Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на адв. Н. като процесуален представител на П. В. К. против решение №......./.....г. на ГОРС, постановено по гр.д. 251/2009г., с което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 422 ГПК в размер на 5200 евро, ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума и направените разноски от 861,40 лева. Според наведените в жалбата оплаквания, решението на ГОРС се атакува като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Въззивникът излага следните аргументи в своя защита: ГОРС неправилно е установил фактическата обстановка, тъй като на посочената в записа на заповед дата се е намирал извън пределите на РБългария, за което е представил съответните доказателства. Моли съда да отмени решението на ГОРС със законните последици, включително разноски. В с. з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника - адвокат Н. Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. нейният процесуален представител заема становище, с което е оспорил жалбата по съображения, че решението на ГОРС е правилно и обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, при съответствие на фактическите констатации на съда с обективната истина, както и при съответствие на правните изводи на съда с материалния закон. Въззиваемата страна също не е заявила претенция за разноските, направени пред тази инстанция. Страните не сочат нови доказателства. Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество. ВТОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: На 19.11.2008г. Е. П. И., в качеството си на настойник на И. П. П., единствен наследник на починалия П. И. П./ представени са удостоверение за наследници № ....../4.9.2008г. и удостоверение за назначаване на настойник №..../4.9.2008г./ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №...../2008г. по описа на ГОРС. Районният съд е уважил искането и е издал заповедта, с която е разпоредил жалбоподателят да заплати на И. П. сумата от 5200 евро, по представения запис на заповед, законната лихва върху тази сума от 19.11.2008г. до окончателното заплащане и разноски от 575,13 лева. Издаден е и изпълнителен лист, по който е образувано изп.д. ..../2008г. на ЧСИ Д.К., като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е направил възражение срещу издадената заповед, като е заявил ,че сумата е окончателно заплатена. В срока по чл. 415 ал. 2 във вр. с чл. 422 от ГПК кредиторът е завел установителен иск пред ГОРС, за установяване наличието на такова парично задължение. В хода на производството пред първата инстанция, не е правено възражение, че сумата от дълга е заплатена, а е оспорен самият запис на заповед, за което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. Възражението на длъжника в това производство е било, че на посочената в записа на заповед дата е бил извън страната. За доказване на този факт е представил, пътен лист, международна товарителница и квитанция №.../26.5.2008г. за платен паргинг 15 евро на тази дата. Тези доказателства също са били оспорени и е открито производство по чл. 193 от ГПК. Във връзка с оспорването на записа на заповед е назначена СГЕ, която е възприета от страните и съда и същата установявава, че подписът, положен върху записа на заповед е на П. К.. Направено е възражение относно наличието на всички реквизити на записа на заповед, изискуеми по чл. 535 от ГПК. При таза изброените факти, съдът прави следните изводи: По първото оплакване, че ГОРС не е установил правилно фактическата обстановка по делото. Настоящата инстанция счита, че не е налице такава грешка във фактите. От изслушаната експертиза СГЕ, неоспорена от длъжника се установява, че подписът, положен върху записа на заповед е негов. Дори да приемем, че същият е бил в Румъния на посочената дата, това по никакъв начин не променя факта, че е подписал ценната книга, тъй като гр.Плоещи е близко до РБългаиря и е възможно рамките на един ден да бъде подписан записа на заповед, да се напусне страната и се стигне до този град. Второ, от самите представени частни документи, товарителница, пътен лист и квитанция за платен паргинг не може безспорно да се установи, че същият е бил водач на автомобила. Трето, те са били оспорени като частни документи и в негова тежест е било да се докаже авторството, което не е направено нито пред първата, нито пред втората инстанция. По второто оплакване за липса на реквизити на записа на заповед. ВТОС, намира, че са налице, всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити. Записа на заповед е валиден от външна страна. В защитата на жалбоподателя никъде не се прави точно оплакване, кой реквизит липсва , за да е недействителен представения запис на заповед. Това дава основания на съда да не излага подробни съображения. ВТОС изцяло подкрепя правните изводи на ГОРС и на основание чл. 272 от ГПК в тази част препраща към решението на ГОРС. Длъжникът е имал противоречива позиция в хода на производството, първоначално във възражението си е твърдял, че е заплатил сумата, без да оспорва качеството си на издател на менителничния ефект. Доказателства в тази насока не са ангажирани. След това е твърдял, че е невъзможно да е автор, тъй като е бил извън пределите на РБългария, което се опровергава от събраните по делото доказателства. И последното възражение, че липсват каузални отношения между страните. За валидността на абстрактната сделка не е необходимо наличие на каузална такава. Но ако се правят въþражения по каузалната сделка, касаещи абстрактната, съдът е длъжен да ги разгледа. В конкретния случай такива възражения не са направени, поради което съдът не следва да изяснява въпроса каква е каузалната сделка между страните. В този симсъл е практиката на ВКС: определение №88/20.11.2008г. на ВКС, р-е 1436/62,1032/2007, р-е 642/2002, определение № 245/2009г. Следователно, произнесеното от ГОРС решение, като валидно, допустимо и правилно, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът, сега въззиваем, има право на разноските пред въззивната инстанция, но тъй като не е заплащано адвокатско възнаграждение самостоятелно за втората инстанция , такова не се присъжда Водим от изложеното, ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение №....../....г. на ГОРС, постановено по гр.д. ..../.....г. Решението, подлежи на касационно обжалване, при условията на чл. 280 ал 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните. Председател: Членове : 1. 2. |