяването, на които зависи изходът на гражданското дело, съдът спира
производството по гражданското дело. Фактическият състав на посочената
разпоредба включва от една страна разкриване на престъпни обстоятелства при
разглеждане на делото, а от друга изискването тези обстоятелства да са от
значение за изхода на повдигнатия за разрешаване правен спор.
В конкретният случай, каза се, предявеният иск е на
увредения в резултат на ПТП, настъпило при очертания в исковата молба
механизъм, който сочи, че деликвента е напуснал местопроизшествието и до
момента на предявяване на иска не е установен, поради което и пасивно
легитимиран е Г.Ф.. Отговорността на Г.Ф. е функционална по отношение на
деликтната отговорност, при наличието на определените в чл. 557 КЗ основания, което
означава, че от значение за правилното
решаване на повгиднатия спор освен изпълнение на някои от хипотезите на чл. 557 КЗ е именно наличието на деликт. Обстоятелството
дали при станалото на 17.10.2018г. ПТП е налице престъпно поведение на водачът,
който е и неизвестен, няма и не може да има никакво значение за правилното
решаване на спора, тъй като липсата или наличието на престъпление не е юридическият
факт, от който претендираните за защита субективни права зависят. Вярно е, че
евентуална осъдителна присъда би потвърдила наличието на твърдяния от ищеца
деликт, в случай, че същия е престъпление, но евентуална оправдателна присъда
няма да отрече непозволеното увреждане и евентуалните му настъпили
неблагоприятни за увредения последици и деликта отново следва да се установява от
гражданския съд. Казаното до тук означава, че „разкритите престъпни
обстоятелства“ в хода на образуваното търговско дело не са от значение за изхода
му.
Настоящият съдебен състав не споделя разбирането, намерило
отражение в мотивите на обжалвания съдебен акт, че фактическият състав на
отговорността на ответника включва вредата да е настъпила в резултат на
престъпление. От една страна подобни твърдения липсват в исковата молба, а от
друга следва да се има предвид, че деликта не винаги е престъпление.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че не е налице
хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, поради което и за първоинстанционния съд
не са били налице основания за спиране производството по образуваното търговско
дело. Обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съответните съдопроизводствени
действия.
Макар и без особено практическо значение, но предвид
съдържащите се оплаквания в частната жалба и за пълнота на изложението ще се
посочи, че не е налице и хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, в който смисъл
са твърденията на жалбоподателя, тъй като въобще не е образувано дело, чиято
преюдициалност да се преценява.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 354 от 30.07.2020г.,
постановено по т.д. № 24 по описа за 2020г. на ОС Хасково, с което е спряно на
основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК производството по т.д. № 24/20г. по описа на ХОС
до приключване на наказателното производство по ДП № ****/****г. по описа на РУ
на МВР Х. и ВРЪЩА делото за ОС
Хасково за продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: